към начална страница "военно издателство"

към читалня

към съдържание

2.5. Бъдещето

Данните от изследванията красноречиво свидетелстват, че разликите в демографските потенциали се регионализират. Европа (с Русия), САЩ, Канада и Япония образуват регионите с намаляващи демографски възможности. На юг тези държави граничат с региони, с превъзхождащ и все по-нарастващ демографски потенциал. Няма основание да се смята, че това неравенство ще се преодолее. Нещо повече, предстои да се задълбочава териториалният дисбаланс в плътността на населението, което логично може да доведе до стремително нарастване на емигрантския поток към рядко заселените северни зони, както и до социално напрежение и военно противопоставяне.

Наред с множеството рискове и заплахи, породени от пренаселваното на глобалния Юг, като цяло той е най-силно уязвим от новите предизвикателства пред човечеството. Те са породени от настъпилите през последния един век съществени климатични изменения. Колкото и спорна да изглеждаше тази теза до неотдавна, сега учените от цял свят и главно работещите в Междуправителствената комисия по климатичните изменения към ООН са категорични – глобалното затопляне на Земята е вече факт. През следващия век планетата може да се затопли с около 1 до 3,5 °С. Защитният озонов слой, предпазващ живата природа от вредните ултравиолетови лъчи на слънцето, намалява. Нивото на Световния океан вече се покачва, като до края на новия век то може да достигне нива от 15 см до 1 м. 

За последния век от живота на човечеството средногодишните температури са нараснали между 0,3 и 0,6 °С. На пръв поглед подобна промяна изглежда незначителна, но ако припомним че през последния ледников период на планетата (преди около 15 000 години) температурата на Земята е била само с 3 до 5 градуса по-ниска, ще разберем за какви сериозни последици става дума.

Климатът на земната повърхност се затопля в резултат на т.нар. усилен парников ефект, породен от нарастващата концентрация на емисиите от парникови газове – въглероден двуокис, метан, азотните окиси, аерозолните частици и други.

Основната причина за тези изменения е антропогенната дейност. Големите промишлени производства и преди всичко изгарянето на подземните енергийни ресурси и унищожаването на горските масиви са в основата на тази нова заплаха за бъдещето.

Учените са установили, че ако тенденцията за повишаване на температурата се запази, това ще предизвика съществено изменение на климата в различните климатични пояси и увеличаване на количеството на валежите в северните географски ширини поради по-активното изпарение на влага от повърхността на водните басейни. През последния четвърт век количеството на валежите в северното полукълбо се увеличават с близо 11 %, докато валежите в зоната на екватора намаляват с около 10 %. Това оказва съществено значение върху селското стопанство, изменяйки зоните за отглеждане на някои топлолюбиви култури все по на север. Районите с обичайно високи температури са силно застрашени от намаляване на разнообразието на растителните и животинските видове, разширяване на зоните на пустините и полупустините. Всичко това ще се съпътства с необратимо обезлюдяване на нови и нови територии и превръщането на цели държави в пустинни.

Многобройните научни изследвания доказват, че различните региони на света ще бъдат засегнати в различна степен. Особено уязвими са териториите на глобалния Юг. Подобни изменения могат да имат особено влияние за Близкия изток, Северна и Източна Африка, огромни територии от азиатския континент. Един от най-сериозните проблеми на сигурността може да стане този, свързан с недостига на питейна вода. Възможни са нови масови измирания от глад и хуманитарни катастрофи.

Евентуалното покачване на нивото на Световния океан ще доведе до изчезване на цели острови и островни групи, до заблатяване или потъване в моретата на огромни равнинни участъци и загуба на територии. Изчислено е, че при покачване на нивото на океана с около 1 м страна като Бангладеш ще загуби около 17,5 % от територията си.

Сериозни и главно негативни ще бъдат последиците от климатичните изменения върху здравето на хората – нарастване на нивото на смъртност и заболеваемост като пряк резултат от претоплянето на човешкия организъм, разпространението на разнообразни инфекции и епидемии. Изследванията показват, че вероятната зона на разпространението на маларията ще се увеличи и в нея ще живеят между 45 и 60 % от населението на планетата, предимно в южните райони на света. Природата и цивилизацията чертаят удивително съвпадаща линия на разделение върху планетата, която е конфликтна и в икономически и във военнополитически и в геофизически смисъл. 

Наред с демографското противопоставяне между Севера и Юга важно място в противоборството между тях имат военните огнища на напрежение по целия диапазон на граничните зони. Достатъчно е да споменем – военните конфликти в Чечня, Нагорни Карабах, войната в Ирак, Палестинския проблем, кризата в Персийския залив, Афганистан, Кашмир и много други.

Оказва се, че граничната линия между двата свята е крайно нестабилна и в чисто геофизически смисъл, защото удивително съвпада с известния венец на земетръсните огнища, които опасват Земята – от тихоокеанския бряг на САЩ и Мексико, през Средиземноморието, Кавказ, Памир, Китай, Япония, Филипините, Индонезия и Южна Америка.

В края на миналото столетие ООН публикува специален доклад „По пътя на устойчивото развитие на обществата“, посветен на проблемите и перспективите на човешкото развитие през ХХI век. В него се прави прогноза за демографското състояние на човечеството през следващите 50 години. По мнението на авторите на доклада през този период най-гъсто населената страна ще бъде Индия, която по демографски показатели ще изпревари настоящия фаворит Китай. Смята се, че прирастът на населението в развитите страни ще бъде умерен, като ще се запази общата количествена маса на хората в обеми, близки до настоящите. Отчита се, че намаляване на населението ще има в главно страни като Германия и Япония. Поради сериозни икономически трудности Русия ще следва аналогична тенденция и нейното население също ще намалее. Като нови демографски гиганти ще се появят държави от третия свят, чието население и сега нараства със застрашителни темпове.

Най-голяма динамика в ръста – около три до черти пъти, се очаква за някои африкански държави. Предполага се, че на пето място в демографската статистика ще се издигне Нигерия (339 млн.), на девето – Етиопия (213 млн.), а на единайсто най-вероятно ще се окаже Конго (165 млн.). (Таблица 9)

Новото разместване на демографската скала неминуемо ще създаде многобройни проблеми на всички нива на обществения живот и ще се отрази върху въпросите на сигурността във всички аспекти – демографски, етнокултурни, икономически, политически, социални, екологични, военни и др.

В книга си „Сблъсъкът на цивилизациите и преобразуването на новия световен ред“ големият американски политолог Самюел Хънтингтън предлага оргинален цивилизационен подход към проблемите на човешкото развитие. Въз основа на общите обективни елементи, каквито са езикът, историята, материалната и духовната култура, обичаите, институциите, както и на субективното самоидентифициране на хората, той гради своя теза за бъдещето на човечеството и неговата сигурност. Позовавайки се на едни от най-авторитетните изследователи на цивилизациите, каквито са Макс Вебер, Освалд Шпенглер, Арнолд Тойнби и др., той определя религията като най-важната характеристика на цивилизациите.

Таблица 9

Демографските гиганти през 1998 г. и прогнозата към 2050 г.( в милиони)

На тази база той дефинира следните шест основни съвременни цивилизации: синоистка – характерна за Китай, китайските общности в Югоизточна Азия, както и съседните култури на Виетнам и Корея; японска – носителката на тази култура – Япония, се определя като самостоятелна цивилизация; индуистка – нейните ценности се споделят предимно в Индия и сродните и държави и народи; ислямска – към нея спадат тюркската, персийската, арабската и малайската култура; африканска – с основно ядро е южната част на континента, западна – включва три основни компонента – европейски, северноамерикански и латиноамерикански, базирани предимно на християнската религия.

 

Проследявайки историческата логика на зараждане, възход и упадък на цивилизациите, авторът смята, че преобразуването на бъдещия световен ред ще върви по посока на регионалната конкуренция между основните цивилизации и предимно на синоистката, ислямската и западната. Прогнозира се залезът на глобалната хегемония на западната цивилизация и все по-нарастващата световна значимост на ислямската и синоистката. Това ще доведе до неминуем „сблъсък“ на цивилизациите, съпроводен с всички, произтичащи от него войни и гибелни последици за човечеството.

Очевидци сме на начало на подобен сблъсък, както може да се разглежда съвременната война в Ирак. Под формата на борбата с тероризма, и за унищожаването на оръжията за масово поразяване, които е възможно да притежава Ирак, там се осъществява налагане с военни средства на необходимите демокрация, ред и сигурност. Сами по себе си тези идеи са дълбоко хуманни и прогресивни. В името на тази справедлива кауза ежедневно загиват войни от съюзническите сили. България също даде своите скъпи жертви. Друг е въпросът обаче, дали хората на Ирак са в състояние да приемат институции, ценности и светоглед, дълбоко различаващ се от тяхната собствена историческа традиция, вярвания и усещане за света. Поражението на известното в миналото „социално инженерство“, което практикуваха страните от социалистическия лагер в редица държави от Африка, Азия и Латинска Америка, е пресен пример за това. В Алжир, Ангола, Никарагуа, Мозамбик и десетки други страни с „братски демократични режими“ щедро се наливаха финансови средства, изграждаха се нови институции, осигуряваха всякакъв вид материална (в това число и военна) помощ без особен практически резултат.

Без да се подценява или пренебрегва тезата на Самюел Хънтингтън, можем да добавим, че заедно със силата на цивилизационните различия действат и други, много по-осезаеми предизвикателства. Както имахме възможност да се убедим с конкретни цифри и факти, това е огромната енергия на все по-гъсто населеното, младо, агресивно и отчаяно от своята безперспективност и бедност население на глобалния Юг. Насоката на неговата енергия може да доведе до нови кървави изпитания за сигурността на човечеството и до коренна промяна на световния ред.

В своята статия „Ръстът на населението на Земята и предвидимото бъдеще на цивилизацията“ изтъкнатият руски физик – трето поколение академик, Сергей Капица, посочва, че в обозримо бъдеще центърът на човешкото развитие ще се премести в Азиатско-Тихоокеанския регион. Само изследването и анализът на този регион може да ни даде ясна картина за бъдещето на цивилизацията, в която предстои да живеят нашите внуци и правнуци. Неминуемо това ще бъде свят, в който Европа завинаги ще се превърне в малочислена по население световна провинция. Тези нарастващи диспропорции в демографското развитие на човечеството могат да доведат до война. В това се състои най-сериозното предизвикателство за човечеството и световния мир.

към следваща част

към читалня

към начална страница "военно издателство"