към начална страница "военно издателство"
2.2. Животът на хората
Проблемите на демографското развитие не биха били толкова значими, ако нямат пряка връзка със състоянието на човешкия потенциал, с качеството на човешкия живот, благосъстояянието, образованието, продължителността на живота и редица други показатели, определящи съвременното развитие на човечеството.
Въпросите на ускореното възпроизводство на хората са в основата на целия този сложен комплекс от проблеми, защото е пределно ясно, че материалните възможности на отделните държави, климътът и другите природни дадености биха могли да гарантират нормалното човешко съществуване, развитие и сигурността за бъдещето на милиарди жители на планетата.
Сухата демографска статистика дава обнадеждаващи данни за живота на хората на Земята. За последните пет десетилетия световният брутен продукт нараства над шест пъти и достига равнището от 40 трилиона щатски долара. Световното производство на зърно нараства повече от три пъти, на месо и риба повече от 5 пъти. Колосално е увеличението в производството на стомана, синтетични материали, на автомобили и др. Нововъведенията в медицината и цялостният прогрес в сферата на здравеопазването и внедряването на разнообразните социални програми водят до значително увеличаване на средната продължителност на живота и до снижаване на равнището на детската смъртност. Предвижда се, че децата родени понастоящем, ще имат възможността да живеят средно с около 8 години повече, отколкото родените преди 30 години.
Сериозни са успехите на човечеството и в сферата на образованието. Равнището на грамотност сред възрастното население постигна забележителните 63 % през 1970 г., а в наше време около 80 % от хората по света умеят да четат и пишат. (Приложение 12)
Изследванията показват, че колкото и значителни да са постиженията на човечеството в началото на ХХI век, голяма част от язвите в съвременното развитие продължават да се задълбочават.
Според последните проучвания две трети от хората по света – около 3,8 милиарда души населяват държави с перманентен недостиг на храни, а собственото им произведено е толкова незначително, че експортът е немислим. От близо 4,4 милиарда души, живеещи в развиващите се държави, близо една пета, страдат от калорийна и белтъчна недостатъчност, 3,6 милиарда изпитват недостиг на желязо в организма, а повече от 2 милиарда боледуват от различни форми на анемия. Именно в тези страни населението нараства с най-бързи темпове.
Състоянието на човешкия потенциал започва специално да се изследва чрез въведения в началото на предходното десетилетие специален индекс на човешкото развитние (ИЧР). През 1990 г. група изследователи по Програмата за развитие на ООН (ПРООН) предлагат неговото въвеждане и оттогава ежегодно по този показател се изследва животът в по-голямата част от държавите в света.
Концепцията за ИЧР най-общо може да се представи с пет основни положения. Преди всичко развитието отразява както процеса на разширяване на избора на човека, така и достигнатото равнище на благосъстоянието на хората. От своя страна благосъстоянието се оценява като възможност на хората да водят онзи живот, който те смятат за най-подходящ и достоен. Според учените от Програмата за развитие на ООН състоянието на човешкия потенциал зависи в особено висока степен от удоволетровяването на три главни потребности – дълъг и здравословен живот, придобиване на знания, достъп до ресурси и средства, осигуряващи достойно качество на живот. Посочените характеристики се свързват предимно с дълголетие, образованост и материално благополучие.
Доходите се разглеждат като средство, помагащо да се увеличат възожностите за избор на хората – по-голяма свобода и варианти за постигане на избраните цели.
В настоящия момент ИЧР се изследва предимно на базата на два основни компонента – образованието и доходите на хората (брутния вътрешен продукт на глава от населението). Показателят образование се определя, като се имат предвид грамотността на населението и броят на годините на обучение. Що се отнася до доходите, методиката е по-усложнена. Като критерии се използва усредненият световен обществен продукт на глава от населението. Индексът на човешко развитие е в границите между 0 и 1. Смята се, че страни, чийто индекс е под 0,5, са с ниска степен на човешко развитие; от 0,5 до 0,8 – имат средно развище на човешкото развитие и над 0,8 – високо.
Специалният индикатор за материалното благополучие е БВП, който може да варира в твърде разтегливи стойности, ярко доказващи различията в стандартите на отделните държави, защото по методиката на ООН брутният вътрешен продукт е от 100 до 40 000 щатски долара на глава от населението.
Учените са установили, че съществува пряка връзка между ИЧР и демографските процеси главно на междинните изменения, определящи динамиката на раждаемостта. На базата от данни за 69 развиващи се страни се доказва, че независимо от големите различия на общия коефициент на раждаемост, на всеки етап от развитието на отделните държави между общия коефициент на раждаемост (децата, родени от една майка) и ИЧР съществува силна взаимозависимост и връзка.
Изчислено е, че ако ИЧБ е по-нисък от 0,4, то никакви социално-икономически промени не могат да предизвикат демографски преход и начало на спадане но раждаемостта. В случай обаче, че ИЧР е над 0,6, то това гарантира началото на прехода.
В държавите със сходни социално-икономически условия и културни особености демоглафският преход започва по-рано и протича с по-бързи темпове там, където е по-висок индексът на човешко развитие в началния период на изследването.
В рамките на ООН и другите световни организации, занимаващи се с глобалните проблеми на човешкото развитие, редовно се изготвнят мащабни изследвания и доклади, показващи актуалното състояние на човечеството и перспективите за неговото развитие. Ежегодно се свикват авторетни форуми, които чертаят насоките на сътрудничеството между отделните държави за преодоляването на най-драстичните противоречия в развитието на хората от глобалния Север и глобалния Юг.
Последният доклад за човешкото развитие на ПРООН от лятото на 2003 г. предлага мащабна и амбициозна програма за развитие на човечеството до 2015 г. Една от главните є цели е борбата с бедността и формирането на нов подход в взаимоотношенията между бедните и богатите държави. Многократно в доклад се твърди, че ангажиментите на световните лидери да избавят от бедност развиващите се страни и народи, са постижими, но бедните държави трябва да следват политиката на широкомащабни реформи. На това богатите нации ще отговорят с нови, подобрени условия на търговия и по-мащабни финансови и продоволствени помощи.
Предвижда се нов план за действие с амбициозното наименование „Договор на хилядолетието за развитие“. Той има за цел намаляване наполовина на крайната бедност и спиране на разпространението на СПИН до 2015 г. В констатациите на доклада се казва, че първата цел вероятно ще бъде достигната, защото се намалява броят на хората, живеещи с по-малко от един долар на ден, благодарение на запазването на темповете на икономически растеж на страни като Китай и Индия. През последните 10 години динамичната китайска икономика преодоля бедността за 150 милиона души. За времето 1990–2000 г. Индия постигна ръст на БВП на глава от населението, равен на 4 %.
Според един от авторите на доклада „Сакико Фокуда – Пар“ „в областта на борбата с бедността няма нищо непостижимо. През последните три десетилетия историята ни показа какво е възможно да се постигне – продължителността на живота в развиващите се страни се увеличи с 8 години, неграмотността е наполовина намалена“.
Наред с успехите се посочват и съвременните язви на човечеството. В немалко развиващи се държави индексът на човешко развитие не само че не се стабилизира, но драстично прадължава да пада. На базата на изследването на 175 държави се прави изводът, че повече от 1 милиард души живеят в крайна бедност. Посочват се 59 приоритетни страни, където, ако не се вземат спешни мерки, целите на хилядолетието няма да бъдат изпълнени. В 31 „свръхприоритетни“ страни положението е много тревожно и тенденциите са към влошаване, защото в 24 от тях стойностите на заразяване и смъртни случаи в резултат на СПИН са застрашително високи, а в 13 от от тях все още продължават въоръжени конфликти с различна интензивност.
Класацията по индекс на човешкото развитие се оглавява от Норвегия, следвана от Исландия, Швеция и Австрия. Съединените американски щати са на 7-о място, Германия е на 18-о. (Приложение 13)
Глобалният индекс на човешкото развитие за 2003 г. поставя България на 57-о място – с пет позиции по-напред в сравнение с 2002 г. Страната ни е пред Румъния (72-ра), Македония (60-а) и Албания (95-а). ИЧР нарежда България на второ място в категорията „страни със средна степен на човешко развитие“. От бившите социалистически страни на най-предни позиции според индекса на човешко развитие е Чехия (32-ра).
Съвременната политическата рамка за постигане на целите на холядолетието в борбата с бедността се очертава по време на стратегическите договорености на срещата на върха през 2002 г. в Монтерей. Тогава висшите държавни ръководители на високоразвитите държави и предсавители на разавиващите се страни се договарят за увеличаване на помощите за бедните страни и активизиране на търговския обмен между развити и развиващи се държави.
Под наслов „Финансиране за развитие“ се очертават главните приоритети в борбата с бедността. Предвиждат се премахване на ограниченията за търговия, увеличаване на помощите от страна на богатите, а развиващите се държави трябва да осъществят строги политически и икономически реформи. Докладът препоръчва борба с неплодородието на почвите, увеличаване на финансовата помощ за бедните страни поне до 100 милиарда щатски долара, за да се постигнат целите на хилядолетието.
Независимо от предвиденото нарастване на финансовите и други помощи, от амбициозните резолюции и доклади на многобройните световни форуми проблемите на бедността, изхранването и животът на милиарди хора продължават да бъдат нерешени. Голяма част от докладите относно проучванията на световните ресурси показват, че възможностите на планетата са ограничени по отношение на хранителните продукти и все по-намаляващи по отношение на голяма част от енергийните суровини. Не по-маловажен е и въпросът за неравномерното разпределение на тези блага.
Продължава да бъде актуален въпросът за състоянието на продоволствения проблем и за изхранването на все по-нарастващия брой обитатели на Земята. Същностна на този проблем се заключава в несъответствието между производството и задоволяването на населението с необходимите храни и неговата обща численост.
Наистина, през втората половина на ХХ век човечеството отбелязва забележителни успехи както в сферата на икономиката, така и в областта на селското стопанство. За близо половин век брутният световен продукт нараства повече от 6 пъти и достига до около 40 трилиона долара. Световното зърнопроизводство нараства над 3 пъти, добивът на месо и риба – повече от 5 пъти. Само за времето от началото на 60-те години на ХХ век до 1995 г. производството на метали нараства близо 2,1 пъти, на минерали 2,5 пъти, на синтетични продукти над 5,6 пъти.
Въпреки тези забележителни постижения съветът не става по-богат, а бедността дори се задълбочава. За действително нарастване на богатството може да се говори само тогава, когато то нараства на глава от населението в световен мащаб. Статистиката показва, че през 60-те години на ХХ век производството на хранителни продукти в развиващите се и в развитите държави се движи с относително еднакви темпове, в същото време обаче ръстът на населението на първите е в пъти по-голям. През този период като цяло населението нараства от около 2,5 милиарда до 6 милиарда души, или около 2,4 пъти. При посочените световни икономически темпове и тези на глобалното нарастване на населението не може да се говори за чувствително намаляване на бедността и решаване на продоволствения проблем. Нещо повече, именно продоволствените въпроси показват цялата сложност на стоящите пред човечеството проблеми.
Съгласно възприетите методики на Световната здравна организация към ООН същината на продоволствения проблем е в ежедневното задоволяване на хората с храни, чиято калоричност е не по-малка от 2000 калория. Статистиките сочат, че около 60 % от населението на развиващите се страни може да си осигури ежедневна дажба от храна с не повече от 1400 калория. За развитите държави средното ниво на потребление на глава от населението е с 600 калория повече от приетата средна норма.
Налице е и сериозно различие в структурата на изразходване на бюджета за изхранване на отделните семейства от развитите и развиващите се страни. Докато в бедните държави близо 90 % от доходите се харчат за осигуряване на храна, която често е недостатъчна, в развитите страни този процент е далеч по-нисък. Така например едно средностатистическо американско семейство разходва около 20 % от своите месечни доходи за изхранване.
За много от развиващите се държави изхранването е в основата на качеството на живот. Дори ако вземем за пример само един от показателите – равнището на детската смъртност, ще се убедим, че в развиващите се страни стойностите са изключително високи. По данни на Световната здравна организация близо половината от децата в изостаналите зони на света умират, преди да са навършили 12-годишна възраст. За Африка често явление е масовият глад в резултат от сушата и други природни катаклизми, когато ежедневно умират до 12 000 души. За редица държави от черния континент средната продължителност на живота е от порядъка на 30–40 години.
В основата на продоволствения проблем е недостатъчното количество зърнени храни. Статистиката посочва, че в периода 1951–1999 г. средногодишното нарастване на производството на зърно е 25 пъти по-ниско от прираста на населението. Подобно е съотношението и със световния улов на риба, с добива на соя и др.
Много сериозно отражение върху изхранването на населението имат регионалните различия. Така например в САЩ годишно се произвеждат около 900 кг зърнени храни на глава от населението, а в Индия това количество е не повече от 200 кг. Производството на зърнени храни на глава от населението в редица африкански държави е многократно по-ниско и не позволява подобряване на изхранването на огромната част от населението. Този проблем допълнително се задълбочава от невъзможността да се създадат надеждни резерви в случай на неплодородни години или бедствия. Според световните стандарти продоволствената сигурност е гарантирана, ако до получаването на новата реколта в запасите на страната има зърно за минимум още 70 дни. Практиката показва, че в развиващите се страни няма случай, когато това изискване да е спазено.
В края на ХХ век близо една трета от зърнодобива се използва в животновъдството – главно за изхранването на животни и птици, което е в основата на производството на месо. За изминалите 50 години се увеличава близо 5 пъти, а на глава от населението в света нарастването е около 2 пъти. Независимо от това производството на месо далеч не удовлетворява нуждите на световното потребление. В края на 90-те години на ХХ век на човек от населението се падат годишно по около 36 кг месо и месни продукти, за гражданите на САЩ това количество е близо 3,5 пъти повече, а за хората в Индия е едва около 3 кг на година. Подобна е ситуацията и по отношение на добива и консумацията на риба и рибни продукти. Поради засиления добив и консумация на риба вече се изчерпват рибните запаси на Световния океан.
Най-сериозният въпрос по отношение на продоволствения проблем са крайно ограничените възможности за по-нататъшно нарастване на добивите главно поради ограниченото количество земеделски площи и прясна вода за напояване. През 90-те години на ХХ век засетите със зърнени култури земи са едва с около 20 % повече, отколкото те са били през средните векове, докато населението е многократно повече. С нарастване на населението количество на площите, засети със зърнени култури на глава от населението, непрекъснато намалява и тази тенденция ще се запази за продължителен период. Сега този процес успешно се компенсира от нарастването на поливните площи. И тук възниква вторият фундаментален въпрос – запасите от питейна вода.
В наше време, човечеството използва около 55 % от годишните си запаси на питейна вода, като 70 % от нея са за напояване, 20 % за промишлени и 10 % за битови нужди. Ако се запази сегашното ниво на потребление, само за сметка на нарастването на хората на Земята консумацията на вода ще се увеличи до 70 % от световните запаси. В случай че се увеличи и общото потребление, питейната вода ще се превърне в най-важния екзистенциален проблем на човечеството. На фона на очертаващите се климатични изменения и глобалното затопляне проблемът с водните ресурси заплашва да се превърне в един от възловите въпроси на сигурността.
Дефицитът на прясна питейна вода вече съществува за редица държави. Така например в средата на 90-те години той се превръща в важен проблем за страни като Китай, Индия, за редица държави от Африка и дори за отделни региони на Северна Америка. По мнение на изследователите от Международния институт за водно стопанство към 2025 г. около един милиард от хората на Земята ще живеят в държави с абсолютен воден дефицит. Дори и при най-високоефективно напояване, тези страни няма да успеят да поддържат количеството на поливните си площи, дори на равнището от 1990 г. Липсата на вода ще стане причина за непрекъснато увеличаване на вноса на хранителни стоки, ако въобще съществуват възможности за това.
Изхранването на населението в развиващите се страни е в силна зависимост от вноса на хранителни стоки. В някои страни те съществуват в изобилие, но като цяло тяхното разпределение е крайно неравномерно между различните държави и като правило е най-малко в страните с многолюдно население. Твърде еднозначно е разбирането за безвъзмездната помощ във вид на хранителни продукти. Съществуват множество научни теории, съгласно които тя „разрушава“ икономиката на държавите.
Очевидно е трудно да се предвиди какво ще бъде бъдещето. Оптимистите смятат, че в близките 15–20 години няма основания за страх по отношение изхранването на човечеството. Редица световни учени са на мнение, че Земята може да изхранва далеч по-голям брой население, отколкото това, което се предвижда за следващия половин век. Приема се, че не всички възможности за нарастване на обработваемите площи са изчерпани. Теоретически е възможно те да нарастват с нови около 40 % и с въвеждането на модерна селскостопанска техника и нови високопродуктивни технологии продоволственият проблем може успешно да бъде решен.
Други основания за подобни оптимистични прогнози се базират на идеята за внедряване и усъвършенстване на известната през 60-те и 70-те години „зелена революция“, която предполага внедряването на високодобивни сортове при отглеждането на зърнени култури, плодове и зеленчуци, хидромелиорация и механизация. Нова възможност за увеличаване на хранителните запаси и за успешно решаване на продоволствения проблем е в развитието и все по-пълноценното използване на биотехнологиите в сферата на земеделието и животновъдството. Допълнителен резерв в това направление са модерните технологии за създаване на синтетични храни. Смята се, че успешното синтезиране на хранителни продукти, главно на белтъчини, ще ликвидира глада и ще реши окончателно проблемите на изхранването на населението. По-малко се мисли обаче, какви са възможните последици от новите технологии и възможните вследствиие на тях последици. Така например различните пестициди и подобрители, повишаващи реколтата, не рядко водят до нарушаване на екологичния баланс, до появата на нови болести и вредители. Друг е въпросът, дали бедните държави могат да си позволят новите технологии, доколко ще се запази климатичният баланс на планетата и ще се съхранят жизненоважният озонов слой и създаваните в течение на милиони години биологични форми на живот.
Не всички от учените са оптимисти. Част от тях вещаят всевъзможни апокалиптични картини, а по-умерените, като проф. Анатолий Вишневски, един от най-изтъкнатите съвременни учени в областта на демографията, предпочитат да се въздържат от излишни коментари и най-често оставят проблема с изхранването на човечеството без конкретен отговор.
Друг много сериозен въпрос е този за недостига на необходимите минерални и енергийни ресурси. Свръхнаселяването на Земята поражда сериозни опасения за капацитетите на планетата. Една от големите тревоги за бъдещето на човешката цивилизация са ускорената консумация на невъзобновимите природни ресурси и страхът от изчерпване на енергийните източници. Известно е, че темповете на използване на минералните суровини далеч изпреварва ръста на нарастването на населението. Така например за периода 1950–1974 г. населението се увеличава 1,56 пъти, нараствайки от 2,5 до 3,39 милиарда души. За същия период производството и потреблението на най-важните минерални суровини нараства 3–5 пъти.
На базата на подобни статистики един от лидерите на Римския клуб, немският учен Едуард Пастел, смята, че заради изчерпването на невъзобновимите минерални суровини към 2100 г. ще настъпи колапс в развитието на човечеството. Според неговата теория по това време развитието на промишления капитал ще достигне равнища, които ще изискват консумацията на огромно количество суровини. Това неминуемо ще предизвика нарастване на цените на суровините, а така също и изтощаване на достъпните суровинни запаси. Ще се наложат нови и нови капиталовложения за добиването на суровини, а това предполага, че все по-малко ще се влага в бъдещия растеж на производството. Когато капиталовложенията престанат да се компенсират, ще настъпи срив както в развитието на индустрията, така също и в сферата на услугите, зависещи от промишлеността.
Подобна перспектива вижда и известният руски учен академик С. Капица, но за разлика от своя немски колега той не смята, че изтощаването на минералните ресурси ще има кризисен характер. Според него решението на проблемите ще бъде намерено в създаването на нови технологии, базиращи се на безотпадъчни циклични процеси, при които не се изисква голяма консумация на минерални суровини. Още по-оптимистична е визията на члена на Римския клуб и автор на доклада „След века на разточителството“ Умберто Колобо, който е на мнение, че ще настъпи период в развитието на науката и технологиите, когато човечеството ще има способността да измисля и планира добива на суровинните източници от които се нуждае.
Наред с тревогата за изчерпването на минералните суровини съществува и опасението от изчерпването на енергийните източници и настъпването на т.нар. енергетичен глад. Сега около 90 % от добиваната енергия е за сметка на използването на нефт, газ и въглища. Те се добиват от земните недра, където са се създавали в течение на милиони години, а находищата им не са неизчерпаеми. При запазването на сегашните темпове на изразходване прогнозите сочат, че запасите от природен газ и нефт ще са на изчерпване към края на ХХI век, а залежите от въглища ще бъдат изконсумирани след още четири столетия. В същото време консумацията на тези суровини непрекъснато расте. Само за последния век тя се е увеличила повече от 20 пъти. Най-голяма е във високоразвитите държави, като за САЩ годишно тя е 12 тона условно гориво на глава от населението, за Англия – 5,2 тона, за Япония – 5,8 тона, за Франция – 4,6 тона, за Индия – 0,5 тона.
Засега единственият изход се вижда във все по-широкото използване на ядрената енергия, защото се знае, че запасите на уран в земните недра са близо 200 пъти повече от другите изкопаеми източници на енергия. За съжаление обаче, получаването на ядрената енергия е свързано с отделянето на високорадиоактивни отпадъци, които в течение на много години са източник на смъртоносно радиоактивно излъчване, а все още е трудно да се каже, че е открит надежден способ за тяхното съхранение.
В научните среди се смята, че прекомерното увеличение на сумарната мощност на източниците на енергия сериозно застрашава биосферата, а с това и бъдещия живот на човечеството. Увеличението е предпоставка за глобално затопляне и сериозни климатични изменения, които вече са неопровержим факт. Учените са изчислили, че пределната норма на енергия на човек от населението не трябва да надхвърля 20 кВтч. (За САЩ този мощност сега е около 10 кВтч.)
От гледна точка на сигурността за бъдещето на планетата най-добрият начин може да бъде внедряването и усвояването на авангардни технологии и нови източници на енергия. Теоретично са възможни използването на слънчевите лъчи, водородната енергия и термоядрения синтез. Въпросът е, колко държави в света разполагат с необходимите технологии за тези нови производства и кога слаборазвитите ще имат тези технически възможности. Отговорът на тези въпроси не вдъхва оптимизъм.
В науката съществува богато разнообразие от виждания и теории за демографското бъдеще на света. Една от водещите е концепцията за демографския детерминизъм. Според нейните автори съществува пряка определеност (детерминираност) между демографското и социално-икономическото развитие на една страна. В рамките на тези виждания се открояват два основни подхода. Така например руският учен социолог Максим Ковалевски твърди, че количествената маса на населението се явява основен фактор за общественото развитие. Благодарение на това се осъществява историческата смяна на един тип икономически отношения с нов, по-развит и усъвършенстван вид. С обратен знак развива своите възгледи един от класиците на политикономията през миналия век Д. М. Кейнс. Според неговите анализи именно ръстът на населението е „злият дух“, причиняващ бедствия за човечеството. Неговите тревоги за бъдещото развитие на homo sapiens са в основата на появата на известната теория за демографския алармизъм. Предшественик на тази теория е английският икономист от ХVIII век Томас Малтус, който през 1798 г. развива идеите си за сериозните опасности от бързия темп на нарастване на броя на хората. Тези негови виждания по-късно са развити в стройната теория за т.нар. демографски край. Нейната същност се заключава в предвиждането, че в резултат от пренаселение на планетата нейните природни ресурси ще се изчерпят бързо и ще настъпи апокалипсис в историята на човечеството.
Друг е подходът в анализите на т.нар. демографи утописти. В своите твърде смели прогнози те стигат до извода, че в стремежа си да предотврати пренаселението и своя край човечеството ще търси начини за заселване на други планети и ще реши острите демографски проблеми.
По-реалистични са вижданията на учените биолози. През 20-те години на ХХ век те развиват популярната теория за демографския биологизъм, според която динамиката на нарастването на населението е в зависимост от т.нар. логистична крива. Това означава, че населението расте или намалява в зависимост от възможностите да бъде изхранено в рамките на държавата или региона, в който живее.
Оптимистично звучат идеите на привържениците на теорията за демографския максимализъм. Те смятат, че голямата част от проблемите на народонаселението са по-скоро измислени, отколкото реална заплаха за бъдещето. Според тях капацитетът на нашата планета е достатъчен за нормален живот на хората, които ще се родят независимо от очакваната пренаселеност. Няма пречки да се осигурят изхранването и нормалния живот дори на 50 милиарда жители. Широко популярни са идеите на демографския фатализъм, чиито автори смятат, че човечеството е добре организирана саморегулираща се система, която от само себе си притежава възможността да се справи с проблемите на пренаселението. По подобен оптимистичен начин се представят бъдещето на света и апологетите на демографския популизъм, които приветствуват всяко нарастване на населението. Според тях колкото повече са хората, и най-вече младежите и децата, толкова по-гарантирано ще е бъдещето на една държава. В научните среди се смята, че подобни идеи са присъщи главно на учените и лидерите от развиващите се страни.
Една от най-интересните теории в сферата на демографията е тази за т.нар. демографски цикли. Тя е създадена още през ХIХ век и умело се защитава чрез научните търсения на редица европейски и американски изследователи. Така например френският изследовател Фернан Бродел нарича тези цикли „вековни тенденции“, а Рондо Камерън „логистични цикли“. Пръв американският демограф Раймонд Пърл теоретично описва процеса на нарастване на населението и показва, че броят на хората може да се представи с т.нар. логистично уравнение, чието решение представлява т.нар. логистична крива.
Въз основа на тези теории през 1999 г. руският учен С. А. Нефедов защитава своята докторска дисертация по темата за демографските цикли и обосновава оригинален математически модел на развитието на тези цикли. Отваряйки широк исторически прозорец и на базата на задълбочени проучвания на миналото на човешката цивилизация, авторът създава модел на демографски цикъл. Той дели всеки демографски цикъл на около 40 характерни качествени признака. Тези признаци са в основата на историческото развитие на държавата, дори и при липса на количествени данни за нейния демографски състав в определени исторически отрязъци. Използването на метода дава възможност на автора да обособи 37 демографски цикъла в историята на източните държави в древността и средните векове. На базата на малтусианството той доказва, че повишаването на демографската тежест в края на всеки цикъл води до глад, въстания, социални революции, които са в основата на последвалите експроприяция на едрата собственост и установяването под някаква конкретна форма на авторитарна власт.
С. А. Нефедов изследва демографските приливи и отливи – символи на живота на човечеството, и доказва, че те пряко зависят от т.нар. „логистична крива“, т.е. от възможностите на обществото да изхрани определено количество хора. В миналото най-често демографският подем води след себе си снижаване на жизненото равнище, увеличаване на беднотията и недоимъка. В резултат на това започват епидемии и глад, които се явяват естествен регулатор между броя на хората и съответстващите възможности на обществото да ги изхрани.
Нефедов доказва, че демографското развитие и в частност демографските цикли, са в основата на развитието на човешката цивилизация. Изхождайки от тях, могат да се обяснят множество събития от икономическия и политическия живот. Актуалността на изследването се състои във възможността да се изследва и предвиди глобалният характер на демографските закономерности и да се обясни динамиката на историческите процеси като естествен резултат от количеството на хората, като историческа неизбежност.
Друга много популярна и любопитна демографска теория за ръста на населението на Земята е тази на популярния руски физик – академик Сергей Капица. В своите книги „Сколько людей жило, живет и будет жить на Земле“. М., 1999 и С. П. Капица, С. П. Курдюмов и Г. Г. Малинецкий „Синергетика и прогнозы будущего“. М., Наука, 1997. Той предлага три дифиринциални уравнения за изчисляване а броя на населението. Те са базирани на сложна математическа зависимост между годината на изследване на населението, средната продължителност на човешкия живот, коефициентите на раждаемост и смъртност и други специфични показатели.
Вероятно бъдещото изследване на демографските процеси ще се обогати с нови теории, концепции и математически модели за развитието на човечеството. Каквито и да са различията между тях обаче, неизбежно в основата им ще лежи безспорната идея за първостепенната роля на състоянието на човешкия потенциал в цялостното
към начална страница "военно издателство"