към начална страница "военно издателство"
1.3. Урбанизацията
Много характерна съвременна тенденция в развитието на човечеството е неговата урбанизация. Изследванията на всяка от многобройните организации, проучващи състоянието на човечеството, свидетелстват за непрекъснатото нарастване на броя на градското население.
Исторически погледнато, градовете винаги са били двигатели на културата и обществения прогрес. Те са центровете на търговията и икономическия живот, на науката, на просветата. Там живеят най-напредналата част от гражданите на едно общество.
Изследванията сочат, че това съсредоточаване на хората в големите градове се извършва през цялата история на човешката цивилизация, но темповете на урбанизация в най-ново време са безпрецедентни. Те са валидни както за страните от глобалния Север, така и за тези от глобалния Юг. Съгласно изследванията на специалистите от ООН глобалният Юг закъснява с процесите си на погражданяване на селската част от населението с около 75 години в сравнение с равнището, постигнато в напредналите държави.
Изключително бързото нарастване на населението в Азия, Африка и Латинска Америка през вече отминалия ХХ век е съпроводено с безпрецедентен ръст на градското население. Учените вече са изчислили, че 90 % от очакваното ново увеличение на броя на хората в следващия четвърт век (до около 7,8 милиарда) ще се дължи на нарастването на градските обитатели в страните от посочените континенти. Нещо повече, смята се, че след 10–15 години голямата част от населението на Азия, Африка и Латинска Америка ще живеят в градовете.
Съвременните изисквания към качеството на живота, потребностите от високо образование и квалификация, от високи технологии и развита култура стават причина непрекъснато да расте броят на хората, които напускат селата и търсят начин да се устроят в големите градове. В наше време особено валидно е това за населението в слаборазвитите зони на света, защото на практика вълната на урбанизацията на развитите държави вече е преминала върховия си стадий и темповете на нарастване на градското население в тези страни са значително по-ниски. За страните от глобалния Север нарастването на градското население се смята за нормално и контролируемо, защото тези държави разполагат с икономическите възможности, финансовия ресурс, правната рамка и традициите да се справят с нарастващото градско население. За държавите от глобалния Юг подобна концентрация може да се окаже изключително опасна.
Последните проучвания на статистиците свидетелстват, че много скоро повече от половината от човешката популация ще обитава градовете, за разлика от недалечното минало, когато огромната маса от населението на планетата населява предимно селата. Съвременната урбанизация на хората и широкият достъп до образование, култура, средства за масова информация, здравеопазване, транспорт и разнообразни услуги свидетелстват, че традиционната структура на живота в целия свят се руши и се променя. Рецица видни демографи, работещи в различни институти на ООН, са на мнение, че това явление е главното и най-характерното състояние на новия световен преход. Мащабите на този процес са толкова необятни, че е изключително трудно да бъдат изследвани и систематизирани, да се осъзнаят в пълна мяра техните болезненост, потенциални рискове и заплахи за бъдещето на човечеството и неговата сигурност.
Изменението на градовете най-често се характеризира с две основни мерни единици: степен на урбанизация (количеството на цялото население на страната, живеещо в градове) и норма на нарастването на градското население (ежегодното процентно увеличаване на жителите на един град).
Три са основните причини за нарастването на градското население. Преди всичко това са естественото възпроизводство на това население, вътрешната миграция от селата и малките градски селища към големите градове и разбира се, прекрояването на границите на градовете в резултат от тяхното разрастване и включването в техните предели на намиращите се в съседство селища.
Относителната тежест на тези причини за различните региони на света е различна. Така например в слаборазвитите райони на света водеща причина за увеличаването на градското население е главно естественият прираст – приблизително 60 % от нарастването се дължи на високата раждаемост и намаляващата смъртност. Останалите около 40 % от прираста са в резултат на вътрешната миграция и преначартаването на градските граници. За Африка естественото възпроизводство формира 75 % от ръста на населението в градовете, за Азия – той е около 51 %. В Китай, който се намира в период на икономически разцвет, той е от порядъка на около 28 %.
Ако в наше време близо половината от хората на планетата живеят в градовете, то експертите са изчислили, че в обозримо бъдеще – към 2030 г., над 60 % от човешката популация ще населява градските центрове. В сравнение с 1950 г., когато статистиците от ООН за първи път предлагат данни за градското население на всички държави, урбанизираното население на държавите от Азия и Африка нараства близо три пъти. В този случай също се запазват регионалните различия, защото, ако сега близо 40 % от жителите на азиатския и африканския континент са градски жители, то в Северна Америка около 78 % от населението обитават градските центрове.
Демографите са категорични, че към 2025 г. градското население в развитите страни ще бъде около 82 % от цялото население на тези държави. На практика това означава, че темповете на урбанизация на страните от глобалния Север ще се забавят. Сега средната норма на нарастването на градското население в тях е около 0,83 % годишно, а в периода 1950–1975 г. тя е била близо 2 %.
В слаборазвитите райони тенденцията е обратна. Градското население там през 1950 г. е около 18 %, към 2000 г. е близо 40 % и се предвижда да нарасне на около 54 % през 2025 г. В точни цифри това означава, че обитателите на градовете ще бъдат приблизително 3,5 милиарда души. Подобен ускорен темп на вътрешна миграция от селата към градовете вече е изживян в САЩ и другите високоразвити страни още през първата половина на ХХ век.
За същото това време селското население от глобалния Юг ще престане да нараства след 2020 г. и ще се стабилизира в рамките на 3,1 милиарда души. Всички предварителни прогнози сочат, че през следващия четвърт век най-висока ще бъде динамиката в степента на урбанизация на Африка – предимно района на Сахара, където се предвижда тя да нарасне между 34 и 49 %.
В страните от този регион урбанизацията протича в твърде своеобразен вид, защото е обичайно да се развива един-единствен голям град, а не система от поне няколко големи модерни града. Успоредно с това се развиват и множество малки градове, където икономическият живот е лишен от динамика, развитието на услугите, здравеопазването и просветното дело, начина на живот на хората са по-близки до селския, отколкото до битието в големия столичен град. Подобна особеност както за големия град, така и за малките градове се превръща в сериозно предизвикателство пред изграждането на основната инфраструктура, осигуряването на питейна вода, електричество, канализация, здравни и просветни заведения, жилищно строителство и др. По тази причина в редица градове като Адис Абеба се оформят огромни квартали, по-скоро гета, където битът и начинът на съществуване на големи групи хора е далеч от нормите на модерния свят.
Темповете на урбанизация на азиатския континент също се очаква да бъдат високи, като ще нараснат през 2030 г. от 35 % на 50 %.
Своеобразни са и проблемите, породени от урбанизацията в страни като Бангладеш, Индия и Пакистан. Онова, което ги отличава, е преди всичко огромния брой на населението. В Индия например живее една шеста част от населението на Земята. Близо 70 % от това население обитават селските райони. Към 2030 г. градското население на тази страна ще бъде толкова, колкото е общото население на САЩ, Русия и Япония, взети заедно. В посочените по-горе три страни се намират едни от най-многолюдните градове като Калкута, Делхи, Бомбай (Индия), Карачи (Пакистан), Дака (Бангладеш).
Според експертите от ООН всеки от тези градове ще нарасне с повече от 5 милиона жители през следващите десетина години. Наред с мегаполисите съществуват и множество малки (за мащабите на тези държави) градове, където подобно на Африка икономическият динамизъм е незначителен.
Различна е картината в държавите от Северна Африка и Близкия изток, където през 70-те и 80-те години на ХХ век настъпват сериозни изменения в градовете, предизвикани главно от политическите неуредици и от нуждата от работна сила. Това се отнася главно за периода 1979–1990 г. в страните, износителки на петрол каквито са Кувейт, Ливан, Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и др. В тях бързо нараства градското население, достигайки ръст до 10 % годишно. Наситеността на международния пазар с петролни продукти в началото на 90-те години на ХХ век и войната в Персийския залив слагат край на тази тенденция и започва намаляване на градските жители. Средногодишното градското население само в Кувейт през периода 1990–1995 г. намалява с около 4,5 %, докато в някои столици в региона, като Аман (Йордания) и Сана (Имен), се забелязва нарастване на броя на хората, главно имигранти от Кувейт.
На Карибите и в Латинска Америка понастоящем 75 % от населението обитават градовете и особено ускорение на темповете на урбанизация в перспектива не се очаква.
Особен е случаят с Япония, която разполага с модерни технологии, но крайно ограничени земни пространства. Там практиката за разрастване на градовете в концентрични кръгове около тях се осъществява много трудно и проблемите на работната сила и нарастването на градовете се решава чрез бързи транспортни връзки между големите градски центрове Токио, Осака, Нагано и малките отдалечени селища.
В развитите държави тенденциите в урбанизацията на големите градски центрове са други. В тях тя води до намаляване на обитателите на градските центрове и до увеличаване на жителите в т.нар. околоградски пръстени. Извършва се децентрализация на градските ядра. Това е особено характерно за САЩ от началото на 60-те години, а от 70-те години и за Западна Европа. В тях покрайнините растат по-бързо, отколкото централните части на големите градове. По данни на ООН в периода от 1981 до 1991 г. Лондон губи около 850 000 свои жители, които са предпочели да се заселят в крайградската по-спокойна и сигурна за живеене зона.
Подобно преместване обаче могат да си позволят предимно богатите и част от среднозаможните градски обитатели. Това създава условия за разширяване на социалното неравенство и концентриране на хора с ниски доходи и нисък социален статут, до превръщането в гета на отделни градски части. В същото време нараства броят на бездомниците, особено сред имигрантското население. Разселването на месните заможни хора, както и ускорената имиграция на хора от други райони на света, стават причина за промяната на етническия профил на жителите на големите градове в САЩ и Западна Европа. Подобно явление често води до нарастване на етническото напрежение, до нетърпимост към различните национални малцинства, до ксенофобия и дори до насилствени сблъсъци между придошлите чужденци и местното население.
Друга важна страна от процеса на урбанизация е обстоятелството, че населението в света все повече се концентрира в най-големите градове. (Приложение 5)
През 2015 г. броят на градовете, чието население надхвърля един милион, ще нарасне от 195 града, колкото са през 1975 г., до 564. Това ще става главно в Азия и Африка, където през 2000 г. милионните градове са вече 293. За същия период увеличението на броя на милионните градове в глобалния Север ще бъде незначително – от 114 в началото на новия век ще достигне до 138 през 2015 г. Тези данни красноречиво свидетелстват, че успоредно с общия процес на погражданяване на населението в световен мащаб с ускорени темпове нараства и броят на хората, обитаващи големите градове.
Особеност на процесите на урбанизация е и сравнително бързото нарастване на мегаполисите. С особена сила това важи за големите транспортни средища и особено за онези, които са разположени в удобните морски пристанища, край важните сухопътните геополитически точки и центрове на въздушния трафик. Например очаква се Лагос, столицата на Нигерия, в следващото десетилетие да достигне 10 милиона жители. Дака, столицата на Бангладеш, вероятно ще се доближи до тези стойности. Ще расте и броят на мегаполисите с над 40-милионно население и висока централизация на управлението. Това създава нова форма на градско устройство и организация, много различна от известните досега модели на градски живот, които ще доведат до нови предизвикателства пред сигурността и бъдещето на огромни маси хора.
Когато се разискват проблемите на съвременната урбанизация, специалистите са склонни да очертават всевъзможни апокалиптични картини на заплахи и предизвикателства. С адмирации се приема тезата, че урбанизацията има много „положителен“ ефект върху ръста на човешкото възпроизводство, защото опитът на държавите, където демографският преход е завършил показва, че успоредно с увеличаването на градското население раждаемостта чувствително спада. Дори и сега нивото на възпроизводство на градското население в слаборазвитите страни е значително по-ниско от това на селското население в тези страни. Това е напълно естествено, като се знае, че здравното осигуряване, медицинската култура, социалните норми, начинът на живот и грижите за отглеждане и образование на децата са различни в градовете и в селата. Вярно е, че урбанизацията може да повиши равнището на живота на хората, защото като правило по-високите доходи, по-престижните професии, по-големите удобства, образователните центрове се съсредоточават именно в големите градове.
Практиката показва, че градският живот е причина за ограничаване на естественото възпроизводство, защото жените в града раждат по-малко деца от тези, които живеят в малките селища. Женското население от градовете също има нужда от добра кариера и социална реализация, поради което все по-често се отлага раждането на повече деца.
Дебатите се водят предимно за това, могат ли слаборазвитите страни и техните все по-разрастващи се градове да понесат товара на бързо увеличаващото се население. Тези разисквания са част от спора за предела на нарастване на човешката популация от гледна точна на капацитета на планетата да осигури нормалното съществуване на тази огромна човешка маса.
Едни от учените са оптимисти и споделят идеите, че доброто управление може да предотврати евентуални заплахи и посочват редица съществуващи положителни примери. Като цяло преобладават негативните мнения и опасенията. Здравните експерти например са категорични, че лавинообразното нарастване на броя на жителите на градовете и на плътността на населението могат рязко да повишат нивото на заболеваемост и смъртност.
Природозащитниците от своя страна твърдят, че неконтролируемото нарастване на градовете води до изчерпването на невъзобновимите природни ресурси, ускорява замърсяването на околната среда и климатичните изменения.
Срещат се и твърдения, според които много от големите градове в страните от глобалния Юг са разположени на опасни или неподходящи за целта места. Това ги прави силно уязвими от различни природни бедствия и катастрофи като земетресения, наводнения или разрушителни бури.
Икономистите са склонни да приемат, че растящата урбанизация ще доведе до: покачване на безработицата, спадане на доходите на населението, сериозна жилищна криза и обективни възможности за сегрегация и гетоизация на огромни части от живеещото в нищета население на слаборазвитите страни.
Успешното управление на градовете, включващо осигуряване на питейна вода, електроснабдяване, здравеопазване, околна среда, политическа стабилност и сигурност ще зависи до голяма степен от този въпрос.
Особено чувствителни към темата за урбанизацията в слаборазвитите региони са представителите на политическите науки и държавниците. Не без основание те изказват опасения, че с увеличаването на градското население ще се увеличат бедността и неравенството, недоволството и протестите на гражданите. Всичко това, естествено, допълнително ще усложни живота и неминуемо ще отслаби и без това слабите държави. Възможни са терористични актове, граждански вълнения, бунтове и ескалация на радикалния религиозен фундаментализъм.
Градската бедност е един от най-критичните проблеми. Това е труден за определяне въпрос, защото критериите за бедност и богатство за различните региони практически са различни. За високоразвитите страни проблеми като използването на канализация, питейна вода, здравни услуги са недостатъчни, то за слаборазвитите региони тези критерии са от жизнена важност. Дори по най-консервативните критерии градската бедност непрекъснато расте. По оценка на Световната банка за възстановяване и развитие през 1985 г. 330 милиона градски жители имат годишен доход до 370 щатски долара. През 1994 г. те са 450 милиона, или близо една четвърт от населението на слаборазвитите страни. По данни на ООН през 1996 г. за близо 28 % от населението на Третия свят важат критериите за бедност. От тях само 41 % живеят в Африка и главно в района, южно от Сахара.
Световната здравна организация очевидно прилага друга методика на изследване, защото се изчислява, че към 1990 г. близо 600 милиона души, или 42 % от градското население, живеят „опасно за здравето си“, а оттогава броят на тези хора непрекъснато нараства.
Прогнозите за 2025 г. са, че мнозинството от градското население в света ще попаднат сред бедната част от хората на Земята. Това води до сериозни рискове за сигурността. Като пример може да се посочи дори най-високоразвитата държава – САЩ, където престъпленията и убийствата са типично градско явление. Само през 1997 г. 96% от тежките криминални престъпления в страната – убийства, насилия, грабежи, са се случили в градовете. Почти навсякъде по света опасността да станеш жертва на насилие в града е 3 пъти по-голяма, отколкото на село.
Каквито и статистически данни да бъдат представяни, всички източници на сведения са категорични, че в близкото бъдеще именно градовете на слаборазвитите страни ще бъдат основният източник за прираста на човешката популация. Успоредно с това ще нараства и броят на бедните жители на планетата. Що се отнася до проблемите на сигурността, всички са категорични, че тя ще зависи от доброто управление, от промяна в политиката и нейното насочване към проблемите на хората. Само при ускореното икономическо развитие на изоставащите зони на света, с развитието на здравеопазването, образованието, инфраструктурата, осигуряването на работни места, жилищното строителство са възможни сигурността и устойчивото развитие на човечеството.
към начална страница "военно издателство"