към начална страница "военно издателство"
3.4. Образованието
Образователното равнище и професионалната подготовка на българските граждани са един от най-важните критерии за тяхното използване в системата на отбраната и сигурността. Нивото на образованост на една нация има решаващо значение и за нейното цялостно развитие и място є в съвременните международни процеси. В началото на ХХI век образованието се превръща в критерий от първостепенна важност в световната икономическа битка (нови технологически производства, световен пазар и др.). Ето защо бъдещето на всяка страна, независимо от нейната степен на социално-икономическо развитие, се определя от способността є бързо да се ориентира и пълноценно да се включи в тези световни процеси. В голяма степен това ще зависи не само от икономическата мощ, но и от равнището на образованост, професионалната мобилност и комуникативност на нейните граждани. От тези позиции може с основание да се твърди, че образованието през ХХI век става един от главните приоритети на държавата.
Дълбоките промени, които се извършват сега в нашето общество, изискват и съответно развитие на училището (средно и висше). В дългосрочна и средносрочна перспектива българските граждани очакват образованието да бъде адекватно на социалните, културните и икономическите промени и изисквания. Образователната система трябва своевременно да предлага на всеки завършващ определена степен на образование най-добри възможности за професионална, социална и културна интеграция, т.е. при условията на пазарна икономика той да бъде конкурентноспособен.
През последните години в образователната сфера се очертават ясно две трайни и противоположни тенденции. От една страна, либерализацията в сферата на висшето образование, наличието на голям брой висши училища, платеният и силно разширен прием, а така също и ниските критерии за качество станаха причина за рязкото увеличаване броя на хората с висше образование. За отбелязване е, че все повече български граждани с чуждо етническо самосъзнание, най-често принадлежащи към икономическите и политическите елити на ромската и турската етническа група, придобиват високо образование в престижни западни и наши висши учебни заведения. Само за учебната 2000/2001 г. броят на записалите се във висшите учебни завадения е нараснал с 58 527 души в сравнение с учебната 1900/1991 г.
Другата определяща тенденция показва все по-нарастващия брой на децата и младежите, които никога не са посещавали или са отпаднали от училище още в първите ученически години. В сравнение с 1990 г. броят на учениците, записани в началния курс на училищата през 2000 г., е нараснал с 32 679 души. В същото време броят на завършилите основно образование намалява с 267 366 души, а броят на завършилите средно образование намалява с 62 405 души. Зад тези тревожни цифри се крие преди всичко общото намаляване на младите хора в страната, но не може да не се види, че основната причина за тази катастрофална картина е тежкото икономическо състояние в страната и особено сред най-бедните измежду българите и хората от малцинствата. Непрекъснато нараства броят на децата и младежите от малцинствата, които остават неграмотни или полуграмотни. Особено тревожно е положението сред младото поколение от ромската и турската етническа група. Прави впечатление, че нараства броят и на българчетата, чиито семейства нямат материалната възможност да изпратят децата си на училище. Таблица 15 илюстрира образователното равнище на различните етнически общности съгласно преброяването от 1992 г.
Таблица 15
|
Образование |
Българи |
Турци |
Роми |
|
Висше/полувисше |
20,2 |
2,0 |
0,9 |
|
Средно |
54,0 |
24,6 |
7,8 |
|
Основно |
22,6 |
55,0 |
46,2 |
|
Начално |
3,0 |
16,0 |
36,7 |
Посочените цифри красноречиво илюстрират нелицеприятната картина сред най-бедната част от българските граждани, принадлежащи предимно към ромската общност. Според изследването от 1994 г. под заглавие „Циганите в преходния период“ 52,3 % от здравите ромски деца, подлежащи на задължително обучение, не са ходили на училище. По-нови изследвания от 2000 г. посочват, че в отделни по-бедни ромски квартали от училище са отпаднали близо 3/4 от ромските деца във възрастовата група от 7 до 16 години, а нивото на образование на „младите възрастни“ – от 18 до 25 години е по-ниско от това на техните родители.
Главно икономически са причините за неграмотността и сред част от децата сред турската и българомохамеданската група.Увеличава се делът на децата, отпадащи от обучение през първите години. Голяма е групата и на онези, които въобще не тръгват на училище. В България се наблюдава тенденция на завръщане на неграмотността, и то сред младите хора.
Таблица 16
Учащи и напуснали по степен на образование
|
|
1996/97 |
1997/ 98 |
1998/99 |
1999/2000 |
2000/2001 |
|
Учащи І–ІV кл. |
433 926 |
431 790 |
425 511 |
411 726 |
392 876 |
|
Напуснали І–ІV кл. |
13 234 |
13 623 |
11 683 |
11 534 |
9 546 |
|
Напуснали І–V кл. |
3,0 % |
3,2 % |
2,7 % |
2,8 % |
2,4 % |
|
Учащи V–VІІІ кл. |
387 991 |
376 677 |
371 531 |
367 509 |
367 055 |
|
Напуснали V–VІІІ кл. |
13 800 |
14 339 |
12335 |
12 386 |
9 782 |
|
Напуснали V–VІІІ кл. |
3,6 |
3,8 |
3,3 |
3,5 |
27 |
|
Напуснали І–V кл. |
6,6 |
7,0 |
6,0 |
6,3 |
|
Всички опити на държавната администрация да ангажира семействата с образованието на младите хора не дава нужните резултати, независимо че като цяло нараства процентът на децата, записани в началното училище. На места това се обяснява с факта, че техните родители нямат право да получават своите семейни надбавки и помощи, ако децата им не ходят на училище. Завършването на началния и основния курс на обучение остава проблематичен, защото много често след определена възраст децата спират да посещават учебните занятия. Трудно е да се отговори на въпроса, какво бъдеще очаква тези млади хора. Със сигурност обаче може да се твърди, че те имат много малки шансове за социална интеграция и пълноценна реализация като граждани на страната.
Данните в горната таблица свидетелстват за образователното равнище сред най-бедната част от българските граждани, принадлежащи предимно към ромската общност.
В интервю пред сп. „Ние“ председателката на Учителския синдикат Янка Такева споделя, че от 1990 до 2003 г. сред децата и учениците в задължителната за обучение възраст неграмотността се е увеличила от 1,7 до 7,2 %. Според нея общият брой на лицата в задължителната училищна възраст е около 1 000 100, но от тях около 380 000 не ходят на училище, а 28 000 изобщо не са стъпвали там. В същото време продължава процесът на закриването на училища в по-малките селища в цялата страна, защото не могат да се осигурят необходимия брой учащи се, за да бъде икономически ефективно съществуването им. Само за учебната 2002/2003 г. са съкратени около 2000 учители. Трудно е да си представим как едно семейство, което едвам осигурява средства за физическото си оцеляване, ще може да отдели пари за транспортните разходи и издръжката на учащи в друго селище деца. Този процес неминуемо ще помогне за задълбочаване на проблема с грамотността на децата и младежите по селата. Причините за това са, разбира се, в липсата на финансови възможности от страна на общините за подържането на училищата, там където броят на децата и младежите е силно ограничен.
Нарастването на броя на гражданите, които не са посещавали училище или не са завършили основно образование, се отразява изключително негативно както върху наборния състав на армията, така и върху състоянието на цялостната система за сигурност и отбрана на страната. Анализите от резултатите на наборните комисии за 2000 г. показват, че приблизително 30 % от всички наборници в страната са младежи без завършен VIII клас, а около 2 % от тях са напълно неграмотни. Съпоставката с предишните години свидетелства за трайното нарастване на тези цифри. Това важно обстоятелство, както и осъществяващата се реформа в армията, която налага редуцирането на наборния състав, са в основата на новите промени в Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България. Съгласно приетите изменения за попълване на въоръжените сили на страната с хора, отговарящи на съвременните потребности и на все по-усложняващата се бойна техника, е необходимо наборниците да имат поне основно образование. Това ще гарантира минимума от познания, задължителни за всеки български войник.
към начална страница "военно издателство"