към начална страница "военно издателство"
УВОД
Значимостта и силата на съвременните държави зависят от множество фактори, между които са природните ресурси и икономическият потенциал, военната мощ, развитието на модерните технологии, стандартът на живот и много други. Всичко това се създава, ръководи и управлява от хората във всяка една страна. Не е случаен фактът, че навсякъде по света управляващите елити гръмко обявяват хората за главното национално богатство.
Ролята на населението като носител на интелектуален потенциал многократно нараства в постиндустриалните държави, където именно интелектът на нацията се превръща в основен двигател и определящ фактор за прогреса. От състоянието на човешкия потенциал – от неговото количество и възможности до голяма степен зависят мощта, величието и благополучието на модерните държави.
Историята свидетелства, че състоянието на човешкия потенциал, или т.нар. демографски фактор, играе фундаментална роля в развитието на цивилизацията. Практически във всяко значимо социално явление, във всяка война, преврат или революция количествената маса на хората най-често оказва решаващо значение. Многобройни са примерите, които доказват именно това твърдение. Както е известно, през ХVIII век Франция се утвърждава като най-голямата континентална сила в Европа. По това време числеността на населението на страната е около на 22 милиона души. По същото време населението на Хабсбургската империя е около 11 милиона, на Руската империя – около 14 милиона, а останалите по-малки западноевропейски държави имат обща численост на населението си около 10 милиона души. Това е една от причините в продължение на векове френският политически модел и френският език да се наложат като официални в международния политически, икономически и културен живот, а френската военна мощ да бъде моделът за подражание за по-малките държави на Стария континент.
С демографския фактор историята обяснява изчезването на напреднали в античността цивилизации под напора на многобройни варварски нашественици. Малкият брой преселници от Франция в Америка става причина Франция да отстъпи на Англия Канада, долината на р. Охайо, левия бряг на р. Мисури и по-голямата част от Антилските острови.
Състоянието на човешкия фактор обяснява и всички други по-значими събития в човешката история. Така например, анализирайки причините за Първата световна война, видният икономист Джон Кейнс доказва, че в навечерието на войната в Европа се наблюдават признаци на пренаселение, недостиг на основни хранителни продукти, глад, които в крайна сметка разпалват пожарите на Първата световна война и революцията в Русия.
В по-ново време броят на населението на държавите продължава да играе важна роля в международните отношения. Признаването на Китайската народнодемократична република от западните страни става в резултат на обстоятелството, че китайците са 50 пъти повече от населението на Тайван. През 1970 г. фактът, че мюсюлманското население в Западна Нигерия е четири пъти повече от християните в страната, става причина за даване на специален статут на източната, християнска част на страната под името Биафра.
Съвкупност от причини, в това число и демографски, са в основата на всички по-големи политически конфликти и войни през ХХ век. Пример в това отношение са конфликтите в Ливан, Кипър, Палестина, в бивша Югославия и на територията на бившия Съветски съюз.
Ето защо проблемите на демографското развитие на света като цяло и тези в нашата страна имат особено важно значение в общата система на въпросите, отнасящи се до националната сигурност.
Чувствителните изменения в развитието на населението през последните десетилетия са в основата на засиления интерес към демографската наука. Обектът на нейните научни търсения и резултати се смята за еднакво сериозен и важен, както са екзистенциалните проблеми на мира, войната, сигурността така и за устойчивото развитие на човечеството.
Най-общо демографията е наука за населението. Чрез своята специфична система от методи тя изучава развитието на населението под въздействието на различната социална и природна среда, търси закономерностите на възпроизводството на човешкия род.
Подобно на терминологията в много други науки и думата демография има гръцки произход. Тя е съставена от популярните названия демос – народ, и графия – пиша. В буквален превод демография означава народоописание.
В случая е важно да припомним, че под народ не в етническия, а в широкия смисъл на думата обикновено разбираме съвкупност от хора и в този случай понятието е близко до разбирането за население и общество. В демографията се използват главно термините население и народонаселение, защото те предполагат пространственост и винаги се свързват с място или територия, в пределите на която живеят хора.
Едни от най-важните демографски показатели са брой и възрастова структура на населението; гъстота на населението – количеството хора, живеещи на един квадратен километър; естествен прираст, който дава данни за нарастването на броя на хората (в промили) на 1000 души; сумарен коефициент на раждаемост, наречен още тотален коефициент на плодовитост, с който се означава броя на децата, родени от една майка в детеродна възраст; коефициент на раждаемост – показващ броя на новородените на 1000 души; коефициент на смъртност, отразява и броя на починалите на 1000 души от населението; съотношение между половете, което определя, брой на жените на 1000 души мъже и много други.
В исторически план интересът към познанията за количеството, възрастовата структура и половата принадлежност на хората възникват успоредно с възникването и развитието на цивилизацията в периода на античността. От трудовете на Платон и Аристотел могат да се почерпят интересни данни за населението на древна Елада. Владетелите на древните Китай, Рим и Египет също периодично проучват броя и възрастовия състав на своите поданици и особено на онези, които трябва да се включат в състава на войската.
Времето на Ренесанса е особено характерно с желанието да се научи повече за развитието на човешкия род. С тези въпроси се занимават едни от най-светлите умове на своето време – Томас Мор, Томазо Кампанела, Михаил Ломоносов и много други. Като самостоятелна научна област демографията съществува повече от триста години. Един от пионерите на тази наука е английският статистик от ХVII век Джон Граунт, а своето име науката получава по-късно – през ХIХ век, от известния френски учен Алфонс Гияр. През 1855 г. в Париж той публикува книгата си „Елементи на статистиката за хората или демография“. В нея той определя демографията в два аспекта. В широкия смисъл на понятието – като „естествена и социална история на човешкия род“ и в по-тесен смисъл като „математическо познание и представа за човешката популация“.
Основна единица, която е обект на наблюдение и анализи в демографията още от зората на нейното зараждане, е човекът с неговите, постоянно развитие и изменения. В процеса на човешкия живот постепенно се променят неговите физиологически особености, защото той остарява. Често се променя неговото местоживеене, семеен статус, образователно равнище, препитание, обществено положение и други. По аналогичен начин се изменя и населението в отделните държави, региони и континенти. Независимо от всички превратности по законите на живота индивидите се раждат, развиват и умират, като на мястото на едни хора идват нови поколения.
Преди години главно броят на хората и техните качествени показатели са били в основата на демографската наука. Сега демографията сериозно разширява спектъра от проблеми. Нараства нейната интердисциплинарност, като все повече се обвързва с историята, икономиката, психологията, управленските науки, биологията, математиката и много други. В своето развитие демографията дори е стигнала до там, че дава отговор на въпроса, каква е средната продължителност на живота на представителите на различните професии. Така например на базата на демографските статистики на европейските страни английският изследовател У. Тейлър установява през 70-те години на ХХ век, че историците живеят приблизително 73 години, художниците, скулпторите и поетите – 66, философите – 65, музикантите – 62, писателите – 57 години. И това е много малка част от огромното поле на изследвания на демографията.
В наше време важна съставна част от тази наука продължават да бъдат: динамиката на човешкото възпроизводство и характерните коефициенти на раждаемост, смъртност, мобилност и териториално разпределение на населението; развитие на процесите на брачност, стабилността на брачната институция, изразена в показателя „разводимост“; качеството на човешкия потенциал, изразено в равнището на неговата образованост, общи здравословни характеристики и много други.
Съвременната демография не само изучава и описва протичащите процеси, както това се прави от дискриптивната или т.нар. „чиста“ демография. Все по-често тя дава отговор и на въпросите какви са социалните, икономическите, географските и биологичните фактори влияещи върху основните количествени и качествени характеристики на населението. Въз основата на всичко това тя гради цялостни теории, прави научни прогнози за бъдещето на човешката цивилизация, опитва се да формира цялостна политика и да въздейства целенасочено на регулирането на демографските процеси. Ето защо в непрекъснато развиващата се структура на демографската наука ясно са обособени следните три основни направления на изселване: статистика на населението и свързаните с нея количествени и качествени характеристики; теории за възпроизводството на хората; политика, обусловена от проблемите на човешкото възпроизводство.
Нашата задача не е да анализираме многопосочните демографски проблеми и изменения на съвременния свят, а да свържем основните тенденции в развитието на човечеството понастоящем и в обозрима перспектива с въпросите на сигурността. Това ще ни даде по-цялостна картина при изследването и анализа на големия въпрос за мира, устойчивото развитие и сигурността на човечеството.
Определянето на сигурността по думите на един от съвременните български изследователи на проблема Н. Слатински е толкова многообразно, че „може да хвърли в дълбоко отчаяние“ всеки занимаващ се с тези въпроси. Без да представяме цялото разнообразие от определения, ще посочим, че сигурността е преди всичко безопасност и гарантирана надеждност както я определя проф. Г. Стефанов. Според И. Пеев „измерители на сигурността“ са: „липса и отсъствие на опасност, гарантирана безопасност и сигурност, защитеност, застрахованост, неприкосновеност“. Изследователят Джон Стюард Мил дефинира сигурността като интерес от висш порядък, задължаващ към защита на това, което е необходимо за благосъстоянието на гражданите на държавата.
Ще се придържаме към едно по-широко разбиране за сигурността като състояние на обществото и личността, при което не съществува опасност от политическа и икономическа принуда, гарантирани са основните интереси и свободите на гражданите; отсъстват неравновесия и кризисни състояния на обществената система и свободно се осъществява развитието.
От цитираните определения става ясно, че сигурността е комплексно понятие. Множество са нейните измерители. Тя се формулира като процес, система, потребност, равновесие, динамична устойчивост и редица други. Разнообразни са видовете сигурност според тяхната класификация. В зависимост от нивата на сигурност тя се определя като сигурност на индивида, на обществото (групата), на държавата, на групата от държави и на света.
От гледна точка на рисковете и заплахите сигурността може да бъде военна, икономическа социална, екологична, демографска, етническа, информационна и много други.
Според начините за въздействие върху сигурността – дали те са материални или нематериални, сигурността се дефинира съответно като „твърда“ (при материално въздействие) и „мека“ (при нематериално въздействие). Посоката на рисковете и заплахите определят и следващата класификация, според която сигурността може да бъде външна и вътрешна.
Съществуват поне два различни подхода към разбирането на проблемите, свързани с демографията и сигурността. Най-общо те могат да се окачествят като инструментален и ценностен. Първият се състои в това, че съвременните демографски процеси се оценяват не сами по себе си, а от гледна точка на тяхната тежест при решаването на различни други недемографски задачи на обществото. В този случай те се разглеждат единствено като средство, като инструмент за реализирането на икономическите, социалните, военните и прочее достижения на съвременната цивилизация.
При ценностния подход в разбирането на демографската сигурност се анализират самите демографски процеси от гледна точка на тяхното нормално и прогресивно развитие, от позициите на сигурност и защитеност, на непрекъснатост в съществуването и продължаването на човешкия род. В този смисъл демографската сигурност се свързва главно с възможното удължаване на човешкия живот, с повишаването на ефективността на възпроизводството на хора, с разширяването на демографската свобода, с намаляването на детската смъртност и други. Постигането на тези цели могат да бъдат сред най-важните задачи на модерните общества, дори много по-важни от икономическия просперитет, военната мощ и международния авторитет на една държава.
Разбира се, не бива да се подценяват и другите аспекти на сигурността които имат своята важна роля в скалата от приоритети на обществото. Трудно е да се оспори, че демографският аспект на сигурността има обособена самостоятелна роля. Той неминуемо се свързва с най-интимната страна на общополезната човешката дейност – неговото възпроизводство. Другото важно измерение на този аспект е осигуряването на демографското „безсмъртие“ или поне продължителността на съществуването на един народ, без което всички други аспекти на сигурността стават безсмислени.
В настоящата работа не се акцентира на ценностния подход, а се приема предимно инструменталният, който дава възможност да се изгради по-цялостна представа за същността и дълбочината както на глобалните демографски процеси, така и на динамичните изменения в демографската картина на нашата страна. Използването на инструменталния подход позволява да се очертае по-релефно неразривната връзка между демографските процеси и проблемите на сигурността.
към начална страница "военно издателство"