към начална страница "военно издателство"
1.1. Демографският преход
Хилядолетната биологическа, а по-късно и социална еволюция се е погрижила да осигури възможно най-надеждната сигурност за човешкото възпроизводство. Вероятно по тази причина репродуктивните органи са разположени в най-закътаните части на човешкото тяло, времето за възпроизводство се свързва с най-жизнената и устойчива част от живота на хората, жените и децата са най-защитените от външни опасности, независимо от всички превратности в живота на обществата.
Историята на човечеството свидетелства, че повишанатнето на защитеността и сигурността на човешкото възпроизводство е една от главните линии на развитие на цивилизацията. Не е случаен фактът, че и до днес за мярка на развитост, толерантност и цивилизованост на едно общество се смята отношението към новородените, към живота на хората като висша ценност, към брачната институция, към взаимоотношенията между двата пола, грижата за възрастните и др.
Като цяло историческото развитие на човечеството продължава линията, заложена в хилядолетната биологична еволюция. Процесите на нарастване на броя на хората се съпровождат с все по-малки загуби и възпроизводственият процес, от който зависи динамиката на числеността и възрастово-половата структура на населението, става все по-сигурен и ефективен.
Бързият тем на увеличаване на броя на хората на планетата става причина за появата на многобройни апокалиптични теории за очертаващо се пренаселение, за края на историята и за изчезването на човешката цивилизация.
Първият опит да се оцени динамиката на населението от гледна точка на социално-икономическото развитие и да се отговори на основния въпрос – възможно ли е Земята да осигури живот на все по-нарастващата човешка популация, прави английският свещеник и учен Томас Малтус (1766–1834 г.). Според него, ако нищо не попречи на лавинообразното нарастване на броя на хората, то приблизително на всеки четвърт век човечеството ще се удвоява, а средствата за неговото съществуване ще нарастват с много по-бавни темпове. На основата на това твърдение той прави извода, че нарастващата популация сред бедните слоеве е основната причина за тяхното място в обществото. През 1798 г. Малтус издава своята книга „Опит за закон за народонаселението във връзка с бъдещото усъвършенстване на обществото“, в която защитава тезата си, че броят на хората нараства в геометрична прогресия, а средствата на съществуването им – в аритметична. Според него диспропорцията ще доведе до масов глад и измиране на огромни човешки маси. Първоначално тази теория се посреща „на нож“ от множество учени, но впоследствие голямата част от тях приемат основната теза, разработена от Т. Малтус, че демографските процеси пряко зависят от състоянието на социалната и икономическата среда. Тази обословеност стои в основата и на една от най-популярните теории в съвременната демографска наука, известна като демографски преход.
Вече две столетия естественият ход в развитието на човешката популация показва, че след ускореното нарастване на човешката популация настъпва време, когато натрупаните изменения достигат своята критична точка на растеж, след което се установява качествено ново състояние на устойчивост в развитието на демографската динамика.
Това ново състояние се свързва с нарастването на жизненото равнище на хората, когато раждаемостта започва да се снижава и не само че води до стабилизиране на количеството на населението в определени граници, но дори и до намаляване на неговия абсолютен брой. В това се изразява същонстта на демографски преход.
Учените от различните направления и школи в демографската наука приемат, че през последните три века именно това е най-важното явление в количественото развитие на човечеството. В духа на малтусианството теорията за демографския преход свързва особеностите на демографското състояние със социалното и икономическото развитие на отделните страни и региони. Според Франк Ноутстейн, един от най-ярките представители на тази теория, могат да се отделят четири стадия в демографското развитие на човечеството. (Приложение 1)
Първият се свързва с действието на достатъчно надеждни социокултурни механизми за поддържане на традиционно висока степен на устойчивост при подчертано високи нива на раждаемост и смъртност и незначително нарастване на броя на хората. Този период е характерен за по-изостаналите в социално-икономическото си развитие общества. При тях демографското състояние силно се повлиява от наличието на неплодородни години, липсата на хранителни запаси и масови измирания от глад, епидемии и войни. Високата раждаемост се явява естествена реакция на високите нива на смъртност. Понастоящем в този стадий на развитие се намират редица племена в екваториална Африка.
Вторият, наречен начален период на нарастването, се характеризира със запазването на високите нива на раждаемост, но при намалена смъртност и общо увеличаване на продължителността на живота на хората. За този период е характерен преходът към по-модерните стопански форми, които дават възможност за запасяване с хранителни продукти и преживяване в периоди на криза. Този преход се съпровожда не само с чувствително нарастване на броя на населението, но и с ускорени темпове на икономически растеж. В хода на този преход настъпват важни вътрешномиграционни процеси на преместване на хората от селските райони в големите градски и промишлени центрове, а често мигранти от тези страни предпочитат да се заселват в по-слабо населени райони на света. Това фактически се случва в Европа през ХIХ век, когато Старият континент става най-големият източник на мигранти за Северна Америка, Австралия и дори Сибир.
Особеност на третия период е стабилизирането на коефициента на смъртност на сравнително ниски нива и общо снижаване на стойностите на раждаемостта. Причините за спада на човешкото възпроизводство се коренят в индустриализацията и урбанизацията, повишаването на жизненото равнище, нарастването на разходите за отглеждането и възпитаването на децата, активно участие на жените в общественото производство. Важна част от развитието на човешката популация през този етап е широкото разпространение на разнообразните медицински средства за регулиране на раждаемостта. При все това продължава тенденцията за нарастване количеството на хората, защото през този период в детеродна възраст навлиза поколението, родено във времето на по-високи стойности на раждаемостта. Смята се, че на този етап на развитие се намират голямата част от държавите в Латинска Америка.
Четвъртият се свързва с т. нар. „ниска степен на устойчивост“, при която стойностите на раждаемост, смъртност и общата численост на населението са на стабилно ниско ниво. Това е времето на т. нар. демографска зрелост.
Историята на цивилизацията показва, че в процеса на своето развитие всяка една държава преминава през период на бързо демографско развитие, когато ръстът на населението е възможно да достигне нива на нарастване от 2 до 4 % годишно. След това започва нов период, характеризиращ се със сравнително бързи темпове на спад на броя на населението, което води да стабилизиране на общата численост на хората в държавата. Подобни преходи са универсално явление и се осъществяват навсякъде по света. Този преход вече е преминал в развитите европейски държави, Северна Америка, Япония, Австралия, Нова Зеландия, Русия и някои други страни. Населението на посочените страни не нараства или ако това се случва, то е главно за сметка на приема на имигранти чужденци.
Разсъждавайки теоретически, би било редно да се очаква, че във времето, в което живеем, трябва да заработят механизмите, способни да поддържат равновесие при ниски стойности на раждаемост и смъртност. Практиката показва, че засега това не се случва. Съвременните ниски нива на смъртност отварят вратите на неограничената свобода на прокеативния избор в определени общества и държави, което се превръща в сериозна заплаха за демографското равновесие и броят на населението на планетата продължава да расте.
към начална страница "военно издателство"