Здравословното състояние

3.2. Здравословното състояние

Заедно с останалите тревожни показатели относно демографското състояние на българите сериозни тревоги буди и тяхното здравословно състояние. По препоръка на Световната здравна организация (СЗО) в края на 1996 г. у нас за първи път се провежда изследване на здравословното състояние на населението по известната методика на „здравно интервю“. Изследването е част от поредица други подобни изследвания в други европейски държави и дава възможност за съизмеримост и по този много съществен демографски показател.

Извадката на изследването включва 17 523 души от всички възрастови групи, като данните за децата се посочват от техните родители. През март 2001 г. това изследване се прави отново, но на базата на 10 000 лица, избрани случайно. Главната цел на проучването е да се оценят равнището на здравното състояние и здравното поведение на населението и по-конкретно: самооценка на здравето; наличието на хронични заболявания; използването на медицински услуги; навиците, свързани с употребата на алкохол и тютюнопушенето; наличието на наднормено тегло и др. За сравнение се използват резултатите от проучването през юни 1985 – юли 1986 г. на рисковите фактори за здравето на хората.

Смята се, че самооценката на здравето е един от най-съществените показатели, който се получава чрез изследване по метода на здравното интервю. Изследователите от Световната здравна организация (СЗО) приемат, че при определянето на здравето си хората обикновено оценяват комплексно наличието (или отсъствието) на заболявания, функционални ограничения и проблеми със здравето при извършване на дейностите в ежедневния живот. Равнището на субективното здраве се анализира чрез показателя „относителен дял на лицата с влошено здраве“, т. е. на дела на лицата, определили здравето си като „задоволително“, „лошо“ или „много лошо“, взети заедно.

Най-важният общ резултат от изследването е, че през последните години здравето на населението, оценено чрез субективното мнение на анкетираните лица, се е влошило съществено както при мъжете, така и при жените. Относителният дял на мъжете с влошено здраве от 27,8 % за 1996 г. нараства на 35,9 % през 2001 г., или с 8,1 пункта. При жените субективната оценка за влошено здраве нараства като дял от 38,8 % на 44,4 % или с 5,6 пункта. Специалистите са на мнение, че високото равнище на оценката за влошено здраве сред жените се нуждае от специално внимание, тъй като то показва наличието на здравни проблеми сред значителен дял от тях – 44,4 %.

С увеличение на възрастта относителният дял на лицата с влошено здраве става по-голям, което е естествено и разбираемо. При децата (0–14 г.) и при младите хора (15–24 г.) делът на тези с влошено здраве за 4 години се е удвоил. Този факт е изключително тревожен и заслужава специално внимание от институциите, занимаващи се с проблемите на здравеопазването, социалната политика и политиката в сферата на сигурността и отбраната. От здравословното състояние именно на младите хора зависят бъдещето на нашата нация и просперитетът на държавата.

Резултатите от изследването на субективното здраве през 2001 г. потвърждават установените през 1996 г. различия между здравето на населението в зависимост от местоживеенето. От живеещите в селата 45,1 % са с влошено здраве, докато за градското население оценката е сравнително по-благоприятна – 37,4 % за столичани и 37,8 % за живеещите в останалите градове.

Индикаторът „Относителен дял на лицата на възраст 15 и повече години, определили здравето си като „добро“ и „много добро“, използван за международни сравнения, показва, че само 55,5 % от българските граждани са удовлетворени от здравето си. В сравнение със страните от Европейския съюз по тази самооценка България е на едно от последните места. Пред нас са Великобритания с 85,0 %, Дания – 80,5 %, Швеция – 75,1 %, Австрия – 70,2 %, Франция – 67,2 % , Финландия – 66,9 %, Испания –66,5 %, и Италия – с 60,1 %.

Използваният в изследването модул от въпроси, свързани с изучаването на здравното състояние на населението показва, че броят на хроничните заболявания като цяло намалява. За четирите години между двете изследвания тази констатация е валидна и за двата пола. Независимо от това нивото на болестност продължава да бъде високо.

Според статистиката относителният дял на лицата с хронични заболявания намалява значително – от 57,5 % през 1996 г. на 46,4 % или с 11,1 пункта. При мъжете намалението е с 10,7 пункта, а при жените – с 11,0 пункта. Тази данни трябва да се анализират с известни уговорки, защото се намалява броят на конкретните видове болести от 22 (1996 г.) на 16 (2001 г), за които са анкетирани респондентите. Прави впечатление, че жените са засегнати в по-висока степен от хронични заболявания в сравнение с мъжете. През март 2001 г. всяка втора жена (51,4 %) страда от такова заболяване. При мъжете този дял е с 10 процента по-нисък (41,3 %). Естествено е, че с нарастването на възрастта болестността от хронични заболявания се увеличава.

Безспорен фаворит между заболяванията са тези на кръвоносната система. Най-сериозното хронично заболяване на българите е хипертонията. През 1996 г. страдащите от високо кръвно налягане са 21,3 %. Изследването от 2001 г. показва известно намаление на този процент – с около 1,5 пункта, но като цяло това е един от най-често срещаните здравословни проблеми. Всеки четвърти човек в България страда от повишено артериално налягане.

Другият сериозен бич за здравето на българина е инфарктът. Силният пол е поразяван от това заболяване два пъти повече отколкото жените, като най-засегната е възрастовата група между 4 и 64 години. Подобна е картината и при мозъчния инсулт, мигрената и депресията.

Високи са стойностите на заболеваемост сред подрастващите. Най-широко разпространени сред тях са хроничните заболявания на дихателните пътища и алергиите. Сред боледуващите от алергични заболявания децата (0–14 години) са 12 %, сред болните от астма – 11 % и от тези с хроничен бронхит – 9,5 %. Някои специалисти са склонни да смятат, че тази тенденция е плод на общата ниска раждаемост, която ограничава естествения подбор. Сега се раждат и отглеждат малко деца, „каквито бог даде“. Каквито и да са техните здравословни проблеми, те са бъдещето на нацията ни.

Особено тревожна е констатацията относно дълготрайната физическа недееспособност на българина. Всеки пети на възраст над 5 години е засегнат от дълготрайна физическа недееспособност. За четири години относителният дял на хората с физически ограничения нараства от 17,7 % (1996 г.) на 20,0 % (2001 г.). Жените са по-често засегнати (22,9 %), отколкото мъжете (17,2 %). Резултатите от изследването през 2001 г. показват, че на сто души на възраст повече от 5 години се падат 55 случая на някакво физическо ограничение от наблюдаваните видове, при 45 случая през 1996 година. През последните четири години разпространението на физическите ограничения сред жените нараства с 2,8 пункта, а сред мъжете – с 2,4 пункта.

Много тревожни са проблемите, свързани със стоматологичната помощ и общото ползване на медицинските услуги. Оказва се, че комерсиализацията на здравните услуги и продължаващата бъркотия в здравната реформа имат трайни негативни последствия върху здравословното състояние на съвременния български гражданин. Наред с това тревога предизвиква тютюнопушенето, което е широкоразпространено сред всички възрастови групи до 64 години. Делът на жените пушачки достига 30 %, а при мъжете всеки втори е пушач. С бързи темпове расте броят на младежите пушачи между 15 и 24 години. През 1996 г. те са 38,8 % , а при следващото проучване техният дял нараства на 41,3 %, като три четвърти от тях пушат ежедневно.

Употребата на алкохол също придобива застрашителни размери. Докато при мъжката част от населението стойностите на количествената маса употребяващи алкохол се запазват на определено високи равнища, то при жените се забелязва тенденция на бързо нарастване на редовно пиещите. Статистиката показва, че относителният дял на употребяващите алкохол мъже за четири години остава непроменен, но висок (81,5 % за 1996 и 81,4 % за 2001 г.). Делът на употребяващите алкохол сред жените рязко нараства от 49,9 % през 1996 г. на 67,8 % през 2001 г. Обезпокоителни са данните за употребата на алкохол сред младите хора (15–24 г.) от 52,0 % през 1996 г., на 70,0 % през 2001 г.

Националната статистика дава данни, че всеки тринайсети от анкетираните през 2001 г. лица (7,6 %) употребява алкохол ежедневно. Предпочитаният алкохол сред тези лица е ракията, с изключение на младежите на възраст от 15 до 24 години, 36 % от които пият ежедневно бира. Сред лицата, консумиращи ежедневно алкохол, 44 % пият ракия, 25 % – вино, 23 % – бира.

Важен проблем, свързан със здравословното състояние на българските граждани, е този, свързан с наднорменото тегло. Може би това е единствената област в съвременната демографска картина на населението, където тенденциите са трайно положителни, защото през последните години пълнолетните лица с наднормено тегло съществено намаляват.

Въз основа на събраните данни от изследването за всяко лице на 18 и повече години е изчислен т.нар. индекс на телесната маса (Body mass index). Международно е възприето стойности на ИТМ над 27 kg/m2 да се считат за индикатор за наднормено тегло. Според този измерител делът на мъжете с наднормено тегло намалява от 38,5% (1996 г.) на 32%. При жените намалението е по-голямо – от 39,5 % на 30 % или близо 10 пункта.

Относително най-много са хората с наднормено тегло от възрастовата група 45–64 години – 41 %, а най-малко – от възрастовата група 18–24 години – 8 %. Причините за това трябва да се търсят преди всичко в нерационалното хранене, породено от икономическата криза и крайно ограничените материални възможности на преобладаващата част от българското население.

Според изчисленията на Националания статистически институт средномесечните средства за храна на едно българско домакинство са около 159 лева, а на едно лице – малко над 60 лева (приложение 16).

Знаейки цените на основните хранителни продукти, можем да преценим какво качество и количество на храните може да си позволи средностатистическият български гражданин. Данните от таблица 13 частично отговарят на този въпрос, защото става ясно, че в месечната дажба на българина, например през октомври 2003 г., преобладава хлябът – 10,6 кг на човек, картофите – 2,3 кг, зеленчуците – 6,8 кг, млякото и млечните продукти – общо около 5 кг, а месото и неговите производни – само 3 кг. Консумацията на най-здравословните продукти, каквито са например рибните, е толкова незначителна, че дори статистиката не е счела за нужно да ги отчете.

Таблица 13

ПОТРЕБЛЕНИЕ НА ОСНОВНИ ХРАНИТЕЛНИ ПРОДУКТИ СРЕДНО НА ЛИЦЕ ОТ ДОМАКИНСТВО ЗА ОКТОМВРИ 2002 И 2003 Г.

Продукти	X. 2002	X. 2003
Хляб и тестени изделия – кг	11.1	10.6
Месо – кг	1.8	2.0
Месни произведения – кг	0.9	1.0
Мляко, прясно – л	2.3	2.1
Мляко, кисело – кг	2.0	2.0
Сирене – кг	0.9	0.8
Яйца – бр.	11	10
Растителни хранителни масла – л	1.3	1.3
Плодове – пресни и замразени – кг	3.3	3.1
Зеленчуци – пресни и замразени – кг	5.5	6.8
Фасул, зрял – кг	0.3	0.3
Картофи – кг	2.3	2.3
Захар – кг	0.7	0.8

Храненето е само една от многобройните причини за посоченото здравословно състояние. Несигурността за утрешния ден, високите нива на престъпност, недостигът на материални средства, безработицата, ограничените възможности за социална реализация пораждат стреса, който е в основата на влошаващото се психическо и физическо здраве на българина. Към тях трябва да бъде прибавено и заплащането на здравните услуги, които не всеки може да си позволи. Продължаващата неяснота в здравната реформа също така генерира негативни последици върху здравословното състояние на съвременния български гражданин.

Употребата и злоупотребата с психоактивни вещества е друг сериозен проблем в развитието на нашето общество.

Този въпрос заслужава по-специално внимание по няколко причини. Преди всичко малко познаваме този въпрос, защото той е относително нов по отношение здравословното състояние на населението и познанията ни за него са сравнително ограничени. Освен това употребата и злоупотребата с психоактивни вещества се отнася главно до младите хора, до сегашните и утрешните защитници на родината, хората които ще решават проблемите на реда, сигурността, икономическия просперитет и достойното място на България сред страните от НАТО и Европейския съюз.

По време на бума на наркоманиите в САЩ и Западна Европа през 60-те и 70-те години държавите от Източна Европа, т.нар. социалистически лагер, останаха почти незасегнати от тази вълна. Като причини за това се посочват все още запазените по-консервативни социални структури – патриархалното семейство, по-слабата урбанизация, по-здравите социални взаимоотношения. Между тях важно значение се отдава и на отсъствието на стройна контрабандна мрежа за разпространение на забранени лекарствени средства, както и на липсата на достатъчно средства у населението за закупуването им.

След започналите дълбоки политически и социално-икономически промени в източноевропейските държани и в България възникна благоприятната хранителна среда за търговията, разпространението и злоупотребата с упойващи вещества. Добре известно е, че както на Запад, така и у нас основен консуматор на психоактивни вещества са младите хора. За кратко време след 1989 г. у нас наркоманиите се превърнаха в сериозен проблем за значителна група младежи и вземат все по-застрашаващи размери сред децата от възрастовата група на 12–14-годишните. Нараства броят на смъртните случаи сред младите хора, употребяващи наркотични вещества. От своя страна обществото като че ли не реагира адекватно и не взема своевременни мерки, за да ограничи размерите на проблема.

Ето защо уточняването на понятията, с които си служи съвременната наркологична наука, е от голямо значение за изясняване същността на проблема, а също и за правилното отношение и подход при неговото разглеждане и търсенето на пътища за борба с този порок. Това се налага и от морална гледна точка, защото разпространеното и до днес схващане у нас, че наркоманията е престъпление, а наркоманът – престъпник, определя и погрешно обществено отношение. Обществото остава дистанцирано, макар да търпи последствията от злоупотребите с психоактивни вещества.

За специалистите в България първа и основна задача трябва да е промяната на общественото мнение, като се изясни, че наркоманията е болестно състояние, причинено от различии по значимост психологически и социални фактори, и към него трябва да се отнасяме с необходимата сериозност.

В наркологичната практика се използват три основни понятия: употреба, злоупотреба и зависимост. Употребата е приемането на психоактивна субстанция в неголямо количество и в непродължителен период от време. Тук се акцентира върху неголямото количество и непродължителния период от време. Проф. Т. Станкушев в книгата си „Наркомании – наръчник за родители и учители“ разглежда няколко вида употреба. Между тях са експериментална, при която мотивът за приемане на веществото обикновено е любопитство и подражание. Често се среща при децата от юношеска възраст. Друг вид е ситуационна, при която веществото се приема само при определени ситуации (рождени дни, събирания на приятели и др.), като приемането на дрогата не е цел на събирането, а е възможен начин на прекарване на времето в създалата се ситуация. По-сериозни са другите видове: интензифицирана, при която вече се търсят поводи и компания за приемане на веществото и компулсивна, при която желанието да се приема веществото е силно и неовладяемо, но това не става често и в големи количества.

Тези четири вида употреба показват, че се е появил интерес към дрогата и съществува реална опасност от преминаване към злоупотреба и зависимост. Употребата не се нуждае от специализирано лечение, а от ефективна намеса на възрастните (родители, учители, психолози), които да я овладеят чрез разговор и подходящи обяснения за рисковете, които крие.

Под злоупотреба се разбира приемането на психоактивни вещества до такава степен, че се отразява сериозно на здравето и социалните функции на личността. Тук не се оценяват количеството и продължителността на приемане на веществото, а се търсят негативните здравословни и социални последствия от това.

Зависимостта е болестно състояние, което е предизвикано от взаимодействието на организма и психоактивното вещество, при което се наблюдават психични, телесни и поведенчески разстройства. Тя се характеризира с непреодолимо влечение за приемане на веществото, наблюдава се промяна в толеранса (поносимостта) на организма към него, появява се абстиненция (съвкупност от различии психични и физически разстройства, които настъпват при прекратяване на приемане на веществото), наблюдават се нарушения в социалното функциониране на зависимия човек.

При проследяване развитието на заболяването се наблюдава преминаване през употреба и злоупотреба, за да се стигне до зависимост. По своята същност това са три фази на явлението наркомания. Употребата и злоупотребата с психоактивни вещества не трябва задължително да доведат до зависимост. Но пък и липсата на зависимост не означава, че не е възникнал важен психологичен, социален и педагогически проблем.

В изследванията си по тематиката, свързана с наркотиците, специалистите изтъкват факта, че различните психоактивни вещества са познати на човечеството от най-ранните етапи на неговата история. Широкото им използване в медицината, в изпълнението на различни религиозни ритуали и церемонии, в обществения живот като цяло и липсата на държавна политика за контрол в разпро-странението и употребата им се смята за основна предпоставка за епидемиологичното разпространение на наркоманиите днес. Към средата на ХХ век, когато настъпва „бум“ в злоупотребите с психоактивни вещества, изследователи от различни области насочват вниманието си към причините и мотивите, които определят началото на наркоманното поведение. Проблемът става изключително актуален, защото изясняването им би помогнало в превенцията, профилактиката и ранната диагностика на рисковите групи. Тяхното разкриване обаче е твърде сложно поради липсата на възможност да се обхване многообразието от индивидуални и възрастови особености, защото една голяма част от употребяващите наркотици остават неоткрити. Друга причина е нежеланието на болните и техните близки да се включат в подобни изследвания, породени от страха, че ще бъде нарушена анонимността и е възможно публично злепоставяне. Достатъчно е да споменем, че самото явление наркомания има комплексен характер и тази негова същност определя разнообразието от фактори и възможности за тяхното съчетаване.

Въпреки посочените трудности специалисти от различни области (лекари, психолози, социологи и др.) работят по проблема и достигат до някои по-обобщени изводи. Изследванията показват, че първата употреба на наркотици е предимно от хора най-често до 25-годишна възраст, живеещи в градовете. За остаряло се смята схващането, че само хора от ниските социални прослойки и хора от проблемни семейства започват да употребяват наркотици. Това насочва вниманието на специалистите към изследване на причините за наркоманиите при младежите не само като резултат на лоша семейна среда и взаимоотношения.

В съвременната наркология се приема, че две групи фактори имат пряко отношение към началото на наркоманното поведение – причинни и мотивационни. Първите се свързват главно с качествата на личността на отделния индивид. Наблюденията показват, че при всички злоупотребяващи с наркотици се наблюдава абнормна структура на личността, която се характеризира с изразена емоционална неустойчивост; резки колебания в настроението; чувство за несигурност; малоценност; тревожност. Поведението на тези хора е по принцип нестандартно и се характеризира с отказ за изпълнение на определената им социална роля от обществото и семейството. Много често към наркотиците се насочват младежи, които имат проблеми в комуникацията както с връстниците си, така и с по-възрастните. Често при тях се наблюдава емоционална незрялост и психически инфантилизъм. Като цяло може да се заключи, че това са младежи, имащи затруднения в социалната адаптация и способността да се справят с трудностите.

Друг важен фактор за злоупотребата с психоактивни вещества е тяхното специфично въздействие върху човешкия организъм. Известно е, че те предизвикват различни приятни усещания: отпускане, прилив на сили, премахване на проблемите и др. По този начин те се превръщат в средство за справяне с различни затруднения.

Средата, в която човек се реализира, също предопределя употребата или неупотребата на наркотици.

На трето място, но не и по значимост, е влиянието на средата. Изследванията показват, че никой не започва да употребява наркотици сам. Първият прием е винаги в компания на приятели или поне на още един човек. Наблюдава се, че и по-нататък, дори при зависимите, се предпочита приемът на веществото да се извършва в компания. Известна е силата на чувството за съпричастност с групата, която се наблюдава в средите на наркомани.

Значението и ролята на отношенията в семейството са от съществена важност, защото родителите са основните фактори за физическото и психичното развитие на детето, а така също и основен социален модел за подражание. Отношенията в едно семейство могат да благоприятстват или не развитието на необходимите социални качества и умения на подрастващите. Връзката на родителите със самото дете или нейното отсъствие може да доведе до дефицит на различни психологични качества и умения и неспособност за общуване. Всичко това определя семейството като основен фактор за хармоничното развитие на детето, а оттам и за неговата насоченост към употребата на психоактивни вещества.

Друг фактор с определящо значение за възпитанието на подрастващите е училището. То обхваща дълъг период от развитието им, и то във важни периоди за социалната адаптация и утвърждаване на личността. Затова е много важна реалната ангажираност и съзнателното отношение на училището към проблемите на наркоманиите.

И накрая към първата група фактори трябва да се има предвид и значението на макросредата – държавата и нейната политика по проблема, общественото отношение и отношението на институциите, които имат пряка връзка с превенцията, контролът и лечението на злоупотребите с психоактивни вещества. Опитът в България от последните години доказа, че неефективната дейност на редица ведомства и органи (Министерство на здравеопазването, Министерство на образованието и науката, Министерство на вътрешните работи и др.), имащи пряко отношение към борбата с наркоманиите, се явява една от основните причини за увеличаване броя на наркоманите у нас.

Според специалистите следващата група фактори се отнасят до мотивационната сфера на личността. Изследванията показват, че най-честите мотиви да се започне употреба на наркотици са желанието на децата да се идентифицират с другите, като покажат, че не изпитват срах от нарушаване на забраните; любопитството и желанието да се разбере какво е това усещане, за което се знае от филмите и говорят вече опиталите; подражанието или желанието да си съпричастен с определена група; чувството за отчуждение и невъзможност за справяне с проблемите, липсата на изградени добри умения за общуване и невъзможността за социална реализация; желание да се изрази протест срещу обществото и семейството; желание да се преживее нещо вълнуващо и опасно.

Изброените причини за начало на наркоманно поведение са най-често срещаните. От практиката е известно, че само един фактор не може да бъде решаващ за човешкото развитие. Ето защо и в подхода за разкриване причините за наркоманиите трябва да се търсят техният комплексен характер и значение.

Съществуват различни класификации на наркоманиите. Една от най-популярните включва следните четири основни типа зависимости: опиев тип зависимост, алкохолно-барбуталов тип, халюциногенен и зависимост от амфетамин, кокаин и кхат.

За нашата страна през последните години най-актуален стана проблемът с наркоманиите от опиевия тип зависимост. Да се посочи точният брой на зависимите, употребяващите и злоупотребяващите с хероин и други опиеви деривати е особено трудно. Професор Т. Станкушев смята, че броят на наркоманите (т.е. зависимите от хероин) е около 15 000 души, а на злоупотребяващите – около 100 000. Цифрата е относителна, но би могла да се използва за сравнение с броя на наркоманите у нас през 1965–1967 г., когато техният брой е бил около 58. Наблюдава се рязко увеличаване броя на употребяващите и зависимите от опиеви деривати.

Понастоящем на черния пазар в България се налага хероинът като най-разпространено и най-достъпно вещество, а е доказано, че качеството на продавания у нас хероин е изключително ниско, което прави чести смъртните случаи и острите интоксикации. Възрастовата граница на употребяващите и зависимите също спадна до 12–13-годишни. Специалистите твърдят, че във връзка с инжекционната употреба на хероина в момента у нас има епидемия от хронични хепатити В и С (по данни на психиатричния кабинет в Медицинска академия). Особена тревога буди фактът, че през 1999 и 2000 година процентът на заразените с вируса на хепатит С сред лекуваните интравенозни хероиномани надхвърля 70 %. Повишеният процент на вирусоносители на хепатит С говори за реалния обществено-здравен риск от развитие на епидемия от СПИН, както и за прогресивното соматично увреждане и необходимост от комплексни здравни грижи за тези хора. Към есента на 2003 г. броят на регистрираните носители на вируса на СПИН е 435 души. Всичко това поставя на първо място по значимост за България ограничаването и редуцирането на употребата и злоупотребата с опиеви деривати.

Сравнително правдива картина на състоянието на употребяващите наркотични вещества сред учениците в столицата може да ни даде представителното изследване, осъществено от Националния център по наркомании, показано на графика 14.

При анализа на посочените данни трябва да се има предвид, че се визират злоупотребяващите с най-разпространените в България, а не с всички видове вещества. Освен това е важно да се знае, че поради наличието на комбинирана или допълваща се употреба механичният сбор на злоупотребяващите с различните вещества не дава общия брой на злоупотребяващите. Не бива да се пропуска обстоятелството, че става дума за годишен брой, т.е. за хора, които поне веднъж в годината са употребили, а не редовно употребяващи, зависими и т.н. Броят на редовно злоупотребяващите с хероин за цялата страна се оценява на около 27–32 хиляди души.

Обобщените данни на Националния център по наркомании формират експертната оценка за състоянието на наркоманиите у нас. Те са базирани на различни изследвания, продължителни наблюдения на специалистите, както и спорадични и перманентно събирани сведения по нетрадиционни пътища. Според тази експертна оценка вероятният годишен брой. на злоупотребяващите в страната през 2000 г. е: с хероин – между 47 000 и

57 000; с кокаин – между 5000 и 10 000; с различни форми на канабис – между 80 000 и 110 000; с амфетамини – между 10 000 и 15 000; с бензодиазепини – между 40 000 и 50 000; с халюциногенни – между 1500 и 3500; с летливи вещества – между 1000 и 3000.

Графика № 14

Нарасналият брой на употребяващите психоактивни вещества и най-вече на тези в училщна възраст естествено има сериозен отпечатък върху качеството на човешкия потенциал. От една страна, това са хората, които ще влезнат в казармата и пряко ще бъдат свързани с националната сигурност на страната. От друга страна, тези млади хора ще попълват мобилизационния резерв, ще градят бъдещето на нацията като достойна и равноправна част от НАТО и Европейския съюз.

Тъжната картина на здравословното състояние на съвременната българска нация неминуемо се отнася и до хората, които комплектоват въоръжените сили на страната. За съжаление, не разполагаме с достъпни данни от резултатите на военнолекарските комисии, които най-автентично биха ни разкрили действителното състояние на донаборниците и кадровите военнослужещи. Каквито и сведения да съдържат те, резултатите не могат да бъдат по-различни в сравнение с констатациите в национален мащаб, а те, както видяхме, не са особено оптимистични.

Както е известно, при набирането на кандидати за кадрова военна служба изискванията към здравословното състояние на младежите и девойките са изключително високи. Това е атестат за прецизност и качество на човешките ресурси, пряко ангажирани с военната сигурност на държавата. Не по този начин стои въпросът с наборните военнослужещи. Потребността за попълване на определен брой щатни длъжности с наборен състав и задължителният характер на наборната военна служба налагат подборът да се осъществява главно в зависимост от нуждите на въоръжените сили. По този начин в армията попадат и хора с различни, допустими по медицинските критерии, здравословни проблеми. Настоящото редуциране на числения състав на Българската армия и нейното постепенно професионализиране създават възможност за непрекъснато повишаване на медицинските показатели за служба в армията и за увеличаване броя на наборниците, които да бъдат освобождавани от наборна военна служба. Въвеждането на по-високи критерии за служба в армията ще окаже влияние на подбора на физически здрави и психически устойчиви воини.

към следваща част

към читалня

към начална страница "военно издателство"