към начална страница "военно издателство"
[Втора част]
Д н е в н и к
за военните действия на 15-а рота
от 7-и пех[отен] Пресл[авски]полк
от 31 октомври до [20 ноември]1912 г.,
с. Ак алан
31.Х.1912 г. Сряда.
Бивак за ротата югоизточно от окрайнина с. Ак алан.
Ставане от сън в 6 часа. Храна за хората се готови, като месото им се раздаде на ръце. Хлябът пристигна към 10 часа и то им се даде пак [1/3] хляб. Причина за това [е] лошият път. Храната се яде едва към 11 часа. Сведението за личния състав е приложено в отделно... листче. Почистиха се пушките, съобщи ми се от ротмист[ъ]р [Ангел] Йотов, че в 31-ви полк имало около 8 случая холерни. Грозно ще бъде, ако това е истина. Това крием от чуждите, обаче от к[оманди]ра и органите му – нищо подобно. От Чанакча започнаха да идват в Ак алан бежанци. В Ак алан населението [е] българско, но повече гръцко. В Ермени само чисто българско и говори само български. Заминаха роти от нашия полк, които бяха гл[авни] сили на бригадата, направо по посока на предните постове.
Купих си един губер за завиване – дадох 22 л[ева]. Съобщих на произведените пред ротата, като ги и поздравих. По заповед представих допълнително за награда с орден „За храброст“:
Ст[арши] подоф[ицер] Стоян Тодоров;
Ефрейтор Виду Тодоров;
Редник Делчо Димитров.
Разнася се слухът, че 9-а плев[енска] дивизия ще смени 4-та дивизия.
Днешния ден прекарахме източно от село Ак алан. Времето бе много топло – много ясно.
1 ноември 1912 г. Четвъртък.
Бивак ю[го][източна] окрайнина с. Ак алан.
Ставане от сън в 6 часа. Днес поискаха релацията за двудневните сражения при с. Кара агач. Написах ги в два екземпляра и ги предадох [на] к[омандир]у на дружината кап[итан] Харизанов. Днес се потвърди пуснатият слух за сменяването ни с 9-а дивизия.
Към 12–2 часа сл[ед] пл[адне] пристигнаха 4-ти плевенски и 17-и Доростолски полк, които се качиха на висотите източно от с. Ак алан. Там бяха 1[-ва] и 2[-ра] дружини от 7[-и] полк и целият 19-и Шуменски полк. 3-та и 4-та дружини бяха на бивак на едно място.
5[-и] Артил[ерийски] полк двете отделения заминаха също на върховете, а освен това и целият 9[-и] артил[ерийски] с[коро]с[трелен] полк.
Около нашия бивак кола, ракли, коне, кухни и пр[очие] такава галематия, че просто не разберьош.
Цяла нощ гюрултия, викове, фрази. Не можах да спя. Чук, че в 31[-ви] полк имало холера – грамадна смрад. Чу се и за нашия полк, че е имало тази епидемия. Тъй че 9-а дивизия замени 4-та рота, като още се спомена, че искали да изолират полка. От ротата заминаха при лекаря 16 души, от които като болни оставиха само двама (2) на лечение.
Нощта прекарахме на бивака, сегис-тогис, особено на разсъмване се чуваха турски топовни гърмежи – крепостни. Прожектори – турски работи – цяла нощ.
На войниците се раздаде по един хляб. Заповяда ми се да дам 20 редници и един подофицер за караул при к[оманди]ра на полка. Отиде 10 души от 1-[ви] взв[од], 10 души и 1 подоф[ицер] от 2[-ри] взвод.
2 ноември 1912 г. Петък.
Бивак ю[го]и[зточно] от с. Ак алан.
Ставане от сън в 6 часа. Чорбата хората ядоха без хляб. За днес до 2 часа хлябът не бе даден на войниците ми. Месо овче.
19-и Шуменски полк и 1[-ва] и 2[-ра] друж[ини] от 7[-и] полк се завърнаха от висотите в с. Ак алан.
Изкачи се на висотата и последното отделение от 5[-и] Артил[ерийски] полк. Днес пристигна 33[-и] и 34[-и] полк, които отидоха да сменят 2[-ра] бригада от 4-та дивизия ю[го]и[източно] от Ак алан и висотите. Към 10 часа к[оманди]рът на полка извика дружинния командир и отидоха да избират друго място за бивак. Било заповядано полкът да се разположи по на широко. Дружината по на далеч, ротите от дружината също, то взводовете и даже отделенията.
Току-що събирахме палатките и се приготвихме за път, дойде щаб[ен] сигналист със заповед да се назначат 2 роти, за да помогнат на гаубичните батареи, които искали да минат към 12 часа на обяд, за изкачването им на върховете, находящи се и[зточно] от Ак алан. Часът стана 3 и никакви батареи не минаваха. Дивашки, пиянски разпоредби на к[оманди]ра. Полка му на бивак на полето, а той на квартири в селото. За провизия кола до Лозенград изпращат и само за това мислят. И тъй чакаме гаубичните батареи.
Едва към 4 часа батареите тръгнаха за върховете източно от Ак алан.
Нашите роти не помогнаха на гаубиците предвид на това, че от 17[-и] полк назначили 2[-ра] рота за същата цел.
Към 4 часа събраха ротата и я заведоха на новото място за бивак ю[го]з[ападно] от Ак алан на около 1 км. Докато поставят палатките, нощта настана.
Разпоредби за назнач[аване] [на] длъжностни лица, да се представи списък, който иска да изпрати пари в къщи. Разпор[едби] за вода, нужници, кухните и пр[очее] – Санитари предвид запазване от епидемията холера. Дадох на стола за купуване [на] разни необходимости от Силиврия 20 лева, за сметка на подпор[учик] Костов 10 лева (да ги дава).
3 ноември 1912 г. Събота.
Бивак с[еверо]з[ападно] от с. Ак алан.
Ставане от сън в 5 1/2 часа. Проверих нужниците и около тях. Записаха се болни със стомашно разстройство 31 човека. Д-р Сапарев идва при хората, прегледа ги, предписа всекиму лекарства, които фелшерът нямаше да даде, защото се изчерпиха. Бисмутът, доложи той, се свърши.
Уж полкът бе оставен на почивка? Току що д[окто]рът прегледа хората и отиде към 16[-а] рота. Извика ни дружинният к[омандир] и ни съобщи, че на полка предстои да продължи движението си в с. Субаша и да бъде в поддръжката 9[-а] Плевенска дивизия, бригадите на която действуваха (33[-и] и 34[-и] полкове) чифл[ика] Гьокчери, а (4-ти – 17-и) към Чанакча и Кестенлик. И тъй към 11 1/4 часа полкът тръгна за с. Субаша, като се спретна бивак западно от това село.
Построиха се палатките и нощувахме в гористата местност. В ротата към вечерта страдаха от силно коремно разстройство същите около 30 човека, особено 3-ма от тях. Особени разпоредби не последваха.
Приготвихме списък на длъжностните лица, които следва да бъдат преназначени на разни длъжности, особено с производството на фелдф[ебели], офиц[ерски] канд[идати] и Савчев в – подпоручици. Пристигането на мястото на бивака бе като никой път рано, защото малко път ни предстоеше да изминем. К[оманди]рът и брат му пукници, по неволя спаха на бивака – нямаше квартира.
Болните по неволя следваха – нямаше що да се прави с тях.
4 ноември 1912 г. Неделя.
Бивак западно от с. Субаша.
Ставане от сън в 5 1/2 часа преди пладне. От вчера имаше разпоредба да се готви два пъти на ден топла храна, именно сутрин и вечер. Обстоятелствата обаче не можаха да наложат осъществяването на тази разпоредба. Войниците ядоха [в] 6 1/2–7 часа. Току-що се нахраниха и к[оманди]рът на дружината заповяда движението на дружината към Окламя с[еверо]з[ападно] от него. Движейки се в тънки строеве, тъй като противникът бе наблизо и че имаше опастност да бъдем обстрелвани. С[еверо]з[ападно] от Окламя в дола се приспособихме. Вдясно от нас също около това село бе и 19[-и] полк. Тук сл[ед] пладне към 1 часа 19[-и] п[олк] дадоха в разпореждането на к[оманди]ра на 2[-ра] бригада от 9[-а] дивизия, а нашият полк си остана на място. Настаних се вечерта под войнишка палатка. Към 1 часа след полунощ бяхме дигнати от сън – лудешка работа – и преместени на 500 кр[ачки] по дола, за да бъдем по-близо до и зад 2[-ра] дружина. И тъй до сутринта, като коне хората стояха на крака. С Харизанов се приспособ[ихме] в палатк[ата] на поручик Петко Бакалов.
Бе ми много студено.
Състав на хората.
5 ноември 1912 г. Понеделник.
уж бивак с[еверо]западно от с. Окламя.
Току-що се пукна зора, без храна за нас и войниците. Заповяда се 4[-та] друж[ина] да отиде към с. Чанакча и влезе в разпореждането на к[оманди]ра на 4[-ти] пех[отен] Плевенски полк. Дружината към 6 1/2 –7 часа тръгна по посока на буквата Ъ от надписа Акъ Алан, като зави надясно по долината и стигна до изхода около 1 1/2 км западно от Чанакча. Тука водачът адютант отиде в с. Чанакча да търси к[омандира] на 4[-ти] пл[евенски] полковник (не се чете – бел. съст.), за да даде разпоредбите си относително дружината. Тук дружината седя около 1/2–2 часа и чака разпоредбите на к[оманди]ра. Яви се един кашик и съобщи командиру Харизанову да отиде в селото Чанакча при к[оманди]ра, а аз като старши ротен к[оманди]р ми се заповяда в тънки строеве да придвижа дружината до селото Чанакча, което бе в редута на 4[-ти] полк, като имаха роти и дружини около 300 кр[ачки] до турското укрепление. Току-що замина к[оманди]рът на дружината и огледаха местността за подбора на подстъпи, заповядах 13-а рота да започне движението на хората си по 4 души с междина 150–160 кр[ачки] и само от дружи[ната] и на разстояние 4 от 4, 400–500 кр[ачки].
Току-що се започна настъпването, проведено отляво от уч[ебен] полк, и започна отстъпването на 4[-ти] полк. К[оманди]рът на полка идеше към дружината, а Харизанов бе в село Чанакча. За да спася положението на отстъпающия полк, веднага заповядах 13[-а] рота, 14[-а] р[ота], 15-а и 16[-а] роти да станат в[ъв] верига, като 15[-а] р[ота], която имаше участък пътя за село Чанакча, остави един взвод в поддръжка, вляво от 15[-а] р[ота] бе 14[-а], в ляво от нея 13[-а], а най-вляво и в краят 16[-а].
К[оманди]рът на 4[-и] полк благодари ми, че съм спасил положението, че с развръщането на дружината се подигна моралът на отстъпающия му полк. Хората от полка се прибраха един по един. Нашата артилерия прикри отстъпването на полка, като започна непрекъсната стрелба по турското укрепление.
К[оманди]рът на 4[-ти] полк ми изказа благодарността си, като каза, че ще го направи въпрос където потрябва за спасение положението на полка му. Така останахме на позицията до смръкване. Бяха изпратени 3-та дружина от 7[-и] полк и 44[-и] полкове в поддръжка на 4[-ти] полк. На мръкване к[оманди]рът на 4[-ти] полк даде участък на дружината, в дясно от пътя на Чанакча висотата за 15[-а] р[ота]. В ляво от 14[-а], още по вляво 13[-а], а 16[-а] в поддръжка зад 14[-а] и 15[-а] от средата. Единият взвод, 4-тия от ротата, бе в поддръжка. Цяла нощ се окопавахме. Като се направи окопа стоешком и [с] трапчета за предпазване от шрапнелния огън. На днешния ден бидоха ранени от ротата ми:
Йордан Иванов – ранен в рамото от куршум-шрапнел.
Трифон Русев Иванов – от парче граната.
Трифон Русев Илиев – от парче граната. Контузени, които вечерта изпратих при лекаря за помощ.
Днес простинах, бе ми много зле. Вечерта спах в[ъв] войнишка палатка. Цяла нощ ми бе зле.
6 ноември 1912 година. Вторник.
Позиция западно от с. Чанакча около 800–1000 кр[ачки].
Станах от сън много рано, още повече че бяхме на позиция. Окопите бяха готови стоишком. За мен бе направен окоп в[ъв] веригата-стоешком.
Като ме*...
С пукването на зората към десния наш фланг**... от I армия за... двубой, който продължи до 12 часа. Една от батареите – нашата, започна да стреля по турското укрепление с бризантна граната. Това предизвика турските гаубични батареи към стрелба, която се започна към 1 часа след пладне. Цялата дружина си бе в окопите. Гранати и шрапнели турски и български летяха над главите ни. Турските се пръскаха близко около батареята. Някои други се пукнаха към 4[-ти] полк – към левия фланг и към
3[-та] друж[ина] от полка към левия є фланг.
Така продължи стрелбата, ту с ускоряване, ту с[ъс] затишие. Към десния фланг се чуваше непрекъсната стрелба на артил[еристи], картечари, стрелци. Целия ден пукотът не престана. Нашата пехота не настъпи, не се окопа за демонстративно действие. Към десния фланг се чуваше пушечен и картечен огън. Преди мръкване изпратих в с. Чанакча патрули, които да тревожат противника и к[оманди]ра с тях, за да съберат сено, ечемик, кокошки, яйца и др.
Като се мръкна, к[оманди]рът замина. След 1/2 час време получих заповед: Като заместник друж[инен] к[оманди]р да събера ротата, понеже при изхода на дефилето не се чувства нужда и цялата дружина да стане в полкова поддръжка, като застане на крайния ляв фланг на 4[-ти] полк. Тази зап[овед] се получи от к[оманди]ра на 4[-ти] полк, в чиято помощ бяхме изпратени. И тъй дружината се събра, тръгна по окопите и отиде северно от първото място и зад тила на 4[-ти] полк***... дружина и в Уступ. 3[-та] дружина остана на крайпътния десен фланг.
Много уморително бе, след като си бяхме приготвили окопите, на нова сметка окопи, но що да му чинем. Пристигнахме на мястото и започнахме работата. За по-скорошното изкопаване на окопите взехме от пионерния взвод от големите кирки и лопати.
Спах зад окопите в палатка. Понеже мястото бе чакълесто, мъчно изкопаемо, едва се успя да се направи окоп – стоешком.
Малко ми стана по-добре.
Привечер заявиха за болни: Иван Добрев от 1-ви взв[од], Иван Киров – 3-ти взв[од] и Гочо Ангелов от 4[-ти] взв[од] съмнителни от холера.
Нещастна дружина, не є върви и вер селям. Разтака[ва]т я [на]сам [на]там. Видях се с Бурмов, каза ми, че кап[итан] Ширяев бил убит – отрязали му члена и го турили в устата му – турски дивотии, язък за момчето.
На хората се донесе хляб, месо и кашкавал на позицията сутри[н]та рано.
7 ноември 1912 год. Сряда.
Позиция на 12 км С[еверо] З[ападно] от с. Чанакча.
С пукването на зората всички се приспособиха в окопите. От нашата и неприятелска страна нямаше никакъв огън – това трая до 11–11 1/2 часа. Сутринта разреших на Харалан Добрев и [от] 4[-ти] взвод Стоян Жечев да отидат при лекаря – Хар[алан] Добрев за превръзване [на] пръста, а Стоян Жечев за лек.
Сведение за личния състав:
на лице 138 Подробности от сведението
ранени 52
убити 5
болни 3
[из]бягали 1
неизяснени 33
прист[игнали] пак 8
268 с подпор[учик] Костов-Новкиришки.
На хората се донесе варено месо и по един хляб на човек.
Към 11 1/2 часа се започна непрекъсната стрелба по нас с бризантни гранати и шрапнели, която продължи непрекъснато до 2 1/2 часа. Нашата артилерия се обади и привлече огъня към себе [си]. Гранатите падаха пред нас, зад нас вдясно и вляво от окопа на 2[-ри] взвод, в който бях и аз. Парчетата свиреха над главите ни. Особено една бризантна граната падна близо до нас и ни засипа с пръст. Искаха сведение за личния състав. Горното сведение е представено [от] к[оманди]ра на дружината.
Освен това се иска сведение за ранените и убитите и болни офицери, порт[упей] юнкер и юнкери. Даде се такова за болни. Подпо[ручик] Михайлов, Я[наки], подпор[учик] Конакч[иев] от 16[-а] р[ота] вр[еменно] прикоманд[ирован] към 15[-а] р[ота], и сега пак в ротата си ротен на 17[-а] е.
Иска се списък на войниците с обозначение [на] името, фамилията, месторож[дение] – град или село с околията, кой набор е, в кое сражение и коя дата е ранен, убит, контузен или пропаднал.
Пристъпи се към приготовлението на този списък. До вечерта по цялата линия както артил[ерийският] огън, така и пехотният не престана. Към езерото Бююк Чекмедже, навярно в Мраморно море стояха целия ден 3 турски броненосци. Единия от тях сегис-тогис хвърляше по някои други гранати, пукотът на които по долината стигаше и до нашите уши.
Написах писмо на мама.
И тази вечер настана, дойде нощта. Турците от окопите, макар рядко, се обаждаха – цяла нощ. Започнаха да се явяват все повече болни от дрисук* с[ъс] схващане на крака, ръце и изстиване – холера ностра – грозен бич. Помощ кой ще ти даде и где ги лекарите, те бива ли да си изложат живота. Горко нам, бог да ни е на помощ.
На смръкване донесе се на всички по един хляб и варено месо. Донесе се и няколко пъти вода, напълниха се матарите и по тоя начин снабдяването с вода, хляб и др[уга] храна ставаше цяла нощ, а целия ден [стояхме] свити в окопа, свивайки се след всеки изстрел и всяко профучаване на шрапнел или граната, които по песните започнахме да разпознаваме. Окопите се вдълбочаваха цяла нощ, начиная от мръкването. Правиха се къщички за предпазване от шрапнелите. На маскировката се обърна голямо внимание. Изпрати се команда до село Чанакча за ечемик, сено и др.
Времето както през деня, така и през нощта бе ясно и много топло. Спах под войнишка палатка зад окопа.
8 ноември 1912 год. Четвъртък.
Позиция 1 1/2 км с[еверо]з[ападно] от с. Чанакча.
Архангелов ден.
Станахме от сън, какъв сън? в 5 1/2–6 часа. Цяла нощ всичко бе донесено. Конете още в тъмнината отидоха в клисурата западно от с. Чанакча. Всички войници се вмъкнаха в окопите, като предварително се заставиха да отидат по нужда, после да няма шляене, защото турците, зебележат ли чести излизания, започват веднага да стрелят с шрапнели по нас. Всичко бе свършено и настанени в дупките, любувахме се на пукването на зората.
Днешният ден бе по-доб[ъ]р от вчераш[н]ия. Слънцето бе нетърпимо – топло – нещо повече от пролетно.
Много добре се наблюдаваха двете морета – Мраморното и Черното. Към Мраморното – [в] Бююк Чекмедже бяха под пара 3 турски броненосци (толкова се виждаха от позицията на 15[-а] р[ота]).
По фронта, вляво и дясно от нас, почти по цялата наша линия пукотът на турците полегка–легка започна да се усилва. Сегис-тогис започна да се обажда турската и нашата артилерия – това към 9–9 1/2 часа. Към нас нищо не падна; над главите ни обаче пищенията на наши и турски гранати, които взаимно си изращаха сегис-тогис, ни караха да се поснишаваме.
Под тия впечатления написах писмо на свака, деда... пр[очие], мама... и пр[очие] – само едно за всички, адресирано до свака. Описвах им гърмежите – боя.
Към 11–12 часа един от корабите започна да сипе гранати, гърмежите на които валяха не само по въздуха, но като че ли се друсаше и земята.
Тия броненосци продължаваха да се обаждат, макар рядко, сегис-тогис, и усилено до късно вечерта.
Писмото писах, като ту се спирах да наблюдавам било попадение на наша или турска артилерия или появили се цели.
Към 10–11 часа се яви един турски аероплан, който хвърчеше много високо, едва го забелязвахме с просто око. Появи се от посока на езеро Деркос, слезе към Бююк Чекмедже, като се държеше близо до тяхната позиция – към нашата не посмя да мине и се изгуби.
Всички се завряха в дупките – скривалищата си. Аеропланът бе много на високо 1000–1500 кр[ачки]. Войниците полюбопитствуваха да го видят и не се стърпяха, скочиха, хвърлиха погледите си към него.
Днешния ден към нашия участък бе всичко спокойно. Нищо не падна около нас.
Едва към 5 часа довърших писмото. И днешният ден мина благополучно за ротата. С мръкването чух, като се каза, че ни сменявали от позицията, защото станаха дните 5, 6, 7, 8 = 4! Обаче току да се приберем, съобщи се к[оманди]ру 4[-ти] полк, че оставаме на същото място и на 9.XI до вечерта.
Пристигна тази вечер топла храна за хората, каквато не бяха яли от 4.XI. Донесе се хляб, вода. Направиха се някои други поправки, вдълбаване и усилване на окопите! Усъвършенствуваха се.
Явиха се болни от дрисук, 10 души, разпоредих изпращането им при лекаря. Горко им, где ще намерят лекаря? 1/2 полк е тука, но никой не се вижда.
За тази вечер имахме и огнище и макар близо до турците, успях да пия чай, който бе приготвен от Савчев. Изпратих взетия возим инструмент. Изпратих команда в селото да вземе сено, ечемик.
Заклали една свиня, която бе изпратена в кухнята, за да се стопи маслото и зготви месото. Населението от това село добре че избягало. Турците в продължение на 6 дена хвърлиха в него повече от 200 снаряда. Като събориха много стени и запалиха една къща, която и сега пуши.
Спах на същото място, малко с[ъс] страх, само защото току що се прибрах към палатката и чух 5–6, после още около 15 артил[ерийски] изстрели – под селата, на които бяха към с. Окламя. Малко опасно бе, защото нощта бе лунна. По-късно обаче се заоблачи, а на разсъмване малко попръска.
9 ноември 1912 год. Петък.
Позиция на 1–1 1/2 км с[еверо] з[ападно] от с. Чанакча.
Още в тъмни зори (както се правеше и по-рано) всички коне, болни и др[уги] бидоха изпратени да се крият в дола западно от Чанакча. Днес се изпратиха с диария 5 души все съмнителни от епидемия.
Всичко се скри – прибра в дупките, като се изходиха. Пукна се зора, обаче днешният ден изглеждаше да е мрачен, бе облачно и сегис-тогис слабо поваляваше. Към 9 часа даже паднаха по няколко зърна градушка. След малко към 10–12 часа времето се изясни, за да се помрачи пак към 4 часа.
Пред нас към 9 1/2 часа се явиха 10-на турски войници, които отиваха за вода към селото. Стигнаха до негде, но нашите вериги започнаха да им стрелят, за което се върнаха. Към 10 часа по същата посока, види се за разузнаване, се проточи една турска рота в безпорядък. Веднага се съобщи по телефона к[оманди]ру на бригадата и артил[ерията] ни ги зажари. Тясно им дойде – бягаха, та се късаха.
Баученето на разните оръдия почна особено по-далеч към десния фланг. Стрелбата ту започваше, ту спираше, за да започне с учестяване.
Към 12 часа други 2 роти по един, по двама се вмъкнаха в с. Чанакча. Това по телефона биде съобщено от к[оманди]ра на 4[-ти] полк, окопът на който бе близо до нашия на артил[ерийския] н[ачални]к. Към (2 ч.) часа сл[ед] пл[адне] артил[ерията] започна стрелба по селото, запали няколко къщи. Турската артил[ерия] не закъсня с отговора си. Започна се артил[ерийски] огън и по нашите окопи, който трая до 5 часа. Само по окопите се из[си]паха около 30–40 шрапнели. Останалото време се обстрелва нашата артил[ерия]. На смъркване батареята продължи огъня в селото и към турските окопи, по-точно от селото с цел да не позволи изпращането на други турски роти на помощ, а 4 роти, две на сев[ер] и 2 на изт[ок] от село Чанакча, бяха изпратени да заловят ротите. До това време турск[ите] роти бяха очистили селото.
Настана нощта. Наскачахме всички из окопите, кой по нужда, кой на разходка – раздвижване.
Чакахме разпоредба за тръгване – хората бяха се приготвили, защото така бе съобщено от снощи.
Съобщи ми се обаче от кап[итан] Харизанов, че сменяването ни ще стане в 3 часа след полунощ. През деня времето бе променливо, валя дъжд, изясни се, пак попръска, а привечер при стъмняването се съвършено изясни. Завряхме се в окопа и около него и чакахме назначения час за тръгване.
С мръкване се изпратиха при лекаря като болни 8 и останаха 120 д[уши]. Така благополучно се свърши и днешният ден. От многото обсипване с шрапнели и гранати не пострада никой от ротата и дружината – денят бе щастлив за нас.
До 3 часа почивах в окопа под един блендаш*. Бе ми лошо, нищо не ядох.
Лошото бе това, че много болни от дрисука и замръзване на краката и изгубване – угасване – се явяваха. Д[окто]рите казваха, че било холера – особен вид. Грозен бич – ротата постепенно взе да намалява.
Днес в ротата останаха налице 120 души.
Към Черно море се виждаше турски броненосец. Също един се мяркаше и в Бююк Чекмедже.
10 ноември 1912 год. Събота.
Уж бивак – по-скоро временна спирка около 3–3 1/2 км западно от позицията.
Към 2 часа пр[еди] пладне (нощта) заповяда се събиране на ротите и тръгване назад, като ни се съобщи, че нашата дружина с Плевенския полк оставаме в поддръжка на 2[-ра] бр[игада] от Плов[дивската] дивизия. Нашата 3-та дружина – Комсиев си е ербап (той си устройва), си отиде при полка. Тръгнахме по един по-добър път, а не по този, по долината стигнахме на Тераската на артил[ерийския] парк. Там бяха нашите кухни; нахранихме си и за отиване на мястото на бивака.
Към 7 часа продължихме пътя да настигнем 4[-ти] полк – западно – изминахме около 2 км и видяхме 4[-ти] полк се спрял в горичката, всички около 4 км западно от позицията или 5 км западно от с. Чанакча.
Това спиране за нашата дружина бе временно, защото се съобщи от полк[овия] адютант на 7[-и] полк, че щяло да последва разпореждане за отиването при полка.
Макар времено, курдисахме палатките, запалихме огньове и почивахме.
Чорба и пиле яхния ни се донесе тук от готвачите. Спахме до 3 часа (1–3), към което време се получи от к[оманди]ра на 4[-ти] полк [заповед] в 6 часа да си отидем при полка. Заповяда се ротите да бъдат готови към 5 – за тръгване, – макароните да бъдат готови към това време, за да се нахраним и продължим пътя за с. Субаша – и участъка на полка, бригадата – дивизията ни.
Днес заболяха 8 души, останаха на лице 112 души заедно с готвача, ординарци, артилир[исти] и пр[очие].
Днешния ден чувахме повече към левия фланг – 3-та дивиз[ия] – гърмежи – оръдейни и пушечни, които бяха редки. Какво ставаше на дясно, не виждахме и [не] чувахме нищо. И това било почивка за нещастната 4[-та] дружина.
И тъй към 5 часа ротата отиде при кухните, нахрани се и точно в 6 часа продължихме пътя към село Субаша. На ю[го]и[зток] [от] изхода на село Субаша дружината спря и причака 3-та дружина, която бе ю[го]з[ападно] от Субаша на бивак. Чакахме около 1 час кефа на к[омандира] на мокрия път. Най-после дойде и тръгнахме към позицията на 7[-и] полк – на 3 км южно от с. Окламя. Пристигнахме към 10 1/2–11 часа. Тука ми се съобщи за убийството на к[оманди]ра на 3[-ти пехотен] Бдински полк, благодарение на бдителността на войниците. Тук като полк[ова] поддръжка се спряхме на бивак, като поставихме постове за близка охрана. Поставиха се палатките и почивахме. През нощта се чуваха пушечни изстрели. Чухме, че преговорите биле почнати за мир.
11 ноември 1912 год. Неделя.
Бивак на позиция като бригадна поддръжка на 3–3 1/2 км хребета южно от с. Окламя.
Станахме от сън към 7 часа пр[еди] пл[адне]. Войниците ядоха топла храна. Почивката и храната се отрази благотворно – започнаха по-малко боледувания от дрисук – холера.
Към 10 часа ни се съобщи новината – не зная доколко е вярно, че
3[-та] балк[анска] дивизия е заловила в плен 700 души, които са се опитали да правят нощно нападение.
Към 11 часа се заповяда на 4[-та] дружина да копае укрепление около 2 км – южно от с. Окламя (означен знак „о“). Точно в 12 часа се започна работата и редутът бе почти на доизкарване към 5 часа сл[ед] пл[адне].
Времето бе облачно, ветровито и много студено. Работата се продължи до 5 1/4 часа, към което време се събра ротата, взе си оръжието и си отидохме на мястото на бивака 3 1/2-4 км южно от Окламя. Малко дъжд валеше, който скоро спря.
Към 5 1/2 часа ни се съобщи вестта, че дружината ще се предвижи като полкова поддръжка около 1 1/2–2 км точно, нарочно от мястото на бивака. 3-та дружина с 14[-а] рота бяха в предния постове. Стигнахме на означеното място – вдясно от 19[-и] полк. Тъй че полкът има участък с[ъс] съседи вляво 19[-и] полк, а вдясно дружина от 43[-и] полк.
Едва към 10–10 1/2 часа пристигнахме на мястото, посочено от к[оманди]ра на полка – като никой път. Съставиха се пушките и понеже се намираме зад гърба, под близкия и убийствен шрапнелен огън, заповяда се всеки взвод да си построи окоп, и непоср[едствено] до окопа да си построят палатките. Тъй че в случай на опасност, за предпазване от огън ще влизат в окопа, а нощно време на спане в палатките. Всичко това едва се направи към 1 1/2–2 часа.
Втора полурота от ротата ми бе в дежурна част. За мен се построи войнишка палатка. Като се започна строението и на землянка. Към 5 1/2–6 часа п[реди] пл[адне] на следующия ден се чу престрелка. Харизанов разпъхтян дойде с питане, где е 15[-а] рота, часовой няма ли, где е рота[та], к[оманди]ра и прочие. Личеше, че е много неспокоен.
Разбра се отпосле, че офиц[иално] наши патрули се приближили към турските окопи, затова и стреляли.
Дадох списък на убитите, ранени и без следа пропаднали. Дадох сведение за назначаване на разни длъжности от датата на производството им – за ротата. Дадох още сведение за наличния състав, според искания образец.
Говори се усилено, че са се започнали преговори за мир. Заповяда ни се да стреляме само ако бъдем предизвикани – да се въздържаме.
Така се свърши мрачният и студен ден 11 ноември. Писах писмо на Светослава. Изпратих написаното по-рано с един провадиец до свака.
12 ноември 1912 год. Понеделник.
Позиция на 2 1/2 км северно от кота 64.
Станахме от сън 6–6 1/2 часа. Топла храна се донесе на войниците ми от мястото, гдето бяхме се спрели снощи. Храна, хляб до негде редовно се даваше. Със ставането от сън донесе се и нам чай и сирене. За днес си останахме на мястото, където ни донесоха палатки, кревати и се настанихме.
Започнатата от снощи землянка се доизкара. Тя ще ми служи за прикриване и за затоплюване.
Според както се говори – днес не се чу нито един гърмеж. Преговори има ли, няма ли, не зная, обаче на бойното поле всичко бе тихо и спокойно.
Строиха землянка и на к[оманди]ра [на полка]. Горк[и]ят, как се реши да дойде толкова близо.
Днес си построих и палатка, поставих креват[та] си и успях да се преоблека. Времето бе много студено – безобразно. Ту валеше дъжд, ту спираше, ту вееше силен вятър.
Движението по позицията на хора, коне, кола, багажи, храни бе свободно. Никакъв изстрел от двете страни няма.
Дадох три ката дрехи за пране на един войник.
намир[ащи] се в строя офиц[ери] долни чинове
ранени 48 3/1 104
убити 5/35
болни прие[ти] пак 37
в лечебн[ица] 1 29
нестроеви 5
по списък 4/1 263
на лице 113
ранени 48
убити 5/35
болни 67 всич[ко] по с[писък] 268
Това е сведението, което дадох [на] к[оманди]ра на дружината за наличното състояние на хората.
Денят тук макар много мрачен студен и дъждовен, мина добре. Към 4 1/2–5 часа сл[ед] пл[адне] стана известно, какво 4[-та] дружина ще копае по новостр[оящите] се укрепления. Към 6 1/2 часа дружината тръгна, отиде на мястото и по указание на пионерни войници и подофиц[ери] започна се строенето на входове за съобщения и окопи – стоешком. Работата продължи до 12–1 часа сл[ед] полунощ, към което време се отправихме за палатките на нощуване.
Тъй че и днешният ден мина, като на ротата бе възложена работа – копане на укрепление. Дъжд през всичкото време ръмеше, а към 2 часа започна по-силно да вали. Почвата бе глинеста. Ходеше се трудно. Краката на две страни се плъзгаха.
Благодарение че под един блиндаж имаше огън, малко се постоплих. В същия бе и к[оманди]рът на дружината... Грозни изпитания. Четохме за лишенията на войната, но сега ги изпитваме.
Започна ме диария, която пред нищо не спира – от простуда.
13 ноември 1912 г. Вторник.
Позиция 4–5 км ю[го] и[зточно] от с. Окламя.
(знак #) Точно по средата между селата Окламя и Азандин кьой или около 5 км с[еверо]з[ападно] от надпис кота 64.
Ставане от сън 6 1/2–7 часа. Донесе се храна, хляб за войниците. Дъжд постоянно ръмеше, но не бе силен. Имаше силен вятър, който на разсъмване събори палатката ми.
На хората се раздаде още от снощи кюмюр, за да си палят огньове.
Направи се разпореждане с кола да донесат сено, слама или плява за постилка на войниците от близките села. Оказа се, че колата била заета от кап[итана] Стоянов, за същото. За моята рота и за 16[-а] имаше. За жалост обаче ротата не можа да се възползува от сламата, защото на дружината бе ред да стане в предни постове, около 1 км източно от полесражението (място за полкова поддръжка).
През деня прочетох на войниците разпоредбите – за застрелване [на] този, който се опита да бяга или си причини поврат с цел да се отклони от бойната линия; за мерките, които вземат в турската армия, за смазване [на] оръжието, за правене [на] окопите, за бодърствуването от страна на войниците, за правене [на] блиндажи, землянки и др.
Към 4 1/2 часа сл[ед] пл[адне] ни се съобщи от друж[инния] к[оманди]р к[апитан] Харизанов, че дружината ще бъде в предни постове (ще смени 1-ва друж[ина], която е в предни постове).
За по-добро запознаване с местността излязохме напред. Ротите бяха назначени: най-вдясно 13[-а] р[ота] в ляво от нея 15-а още в ляво 16[-а]. В предна линия 3 роти, а 14[-а] в дружинна поддръжка (резерва).
След оглеждане [на] мястото върнахме се при ротата си и към 6 1/2–7 часа, след като се даде на хората хляб, въглища и за постелка слама, тръгнахме към извършване заповяданото... 5[-а] рота смени 3[-та].
Ротата зае окопите по следующия начин: около 500–600 кр[ачки] пред окопа се поставиха 2 поста по 7 души. Патрулиране отляво надясно. Тайни думи[:] свирка – София, а после зам[е]нени с...
Окопите бяха заети: 1[-ви] взв[од] в предния окоп; в задния 3[-ти], 4[-ти] и 2[-ри]; между 4[-ти] и 2[-ри] – два[ма] картечари.
На 20–30–40 кр[ачки] пред окопите се поставяха часови, а за патрулиране се изпращаха от взводовете по ред патрули, които отиваха до реката – отвъд реката и обратно.
Вдясно от 13[-а] р[ота] бе 43[-и] полк, а вляво от 16[-а] – 19[-и пехотен] Шум[енски] полк.
С тия мерки за охрана се премина нощта. Останалите хора бяха в пълна бойна готовност със снети раници в самия окоп, като спяха посменно през един, а останалите бодърствуваха.
Изпратих донесение по телефона за заемането на предните постове.
Това направих и с органа за свръзка.
Нощта мина спокойно без престрелка, защото бе заповядано и нам да стреляме само ако противникът, след като бъде предупреден, ни предизвика. Въобще огън да няма, защото са започнали преговорите за премирие.
С тия мерки студената нощ мина благополучно.
Личният състав: офиц[ери] дол[ни] чинов[е]
намират се в строя 3/1 104
ранени 48
убити 5/35
болни: прием покой 37
в лечебниц[ата] 1 29
нестроеви 5
по списък 4/1 263
на лице 113
ранени 48
убити 5/35
болни 67
Всичко по списък 268
усъвършен[стване] [на] окоп,
който трябва да се направи
на позицията – от частите,
назначени в предни постове.
14 ноември 1912 г. Сряда.
Същата позиция, описана на 13 ноември с.г. в предни постове.
Почти цялата нощ, макар и двете страни да не стреляха, в окопа прекарахме много неспокойно. Всички мерки, които бяха взети от снощи, си останаха такива за цяла нощ. Понеже през деня място[то] се вижда като на длан, не се чувствуваше нужда от постовете. Ето защо с пукването на зората прибрах постовете в окопите на 3[-ти] взвод едно, за да се работи, и друго да бъдат събрани при мен. 1[-ви] взвод, който бе в предния окоп, на същото основание бе прибран в общите за ротата окопи.
За през деня заповядах всеки взвод да си постави в окопа по един часовой, а освен това взводовете по ред да изпращат патрули до реката. За по-добри сведения изпратих фелд[фебел] Андрей Цветков.
С разсъмване обиколи ротата к[апитан] Хариза[нов], каза, че н[ачалст]вото, дивиз[ионният] и бригад[ният] к[оманди]р щели да обикалят, но не ги видяхме.
Разпоредих да се продължи работата. За да се стигне до усъвърш[енстване] [на] окопите, бидоха назначени сили за това. И днес по целия фронт [имаше] затишие – не се чуваха нито оръдейни, нито пушечни изстрели.
Нашите свободно копаеха и се разхождаха около окопите. Други отиваха напред към реката за вода. Еднакво и турските войници бяха наизскачали от окопите си, ходеха [на]сам-на[там] и към нас за вода. Сегис-тогис се чуха – 6 далечни артил[ерийски] изстрели, но где, не можеше да се разбере – много далечно или така поне ми се струваше.
И тъй целия ден прекарахме в окопа. Едни от войниците посменно копаеха особено некопаните места, а на друго място се стараеха [окопите] да бъдат усъвършенствувани. Очаквахме с нетърпение вестта за примирието.
Бе ни заповядано да стреляме само ако ни предизвикат турците, и то след като бъдат предупредени. Съставът на ротата бе същия както вчера. Заболели нямаше. Холерата малко поспря.
В самите окопи имаше огнища – бяха запалени огньове и се топлеха войниците. В Мраморното море зад езеро Бююк Чекмедже се забелязаха първоначално два, а после станаха 3 броненосци.
И тъй очаквахме с нетърпение сменяването ни от предни постове.
За носачите к[оманди]рът заповяда да бъдат при пол[ковия] лекар и държи при себе си пак неразбранщини.
От 3 дена имам диария, съсипа ме.
15 ноември 1912 г. Четвъртък.
Същата позиция, описана вчера – в полкова поддръжка.
Ставане от сън в 6 1/2–7 часа. На войниците се даде топла храна. След нахранването дойдоха пионери, които разбиха мястото за землянки. Изпратиха се хора да носят материал от с. Окламя и Кестенелик.
Времето бе облачно, дъждовно, особено вчера.
Целия ден войниците работиха землянки, а привечер към 6 часа се съобщи от др[ужинния] к[оманди]р, че две роти трябвало да се изпратят на работа напред. 1-ва дружина бе в охранение. Работата се състоеше в усилване на окопите и в правене [на] вход за съобщение.
Към 7 часа при проливен дъжд [и] кал до коляне, [на] ротата (падна є се жребия) да отиде. Копаха 14[-а] и 15[-а], а 13[-а] и 16[-а] останаха.
От 7 1/2 часа до 4 1/2 часа след полунощ ротата усъвършенствува окопите на веригата и направи един вход за съобщения на окопите от поддръжката с веригата.
Ръководител пионер един – дурак, не вежлив идиот – види се, защото следва – надменно галено чадо, ме оскърби, когато му се каза да определи по-скоро работата на ротата.
Магари[я]та по такива невъзпитани пионери ходи. Ще му се отплати.
И тъй цяла нощ без смяна и без спир, на крака мина.
Усъвършенствува се окопът и се доизкара входът за съобщение. 1-ва рота била за охрана?
Рече го – гран мезон, Кулиш – той друга тюрлюя.
Смени ме с една рота, за да съм работел друго. Идиотщини.
Нищо друго на ротата не бе възложено.
Към 4 1/2 часа сл[ед] полунощ се върнахме на бивака, за да почиваме и се готвим за нощното охранение за утре вечер.
болни офиц[ери] долни чинове
намират се в строя 4v 106v
ранени 48
убити 5/35
болни 1) при частта 35
2) в лечебница 1 29
всич[ко] 1 64
нестроеви 5
Всичко по списък 5 263
на лице 115= v
ранени 48
убити 5/35
Всичко 268
16 ноември 1912 г. Петък.
Позиция, в полкова поддръжка на землянката около 1000 кр[ачки] зад линията на окопите, същото място, описан[о] за 13.XI.
Ставането от сън бе малко по-късно, понеже ротата се върна едва в
4 1/2 часа пред[и] пладне от работа. Времето бе ясно, малко студено, а почвата от снощния дъжд много кална. Днешният ден бе ясен и слънчев.
Целия ден войниците копаха гнезда за землянки, като започнаха работата малко по-късно.
Днес летяха два аероплана към с. Кабачка. Войниците ходиха до околните села за материал – това бе заповядано. Вандалщина – събаряха новите къщи в с. Окламя, за да вземат материал за землянки. Малко нечовешко, още повече че населението се завърнало и с писъци молило да не им се събарят гнездата. Запов[ядано] било събарянето – защото биле турски шпиони, имали телефон подземен и от една маза в това село се съобщавало къде каква войска има. Взето било по повод на това решение да се събори всичко и се обърне на пепелище, за отмъщение. И тъй материал, кое с кола, кое с войници се носеше и бързахме да приготвим землянки за зимуване.
Денят мина, като преговорите продължаваха, а по двете линии имаше затишие, бяха предупредени страните да спрат военните действия и никой да не предизвиква стрелба.
Към 7 часа се приготвихме за предни постове. Севтлията – 2-ра дружина все назад в бригадна поддръжка бе. Като че тежестта на службата и лишенията бе само за 1[-ва] и 4[-та] дружини. Както и да е, дружината замина напред да смени първата.
К[оманди]рът на дружин[ата] кап[итан] Харизанов назначи ротите: 13[-а], 14[-а] и 16[-а] в предна линия – в окопите – най-близко до турските укрепления, а 15[-а] р[ота] бе в дружин[на] поддръжка.
Назначих 1-ви и 4-ти взводове да заемат предния (до артилер[ийския]) окоп, а останалите 2[-ри] и 3[-ти] този, гдето бе телефона. Постави се часови, изпращаха се патрули и хората бяха в половин и пълна бойна готовност през ден[я].
Съобщи се от пияния к[оманди]р новината за Енвер бей (чети 17 ноември). Нощта бе ясна и студена. Осъмнахме и започнахме работата.
Наличен състав.
17 ноември 1912 г. Събота.
Позиция (предни постове) на 4 1/2 км ю[го]и[зточно] от с. Окламя.
Работата продължи от снощи. Охраната на самата позиция, като 13[-а], 14[-а] и 16[-а] рота бяха в[ъв] верига, а 15-а дружинна поддръжка.
Целия ден хората ми по указани[я]та на пионерните войници работеха. 3[-ти] взвод блиндажи, 4[-ти] взвод и другите по ред усъвършенствуваха окопите, като ги вдълбаваха и разширочаваха.
Турските войници и те не спряха работата. Правеха входове за съобщения, нови окопи, изуств[ени] препятствия и пр. Идва Бешевлиев, който бе ранен и оздравял.
На разсъмване съобщих на ротата радостната вест, че Енвер бей (паша) е капитулирал – преследван от 7[-а] дивизия, с 260 щаб-офицери, около 12 000 войници, 1000 коня и 8 плен[ени] оръдия.
Тази новина биде съобщена от к[оманди]ра на полка по телефона. Оригинално, че както всеки път, той така е бил пиян, че телефонистите го разбраха – горко ни, че пияница ни води, че на подобен е поверена съдбата ни.
В Мраморното море се забелязваха няколко турски броненосци.
След пладне от посока на с. Кабачка – се издигнаха 4 наши аероплани. Обърнах вниманието на войниците да ги проследят. Двата слязоха скоро, а другите два обиколиха под нашата позиция и късно, след 3 1/2–1 часово летение слязоха на същото място.
Всичкият материал бе използуван за блиндажи, направи се такъв за един взвод.
Към 7 часа след пладне бидохме сменени от 3-та дружина. Видях Александра, който отиваше в предни постове, вместо нас.
Върнахме се към 7 1/2 часа. Войниците ядоха топла храна и си легнаха.
Злобата на деня – преговорите, примирието, холерата и пр. Спомени от миналите сражения. За днес също имаше примирие – преговорите продължаваха.
18 ноември 1912 г. Неделя.
Дружината се върна от предни постове на землянките като полкова поддръжка 3–3 1/2 км ю[жно] от с. Окламя.
Ставане от сън в 6 1/2–7 часа, на хората се даде топла храна. Заболяванията [сe] намалиха, защото всеки съзна, че е необходимо пазенето на голяма чистота.
Днес писах ралация за Лозенградския бой, който стана на 10 и 11.XI. и за когато бе представена такова, но по всяка вероятност [е] изгубена.
Времето бе топло – нещо повече от пролетно.
Войниците направиха една землянка и землемер[ната] работа по втората. Започна се копането за трета землянка.
Днес по цялата бойна линия има затишие, както вчера, за което бе последвало по-рано разпореждание.
Преговорите продължиха. Разни слухове. Примирието станало. 4-та дивизия първа ще се върне и пр[очие] пр[очие].
Започнахме да въшлясваме, особено войниците.
Днес се видях с Ранчева. даде ми някои [и] други вестници за прочитане.
Холерата между войниците – върлуваше. (Дава се чай и чорба вечерно време.) Чу се, че в Цариград имало чума. Грозен бич.
Наканих се да нап[и]ша писмо, но не ми остана време – от релацията.
Видях се с майор Паунов. Тъй че днес ротата прави землянка.
Дадох работници 5 души за сечение на колове.
Дадох 10 души за правене окопи на 12[-а] рота. Крепостни оръдия, които пристигнаха вчера.
Раздадоха на войниците по един пакет тютюн.
Наличното състояние:
Дадоха ботуши 6 ч[ифта]
куртки 1
панта[лони] 1 ръкав[ици] 29 ч[ифта]
навуща 12
калца 24
19 ноември 1912 г. Понеделник.
Същото място както вчера.
Ставане от сън в 6 1/2–7 часа.
Войниците ядоха топла храна, като месото им се даде на ръце за обед.
Последва разпореждане, че военните действия са прекратени и за днес, за което се предупредиха войниците да не предизвикват огъня.
Искаха да пре[д]ставя фелдф[ебел] – офиц[ерски] канд[идат] подофицери за производство в подпор[учик].
Получих писмо от Царевка.
Последва разпореждане: половината от хората да изпратя за сечение [на] върбите около реката, 1/4 да останат за правене вход за съобщение, а 1/4 да останат за работене [на] землянки за ротата.
Към 9 часа всичко това бе изпълнено.
Лица, които заслуж[а]ват повишение, в ротата нямаше, понеже всичко, що имаше за производство, бе представено и произведено.
Сутринта имаше гъста мъгла.
Времето бе топло. Днеш[ни]ят ден обещава да бъде пролетен.
Написах писмо на мама.
И за днес военните преговори продължиха, за което се заповяда никаква стрелба да няма и да се държим коректно с турците – да не [ги] предизвикваме.
След като се нахраниха войниците, приготвиха се за предни постове. Бе ни ред за това. Към 7 часа бяхме по участъците си: 14[-а], 15[-а], 16[-а] р[ота] от дясно на ляво в предните окопи, а 13[-а] р[ота] в резерв.
Мерките за охрана: 2 спец[иални] поста патрул[ират] от ляво на дясно. Тайни думи „ботуш“ – „Бургас“, патрули непрекъснато, часови около 20–30 кр[ачки] пред окопите, часови в окопите, а хората: полов[ината] през един – в половин, а другата половина в пълна бойна готовност.
През нощта времето бе ясно. Два прожектора дадоха страхливи лъчи и се изгубиха.
Турците викаха Аллах, Алл[ах].
Научихме се от двама бежанци, какво съобщили им, че Енвер – бил нападнал войските при Одрин и взел много пленници.
Така прекарахме нощта само с охранение.
Фотогр[афирахме] се при землянката с Харизанов и компания.
На Славчев и Т. Стоянов х 10 лева за фотография.
20 ноември 1912 г. Вторник.
Предни постове 3–3 1/2 км южно от с. Окламя. Срещу Орджуплу и Накаш – по близо до Орджуплу – вливане [в] рекичката.
Осъмнахме на позицията с вчерашните мерки за охрана. Постовете се прибраха, като часовите и патрулите се изпращаха. Донесе се топла храна на позицията за войниците. След нахранването им назначих:
1. Команда за носене дърва за блиндажи.
2. Команда за копане вход за съобщение, и
3. Команда за хвърляне [на] камъните настрани от насипа на окопите. Останалата част останаха в окопите за охрана.
Към 9 1/2 часа идва команди[рът] на дружината. След него к[оманди]рът на полка – прокараха нови окопи, а към 12 часа идва и бригадният к[оманди]р. Изпрати се парламентьор за събиране и погребване [на] убитите преди 10–15 дена, които още стояха непогребани.
Фотографира се окопът на ротата. Към 3[-ти] взвод.
Турците бяха излезли от окопите си и свободно се разхождаха, както и нашите войски.
Само там приготовляваха изкуствени препятствия и нови окопи.
Имаше движение на кола от с. Исовран към укрепленията и обратно.
С тия разпоредби работата се привърши към 5 часа и всички се прибраха в окопа, където очаквахме пристигането на 3-та дружина, за да ни смени от предните постове.
Към 6 1/2–7 часа бидох сменен от кап[итан] Бешевлиев.
Събрах ротата и я отведох при землянките около 900–1200 кр[ачки] зад окопа, 700 – при землянките.
Построиха се палатки за тия, за които нямаше землянки, нахраниха се хората ми и си легнаха.
Докато се хранехме – офицерите – непрекъснати гърмежи се чуваха към Кабачка или по-назад. Учудва ни тази непрекъсната артил[ерийска] стрелба до 11–11 1/2 часа. Задавахме си въпроси, какво може да бъде, но отговор никакъв.
Прибрах се в палатката си. Легнах да спя. Времето бе ясно – с редки облаци.
Съставът на хората бе...*
* Нечетлив текст.
** Нечетлив текст.
*** Нечетлив текст.
* Така е в текста.
* Блиндаж.
* Тук текстът е прекъснат, тъй като следващите страници не са запазени.