към начална страница "военно издателство"
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Динамиката на световните процеси поставя пред човечеството редица нови проблеми, възникващи в хода на историята. Един от най-важните е демографският, предизвикан от пренаселването на света, застаряването на поколенията, масовата миграция на хората, все по-застрашителното нарастване на населението в слаборазвитите и развиващите се страни, недостига на храни и питейна вода за милиони хора.
През последните 50 години се случва нещо уникално. Хората на планетата нарастват два пъти и вече са над 6,3 милиарда. Това е безпрецедентен ръст в човешката история, който никога повече няма да се повтори, защото човечеството е изживяло своя демографски връх и от тук нататък неговото нарастване ще бъде минимално.
Европейците, разбирано в широкия смисъл, хората от Севера, от християнската цивилизация, ще загубят ключовата си роля в световното развитие. След толкова спечелени битки и войни, след вековната си доминация над света западната цивилизация губи най-сериозната си война – демографската. Само в рамките на един човешки живот, след не повече от 50 години, хората от Севера ще бъдат по-малко от 1/10 от населението на планетата, като повече от 1/3 от тях ще са възрастните хора. Оръжията на модерната епоха – съвременната медицина и семейното планиране, променените нрави и свободното сексуално поведение, се обърнаха срещу своите създатели. Настъпва времето, когато за богатствата и жизненото пространство на „златния милиард“ ще претендират Азия, Африка и Латинска Америка. Това едва ли е възможно да се извърши по мирен и цивилизован начин.
Хората от Запада имат все по-висок материален стандарт и все по-малко деца. Липсват индивидуалните мотиви за раждането и отглеждането им. Западнякът все по-често действа рационално. Всеки свободен човек, всяко семейство възпроизвежда поколение преди всичко за себе си, а не за държавата, не в името на тържеството на „западната цивилизация“ или дори величието на собствената си страна.
По същия път вървят и държавите от Третия свят, където раждаемостта намалява и в следващия половин век се очаква тя да спадне под нивото на обикновеното възпроизводство в 75 от развиващите се държави. Това вече се случва в Китай, където сумарният коефициент на раждаемост е 1,8 деца. Дори и за страна като Иран той спада на нивото на обикновеното възпроизводство.
Застрашително расте миграцията, а с нея и заплахите за националната и културната идентичност на приемащите държави, защото имигрантите са носители на друга култура, традиция, вяра и възпроизвеждат модела на собствения си свят в самото сърце на Запада. През 2050 г. на един европеец ще се падат по повече от трима африканци. Без тези хора обаче икономиката на западните страни вече няма да може да съществува.
В същото време бедният Юг нараства застрашително и милиони хора в него живеят в ежедневен недостиг на храни и питейна вода. В огромни райони на Южна Африка чумата на века – СПИН, вече е отнела живота на милиони хора.
Вместо да се намеси по-решително, международната общност в лицето на ООН и приетите „Цели на хилядолетието“ предлагат щедра програма за помощ, но изискват дълбоки „политически и икономически реформи“. А какво ще се случи, ако нуждаещите се от помощ държави не желаят да се реформират, защото са преценили, че подобни реформи не отговарят на тяхната културно-историческа и религиозна традиция?
Какво би станало, е трудно да се гадае. Още от сега е ясно, че сигурността на човечеството ще бъде сериозно застрашена, защото ни изглежда немислимо дори да си представим как териториалният колос Русия ще удържи позициите си в Сибир или ще напусне Кавказ под напора на многомилионните си съседи Китай, Турция и недалечната Индия.
Точно толкова абсурдно ни изглежда и обстоятелството, че към 2050 г. 7 милиона евреи в Израел ще делят пространства с 25 милиона палестинци. Как ли ще съществува тази държава – „миниатюрен модел на западната цивилизация и на изобилието“ в морето от заобикалящата я бедност?
Като правило раждаемостта спада в богатите страни. Това би означавало, че в България подобен проблем не трябва да съществува, защото българите съвсем не са по-богати от редица африканци или азиатци. Очевидно проблемите са и цивилизационни и икономически, защото българинът отдавна няма семейство, което да е икономическа единица, каквото е то в много от държавите на Юга.
Населението на България намалява с рекордна бързина. От години естественият прираст е отрицателен и тази тенденция упорито се утвърждава. Нещо повече, България е една от най-бързо намаляващите в демографско отношение държави, при това без войни, епидемии или геноцид на чужд завоевател. Такъв е най-яркият резултат от 13-годишния сбъркан преход, от благоденствието, което всяко ново правителство щедро предизборно ни обеща.
Тежкото демографско състояние на България няма да се отрази на военната мощ на страната. Новите разчети на армията за мирно и военно време значително ограничават нейния състав, който е сведен до 45 хиляди души за мирно и 100 хиляди души за военно време. Очаква се с влизането на България в НАТО допълнително да се гарантира военната сигурност на държавата. Влиянието на ограничения демографски потенциал върху икономическата и социалната сигурност, върху бъдещето на българщината ще има дълготрайни негативни последици. Целенасочена държавна политика, която да противодейства на тези нови предизвикателства, засега няма.
към начална страница "военно издателство"