ДЪЛГОЛЕТНА ТРАДИЦИЯ
Началото на военния печат в България е поставено на 28.04.1888 г., когато с приказ № 234 на военния министър се създава редакционен комитет на списание „Военен журнал“. С възстановяването на българските въоръжени сили през 1878 г. възниква необходимостта и от специализирана военноиздателска дейност. След изтеглянето на руските офицери от България княз Александър разпорежда на военния министър Данаил Николаев да назначи комисия от офицери и езиковеди, която да редактира текста на военните устави.
През 1895 г. редакцията на списанието се сдобива със скоропечатна машина „Аусбург“ и заработва „Печатница „Военен журнал“, в която се отпечатват укази, инструкции, документи и периодични издания като вестник „Военни известия“, „Българска военна мисъл“ и др.
85 години от основаването на „Военноиздателския фонд“
На 19 март 1919 г. със заповед на Министерството на войната „Печатница „Военен журнал“ получава статут на самостоятелно търговско предприятие, наречено „Военноиздателски фонд“. Предприятието притежава печатница, книговезница, книжарница и работилници. През 1921 г. „Военноиздателския фонд“ се преименува на „Армейски книгоиздателски фонд“.
С царски указ е дарено строително петно в центъра на София за изграждане на собствена сграда. Първоначално замислен за банка, впоследствие преустроен, строежът по проект на архитект Георги Овчаров е завършен през 40-те години. Днес сградата на „Военно издателство“ на ул. „Иван Вазов“ и ул. „6-ти септември“ е обявена за паметник на културата.
След 1944 г. „Военноиздателски фонд“ се трансформира в „Държавно военно издателство“, което издава и отпечатва предимно служебната документация на Министерството на народната отбрана, специализирана литература, учебници и учебни пособия за военните училища, както и редица периодични издания. Със знака на военното издателство излизат и множество научни, мемоарни и художествени произведения.
През 1992 г. издателството се преименува на Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, а през 1993 г. се преобразува в Издателство на Министерство на отбраната, като се обединяват Военно издателство, вестник „Българска армия“ и редакциите на списания „Военноисторически сборник“, „Военен журнал“ и „Сигнал“.
През десетилетията на своята история редом с изпълнението на специфичните си задачи „Военно издателство“ се утвърждава и като културен институт и книжовен център. Известни учени, писатели, преводачи и художници допринасят за многообразния и атрактивен облик на издателската продукция.
