към начална страница "военно издателство"
2.1. Диспропорциите между глобалните Север и Юг
Глобалният Юг все повече се пренаселва, а глобалният Север, обратно, обезлюдява с бавни темпове. Демографските процеси в тези два своеобразни свята се развиват в противоположна посока, формираща различни темпове на демографско развитие.
Трайното запазване на тези видове в демографскага динамика на населението от глобалния Север (предимно развити страни) и глобалния Юг (главно развиващи се страни) е един от най-сериозните съвременни социално-икономически и политически въпроси. Според демографите в първата зона попадат САЩ, Канада, Европа заедно с Русия, Австралия, Нова Зеландия, Япония и Израел. На практика това са страните в демографска зрялост, където демографският преход вече е завършил.
В останалата част от света този преход все още продължава и тя се окачествява като зона на демографски бум. (Приложение 9) От своя страна тази зона се дели на четири културно-географски района: ислямски (Северна Африка, Близкия и Средния изток); африкански (Африка на юг от Сахара); азиатски (Южна и Източна Азия); латиноамерикански (Америка на юг от Рио Гранде).
Големият проблем в случая е не толкова в регионализирането на демографския растеж, а в струпването на огромни човешки маси в сравнително слаборазвити в икономическо отношение зони, където възможностите за изхранване, нормални битови условия, осигуряване на работа, образование, социални придобивки и редица други е сериозно предизвикателство към проблемите на мира и сигурността, не само в регионален, но и в глобален аспект.
Демографските процеси в глобалния Юг не се развиват равномерно. Съществува вътрешна специфика, пряко повлияна от ръста на човешкото възпроизводство в отделните страни. Така например съществува вътрешна подгрупа от 56 развиващи се държави, за които високите темпове на демографски прираст в обозримо бъдеще ще се окажат изключително сериозен проблем. В тази група се включват голямата част от африканските държави, разположени на юг от пустинята Сахара, Ирак, Сирия и Малайзия. В голямата част от държавите в тази група средногодишното нарастване на броя на хората е около 2,5 %. Учените прогнозират, че към средата на новия век населението на тези държави ще нарасне повече от два пъти в сравнение със сегашното състояние. Ако понастоящем броят на гражданите на тези страни е около 650 милиона души, то към средата на ХХI век те ще бъдат от порядъка на 1,7 милиарда. В същото време икономическият потенциал на тази държави е сравнително малък. Брутният вътрешен продукт на човек от населението там е около 500 щатски долара (при 26 000 долара за Германия).
Втората група страни от глобалния Юг включва голямата част от азиатските и южноамериканските страни, между които най-значими са Китай, Индия, Индонезия, Бангладеш, Мексико. В много от тях населението вече е достигнало твърде високи стойности и се предполага, че неговото количество ще нараства относително бавно, докато икономическите показатели в тези страни ще се покачват с ускорени темпове.
Човечеството се развива в позитивна насока. Непрекъснато се регистрират увеличаване на средната продължителност на живота, намаляване на детската смъртност, успехи в борбата с болестите и неграмотността. Независимо от постигнатите успехи най-новите изследвания свидетелстват, че в началото на ХХI век пред човечеството все още стои като актуална задача борбата с бедността, болестите и неграмотността. Данните от проучванията сочат, че в наше време близо 1,2 милиарда души, или около една пета от цялото население на планетата, живеят в крайна мизерия, разполагайки с по-малко от един щатски долар на ден. В същото време нивото на доходите на близо 2,8 милиарда души, или на почти половината от населението на Земята, преживява с доход не по-голям от около 2 долара на ден. Всички статистики отчитат, че равнището на доходите на глава от населението, без това в Европа и Северна Америка, нараства минимално. Сега на 3,5 милиарда от населението в слаборазвитите страни се падат по-малко от 20 % от световните доходи.
Коренно различна е ситуацията в зоните от глобалния Север населявани от т.нар. „златен милиард“. Изследванията показват, че там около 1 милиард души разполагат с 60 % от богатствата в света. Различията между доходите на 20 % от най-богатите и 20 % от най-бедните жители на планетата нарастват от 30:1 през 1960 г. и 60:1 през 1990 г. на 74:1 през 1997 г.
И до ден днешен около 325 милиона деца по света, предимно от глобалния Юг, не посещават училище, като повече от половината от тях са момичета. Доказано е, че покачването на нивото на образованост сред женското население и успешното прилагане на програмата за семейно планиране са едни от най-важните фактори, които могат да влияят върху снижаването на ежегодния прираст на населението.
Глобалният Юг е инкубатор на населението в световен мащаб. Достатъчно е само да посочим, че около 2/3 от демографския прираст на човечеството се дължи на възпроизводственото поведение на хората от Азиатско-тихоокеанския регион, като само шест страни формират близо половината от ежегодния световен прираст. Това са бъдещият демографски гигант Индия, където прирастът на населението е около 1 % годишно; Китай – с около 2 % нарастване на населението; Пакистан – с 5 % годишен прираст, Нигерия и Бангладеш с по 4 %, и Индонезия – с около 3 % прираст.
Сумарният коефициент на плодовитост, с който се изследва броят на децата, родени от една майка през времето на нейната фертилна възраст за развиващите се страни, е средно около 3,1 деца. Изследванията показват, че за жените от развитите държави на глобалния Север той се изчислява средно на около 1,57 деца.
Успоредно с високия естествен прираст нараства и продължителността на живота в държавите от Юга. Разривът в показателите за средната продължителност на живота между развиващите се и развитите страни намалява от 22 години през 1960 г. на по-малко от 12 години в началото на ХХI век. Към 2000 г. средната продължителност на живота в глобалния Север е приблизително 75 години, а тази на хората от глобалния Юг е около 63 години. Това е още една причина за покачване на демографския натиск в по-изоставащите зони на човешкото развитие.
Всеки от районите на глобалния Юг има своя политическа специфика. Така например ислямският регион в Близкия и Средния изток е пренатоварен с взривоопасен заряд. След Втората световна война обществата в този район преживяват сериозно възраждане и подем, което им дава възможност да възвърнат своята тежест и значимост в глобалния свят. Причина за това са както благоприятното средищно географско разположение, така и огромните залежи на нефт и минерални суровини. Почти навсякъде в държавите от региона развитието се осъществява на основата на традиционната консервативна ислямска култура и типичните за нея политически структури, на добивната промишленост и земеделието. Чувствително се подобряват материалните условия на живот. Възможностите за прехрана стават все по-големи. Възпроизводственото поведение, характерно за ислямските общества, обаче не се променя, което води до бързо нарастване на и без друго големия ръст на човешката популация.
Новото поколение хора в региона имат все по-високи изисквания към живота в отделните страни. В същото време не особено рентабилните икономики, старите, характерни за ислямския свят политически системи и ограниченията, наложени от исляма не позволяват това. Обществата в държавите от Близкия и Средния изток все повече се нуждаят от стопанска, политическа и институционална промяна, която бързо прогресира в по-уязвимите райони до рецидивираща конфронтация.
Трудно е дори да се изброят потенциалните рискове и заплахи за сигурността в този размирен и многолюден регион. Достатъчно е да изброим гражданската война в Ливан, ислямистката революция в Иран, нестихващия конфликт между Израел и Палестина в Близкия изток.
Според доклад на Централното статистическо управление на Палестинската автономна администрация общият брой на палестинското население в света в края на 2002 г. е нараснал на 9,3 милиона души. От тях 2,3 милиона населяват Западния бряг на река Йордан, 1,3 милиона са в ивицата Газа, 2,7 милиона живеят на територията на Йордания, около 1 милион – в Израел. Отделно от това, около половин милиона палестинци населяват Сирия и Ливан. Голямо е тяхното количество и на територията на САЩ и Западноевропейските държави, както и в различни други арабски държави, невлизащи в основния списък на страните с палестинска диаспора. При тази демографска ситуация на ускорено и непрестанно нарастване на палестинското население естествено е да се очаква разрастването на неговата съпротива до окончателното постигане на крайната цел – създаване на самостоятелна палестинска държава.
Не е за подценяване и съвременната ситуация в Ирак, където войната продължава с нестихващи темпове и е много трудно да се предвиди кога ще се нормализира животът в страната и ще приключи мисията на международните мироопазващи сили.
Ежедневните самоубийствени атентати и терористични актове в които загиват множество невинни граждани, огромното натрупване на модерно оръжие, реалните възможности за създаване на оръжия за масово поразяване в държави като Иран и Пакистан са само още един щрих към политическата реалност в региона.
Не би следвало да се омаловажават ролята на ислямския фундаментализъм и присъщите за региона терористични методи за реализиране на политическите цели, авторитарните режими в голяма част от държавите, липсата на водни ресурси, бедността и отчаянието на милиони хора. Не случайно по периферията на този регион се простира известната „дъга на напрежение“, която може да предизвика конфликти с непредсказуеми последици за мира и сигурността в световен мащаб.
Африканският регион също е претоварен с потенциални конфликти. Наред с демографските проблеми все по-застрашителни са рисковете, породени от измененията в околната среда. Еколозите предричат, че глобалното затопляне и промяната на климата, могат да превърнат част от африканските държави, разположени южно от Сахара, в истински пустини.
Особено характерно за африканските страни е масовото заразяване с вируса на СПИН. Тази нова чума, станала популярна от края на 70-те години на ХХ век, трайно се е настанила на територията на „черна“ Африка. Около 70 % от всичките около 45 милиона души, заразени с вируса на СПИН, населяват този континент. Огромната част от тях са в териториите южно от Сахара, където болестта вече се е превърнала в един от най-сериозните проблеми в сферата на сигурността.(Приложение 10)
Общо в около 20 африкански държави болестта може да доведе до сериозни демографски изменения. Според изследванията на Световната здравна организация близо една четвърт от сексуално активното население на тези страни е носител на вируса на СПИН. Сред тях са Ботсуана, където около 40 % от населението е заразено, Зимбабве, Южна Африка, Етиопия, Уганда и др. Засега се смята, че болестта се разпространява в допустими граници, но ако не бъде овладяна в обозримо бъдеще последиците от нея могат да бъдат катастрофални не само за бъдещето на региона, но и в целия глобален Юг. (Приложение 10)
Много важна особеност на населението от глобалния Юг е неговата възрастова структура. Тук е мястото да се посочи, че населението в света е все още сравнително младо. Както вече беше казано, средната възраст на хората на Земята е около 26 години. За жителите на глобалния Север е трудно дори да си представят подобна „сумарна“ младост, докато тези от глобалния Юг вероятно се изненадват от напредналата възраст на хората по света, защото възрастовите разлики между двете цивилизационни зони са огромни. Така например, едва около 25 % от населението на глобалния Север попадат във възрастовата група до 15 години, а възрастното население (над 65 години) е повече от 10 %. За развиващите се държави от глобалния Юг младежите до 15 години са между 35 и 40 %, а възрастното население е едва около 4 %. Особено показателни в това отношение са данните, посочени в новото издание на Population Handbook, според което, докато средната възраст на страна като Йордания през 1995 г. е 18 години, за Швеция тя е 38 години.
В наше време в страните от глобалния Юг преобладават хората от детската, юношеската и младежката възраст. С особена сила това важи за населението на Близкия и Среден Изток, където въпросите на мира и сигурността ангажират вниманието на света в течение на десетки години. По данни на ООН към 1996 г. в Ирак средната възраст на хората е 18,4 години, в Саудитска Арабия – 19,1 години, в Иран – 17,6 години. Сравнението ще бъде по-пълно, ако припомним, че по същото време средната възраст на населението в нашата страна е 37,5 години, а понастоящем вече надхвърля 40 години. В Сирия в началото на 90-те години на ХХ век относителният дял на лицата, спадащи към младежката възрастова група (от 15 до 24 години) е бил 20,0 % и през 2005 г. ще достигне до 23,2 %, а в Иран той ще нарасне от 18,9 % на 21,5 %. За същия този период делът на младото население в България ще спадне от 14,1 % на 13,4 %.
Особеностите на младежката възрастова група и нейната склонност към бърза и лесна радикализация могат да бъдат сериозна заплаха за мира и стабилността в региона. Нарастването на нейното влияние в ислямските общества, потребността от социална реализация в страни, където пазарът на труда е ограничен, евентуалното изчерпване на природните залежи или промяната в стопанската и търговската конюнктура крият риск от много опасни рецидиви. Бедността, отчаянието на младите хора, тяхната постепенна маргинализация и криминализация активизират ескалацията на екстремистки и терористични действия, на каквито сме свидетели почти ежедневно. Между тях и войната пътят съвсем не е дълъг. Историята свидетелства, че войната като средство за регулиране на демографския проблем, като препитание, реализация и дори като начин на живот на все по-нарастващата популация е добре познат и приемлив за народите от разглеждания регион.
Без да се разглеждат в подробности, всеки от четирите гореспоменати южни зони, е добре известно, че основният прираст на хора е съсредоточен в държавите от глобалния Юг. Това неравномерно нарастване е причина все по-голяма част от населението на Земята да живее в изостаналите южни региони на света. Ако до 1950 г. в тези държави живеят около 2/3 от световното население, през 1998 г. то е вече 4/5. Прогнозите показват, че към средата на новото хилядолетие около 7/8 от хората на планетата ще живеят именно в глобалния Юг. При това повече от 1/3 от прираста хора е в резултат на демографските процеси само в две страни – Индия и Китай. Най-населеното място на света е Южна Азия, където са разположени демографските гиганти, Китай –1273,3 милиона и Индия – 1033,0 милиона.
За по-голяма обективност в анализа би следвало да се подчертае, че наред с общото увеличаване на броя на населението в посочените региони в последните години се наблюдава и тенденция към многообразие на моделите на демографско поведение и известно задържане в темповете на демографски растеж на някои азиатски държави. За страни като Китай и Индия това е съществен елемент от общата правителствена политика, а в някои други страни от региона спадането на равнищата на раждаемост е резултат от естествения ход на развитие. Така например в Южна Корея, Тайван и Сингапур раждаемостта сега е спаднала до 1,5 деца за една брачна двойка. Подобна е тенденцията и за Тайланд, където сега раждаемостта е спаднала до 1,9 деца на семейство.
Подобна картина на „стабилизиране“ на демографските стойности се прокрадва и в държави като Бразилия, Мексико, Египет и Индонезия, където сумарният коефициент на плодовитост е съответно 2,5; 3,1; 3,6 и 2,7 деца, родени от една майка.
Успоредно с умерените темпове на нарастване на населението в тези държави се отчита и чувствителен икономически подем. Така например за последното десетилетие на ХХ век населението на Индия и Китай расте съоответно с около 1,6 и 1,2 % на година. За същия период икономическит ръст е съответно 6–7 % за Индия и повече от 10 % за Китай.
Тази блогоприятна тенденция не се отнася за голямата част от страните от глобалния Юг. В 26 развиващи се държави все още се запазват много високи стойности на възпроизводство. Особено показателни примери са Нигерия и Конго, където възпроизводството на хора се изчислява средно на 6,5–6,6 деца, родени от една жена в периода на нейната фертилна възраст. Подобна е ситуацията в Афганистан, Пакистан, Сирия, Либерия, Чад, Палестина, Камерун, Ирак, Гватемала, Хондурас и др. (Таблица № 2)
Таблица 2
|
Държава |
Годишен прираст (в хиляди) |
% световен прираст |
|
Индия |
15999 |
20,6 |
|
Китай |
11408 |
14,7 |
|
Пакистан |
4048 |
5,2 |
|
Индонезия |
2929 |
3,8 |
|
Нигерия |
2511 |
3,2 |
|
САЩ |
2267 |
2,9 |
|
Бразилия |
2154 |
2,8 |
|
Бангладеш |
2108 |
2,7 |
|
Мексико |
1547 |
2,0 |
|
Филипини |
1522 |
2,0 |
|
Всичко за 10-те страни |
46494 |
59,8 |
|
За света като цяло |
77738 |
100,0 |
Тревожното в случая е не обстоятелството, че населението в посочените страни нараства с ускорени темпове, а че това става в страни с относително нисък икономически потенциал. Около 96 % от общия прираст на населението в света се падат именно на тях. Подобна закономерност може да има сериозни последици, защото съществуващите статистически данни показват, че всеки процент прираст на населението поглъща по няколко процента от прираста на националния доход. Това може да се превърне в потенциална опасност за възникване на остри демографски, екологични, икономически и социални проблеми, пряко засягащи мира и сигурността, както в отделните региони, така и в световен мащаб.
В тази връзка е много красноречиво изказването на бившия американски президент Линдан Джонсън, който твърди, че пет долара, вложени в програмата за семейно планиране и ограничаване на раждаемостта на страните от третия свят, ще дадат по-голям икономически ефект, отколкото сто долара, вложени в развитието на икономиката на тези страни.
Географското разпределение по райони показва, че с изключение на Европа населението след 1950 г. навсякъде нараства, като най-сериозният ръст бележи Африка. Приносът на този континент в общото нарастване на населението в света се е увеличил близо 2,25 пъти. За Латинска Америка това нарастване е 1,38 пъти. Най-голямо в абсолютни стойности продължава да бъде населението в Азия – близо 3,9 милиарда души. Относително стабилни са стойностите на населението в Америка и Океания. В същото време приносът на Европа в демографската картина на света е намалял близо 3 пъти.
Диспропорциите в демографската картина са огромни. За разлика от глобалния Юг, глобалният Север е демографско джудже. Сумарното население на Севера е около 1,200 млрд. души или по-малко от ј от населението на Земята. Според най-новите данни от края на 2003 г., в големите държави като САЩ (291 млн.), Канада (32 млн.), Русия (145 млн.) увеличение на населението от естествен прираст вече няма. Регистрираните незначителни нараствания на населението в отделните страни са единствено за сметка на притока на мигранти. В САЩ и Канада това е целенасочена държавна политика, а за Русия е характерно преселването на руски граждани от бившите съветски републики. На практика гражданите от мажоритарните нации, носителите на името на страните си, не увеличават своя брой. Тъкмо обратно. При тях се забелязва трайното намаляване – общо с около 0,5 % на година. За част от големите европейски страни този процент е близък до нулата, а за редица други „стари европейски нации“ като Дания, Германия, Англия, Австрия, Естония, България, Латвия, Унгария и др. естествен прираст на населението от години не се регистрира.
Причините за демографските различия в страните от глобалния Север и глобалния Юг безспорно са много. На първо място заслужава да споменем цивилизационните различия, базирани на религията, битовата и медицинската култура на хората от тези два свята. Заслужава да се отбележи и фактът, че хората от Изтока притежават друго светоусещане и по-малко изразен стремеж към материално благополучие в сравнение с хората от развитите общества от западноевропейски тип. Най-често многолюдните семейства разполагат с по-малки материални възможности.
Не бива да се подценява и особената роля на семейството в културата и икономиката на различните страни. Семейната институция в държавите от т.нар. трети свят е относително стабилна. В много отношения тя запазва своите традиционни икономически черти, и особено сред селското население. Семейството там се запазва като важно звено, свързано с определени производствени и социални функции. В същото време в развитите страни тези функции са отдавна прехвърлени върху обществото и държавата. Разкрепостените междуличностни и извънбрачни отношения довеждат до нестабилност и „либерализация“ на брачната институция. Младите жени все по-често предпочитат да се реализират в кариерата си, отколкото да раждат и отглеждат деца. Непрекъснато нараства средната възраст на хората встъпващи в брак, като за част от високоразвитите западни държави средната възраст на сключването на първи брак дори и за жените вече e във възрастовия диапазон 28–30 години. Това означава, че се скъсява срокът на фертилната, детеродна възраст, забавя се раждането на първите деца, все повече се изоставя идеята за следващи раждания и постепенно многодетният модел на семействата върви към изчезване.
Разпадането на семейните връзки в рамките на фамилията, на голямото семейство, водят до едно типично за страните от глобалния Север явление – бабите и дядовците вместо да отглеждат внуци, все по-често търсят развлечения и най-активно да се включват в разнообразни пътувания и международни екскурзии.
Съвременната демографска ситуация е една от главните причини за дискусията относно дисбаланса при разпределянето на световния обществен продукт и предизвиканото от него глобализиране на социалното неравенство и противопоставяне. След краха на тоталитарните режими в страните от Източна Европа пред човечеството се изправя една нова, непозната доскоро заплаха, каквато могат да бъдат недоволството, бедността и отчаянието на бързо растящия в демографско отношение глобалния Юг. Недостигът на обработваема земя, липсата на водни ресурси в условията на глобално затопляне и климатични промени, общото намаляване на добива от нефт и газ може да раздвижи огромни маси от население и да дестабилизира света. Тази реална опасност би могла да предизвика непредвидими по мащабите си междунационални, религиозни и расови сблъсъци и да доведе до катаклизми с пагубни последици.
През ХХI век вероятността от глобални промени и разместване на приоритетите в световното развитие става все по-осезаема. Не е изключена възможността демографската революция да наложи „нов ред“ и той едва ли ще бъде толкова устойчив, демократичен и проспериращ, колкото бихме желали и очакваме. Колкото и да се смята за антихуманна и расистка, теорията на английския пастор Томас Малтус за обусловеността на социалното равновесие от извършващите се в обществото демографски промени се оказва правдива. Развитието на човечеството през последните две столетия се превърна в потвърждение и оправдание на протичащия процес на планетарен демографски преход и съпровождащите го социални и политически трусове.
На базата на натрупания многовековен опит учените предвиждат, че демографският взрив, който е в основата на съвременните демографски процеси ще има временен характер. Това означава, че в бъдеще този процес трябва да спре, защото демографският взрив се преустановява, когато изчезне разликата в равнището на смъртността и раждаемостта. Кога ще стане това и трябва ли по някакъв начин да се въздейства за неговото по-ранно настъпване, е трудно да се гадае. Пътят, изминат от европейските страни и на държавите, където този процес вече е приключил и броят на хората е относително стабилен, показва, че в определен момент, населението в света ще бъде една сравнително константна величина.
Достигането на това равнище през втората половина на ХХI век ще позволи стабилизирането на населението на Земята в границите на 12–15 милиарда души. Това би означавало още веднъж да се потвърди фундаменталният екологичен закон за съответствието между числеността на населението и оптималните възможности на планетата. Дали глобалният Юг ще следва демографския път на страните от глобалния Север, е все още е много трудно да се каже. Твърде големи са цивилизационните, ценностните и материалните различия между тях. Не бива да забравяме, че неведнъж логични, научнообосновани теории и хипотези, които са доказали своята правдивост в определен исторически период, впоследствие се оказват невалидни.
към начална страница "военно издателство"