ДЪЛГОЛЕТНА ТРАДИЦИЯ
Началото на военния печат в България е поставено на 28.04.1888 г., когато с приказ № 234 на военния министър се създава редакционен комитет на списание "Военен журнал". С възстановяването на българските въоръжени сили през 1878 г. възниква необходимостта и от специализирана военноиздателска дейност. След изтеглянето на руските офицери от България княз Александър разпорежда на военния министър Данаил Николаев да назначи комисия от офицери и езиковеди, която редактира текста на военните устави.
През 1895 г. редакцията на списанието се сдобива със скоропечатна машина "Аусбург" и заработва "Печатница "Военен журнал", в която се отпечатват укази, инструкции, документи и периодични издания като вестник "Военни известия", "Българска военна мисъл" и др.
85 години от основаването на “Военноиздателския фонд”
На 19 март 1919 г. със заповед на Министерството на войната "Печатница "Военен журнал" получава статут на самостоятелно търговско предприятие, наречено "Военноиздателски фонд". Предприятието притежава печатница, книговезница, книжарница и работилници. През 1921 г. "Военноиздателския фонд" се преименува на "Армейски книгоиздателски фонд".
С царски указ е дарено петно в центъра на София за собствена сграда. Първоначално замислен за банка, впоследствие преустроен, строежът по проект на архитект Георги Овчаров е завършен през 40-те години. Днес сградата на "Военно издателство" на ул. "Иван Вазов" и ул. "6-ти септември", е обявена за паметник на културата.
След 1944 г. "Военноиздателски фонд" се трансформира в "Държавно военно издателство",което издава и отпечатва предимно служебната документация на Министерството на Народната отбрана, специализирана литература, учебници и учебни пособия за военните училища, както и редица периодични издания. Със знака на военното издателство излизат и множество научни, мемоарни и художествени произведения.
През 1992 г. издателството се преименува на Военноиздателски комплекс "Св. Георги Победоносец", а през 1993 г. се преобразува в Издателство на Министерство на отбраната, като се обединяват Военното издателство, вестник "Българска армия" и редакциите на списания "Военноисторически сборник", "Военен журнал" и "Сигнал".
През десетилетията на своята история, редом с изпълнението на специфичните си задачи, военното издателство се утвърждава и като културен институт и книжовен център. Известни учени, писатели, преводачи и художници очертават многообразния облик на издателската продукция.
През 1999 г. ИМО "Св. Георги Победоносец" прекратява съществуването си като военизирана структура на МО. Учредено е търговско дружество "Военно издателство" ЕООД.
Днес във "Военно издателство" работят сътрудници с голям професионален опит - редактори, коректори, печатари, книговезци и др. В Издателството се извършва редакционно-издателска обработка, художествено оформление и предпечатна подготовка на ръкописите, едноцветен и многоцветен печат на книги и списания, рекламни проспекти и каталози, плакати, акциденция, бележници и др., а също така книговезки услуги - машинно сгъване, телово и концево шиене, термолепене, ламиниране, лакиране, всички видове твърда подвързия.
Съхраняването на традициите на българското военно книгоиздаване е една от приоритетните задачи на "Военно издателство" ЕООД.
През 2003г. асоциацията на българските книгоиздатели присъди голямата награда Бронзов лъв на "Военно Издателство" за най-добре издадени книги:
Българските ордени и медали
Освобождението на България