към начална страница "военно издателство"

към читалня

към съдържание

2.4. Състояние и прогнози за демографското развитие на Русия

Съвременното демографско състояние на Русия се оценява като един от най-тежките проблеми за руската нация. За първи път този въпрос получи широка публичност в изказванията на руския президент Владимир Путин, който неотдавна открито огласи, че руската нация е на границата на сериозна демографска криза.

Демографската ситуация в Русия заслужава специален интерес не само с оглед на тревожните тенденции и проблеми, свързани с количеството на населението в страната, но и от гледна точка на факта, че страната беше и си остава една от водещите световни сили с ключова роля в глобалната политика, както в Европа, така и в Азия.

Съвременното развитие на човешките ресурси на Русия са интересни и за това, че страната се превърна в христоматиен пример за огромните диспропорции между население и територия, както и за рязкото, необратимо съкращаване на броя на хората в една държава. (Приложение 15)

В продължение на десетки години Русия имаше висок естествен прираст на населението главно за сметка на високия ръст на раждаемост и сравнително ниски стойности на общия коефициент на смъртност. От началото на 60-те години обаче се прогнозира демографска криза, чийто връх се предвиждаше да настъпи към края на двадесетото столетие. Смята се, че пресечната точка на тенденцията за намаляване на раждаемостта и повишаване на смъртността ще бъде във времето около 1993 г. Дълбоката социално-политическа, икономическа и духовна криза на руското общество, катализира процесите на депопулация по-рано и от началото на 90-те години на ХХ век Русия фактически е в състояние на дълбока демографска криза.

Първият показател за това ново явление е намаляването на руското население. През ноември 1991 г. за първи път в новата история на Русия се отчита, че основният демографски показател – прирастът на населението, е отрицателна величина, т.е., че коефициентът на смъртност превишава този на раждаемост. Само за времето от 1992 до 2000 г. населението на страната намалява с 6,8 милиона души. Според наскоро извършеното преброявате и новите данни, публикувани през октомври 2003 г., населението на Руската федерация вече е 145,2 милиона души. От тях 106,4 милиона (73 %) са градските жители, а 38,8 милиона (27 %) са селското население.

Прогнозите на руските учени показват, че населението на страната към 2016 г. ще намалее с още 10,4 милиона. В същото време статистическите центрове към ООН вещаят една още по-мрачна перспектива, съгласно която към средата на новия век населението на Русия ще се стопи с още 26,8 милиона души. Според оценките на експерти от Информационно-аналитичното управление към Съвета на Руската федерация, ако се запазят съществуващите депопулационни тенденции, руският народ ще се стопи до 80–90 милиона души през следващите 30 години.

Главите причини за тази неблагоприятна статистика са преди всичко двата основни демографски процеса – раждаемост и смъртност. За динамиката на числеността на населението важна роля играят и миграционните процеси. Всяко едно от тези явления има своята характерна специфика и закономерности. Например изследването на раждаемостта за по-продължителен период показва трайна тенденция към депопулация. Таблица 7 красноречиво доказва снижаването на коефициента на раждаемост в страната за период от половин век.

Коефициентът на раждаемост в Русия през последните 50 години спада повече от три пъти, като през 1950 г. той е 27 ‰ (промила), в началото на новото хилядолетие раждаемостта е едва 8,7 ‰.

Таблица 7

Според изследователите на демографските процеси в страната динамиката на раждаемост през посочения полувековен период преминава четири обособени етапа.

1. Времето на 50-те години, което се характеризира с висока раждаемост и постепенна компенсация на огромните човешки загуби, дадени от Русия в годините на Втората световна война.

2. 60-те години, които според руските учени са особено важни, защото тогава се залага моделът на ниската раждаемост. Вероятно това се свързва с все по-нарастващата ангажираност на руската жена труженичка във всички сфери на социално- икономическия, политическия и културния живот. Така например през 1968 г. се раждат 1 816 509 деца, което е съпоставимо единствено с броя на живородените деца през кризисната 1991 г.

3. 70-те години и началото на 80-те години на ХХ век, когато се забелязва известно повишаване на нивата на раждаемост и тяхното стабилизиране в рамките на около 15,5‰. Този факт се обяснява главно с обстоятелството, че през тези години настъпва репродуктивният период на многолюдното поколение, родено през 40-те и 50-те години.

4. 80-те години са най-интересни от гледна точка на ролята на правителствената демографска политика върху раждаемостта в страната. През 1981 г. се приемат специални мерки за насърчаване на раждаемостта и подпомагане на многодетните семейства, която има определен ефект за времето до 1988 г. След този период и настъпилите драстични социално-икономически промени в страната раждаемостта отново спада.

Смята се, че 80-те и 90-те години на ХХ век са своеобразен етап в развитието на раждаемостта, отличаващ се с най-ниските стойности на радаемост за целия период на многовековното съществуване на руската държава.

През 2003 г. естественият прираст на населението е отрицателна величина, която статистиците го изчисляват на минус 6,3‰. Равнището на смъртност превишава това на раждаемост с над 1,8 пъти, като най-сериозно е намаляването на хората в Сибир и в Далечния Изток. През 1960 г. равнището на смъртност е 7,4 промила, а изследванията от 2003 г. свидетелстват, че това ниво нараства на 14,7‰. (Таблица 8)

Причините за тази тъжна демографска статистика са различни. Преди всичко те се откриват в особената структура и общия ръст на смъртност в страната, които в периода 1992–2000 г. рязко нараства. Значителното падане на стандарта на живот в условията на тежък икономически преход, комерсиализацията на здравеопазването, влошаването на екологическите условия и разбира се, типичния за Русия проблем е злоупотребата с алкохол и ликвидирането на държавния монопол върху производството и продажбата на алкохол са сред най-често срещаните причини.

Важна особеност за Русия е много високата смъртност в резултат на нещастни случаи. Понастоящем около 1/3 от смъртните случаи се свързват със злоупотребата предимно на нискокачествен алкохол. Равнището на детската смъртност в страната е от 2 до 4 пъти по-високо в сравнение с останалите европейски страни. Изследването на основите демографски показатели свидетелства, че средната продължителност на живота в страната се е съкратила до 65 години. За мъжете тя е една от най-ниските в Европа – 58,9 г. Същата неблагоприятна тенденция се забелязва и при женското население, чиято средна продължителност на живот е около 72,1 г. Съпоставката по тези показатели с развитите западноевропейски държави показва, че за Германия тези данни са съответно 73 г. за мъжкото и 80 г. за женското население, за Франция – 74 и 82 години, за Англия – 74 и 80 години, за Япония – 77 и 84 години, и Северна Америка – 74 и 79 години.

Сега раждаемостта в Русия продължава да бъде една от най-ниските сред държавите от Стария континент. Общият коефициент на раждаемост е около 1,35 живородени деца от една майка във фертилна възраст. Съществуват две алтернативни хипотези, обясняващи тази неблагоприятна ситуация. Първата се свързва с много острата и продължителна икономическа криза, обедняването на хората, безперспективността, безизходицата, загубата на смисъла да се живее, липсата на адекватна държавна политика в сферата на социалната защита и демографското развитие.

Втората алтернативна хипотеза се базира на разбирането, че с рязкото снижаване на раждаемостта в Русия в началото на 90-те години на ХХ век е естествена проява на продължаващия „демографски преход“, а социално-икономическата криза в страната е само катализатор на процесите на депопулация. Това твърдение на някои известни руски учени, между които е и ръководителят на Центъра по демография и екология на човека, към Народностопанския институт за прогнози към РАН проф. А. Вишневский. Той се основава на опита на високоразвитите западноевропейски държави, където независимо от завидните благополучие и адекватност на държавната политика в социалната сфера, раждаемостта също спада.

Дори и да приемем това твърдение за вярно, първата теза в никакъв случай не може да бъде подценявана, защото всички изследвания на индекса на човешкото развитие в Русия сочат негативна тенденция. Така например според официалната статистика в Русия около 50 % от семействата с дете живеят на границата на бедността. Едва около 30 % от брачните двойки са на мнение, че двудетният и дори тридетният модел на семейство е по-добър и желателен.

Важен демографски показател, пряко свързан с проблемите на човешкото възпроизводство, е нарастването на разводимоста и общото намаляване на брачността. През 2000 г. броят на сключените бракове в страната пада на 911 хиляди при над милион и половина бракосъчетания през 1979 г. По броя на разводите на фона на сключените бракове Русия е на едно от първите места в Европа. През 1999 г. в страната са регистрирани 532,4 хиляди развода. Русия е своеобразен световен рекордьор по прекъсвания на бременността – над 2 милиона аборти годишно. При подобна нестабилност на брачната институция и брой на абортите е напълно обяснимо намаляването на раждаемостта и общата численост на населението на страната.

Населението на Русия бележи трайна тенденция към застаряване. През 1998 г. за пръв път статистиката отчита, че хората в пенсионна възраст са със 110 хиляди повече от децата и подрастващите във възрастовата група до 16 години. Към 1 януари 2000 г. данните показват, че пенсионерите са повече от подрастващите и децата с около 1,1 милион. Съгласно методиките, използвани от институтите на ООН, населението на една страна се смята за старо, в случай че броят на пенсионерите (хората на 65 и повече години) премине границата от 7 % от цялото население. В Русия те са около 12,5 %. И тъй като пенсионната възраст в тази страна е 60 години, то прага на демографската старост вече е преминат от над 21 % от гражданите в държавата. Статистиката отчита, че през 1960 г. пенсионерите са били около 11,7 % от цялото население.

Единственият естествен прираст през 90-те години на ХХ век е за сметка на миграционната вълна в началото на периода, когато Русия става притегателен център за множество руски и други граждани от съседните страни след разпадането на Съветския съюз. Така например през 1999 г. миграционният прираст компенсира около 15 % от демографския спад. Този процес на миграция обаче не е особено резултатен за общото нарастване на руското население, защото поради икономическите трудности в страната много от ново заселилите се отлагат или напълно изоставят идеята за възпроизводство.

По мнението на голяма част от сериозните изследователи на демографските процеси в Русия ситуацията в страната е критична. Очаква се тя да има дълбоки социални, икономически и геополитически последици за бъдещето на федерацията. Нещо повече, съществува опасност за националната сигурност на Русия. В перспектива икономическите последици от депопулацията се свързват с измененията във възможностите на трудовия потенциал, който обществото може да въвлече в производството и икономическата активност въобще, а също така и със стареенето на населението.

На фона на демографските притеснения и недостигът на обработваема земя за населението от глобалния Юг, изглежда парадоксален фактът, че Русия изпитва неимоверни трудности от наличието на огромно количество територия. По тази причина, обратно на тревогата на експертите от ООН, които апелират за ограничаване на човешката популация, властите в Русия изразяват възмущение от политиката на световната организация и са склонни да я подозират, че има сериозна намеса в съвременния „бум“ на хомосексуализма и безбрачието в собствената си държава.

По територия – над 17 милиона квадратни километра площ, Русия е най-голямата страна в света, а по брой на население тя е едва на шесто място. При новите демографски тенденции населението на руската федерацията ще бъде крайно недостатъчно за усвояването, използването и защитата на териториите и природните богатства на страната.

Климатичните промени, които се очакват в бъдеще, ще станат причина за увеличаване на обработваемите площи и намаляване на риска в сферата на земеделието в страната като цяло. Ще се окаже, че руският Далечен изток и Сибир, районите на вечния мраз, ще се превърнат в едни от най-плодородните и подходящи за развитие на земеделието региони.

В същото време учените предричат, че ще настъпи общо намаляване на селскостопанското производство, което ще бъде с 1,5 пъти по-малко само на американския континент. Изчисленията, направени от специалисти от ЮНЕСКО, показват, че стойността на един хектар обработваема земя ще бъде по-висока от стойността на намиращите се в недрата му природни изкопаеми. Приема се, че огромната част от плодородните земи ще бъдат именно на територията на Русия. Ето защо намаляването на броя на трудоспособното население, при увеличаване на селскостопанските земи и добивите от тях, ще създаде обективна нужда от нова работна ръка и внос на чуждестранни селскостопански работници.

За Русия продължаващите процеси на депопулация неизбежно ще означават влошаване на нейното геостратегическо положение в световен мащаб. В обозримо бъдеще този процес ще се осъществява на фона на все-го-голямото нарастване на броя на хората в съседните на Русия азиатски държави. Това ще създаде предпоставки за миграционна експанзия към обезлюдените руски територии. Макар и все още незначителна като количество – между 600 хиляди и 1 милион мигранти от Китай, тази експанзия е вече факт в граничните региони.

Подобен процес на миграция трудно може да се спре или овладее, защото статистиката показва, че днес средната гъстота на населението на планетата е около 35 човека на квадратен километър, а за Русия – около 8,4 човека, а в отделни райони като Сибир и Далечния изток гъстотата варира между 4 и 1,1 човеса. В същото време Русия граничи с многочислени и териториални силно притеснени държави, каквато е например Китай. В този смисъл не бива да ни изненадва фактът, че все по-често в руските научни среди се говори за възможността да бъде „изгодно продадена“ част от необятната и практически неизползвана територия на Руската федерация.

Специалистите твърдят, че в наше време гъстотата на населението в Русия е подобна на тази от епохата на неолита. За да разберем този сериозен проблем е достатъчно да направим някои сравнения с плътността на населението в някои страни, влизащи в състава на бившия Съветски съюз: Украйна – 81,2 души на квадратен метър; Белорусия – 47,7 души; Молдова – 125,7 души; Киргистан – 24,9 души.

Съществуват множество прогнози на руски и чужди военни специалисти, че според съотношението между обширните територии и все по-намаляващото население Руската федерация може да се окаже нежизнеспособна. При посочените демографски перспективи страната ще бъде принудена да се откаже от всичките си планове за усвояване на Сибир, Далечния изток и север, защото няма да бъде в състояние да засели, икономически да усвои, и главното, да гарантира сигурността и неделимостта на огромните си граници и вътрешни пространства. На високо държавно ниво също се обсъждат варианти Русия да продаде част от своите територии. Засега подобни идеи изглеждат по-скоро като несериозни, но вероятно бъдещето ще подскаже нови гъвкави, целесъобразни и ненакърняващи достойнството на руската държава решения. Най-вероятно те ще бъдат наложени от необратимостта на демографските процеси в страната, от дълбоките изменения в социално-икономическия живот, пазара на труда и мобилизационните възможности на руските въоръжени сили.

към следваща част

към читалня

към начална страница "военно издателство"