към начална страница "военно издателство"
Първа глава
Глобалните демографски явления
и тенденции
Един от най-значимите проблеми в съвременното развитие на човечеството е този за динамиката в ръста на населението на планетата. Демографските показатели като численост на хората, възрастова структура, етнически състав, динамика на развитие, географско разпределение, разместване на човешките маси и др. изразяват в най-чист вид резултата от действието на всички икономически, социални и културни фактори, определящи новите процеси в развитието на човешката цивилизация. Ето защо тези демографски показатели трябва внимателно да се следят, изучават и обобщават, за да се знаят не само историята и настоящето, но и за да се вижда перспективата в развитието на човечеството, да се определят влиянието на ресурсите и средата за устойчивото развитие и своевременно да се оценяват рисковете и заплахите за сигурността на нашето общо бъдеще.
Вероятно това са подбудите още през далечната 1682 г. английският изследовател сър Уилиям Пети да направи опит за оценка на общата численост на населението в света. Съгласно неговите изследвания в края на ХVII век на Земята живеят около 320 милиона души. (Съвременните демографски оценки обаче дават данни, че това население е било поне двойно повече).
Първообраз на днешните преброявания на населението са опитите на администрацията в древен Рим да уточни количеството на хората, главно за да се извърши успешното събиране на данъците. Много по-късно, през ХVIII век, се прави първото официално преброяване, а през следващото столетие системно се актуализират данните за демографското състояние на големите европейски държави и тези от Латинска Америка. Едва след края на Втората световна война има ясна картина и за демографското състояние на голямата част от страните в Азия. Със средствата на Организацията на обединените нации човешката маса на африканския континент е проучена в края на 50-те години на ХХ век.
През 1954 г. на световния демографски конгрес в Рим за първи път в докладите на учените от западноевропейските държави остро се поставя въпросът за застрашителното увеличаване на броя на населението в световен мащаб, за т. нар. „демографски взрив“, главно в развиващите се страни, които разполагат с ограничени икономически възможности. Чуват се дори обезпокоителни прогнози за възможно пренаселване на Земята, което да доведе до гибел на цялото човечество. Делегатите от социалистическия лагер обаче остро реагират на тези „неомалтусиански“ постановки, развивайки своите традиционни виждания за човешкия потенциал като национално богатство за всяка една страна, с което защитават и подкрепят демографските процеси в държавите от Третия свят. Впоследствие все по-задълбочаващите се идеологически и политически противоречия между Изтока и Запада в периода на Студената война изтласкват на заден план въпросите за ускореното нарастване на населението в света.
Независимо от тези неразбирателства, породени главно от идеологическото противопоставяне, проблемите на демографското развитие трайно залягат в политиката на най-авторитетните международни институции като ООН, Европейския съюз и останалите водещи международни организации. Така например през 1969 г. ХVI сесия на Комисията на ООН по проблемите на населението препоръчва организирането на международна година на населението и международна среща на високо ниво по демографските проблеми. На световната конференция на ООН по тези въпроси през 1974 г. в Букурещ се постига съгласие за разработването на „Световен план за действие в областта на населението“. Целта на този план е координацията на демографските тенденции с икономическото и социалното развитие на отделните страни и региони. Утвърдена е практиката през десет години (Мексико – 1984, и Египет – 1994 г.) да се прави преглед на извършеното и да се актуализират задачите, свързани с демографското състояние на света. Все по-често демографското развитие се свързва с т. нар. устойчиво развитие. Този израз влиза трайно в политическия лексикон и се отнася до Концепцията за формите на икономически растеж, който задоволява нуждите на обществото от постигане на благосъстояние в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план. В основата на концепцията лежи принцип, според който развитието трябва да задоволява днешните нужди на хората, без да подлага на рискове перспективите на бъдещите поколения. Това на практика означава, че трябва да се създават условия за дългосрочно икономическо развитие при спазване на екологичните изисквания.
Десетки световни научни институти и форуми непрекъснато се занимават с въпросите на човешкото възпроизводство и сериозните предизвикателства за бъдещето на цивилизацията, породени от бързите темпове на нарастването на броя на хората. Така например създаденият през 1968 г. Римски клуб, обединяващ учени, политици и общественици, посветили се на изследванията на глобалните процеси и бъдещето на човешката цивилизация, отново поставят на дневен ред демографските проблеми в контекста на устойчивото развитие и сигурността на човечеството. Широко популярни са изследванията на учените от Римския клуб под името „Свят“ 1, 2 и 3, а така също и докладите „Предели на растежа“ и „Човечеството пред избор“, в които се аргументират заплахите от прекомерното увеличаване на населението на Земята и невъзможността да се осигури неговото нормално съществуване.
Понастоящем учените от цял свят се обединяват в разбирането си, че особено важна страна от т. нар. нови проблеми в сферата на сигурността са тези, свързани с продължаващото нарастване на броя на хората на Земята.
Приема се, че въпросът за пренаселеността на планетата става актуален от средата на миналия ХХ век. Бързото нарастване на броя на населението и съпътстващите го процеси, свързани с намаляването на земните ресурси и трудностите в изхранването и осигуряването на всички хора, се разглеждат като едно от най-сериозните съвременни предизвикателства.
Понастоящем тенденцията за бързо възпроизводство продължава, макар и крайно неравномерно в отделните географски региони, защото на места, като например южните зони на света наричани още Юг или Юга, концентрацията на население е изключително висока, а в северните райони на света Глобален Север или Севера населеността става все по-ниска.*
* Глобален Север – Глобален Юг, или както за по-кратко се наричат Севера и Юга, е условната цивилизационна ост на делението на страните на богати и бедни. Към Севера е прието да се включват Европа (с Русия), САЩ, Канада, Австралия, Нова Зеландия, Япония и Израел.
Към Юга принадлежат по-бедните, южни зони на света, и страните, разположени там.
Разбира се, количеството на хората, които едновременно могат да живеят на Земята и да използват за живота си нейните природни ресурси, е ограничено. Земята има определен капацитет, макар, че понастоящем все още е изключително трудно той да бъде определен и предвиден. Как ще се отрази свъхнаселеността върху въпроса с изхранването на населението, недостига на питейна вода, жизнено пространство, енергийните източници, пренаселеността и замърсяването на големите мега полиси, сигурността на всичките тези хора и много други. Важна част от отговорите на тези въпроси се свързват с уточняването на предела на нарастване на населението на планетата и определянето на основните тенденции в неговото развитие.
към начална страница "военно издателство"