Основни тенденции в демографското развитие на Европа

2.3. Основни тенденции в демографското развитие на Европа

Вече две поколения европейци са отраснали в условията на извършващия се световен „демографски взрив“. В течение на един век главният демографски проблем на човечеството се свързва с темповете на нарастването на неговата популация – бързи или много бързи се очаква да бъдат те и ще може ли планетата да изхрани цялото многолюдно население. В същото време този екзистенциален проблем изглежда по-скоро като мит, съществуващ единствено в трудовете на изследователите и тезите на политиците, защото сред хората в Европа подобна тревога не се забелязва.

Старият континент не повтаря демографската картина на света. Тъкмо обратното. Без смъртоносни епидемии, глад или някакво природно бедствие европейците непрекъснато намаляват, а някои от прогнозите, свързани за следващия половин век, изглеждат апокалиптични. Все по-често европейските учени говорят, че са нужни специални проучвания не за демографския взрив, а за демографския крах, в който се намират редица европейски страни. (Таблица 3)

Таблица 3

Демографско състояние на западноевропейските държави* (1960–1995 г.)

Показатели	1960 г.	1995 г.
Население (в началото на годината)	314800	372000
Раждаемост	5784	3999
Смъртност	3386	3719
Естествен прираст	2398	280
Миграционен прираст	43	787
Общ прираст	2441	1067
Коефициент на раждаемост(в‰)	18,3	11,8
Коефициент на смъртност (в ‰)	10,7	10,0
Общ коефициент на раждаемост (Брой деца, родени от една майка)	2,59	1,43

* Population et Societes, № 336, Juin 1998, p. 3.

Както в политико-икономическо, така и в демографско отношение Европа е разделена на две обособени части. От една страна, са застаряващите, но богати и привлекателни държави, членки на Европейския съюз, или други западноевропейски политически структури. От друга страна, са по-слаборазвитите, по-бедните и все по-безлюдните страни от Източна Европа, които освен неимоверните трудности на прехода си към демокрация и пазарна икономика преживяват тежка демографска криза, заплашваща дори да доведе до изчезването на цели нации.

През 90-те години на ХХ век Западна Европа запазва високите темпове на развитие на своята икономика и непрекъснатото увеличаване на брутния си вътрешен продукт. Годишните темпове на инфлация на голямата част от западните държави не надхвърля 2–3 %. Независимо, че условията на живот в тези страни стават все по-добри, демографските им показатели бележат непрекъснато понижаване.

Демографската криза, в която влизат западноевропейските държави през 1995–1996 г., за източната половина от континента, фактически започва много по-рано. Това е един от въпросите, който предизвиква най-сериозно безпокойство сред политиците и експертите от Европейския съюз. Признаци на особена тревожност сред политиците от Източна Европа не се забелязват, защото те се поставят на разискване единствено от учените и обществениците.

По това време в Западна Европа все повече се разисква проблемът, защо раждаемостта е само 11,8 промила, а нивото на смъртност е достигнало 10 промила, докато в световен мащаб тези показатели са съответно 24,0 и 9,0. Особена тревога предизвиква ниската обща раждаемост – 1,43 деца, която е далеч под необходимите за простото възпроизводство на една семейна двойка – 2,1 живородени деца.

Причината за тези негативни показатели се търси в оформящата се тенденция към безбрачие или късно сключване на брак, който при всички общества е предпоставка за раждането на повече деца. Броят на разводите също расте, което е още едно свидетелство за нетрайността на семейната институция. Така например в Швеция 50,9 % от мъжкото население и 38,7 % от жените в подходяща (детеродна) възраст не са създали семейства. За Исландия тези стойности са съответно 43,6 и 33,8 %; за Франция – 32,6 и 23,8 %; за Германия – 31,3 и 18,5 %.

Твърде висок е и процентът на извънбрачните раждания. В някои страни близо половината от родените деца са в семейства, живеещи в условията на свободно, не ангажиращо брачно съжителство или само с един родител. По данни на Evrostat такъв е случаят с Швеция, където 53 % от децата са извънбрачни, Дания – 46,5 %, Франция – 37,2 %, Великобритания – 33,6 %, Австрия – 27,4 %. Прави впечатление, че най-консервативни са нравите в Гърция – 3%, Италия – 8,1 % и Испания – 10,8 %.

Всепризнат факт е, че от началото на 90-те години основен фактор за растежа на населението в страните от Европейския съюз е притокът на имигранти. Така например през 1996 г. естественият прираст на населението в страните от евросъюза е само 280 хил. души, а прирастът от мигранти за същата година е около 800 хиляди души. Най-силно повлияната страна от имигранти е Люксембург, където чужденците са 32,6% от цялото население на страната.

Тенденциите в демографското развитие, заложени след 1996 г. продължават да се задълбочават и сега. Една от гледните точки по въпросите на демографското развитие на стария континент се базира на данните на Департамент „Народонаселение“ към ООН. Стандартно, в три различни варианта се прогнозира демографското бъдеще на Европа, като са изследвани всичките 38 държави на континента. Между тях са 15-те държави от Европейския съюз, Малта, Норвегия, Исландия и Швеция. Разглеждат се също така 12-те държави от Централна Европа, 6-те държави от Източна Европа и Русия. Както е известно, около 90 % от населението на последната живее в териториите, западно от Урал. Статистиката показва, че към 2000 г. населението на изброените държави е 726 милиона жители. (Таблица 4)

Таблица 4

Европа

Западна Европа

Източна Европа

Население през 1950г.

Население през 2000г.

544

727

303

389

241

338

Общ прираст

Естествен прираст

Раждаемост

Смъртност

Ниво на миграция

182

173

515

342

256

185

101

259

157

-4

Гъстота на населението(на кв.км)

75*

98*

104

63*

88*

*Тези данни не отчитат ситуацията в Русия.

В сравнение с времето от средата на ХХ век европейците са се увеличили със 182 милиона или с 33 % От това следва, че средногодишният прираст на населението на континента е около 0,57%. Както се вижда от посочената таблица, този прираст е главно за сметка на по-високата раждаемост. Очертаващите се тенденции обаче са към понижаване на общата численост на населението в Европа, защото коефициентът на раждаемост е едва 1,6 деца на една жена във фертилна възраст, а както е известно, за простото възпроизводство на населението е необходимо този коефициент да бъде поне 2,1.

Въз основа на историческите изследвания и при отчитане на новите тенденциите в демографското развитие на населението учените са изготвили своите прогнози за бъдещето на Европа до 2050 г. В началото на новото столетие учените от ООН разработват подробен сценарии за демографското бъдеще на европейския континент. Съгласно с избраната методика на изследване са разработени три сценария за демографско развитие на континента, които условно се наричат нисък, среден и висок, в зависимост от общия брой на хората.

В първия случай специалистите предвиждат продължаване на съществуващата тенденция за падане на нивото на раждаемост и в резултат на това към средата на новия век коефициентът на сумарната раждаемост се очаква да достигне 1,35. При този вариант прогнозата е, че към 2050 г. година населението на континента ще бъде около 550 милиона души.

Усредненият вариант предвижда достигане на коефициент на раждаемост 1,77. Това би означавало, че към средата на века населението в Европа ще бъде около 628 милиона души.

Най-оптимистичните изследвания предполагат ръст на раждаемостта около 2,17 живородени деца от една майка и относително запазване на броя на населението на стария континент – около 746 милиона. В същото време се очаква чувствително увеличаване на средната продължителност на човешкия живот от 69 на 77 години за мъжете и от 77 на 83 години за жените. Що се отнася до миграцията, както и досега, имигрантите (пришълците) ще бъдат повече от емигрантите (напускащите пределите на континента).

Най-новите данни за състоянието на човешкия потенциал на Стария континент са от пролетта на 2003 г. и прогнозите в тях са за относително по-кратък период – до 2020 г. Средният вариант на тези изследвания е посочен в Таблица 5, където се виждат незначителни промени в сравнение с цитираните по-горе индикатори за демографското развитие на Европа до средата на ХХI век.

Таблица 5

Демографски профил на населението в Европа 2000–2020 (среден вариант)*

Индикатори	2000 г.	2005 г.	2010 г.	2015 г.	2020 г.
Население (в хиляди)	727 986	724 722	719 714	713 402	705 410
Мъже	350 900	349 325	346 919	343 954	340 243
Жени	377 086	375 397	372 795	369 448	365 167
Процентно съотношение (мъже на 100 жени)	93.1	93.1	93.1	93.1	93.2
Възрастова група 0–4 (%)	5.1	4.8	4.7	4.7	4.6
Възрастова група 5–14 (%)	12.4	10.9	10.1	9.8	9.7
Възрастова група 5–24 (%)	13.9	13.8	12.7	11.2	10.4
Възрастова група 60–65 (%)	20.2	20.7	22.1	24.0	26.2
Над 65 години (%)	14.7	15.9	16.3	17.6	19.3
Възрастова група над 80 г. (%)	2.9	3.5	4.2	4.5	5.1
Жени между 15–49 (%)	48.8	48.5	46.9	44.7	42.9
Средна въэраст	37.7	39.3	40.8	42.2	43.6
Гъстота на населението (на кв.м. )	32	32	31	31

Индикатори	2000–2005	2005–2010	2010–2015	2015–2020
Промяна на населението за годините (в хиляди)	-653	-1 002	-1 262	-1 598
Раждаемост през годините (в хиляди)	7 065	6 870	6 763	6 535
Смъртност (в хиляди)	8 344	8 451	8 601	8 711
Растеж на населението (%)	-0.09	-0.14	-0.18	-0.23
Коефициент на раждаемост (на 1000)	9.7	9.5	9.4	9.2
Коефициент на смъртност на 1000)	11.5	11.7	12.0	12.3
Брой родени деца от една жена	1.38	1.37	1.40	1.44
Репродуктивностe (на една жена)	0.65	0.65	0.67	0.70
Детска смъртност (на 1000 живородени)	8.9	8.4	7.7	7.1
Очаквана продължителност на живота (в години)	74.2	74.9	75.7	76.5
Очаквана продължителност на живота на мъжете (в години)	70.1	71.1	72.0	73.1
Очаквана продължителност на живота на жените (в години)	78.2	78.8	79.3	79.9

* Population Division of the Department of Economic and Social Affairs of the United Nations Secretariat, World Population Prospects: The 2002 Revision and World Urbanization Prospects: The 2001 Revision.

Ако тези прогнози се сбъднат, след време ще се отчете една сериозна промяна в количеството на европейското население. Посочените изследвания говорят за трайна тенденция, от една страна, към застаряване на европейците и от друга – към намаляване на общата им численост, започнало през 1996 г. Естественият прираст на населението в Европа, който в течение на много години е главният фактор за увеличаване на броя на хората от средата на 90-те години на ХХ век вече е отрицателна величина. Нараства относителният дял на възрастните лица. Броят на хората от възрастовата група над 60 години през 1950 г. е 12 % , през 2000 г. – 20, 2%, през 2020 г. ще бъде 26,2 %, а през 2050 г. – 35%.

Друга определяща тенденция в демографското развитие на Европа, особено ярко проявена през 90-те години на ХХ век, е бързото намаляване на броя на хората в източната част на континента и относителното нарастване на населението в Западна Европа. За времето след 1993 г. Източна Европа губи около 8 милиона от населението си. За същия период нарастването на хората в Западна Европа не е голямо – само около 0,2 % годишно.

За отбелязване е, че през 1969 г. първа официалната статистика на Източна Германия дава данни за по-висок ръст на смъртността над раждаемостта. През 1972 г. това се случва в Западна Германия, а в периода на 80-те години и в Австрия, Дания и Унгария. От началото на 90-те години това е отличителна черта в демографското развитие на всички посттоталитарни държави в Източна Европа. (Приложение 14)

Данните на Evrostat от изтеклата 2003 г. очертават една по-песимистична картина относно демографското бъдеще на Европа. Преди всичко се вижда ясното разграничаване на двете скорости в развитието на демографските процеси на държавите от Западна и Източна Европа. Особено обезпокоителни са данните за бившите социалистически страни. Според тези изследвания голямата част от държавите в преход отбелязват сериозни загуби на население. Така например през 2001 г. най-значителни са загубите за Белорусия, България, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша и Румъния. Относително устойчиво е количеството на хората в Словакия и Словения, които имат годишен ръст приблизително 0,2 %.

Тенденцията към намаляване на населението в посочените държави продължава с неотслабващ темп, което е твърде обезпокоително. Проучванията на Evrostat показват, че към средата на ХХI век Естония ще загуби 52 % от населението си, Латвия – 44 %, Украйна – 36 %, България – 35 %, Русия – 30 %, Литва – 28%, Белорусия – 25 %, Унгария – 24 %, Румъния – 20 %, Хърватска – 19 %, Чехия – 17 %, Молдова – 16 %, Полша – 15 % Сърбия и Черна гора – 11 %, Босна и Херцеговина – 10 % и Словакия – 8 %. На базата на тези свои изследвания учените от института са склонни да доразвият теорията за демографския преход и нейните четири стадия, като говорят за нов, пети стадий, при които естественият път на намаляване на абсолютния брой на хората е практически необратим. За разлика от своите колеги от ООН учените от Evrostat са на мнение, че няма никакви индикации за това, че намаляването на броя на населението някога ще приключи. Фактически те напълно отричат очакването, че с края на демографския преход настъпва време на стабилизиране и устойчивост в демографското развитие на отделните държави.

Тази мрачна прогноза се отнася и за високоразвитите западни общества, но процентите на намаляване на населението са значително по-ниски. Учените предвиждат най-сериозен спад в демографското развитие на Италия (22 %), Гърция и Португалия (10 %), Австрия (9 %), Испания (8 %), Финландия (5 %), Германия (4 %), Швеция, Белгия и Дания (по-малко от 2 %). Изследванията показват, че дори и при най-високия вариант на възпроизводство за страните от Европейския съюз, той няма да бъде повече от 1,95 живородени деца от една майка, което е недостатъчно за естественото прогресивно възпроизводство.

Според изследователите от Evrostat единственият начин за стабилизиране на демографския баланс на европейското население е приемането на имигранати. Предвижда се техният брой да достигне огромната цифра 700 милиона души и през ХХII век на Стария континент да преобладава чернокожото население. Вероятно подобед широк прием на имигранти ще се наложи от потребностите на самия живот. Анализите на многобройните изследвания доказват все по-намаляващата демографска тежест на Европа в глобален контекст. Статистиката на ООН показва, че ако населението на континента през 1950 г. е 22 % от това в света, то през 2000 г. европейците са 12 %, а в перспектива – до средата на ХХI век, се очаква то да бъде едва около 7 % от жителите на планетата. Предвижданията на експертите сочат друго. Те предричат, че към средата на ХХI век европейците да бъдат едва около 4 % от световното население.

Каквото и да бъде демографското бъдеще на стария континент, в двата случая изводите са категорични. Идва краят на важността на Европа – факт, който би могъл да се окаже особено полезен за бъдещата политика на Европейския съюз, на неговата роля и място в глобалните процеси на сигурност и стабилност. Ако своевременно не се направят нужните изводи, опасността от сбъдването на прогнозата на вестник New York Times за 2200 г. могат да се окажат реални. В уводен матирал за бъдещето на човечеството на прага на ХХI век се предвижда „...Европа да се превърне в красива малка пощенска картичка с прекрасни старинни замъци и църкви, доминирана от стари хора със стари представи. Или може да се превърне в едно по-плуралистично кътче, с изобилие от африканци и мюсюлмани – перспектива, граничеща с ужас за мнозинството от европейските гласоподаватели.“

Таблица 6 показва съотношението между населението на различните континенти.

Според показаните данни през 2050 г., населението на Европа ще бъде два пъти по-малко от това на Америка и три пъти по-малко от това на Африка. Сравнението с Азия сочи далеч по-голям дисбаланс. В същото време трябва да бъдем внимателни с оценките за връзката между масата население и политическата, икономическата и отбранителната тежест на отделните региони. Красноречиво доказателство за това са САЩ, чието население е само 5 % от броя на населението в световен мащаб. В същото време тази държава е поела най-сериозните ангажименти към въпросите на мира и сигурността в глобален план.

Таблица 6

Регион	1950 г.	2000 г.	2050 г.
Европа	544 млн.	726 млн.	628 млн.
Съотношение	21,6 %	12,0 %	7,0 %
Африка	221	784	1766
Америка	339	829	1201
Азия	1402	3683	5268
Океания	13	30	46
Целия свят	2519	6052	8909

Европейският континент, независимо от малките си размери и нищожен относителен дял в световното население, играе много важна роля в развитието на планетарните процеси. В своите граници Европа е около 10 милиона квадратни километра. По два основни показателя – територия и население, тя е съизмерима единствено със САЩ, при условие че Русия участва със своя „европейски дял“. Без Русия Европа ще бъде едно незначително пространство на фона на териториалните и демографските гиганти. Наистина, съвременната стратегическа роля на стария континент се определя от твърде важните показатели като високата концентрация на капитали, модерни технологии и динамичен ръст на производство, крупни военни потенциали и не на последно място – изключително богата материална и духовна култура.Стратезите на общоевропейската интеграция обаче, със сигурност съзнават, че ролята на Европа и нейното бъдеще в глобалните процеси ще зависят и от решението на въпроса къде ще бъде мястото на Русия – в рамките на „Голяма Европа“: от Атлантика до Тихи океан или като самостоятелно геополитическо, демографско и държавно пространство.

към следваща част

към читалня

към начална страница "военно издателство"