към начална страница "военно издателство"
[Трета част]
Д н е в н и к
за военните действия на 15-а рота
от 21 ноември до [4 март] 1912 г.
[на] капит[ан] Куцаров
21 ноември 1912 г. Сряда.
Позиция 2 км северозападно от кота 64, по средата на с. Окламя и Азалджик кьой. На землянки – полкови резерв.
В бивака – някои от войниците още към 5 часа сутринта бяха запалили огньове, които осветяваха палатката ми. В землянката не нощувах, защото бе влажно.
Към 4 1/2–5 часа сутринта дойде един войник, събуди ме и ми съобщи вестта, че има примирие с турците и че преговорите са свършили. Сън не ме хвана до сутринта. Примирие! Точка на войната, побратимяване, съглашение, идеали. Спиране на военните действия, на ужасът на войната и жестокостта на кървавия бой. „Ура“ се чуваше по цялата бойна линия, особено към Бююк чекмедже.
Станах от сън, ядох попара, войнишка чорба. Времето бе мрачно, дъждовно. Започна да вали откъм 5 часа и продължи непрекъснато до пладне, а след това и до вечерта.
За примирието – официално от полка не ми се съобщи, но войниците от ротата ме поздравяваха. По цялата линия се чуваше „ура“ и разни поздравления. Примирието – то бе предмет на разговор през целия ден. Какви ще са условията, кога ще се върнем, че 4-та дивизия първа тръгна и пр[очее]и пр[очее] мнения и предположения. А времето мокро, студено, дъждовно, мрачно, но настроението на войниците бе весело при мисълта, че се туря точка на проливането на кръв, на убийствата и пр[очее].
Явиха се няколко войници за ротата от допълняющата дружина.
Личен състав: В строя – офицери 4, долни чинове 109, ранени 48, убити 5, без вест изчезнали 35; болни 32, в болница – офицери 1, долни чинове 29. Всичко болни 62, нестроеви 5. По списък: офицери 5, долни чинове 263, на лице 118, ранени 48, убити 5/35, болни 62. Всичко по списък 268.
22 ноември 1912 г. Четвъртък.
Землянки за полка, дружините и ротите 2 1/2 –3 км южно от с. Окламя.
Времето бе дъждовно, кално и студено. Войниците се нахраниха за днес. След пладне ни бе ред да отидем в предни постове. Разпоредих вечерята да бъде по-рано.
Нещастен за мене ден след съобщението за примирие: бях повикан за рапорт от подполковник Комсиев (Юда, който ме целуна на Караагачката позиция) за напущане [на] Караагачката позиция на 17.V. през нощта. Обясних, че всичко това стана по заповед на началника на лявото крило, майор Черешаров. Свидетели: Т. Стоянов, Славчев (заплашващо име), Абаджиев, Иванов, Минчев, Златев, Герганов, Иванов 43[-и] полк, Черешаров; Харизанов ще докаже, че Абаджиев и Черешаров са били при позиция Колиба. За контузията – доктор Имуков.
Печално, че след всички победи и лаври за полка с мен започнаха следствие за отстъпване, когато всички отстъпваха на 16.Х., а повторно на 17 октомври. Ако въпросът се разнищи, ще заговори повече и ще докажа със свидетелите где бе 5-а рота, где бе Добрев, где Куцаров, где Сирманов и пр[очее]. Мъка душевна изпитвам за всичко това. Личи си по разположението на к[оманди]ра на полка. Здраве да е. Кой управлява?...
Разпитани бяха Т. Стоянов и Ю. Савчев, които след връщането им ми обясниха що са казали и как ги е ругал Комсиев, защото не му дошли на сметка показанията – истинските показания на тия свидетели.
Времето бе дъждовно, кално, мрачно. Още по-мрачно [бе] за мен при това оскърбление, което ми се нанасяше.
23 ноември 1912 г. Петък.
Позиция – резерв на предните постове, около 600 кр[ачки] изт[очно] от землянките на трите дружини от полка.
Грозна, мрачна, дъждовна и много студена и кална нощ. Още в тъмни зори войниците се раздвижиха из окопа, който бе се обърнал на мочур, а само там няма локви вода. Спах в един блиндаж, който постепенно се ронеше, и бях засипан с пръст. Двата взвода, които бяха заели за през нощта предния окоп, се върнаха в този, който бе вляво от блиндажа на дежурния командир – вляво от пътя.
Дъждът непрекъснато валеше целя ден, много рядко поспираше. Предвид лошото време, получи се заповед войниците да не копаят входове за съобщения, а тия, които бяха изпратени за сечене на дърва, да се завърнат.
И тъй, при това грозно за войниците време, прекарахме до 5 1/2–6 часа, когато пристигнаха 9[-а] и 10[-а] роти, за да ни сменят.
Сменяването стана, като дъждът си валеше. Помолих Минчев да отстъпи землянките си за моята 1/2 рота, понеже имахме такава само за една полурота. Това биде разрешено и настаних 1/2 рота там. Непрекъснатият дъжд обаче съборил само там землянката. Нещастните войници остават без покрив и цяла нощ са се наказвали, кой да се погрижи за тях. Началството се грижи повече за чашката, отколкото за хората си.
С връщането ни се нахранихме. След това имаше играене на карти и пр[очее]. Буря излезе с дъжд, събори палатката ми и изцапа всичко, що имах. Пренесох се в землянката, където прекарах добре. От проливния дъжд землянките на всички се изпълниха с вода, започнаха да текат – грозно, грозно и по-грозно от най-ожесточеното сражение.
Днес се явиха в ротата 23 души от допълняющата дружина, които докарали коне. Написах показанията си писмено. Изпратих Александра при Божка?...
24 ноември 1912 г. Събота.
Землянките, ю[го]и[зточно] 2 1/2–3 км от с. Окламя.
Ставане от сън 6–6 1/2 часа. Войниците се нахраниха. Грозно обаче бе положението им. Едни бяха настанени в землянките на 9-а рота, които се съборили от непрекъснатия и проливен дъжд. Цяла нощ седели на крака. Кал до колене. Дъждът целия ден непрестанно валя. Около землянките се образува мочур до колене. Стана почти непроходимо.
Заповядах на тия войници, за които няма землянки, да си приготвят такива, като турят отгоре платнищата. Дърва и комюр нямаше. Целия ден всички се слагаха в дупките – землянките. Също и аз прекарах в землянката.
За нас закуска имаше попара, приготвена от Т. Стоянов и Ю. Савчев. Тъй, монотонно, при дъждовно и много кално време, премина денят. Предвид лошото време команди за копане или други назначения не се изпратиха.
Днес Харизанов си отиде, понеже Герганов се завърна и пое командването на дружината. След пладне дойде Ранчев Р., с когото вечеряхме заедно. Той ни образува компания до 9 часа вечерта.
Към смръкване дъждът малко поспря, като сегис-тогис все поваляваше. Особени поръчки за ротата нямаше. Дадох сведение за недостигащите лопати, брадви и кирки. Друго сведение – за необходимото снаражение и въоръжение за дошлите от допълняющата дружина 23 души.
25 ноември 1912 г. Неделя.
На землянката на 2 1/2–3 км югоизточно от с. Окламя.
Времето бе ту облачно, като валеше ситен дъжд, ту ясно, имаше слаб вятър. Войниците се раздвижиха още в 6–6 1/2 часа. Хляб им се раздаде, и то към 11 часа, заради което сутришната храна ядоха в 11 часа. Закуска за нас – попара.
Т. Стоянов ми съобщи, че Андрей Цветков му разправил за напущане [на] позицията от Абаджиев, Иванов, Комсиев, Цветков и др[уги], които сутринта на 11.Х. се качили на позицията. Да провери по-добре, му казах, всичко това, защото може да ми затрябва.
Идва при мен Ранчев на гости. Седя до 12 часа. Изпратих 6 души за рязане, сечене на върби край реката – за землянките. Изпратих 30 души за събиране [на] дърва за горене.
Днес 9-и с[коро]с[трелен] артилерийски полк си прибра оръдията и се оттегли. Останаха пехотните полкове. Последва разпореждане смяната на предните постове да става в 4 часа след пладне.
Четох наредба от 24 т.м. в предни постове да се изпращат само по 2 роти от дружина, а не по 4, както бе до сега.
Личен състав:
В строя: офицери 4
долни чинове 142
ранени 47
убити 5
без вест (изчезнали) 35
в частта 25
в лечебницата 1
(офицер)
Болни:
долни чинове 29
всичко болни 53
(реално 55 (души ранени)
Нестроеви 5
Всичко по списък:
На лице 151
Ранени 47
Убити 5/35
Болни 53
Всичко 291
офицери 5
долни чинове 286
26 ноември 1912 г. Понеделник.
Времето мрачно, облачно, дъждовно, студено, кал до колене. Цяла нощ валя непрекъснато, по полето локви вода, кал – непроходимо даже с кон.
Часът бе 6 1/2 преди пладне, съобщи ми се, че полкът се оттегля назад в с. Ак алан, като тръгне в 9 часа преди пладне. Започна се приготовление за път. Зготви се козе месо, хляб нямаше. Хвърлих всичко, за да не повредя хората. Дъждът непрекъснато валеше. Към 9 1/2 часа всичко бе готово за път. Землянките напуснахме. Коня ми не докараха, и тоя труден път трябваше пеш да измина. Горко нам и на войниците – затъваме в калта до колене.
Към 9 часа се подаде сигнал „повестка“. Всички бяхме на крак. След малко „по караулите“ и тръгнахме през ниви и ливади. Труден път за всички. Войници имаше, на които цървулите съвършено се скъсаха и отиваха боси. Спирки чести имаше, но каква полза от тях. Минахме покрай с. Окламя (разрушено до земята), с. Субаши и от там към Ак алан. Така, движейки се 15[-а] и 16[-а] рота, стигнахме в с. Ак алан към 3 часа след пладне. 13[-а] и 14[-а] рота бяха в охрана. В това село ни посрещнаха изпратените наши квартирници, като заведоха взводовете по определените къщи. За ротата се дадоха 4 къщи, в които войниците едва се събраха. Първата грижа бе да се подсушат, мокри до кости бяхме всички.
По пътя картина грозна: тук-там гробове на погребани войници; тук-там коне умрели, други от слабост легнали и пр[очее].
Късно пристигнаха 13[-а] и 14[-а] рота. Освен това, пристигна една дружина от 33[-и] полк. В селото лазарети, болници, паркове и щаб.
27 ноември 1912 г. Вторник.
Квартири в с. Ак алан. Къщата на Христодул Тодориев.
Ставане от сън в 7 часа. За войниците имаше месо (козе), което бе сготвено, обаче хляб нямаше. Хляба едва се донесе към 12 часа. Така че за утринната закуска, както и вчера, хляб нямаше.
Със ставане от сън времето бе добро, но облачно. Към обяд валя малко дъжд, а привечер бе слънчево. В селото – ужас: движение на коне, коли, войници... чудо. По главната улица – коли, безпорядък.
Ванков ме черпи с попара сутринта, а на обяда бяхме на гости у Минча, Харизанов и Иванов.
Последва разпоредба за назначение:
1. Караул при знамето и паричния ковчег: 1-н пост – 1-н ефрейтор и 3 редника = 4 души.
2. Караул при нощния обоз: 3 поста – 1-н караулен началник, 1-н разводач и 9 редници, всичко 11 души.
3. 4 двойни патрули по 3 души за реда в селото, в две смени на денонощието – всичко 24.
4. Караул при резервоара – водата. Разводач 1 ефрейтор и 3 на часови = 4 души. От резервоара вода никой да не взема.
5. Дежурен по полка – ротният командир на караулната рота.
6. Смяна в 9 часа преди пладне.
28 ноември 1912 г. Сряда.
Квартира с. Ак алан.
Ставане от сън 6 1/2–7 часа. Войниците по-рано се раздвижиха и запалиха огньове, за да се стоплят. Нощта бе ясна и студена. За войниците се зготви топла храна за обяд и вечеря, а сутринта им се даде чай.
Времето бе много ясно, хубаво, слънчево. Накарах един от войниците да ми изпере дрехите, като му заплатих. Заповядах почистването на нужниците, очистване на калта от улиците и дворовете. Повечето войници се стригаха, бръснеха, миха и се требиха от гад*.
Заповядах изпиране на моята палатка и изсушаването є.
Заповяда ни се да приготвим релация в 3 екземпляра за действието на (4-та дружина) 15[-а] рота от 5 до 10.XI. при Чонгора в помощ на 4-ти Плев[енски] полк. До вечерта се писаха релацията и чертаха кроки, понеже се искаха да бъдат готови за утре – 29.XI. Ходих при Герганов на гости. Александър ми изпрати 3 скумрии. За обяд офицерите имаха фасул, а за вечеря кебап и сирене.
Дадох 15 лв. за офицерския стол, от които 10 лв. за мен и 5 за Т. Стоянов. Те са предвид изпращането на войници в Силиврия да закупят вино, захар, риба, чай, макарони и др[уги] продукти. Войниците (Атанас и др[уги]) се приготвиха за заминаване утре.
29 ноември 1912 г. Четвъртък.
Квартири с. Ак алан.
Ставане от сън в 6 1/2 часа. На войниците се зготви чорба. Хляб обаче им се даде 1/5 от самун – на 5 души един хляб. Времето бе ясно, но след пладне започна да вали. Стана студено.
За днес заповядах преглед на пушките. След това изпиране на дрехите, за да се поутребят от въшките, които се бяха много завъдили. Макар и на тясно, войниците ми под покрив изкарваха добре.
Дадох на д-р Цонев дневника се, с предупреждение всичко да бъде тайна. Видях се с Александра, Стояна. Писах писмо за Шумен, което дадох да го занесат. На Ванков дадох в заем 130 лв. В стаята ни след обяд имаше събрание – игра на комар.
Погрижих се за изкопаване на нужници, за събиране [на] калта, изобщо за чистотата в селото и квартирите. Днес започна реваксинацията на войниците предвид едрата шарка, която върлуваше в това село. Видях се с подп[оручик] Рашев. Върнах се, каза, оздравях. Бе ранен при Караагач. Писах релации и части на крокито за действията на 4-та дружина и ротата при с. Чанакча, в помощ на 4-ти Плевенски полк.
Освен храната, даде се на войниците и чай. Взеха се мерки за предпазване от холера, която взе доста жертви. Командирът на бригадата поиска шивач за зашиване на панталоните му.
30 ноември 1912 г. Петък.
Квартири с. Ак алан.
Ставане от сън 6 1/2–7 часа. Чорба за войниците имаше, която ядоха без хляб. Ваксинацията продължава. Времето бе ясно, топло. Нощта бе много студена.
Разпоредби: 1. За писмата на войниците и
2. Представи се сведение за състава на ротата от 9 до 17.XI. т.г.
1 декември 1912 г. Събота.
Квартира с. Ак алан.
2 декември 1912 г. Неделя.
Квартири с. Ак алан.
3 декември 1912 г. Понеделник.
Квартири с. Ак алан.
Ставане от сън 6 1/2–7 часа. Войниците ядоха топла храна на закуска, обед и вечеря. Месото им се даваше на ръце, което те слагаха в чорбата и което изяждаха сутрин и вечер. За днес заповядах казаните и баките да се калайдисат, което бе сторено.
Получих записка № 106, с която ми се съобщи, че съм назначен за дежурен по полк и че ротата ми е караулна и пожарна. По наредбата всичко бе сторено. В 9 часа смених караулите и отидох с подп[оручик] Рашев – стар другар, на рапорт при командира на полка. Заповяда ми да съобщя подполковник Добреву да остане за негов заместник, а той отивал в Силиврия с адютанта си. Обиколих караулите, постовете, ходих при църквата, аязмото и след това се прибрах в стаята си – бе ми много зле. Идва полк[овник] Тодоров – бригадния, да ме обиди. Повечето време като болен прекарах в къщи. Привечер идва д-р Имуков да ме прегледа и ми даде медицинска помощ, без да е викан от мен за това. Заслужава похвала този човек за особените грижи, които полага спрямо болните в полка.
Времето бе ясно, слънчево, топло – пролетно.
Болни в частта
1[-ви] взвод:
1. Редник Петър Стоянов – върнал се 4.XII
2. – „ – Станю Тодоров – върнал се 4.XII
3. – „ – Юрдан Жеков – върнал се 7.XII
4. – „ – Иван Добрев – върнал се 1.XII
5. – „ – Иван Господинов
6. – „ – Стоян Стоянов.
2[-ри] взвод:
7. Редник Димитър Тодоров – върнал се 4.XII
8. Редник Атанас Ив. Баев
3-ти взвод:
9. Редник Христо Маринов
10. – „ – Давид Киров – върнал се 6.XII
11. – „ – Петър Радев – умрял 3.XI
12. – „ – Банко Захариев – върнал се 5.XII
13. – „ – Рачо Христов – върнал се 4.XII
14. – „ – Цанко Михов
15. – „ – Рачо Дичев – умрял 3.XI
16. – „ – Иван Киров – умрял 17.XII
17. – „ – Иван Станчев – върнал се 10.XII
4-ти взвод:
18. Редник Александър Жеков – върнал се 6.XII
19. – „ – Рачо Данев – умрял 9.XI
20. – „ – Димо Николов
21. Митко Господинов – върнал се 8.XII (редник)
22. Редник Дайчо Димитров – върнал се 6.XII
23. – „ – Желязко Монев – върнал се 1.XII
Болни в лечебници:
1[-ви] взвод:
1. Подпор[учик] Михайлов
2. Мл[адши] под[офицер] Желю Пенев
3. Божимир димов
4. Редник Съби Жеков
5. – „ – Жеко Добрев
6. – „ – Жеко Ангелов
7. – „ – Стоян Станчев
8. – „ – Пеню Господинов
9. – „ – Боян Пенев
10. – „ – Георги Динев – умрял 22.XI
11. – „ – Заню Христов
12. – „ – Недю Стоянов
13. – „ – Станчо Жеков
14. – „ – Кунчо Русев
2[-ри] взвод:
15. Редник Пенчо Стойнов
16. – „ – Алекс Илиев
17. – „ – Матю Андреев
18. – „ – Велико Михов
3-ти взвод:
19. Редник Недялко Тодоров
20. – „ – Колю Димов
21. – „ – Люцкан Кънчев
22. – „ – Жеко Димитров
23. – „ – Баю Добрев
24. Мл[адши] подоф[ицер] Иван Русев
4-ти взвод:
25. Иван Тасев
26. Вълчо Жеков
27. Спаси Янев
28. Денко Йонков
29. Марин Вълчев
30. Ат. Ив. Тончев – на лице 21.XII
4 декември 1912 г. Вторник.
Варвара. Квартири с. Ак алан.
Ставане от сън 6 1/2–7 часа. На войниците и днес се даде, макар гола чорба сутрин и вечер. Хлябът се получи също, колкото се полагаше за днес. Обаче този, който по-рано не им бе даден, не се върна.
Бе ми много зле от инфлуенция. Днес повече се улежах по съвета на д-р Имуков. Не може да не му се благодари за лекарските и бащински грижи, които той показа спрямо мен, както и спрямо други болни. Ежедневно по два пъти идваше да проследи хода на болестта.
Днес към 10 часа бях сменен от дежурство, както и ротата. След пладне нямаше други разпоредби, отнасящи се до ротата.
Заповядах да се започне: 1) Щателно почистване на пушките, като се направи половин разглобяване; 2) Да се почистят и изкърпят шинелите; 3) Да се почистят и изкърпят куртките, панталоните, фуражките, навуща и пр[очее]; 4) Да се почистят раниците, сухарните торби; 5) Да се почисти и изкърпи амуницията; 6) Да се изперат, избръснат, изкъпят и пр[очее]. Изобщо, да се обърне внимание на спретнатостта.
Величко ми бе на гости – дойде при мен сутринта на закуска. Остана за обяд. След обяд се фотографира. След пладне пристигна конят ми – остана да замине утре.
Времето през деня бе ясно, слънчево, топло, а през нощта много студено. Седяхме на приказки до 9–9 1/2 часа вечерта.
5 декември 1912 г. Сряда.
Сава. Квартири с. Ак алан. Време ясно – много топло, приятно.
Ставане от сън 6 1/2–7 часа. Войниците ядоха топла чорба сутринта и вечерта. Докараха захар, сирене, чай.
Днес ми бе по-добре. Величко идва сутринта, закуси при мен и след това си замина за Таржа. Идва д-р Имуков да ме види. Какво правим с болните? – имунизация. Днес дадоха 4–5 чифта ботуши и 15 чифта царвули за войниците. Пристигнаха от допълняющата дружина малко войници – за ротата назначиха...*
За днес намислих да се фотографирам с ротата и началстващите лица, но това не бе предвид болестта ми, а предвид репетицията за утрешния ден. Заповядах да се състави рота според числото на пушките, с облекло: шинел, амуниция, караулни и оръжие, без раница и инструмент. Към 2 1/2 часа ротата се отведе на определеното є място, около църквата.
Правих репетиция за среща и минаване за церемониален марш. Аз не отидох, бях болен. Ротата я командва Т. Стоянов. На репетицията присъства и к[оманди]рът на бригадата.
Назначиха се 5–6 души работници от ротата за почистване [на] ра-йона около църквата. Други назначения ротата не получи.
Поиска се от дружината сведение за личния състав на ротата. Даде се:
6 декември 1912 г. Четвъртък.
Никулден. Квартири с. Ак алан.
Ставане от сън 6 1/2–7 часа. Днес е полковият празник на полка. Войниците бяха се приготвили, нахранили и чакаха заповед за събирането им и завеждането им при църквата, където щеше да се произведе панихида за падналите по бойните полета и молебен за патронния празник на полка. За войниците имаше хляб предостатъчно. От 3–4 дена редовно им се даваше полагаемото количество хляб.
През нощта времето бе малко ветровито и студено. Седяхме на приказки до 9 часа, след което легнахме да спим.Намират се в строя:офицери 4
долни чинове 154Върна се болен при частта Банко Захариев.Ранени – долни чинове 47
Убити и без вест пропаднали 5 + 35
Болни: 1. прием в полка 16
2. в лечебница: офицери 1
долни чинове 29Всичко болни:
Офицери 1
долни чинове 45Нестроеви – долни чинове 5По списък ротата има:
Офицери 5
Долни чинове 291
Налице 163
Ранени 47
Убити 5 + 35
Болни 46
Всичко по списък 296
В 9 часа се заповяда ротите да се водят на определеното им място около църквата. Аз като болен не отидох. Ротата я води Тодор Стоянов. (Да им сера на празника?!)
Чух свирене за среща, биеше камбана и към 9 3/4 часа дойде Радкото* – главнокома[ндващия] III армия, когото също посрещнаха. Днес ми бе по-добре. Присъства и дивизионният Бояджиев. Разправи ми се, че са държали речи: от Р. Димитриев – че 7-и полк не знаел отстъпление?, че били герои над героите, храбри над храбрите, неустрашими над неустрашимите, победители над непобедените и пр[очее]. Всичко невярно.
Бояджиев държал в по-друга форма доста добра назидателна реч. Имало целуване от Р. Димитриев на Бояджиев и командира на полка. Боже, и този пияница го целуват, като че е направил чудеса с полка си, когато както при Лозенград, така и при Караагач бяга и се кри по канарите и из долчините. При Караагач го видях като бяга Р. Рачев и др[уги]. Речта на пияницата, че като целували, все едно че Радкото целува всички от полка. Той мислил да каже това, що дивизионният казал?!
След пладне музиката свиреше хора в средата на селото. Войници и офицери разбъркани играха хоро. Бе дошел и Кирилов от 34[-и] полк.
На войниците се даде по една чаша вино.
Към 6 1/2 часа отидох у Иванов. Там бяха на вечеря*... с латерна и гайда. Манов и компания. Бе ми по-добре.
Поръчки за ротата нямаше.
Имало и фотография – 3 стъкла, без да питат никого.
Днес се върнаха от болницата Давид Киров, Дойчо Димитров, Александър Жеков.
7 декември 1912 г. Петък.
Квартири с. Ак алан.
Ставане от сън 6 1/2–7 часа. На хората се даде топла чорба сутринта и вечерта. Но чорба без ориз, без фасул, само месо и вода. Любимците к[оманди]рски така отлично доволствуват. За полк[овника] като има каси с коняк и бъчви с вино, риба, захар, ориз и месо, все телешко, все най-крехките места – доволствие отлично. Хлябът редовно се даваше.
Времето бе много ясно, слънчево, топло. През нощта имаше дебел слой слана.
За днес се заповяда производството на учение както сутрин, така и след пладне. Преди пладне имахме 2 часа и след пладне 2 часа единично обучение. На Т. Стоянов разрешили пропуск до 43[-и] полк, който бе на нашата позиция.
В офицерския стол вечеря като хората нямаше. Ето защо прибрахме се рано-рано в стаята на приказки. Попов ни държеше беседи по разни опити и пр[очее]. Не се мина много време, домъкна[ха] се командирът и Минчо в стаята ни. Причините не разбрахме, но по всяка вероятност да се провери играе ли се на комар или не, защото се задаваше въпрос за червена маса, а на излизане Ванков чул, като казали „няма такова нещо“. Идиотщини. В стаята ни играха на комар Ванков, Харизанов и Минчо.
Прочетох един бюлетин на войниците си: сведения, дадени от избягали гърци и българи на турска служба.
Върна се от болница Юрдан Жеков.
8 декември 1912 г. Събота.
Квартири с. Ак алан.
Ставане от сън 6 1/2–7 часа. Храната за войниците ми бе както вчера – вода и месо. Продукти никакви.
Днес замина 1[-ва] дружина в предни постове към с. Чанакча. За това, че командирът на 19-и полк искал сменяване – командирът на бригадата разрешава въпроса да отива по една дружина в предни постове, като веднаж заема 19-и, веднаж 7-и полк – нашия ред след 8 дена.
След настаняване на войниците се подаде сигнал за учение. Имаше учение – бой с ножове и общи понятия за службата. Учението се продължи до 11 часа.
Особени поръчки за ротата нямаше. Днес ми бе пак лошо – втриса ме. След пладне прекарахме времето в стаята на дружинния – играхме покер и 31 – спечелих около 20 лева.
На обяд ни се готви чорба с тас кебап. Вечеря само чай, без сирене. Прибрахме се на приказки в стаята си. Попов ни държа беседа геологическа – по образуването на земята. Ще продължим за образуването на живота.
Дадох списък на явилите се и назначени от допълняющата дружина за ротата ми*... души.
Получих предписание 188 да произведа дознание за изгубването на един кон. Върна се от болница Митю Господинов.
9 декември 1912 г. Неделя.
Квартири с. Ак алан.
Ставане от сън 6 1/2–7 часа. Храната на войниците месо и вода. Продукти никакви. Месото много малко. Обещано след пладне още да се даде.
Има заповед по полка № 10, № 12, № 11, параграф 24, че в разни болници от ротата са умрели: зап[асен] редник Рачо Гичев – 3.XI; зап[асен] редник Начо Данев – 9.XI; зап[асен] редник Георги Димов – 22.XI; зап[асен] редник Петър Радев – 13.XI; зап[асен] редник Иван Киров – 17.XI.
Предвид на това, че бе неделя, занятия нямаше. Ходих на разходка към църквата и аязмото.
За спомен към 12–1 часа по пладне заповядах ротата да се доведе при аязмото, за да се фотографираме. Направихме една снимка с цялата рота на един стръмен скат, а друга снимка направихме пак в същата околност само с офицерите и подофицерите от ротата.
Заповядах Савову и Новкиришки да използват свободното време и да научат ротата да пее някоя друга песен.
Днес след пладне пристигнаха около 500 души млади войници от 36[-и] призив, които бидоха доведени от Мисирката и Зл. Георгиев. Посрещането им стана с музика. Спряха се на западния край на селото. Заповяда се полкът да се построи и като им се казаха няколко думи за дохождането на младите войници и какви да бъдат те от даро[ви]тия? командир, се разбиха по дружините с цел да попълнят недостига – ранени, убити и без вест пропаднали, също и болните. В ротата назначиха**...
След всичко това под такта на марша си отидохме по квартирите. Казах всички да бъдат настанени по квартирите, да им се окаже гостоприемство, особено необходимо за запазване [на] добри спомени.
10 декември 1912 г. Понеделник.
Квартири с. Ак алан.
Ставане от сън 6 1/2–7 часа. На войниците се даде закуска и вечеря вода с месо. Изобщо храната от много време не бе добра. Не даваха необходимото в достатъчно количество – месо, ориз, боб и др[уги] продукти. Чорбата бе месо и вода. По-добро доволствие е нямало. Ако питам командира – не казва, освен отлично доволствие, защото Шехир[ов] му е любимец и ортак?! Да спи зло под камък.
Предвид на това, че в с. Ак алан има едра шарка, младите войници бидоха днес ваксинирани.
Днес времето бе добро – слънчево, топло и понеже не бе валяло наскоро, бе сухо.
Особени поръчения ротата не получи. Произведе се учение. Преди пладне: 1) Обучение по стрелба. 2) Редично учение, и 3) Общи положения за военната служба и гарнизонната служба. след пладне: 1) Обучение по стрелба, гарнизонна служба, полска служба и песни.
Доложи ми се, че от 2-и взвод редниците [...] са си позволили да откраднат: единият хляба на младия войник[...], другият портафела на редник* [...], трети бръснач ножче и др. Това ми послужи за повод да събера ротата, да изправя тия красавци пред ротата, да ги изоблича и по този начин да им държа беседа за кражбата и какви са последствията от това.
11 декември 1912 г. Вторник.
Квартири с. Ак алан.
Ставане от сън 6 1/2–7 часа. Храна за войниците през деня, също като вчера – месо и вода. Продукти никакви.
Особена поръчка за ротата нямаше. Преди пладне се произведе учение: 1. Обучение по стрелбата, 2. Редично учение и 3. Вътрешен ред и дисциплина.
След пладне последва разпореждане да се подведат под клетва младите войници. За тази цел към 3 часа след пладне всички се приготвиха с облечени шинели при караулна амуниция, с музика и знамето развито, се построихме северно от Ак-аланската гръцка църква в каре. Младите войници бяха без пушки.
Свещеникът полковия държа реч за значението на клетвата и защо тя се дава и подкани всички да дигнат дясната си ръка и да повтарят клетвата. След това всички целунаха кръста, евангелието и знамето, като минаваха под него.
К[оманди]рът на бригадата полк[овник] Тодоров държа реч за значението на клетвата, за ставането редници, как ще се гледа на тях, ако нарушат закона, какво отечеството очаква от тях като редници. Каза им, че те са щастливци, че дават клетва на бойното поле в с. Ак алан при Чаталдж[анската] позиция, което ще се запомни като събитие в техния живот.
Генов П, п[олкови] к[оманди]р, държа реч безсолна, глупава за знамето и значението му, като описа от какво то е направено и що по него има.
След всичко това минахме в походна колона по роти пред бригадния командир в церемониален марш и се разотидохме.
12 декември 1912 г. Сряда.
Квартири с. Ак алан.
Ставане от сън 6 1/2–7 часа. На войниците се даде на сутринта чай, а на обяд и вечеря топла храна с месо и вода и малко ориз. Особени поръчки за ротата нямаше. Сутринта валя дъжд, разкаля навсякъде. По обяд времето бе слабо облачно, но дъжд нямаше.
Днес имаше учение предвид лошото – кално време – слово по военна дисциплина, по вътрешния ред и гарнизонна служба.
Получи се сухар, сирене и кашкавал, също и коняк за войниците. Разпоредби имаше: 1. Да се представи сведение за недостигащите раници, пушки и амуниция на пристигналите млади войници и други върнали се ранени; 2. Писмата войнишки да се заверяват, и 3. Желаещите подофицери могат да изпратят пари на домашните си.
3-та дружина бе в предни постове. Александров замина. Други особени поръчения нямаше за ротата.
1-и ден. 12 часа – арест
13 декември 1912 г. Четвъртък.
Квартири с. Ак алан.
Ставане от сън 6 1/2–7 часа. На войниците се даде чай и коняк, който бе получен снощи.
Днес отворих колета и видях в него две писма, които прочетох.
Заповядах да се представи списък на подофицерите, с обозначение кой колко пари и на какъв адрес иска да ги изпрати.
Особено поръчение за ротата днес нямаше. Прочетохме разпоредба: на турците да се гледа с недоверие, понеже са вероломни, макар да има примирие, те са нападнали, убили и ранили сръбски офицери и войници – това за сведение.
Днес времето е облачно, малко студено, но дъжд не вали.
Днес произведох предвид калното време само словесни занятия по полска служба, а именно: служба на караулите и тая на часовите, секретните постове и стражевите застави – това по взводно. След пладне заповядах да се произведе учение по взводно практически по строевата служба, за да се подготвят хората за предстоящото ни носене [на] тази служба (за утре). Напомних на хората да се приготвят за утрешния поход към с. Чанакча.
Получих предписание от пияницата командир, че ме наказва с 10 денонощия строг затвор, за че като съм ходил в с. Кулиба, като контузен, не съм се върнал своевременно на позицията. Дурак, ще се разправим.
Започва 2-я [ден]
14 декември 1912 г. Петък.
Квартири с. Ак алан.
Ставане от сън 6 1/2–7 часа преди пладне. Войниците се нахраниха с чорба и към 7,35 часа тръгнаха за участъка с. Чанакча и Еникьой. Минахме по пътя над с. Ак алан – черквата, по билото към с. Чанакча. Пристигнахме на мястото на резерва на предните постове – землянките, около 10 часа преди пладне. 3-та дружина с 2 роти резерв бе в с. Еникьой, а 2-те роти в предни постове.
Командирът на бригадата назначи 15[-а] и 14[-а] рота в предни постове, като даде участък за 15[-а] от с. Чанакча до 2-те дървета изключително – пресичащо пътя Чанакча–Еникьой с този, идещ от Ак алан.
Взех ротата и с мерки за охрана избрах място за главния караул 4-ти взвод, а 1[-ви], 2[-ри] и 3[-ти] взводове назначих в застави, като от Чанакча до голямото дърво зае № 1 застава, оттам до сухото дърво № 2 застава, а от това до двете дървета (?) № 3 застава; 1-ва застава постави 3 поста, а другите по два – това през деня, а през нощта № 1 застава постави 4 поста, а 2[-ра] и 3-та по 3 поста.
За позиция – отпорна линия – определих върха, находящ се 1/2 км южно от с. Еникьой и толкова северозападно от с. Чанакча. За всичко изпратих донесение, а кроки и до командира на дружината.
Обиколих постовете, намерих ги, направих нужните поправки. Съобщих тайните думи „куртка“ и „Куманова“ и отидох при главния караул. Там се готви за хората вечеря, която с баките биде занесена напред в заставите и постовете. Назначих патрули за свръзка с 19[-и] полк в с. Чанакча и такава с 14[-а] рота, разположена в ляво от 15[-а] рота.
През нощта времето бе облачно, валя дъжд. Спах под войнишка палатка, дъждът не ме измокри. Войниците прекараха малко не добре – бяха измокрени.
Турските постове, състоящи се по двама и поставени на 10–15 крачки един от друг, стояха като чучули. Около укреплението произвеждаха учение.
Преди изпращане [на] хората по назначение, заповядах да се има предвид бодрото стоене – възможно е подновяване на военните действия. Турците са вероломни – нападението на сръбските войски при Яна и пр[очее]. По платото кал – ужас – коне повече от 220 умрели – незаровени.
Започва 3-тия [ден]
15 декември 1912 г. Събота.
Предни постове от с. Чанакча до 1 км ю[го]и[зточно] от с. Еникьой.
Времето на разсъмване се поправи, бе ясно и слънчево (кално) и войниците ми се изсушиха. Изсушиха и палатката. Качих се на окопите, определени за главния караул за наблюдение – никакви промени от вчерашното положение на турските постове, застави и караули. Около укреплението започнаха своите занятия по сгъстения строй и разредяване и сгъстяване [на] редовете по взводно. Чуваха се гърмежи пехотни и артилерийски далеч от Чат[алджанската] позиция – навярно обучаваха младите си войници.
Към 10 часа дойде 13[-а] рота да смени моята рота. Храната бе приготвена по-рано и раздадена. На заставите и постовете се разнесе от главния караул.
За по-добра ориентировка на ротния командир подпоручик Димов, отидох на върха и оттам му посочих участъците на взводовете (заставите), числото и мястото на постовете. След това кухните бидоха натоварени и изпратени на мястото на резерва на предните постове. След събирането на ротата отведох я на мястото є в землянките, където получи заповед да бъде заедно с 14-а рота в резерв на предните постове.
Обядвах заедно с тодора Савчев и Новкиришки.
Донесение за нощното разположение изпратих командиру на дружината, заедно с кроки. Войниците настаних в землянките по 7–8 души. Запалиха се огньове.
Постави се телефон. За нощта заповядах от 4-ия взвод да се назначи 1 пост; да има от всеки взвод часови и още един патрул 3 смени за свръзка с 13[-а] рота.
Запали се землянката на Жеков. Нощта бе ясна и студена. В землянките влажно – грозно. На разсъмване наблюдавах за предстоящото разположение. Времето ясно, топло – кално.
Дадох на Златева 50 лв. заем за покупки за стола.
Започва 4-ия [ден]
16 декември 1912 г. Неделя.
Позиция – резерв на предните постове, 1 1/2 км южно от Еникьой.
Ставане от сън без сигнал в 7 часа преди пладне. Хората си накладоха огньове, понеже в землянките бе много студено.
За хората приготвих само чай, предвид на това, че нямаше месо и други продукти, за да се зготви. Веднага след това изпратих кухните в Ак алан, за да готвят храна, като получат и продукти.
Очаквахме смяна. Към 10 1/2 часа пристигна 1-ва дружина, като 3[-та] и 4[-та] роти останаха в землянките за резерв на предните постове, а 1-ва и 2-ра в постове, застави и главен караул. Докато се наканят командирите, Добрев, който съвсем серсемдясал, чакахме до 12 1/2–1 часа. След това тръгнахме за Ак алан по пътя с. Еникьой–Ак алан по долината. Пътят стръмен, но не дотам кален. Стигнахме в Ак алан [в] 4 без 20 мин. Напуснахме землянките в 12 ч и 20 мин.
С пристигането ни в с. Ак алан съобщи ни се, че дружината в 4 1/2–5 часа трябва да се построи, за да се раздадат ордените [за] храброст от командира на полка на предложените долни чинове.
Пристигна пияницата? Каза няколко думи за значението на ордена, кому се дава, кой е майстор? на ордена и пр[очее] и по списък раздаде ордените*... на знаменосеца, който избяга от ротата ми, се даде и орден – не му стига производството. (Ще видим после по това)
Преди идването на командира казах на войниците, че всички заслужават еднакво като борци при Лозенград, Караагач и Чанакча този орден, но малко се отпускат. А другите да се не възгордяват, защото те и за другите носят този орден.
Видях се с Александра – получил писмо от Райна. Дадох му да чете писмото от Царевка.
Времето бе ясно, слънчево, топло, но от дъжда бе кално.
Горе на платото повече от 120 коня измрели. Грозна картина, нищо не заровено.
Започва 5-я [ден]
17 декември 1912 г. Понеделник.
Квартири с. Ак алан.
Ставане от сън 6 1/2–7 часа. За войниците се готви храна, която се състоеше от месо и вода. Продукти никакви. Заповяда се производство на учения – подаде се сигнал.
Произведох първия час обучение по стрелба, а след това раздадох на войниците от ротата 7 чифта ризи, 5 чифта гащи, 1 1/2 пакети тютюн, 5–6 фланели, 3–4 чифта чорапи, 2 чифта партенки, 32 чифта цървули, 50 чифта ботуши, 1 чифт ръкавици, 2 гугли и книги за писма и пликове.
Заповядах почистване на пушките.
Дадох сведение в полка: има налице 149, болни 42, ранени 34. Всичко 270.
Иска се поименен списък на 10 души от Ловджийската команда заедно с един ефрейтор и един носач. Тия хора се дадоха в разпореждането на подпоручик Каракулаков.
Днес подписах ведомости за полагаемите ми се заплати – дневни и полеви пари, а именно:
Заплата: Дневни:
Септември – за 13 дена 173,33 лв. 13 дена х 5 = 65 л[в].
Октомври – за 30 дена 400,00 лв. 31 дена х 5 = 155
27 дена х 10 = 270
Ноември – за 30 дена 400,00 лв. 30 дена х 5 = 150
30 дена х 10 = 300
Всичко към 1 декември 1912 г. 1913,33 лв.
Написах писмо на мама и на Царевка.
Особени поръчки за ротата нямаше. Прочетох пред ротата заповедите на Царя и на В[оенния] минисър Р[адко] Димитриев. Обясних значението на писаното; подканих войниците да бъдат готови за подновяване на войната.
Върнаха се двама ранени… Обаче, изглежда, че никакви рани по тях няма. Навярно са се отличили.
Времето бе облачно, но не дъждовно.
Вечеряхме заедно с Александър: 2 кутии сардели и луканка.
Васил се оплака от Александра, гдето живеел с войниците заедно.
На Стефанов Започна 6-я [ден]
заем 40 лв.
18 декември 1912 г. Вторник.
Квартири с. Ак алан.
Ставане от сън в 7 часа. За войниците се приготви сутринта чай, а вечерята [бе] само булгур и ориз, тъй като месо не се даде. Хлябът редовно се даваше.
Днес времето бе облачно, мъгливо и не дъждовно.
Написах писмо до Тодоричка. Получи се разпореждане за прикритие на артилерията (планинска) на 4 км изт[очно] от Ак алан. На артилерийската позиция да се изпраща една рота.
В санитарно отношение ротата бе добре поставена. Болестите доста намаляха, холерата почти се прекрати – заболявания много рядко.
Днес произведох както преди пладне, така и след пладне занятие – обучение по стрелбата – взводно учение по сгъстения строй и песни. Получи се „Шуми Марица“ в новия Вазов текст за разучаване от войниците в ротата.
Прочетох тайно предписание, че турците на Чаталдж[анската] позиция имали 6 корпуса, от които 1-ия при Хадемкьой, 2-я – южно от Деркос, 3-тия южно от Хадемкьой, а другите 3*… Имало бегачи, които искали хляб от турците – Сведения от бегачи българи и гърци на турска служба.
Времето прекарах у Герча в игра на 31. (Изгубих 15 лв.)
Войникът ми изпра дрехите.
На войниците се раздаде сухар за два дена. Чудно опазване и изразходване на сухаря?
Слухове за продължаване на военните действия с оттегляне на Синска… позиция. Разпоредби за начина на действие и отстъпване, Ловджийски команди и пр[очее]. Версии, че мирът сключен – официално нищо няма. Кой ли вярва?
На Александра дадох 20 лв. за Започва 7-я [ден]
купуване [на] чепици и гребен.
19 декември 1912 г. Сряда.
Квартири с. Ак алан.
Ставане от сън в 7 часа. За войниците имаше чорба (месо и вода), която се готви за сутрин и вечеря – чай нямаше.
В 8 1/2 часа се започнаха предобедните занятия. Проведох обучение по стрелбата и взводно учение по сгъстения строй.
Поиска се сведение за недостигащите цървули. За сега няма нужда от такива, но след някое друго време ще има.
Днес 13[-а] рота отиде западно от Чанакча – прикритие на артилерията.
Времето е ясно, слънчево, но малко студено.
След пладне учение не произведох, но дадох възможност на хората да се почистят от въшки, да се изперат и приведат в изправност облеклото [си].
Написах писмо на мама и Царевка. Александър идва вечерта при мен, пихме от изпратения коняк. Поделихме изпратения подарък само с Александра, защото Величко го нямаше и нямаше как да се изпрати.
Александър купи 4 яйца (80 ст.) и отиде да прави питици, от които изпрати и на мен.
Ходих при дружинния (командир) на приказки. Особени поръчки за ротата нямаше. Вечерта Цветков ми съобщи, че мен щели да ме привеждат в 19-ий Шуменски полк, заедно със Стоянов. Здраве да е.
Игнатов ден Започва 8-я [ден]
20 декември 1912 г. Четвъртък.
Квартири с. Ак алан.
Ставане от сън 5 1/2–6 часа. Подаде се сигнал „Зора“. Спах неспокойно. Времето бе ясно, слънчево и много топло. През нощта бе студено, имаше влага. Пред пладне има учение: 1. Обучение по стрелбата – разни задачи от подготовката на стрелците в боя, и 2. Взводно учение по згъстения строй.
Към 10 1/2 часа идва Н. Банов, който с ешалона замина към Тарж и после по шосето към Чаталджа. Бе жив и здрав – поприказвахме си.
Написах писмо на мама, Царевка, Тодоричка и Светослава. Изпратих картички за Нова година на всички отделно.
Времето бе ясно, през деня топло, слънчево, а през нощта много студено. Има слана.
След пладне произведох учение – действията на взвода в боя при аязмото. Днес се явиха в ротата ранени и без вест пропаднали – ранени и оздравели чинове от ротата, а именно*...
Музиката свири маршове и хора. По[в]дигане [на] духа.
Започна 9-ия [ден]
21 декември 1912 г. Петък.
Квартири с. Ак алан.
Ставане от сън 6 1/2 часа. На войниците се даде топла храна. Месо за днес се получи говеждо и солено свинско.
Днес прочетох на войниците заповедта по армията за мародерство, която разтълкувах. Заповядах да има учение: Взвод пл. обучение по стрелбата и после питах войниците от ротата, ако се даде орден „За храброст“, кому да се предаде. Войниците избраха от всеки взвод по един, а именно:
1[-ви] взвод – Георги Куртев
2[-ри] взвод – Милан Христов
3[-ти] взвод – Лазар Пенев
4[-ти] взвод – Георги Николов
Получи се наредба за представяне [на] сведение за кирки, лопати и брадви – носими. Представих такова по 20, 26, 30.
След пладне произведох учение: 1. Обучение по стрелбата; 2. Бой с ножове, и 3. Словесно по стражевото охранение. Предупредих хората да се приготвят към стражевото охранение, което ни предстои да носим утре.
Получих писмо от Станчев. Днес Алеко е в предни постове.
Начо Цветков ми каза, че имало назначени хора да шпионират него, мен и др[уги]. Писмото анонимно, пуснато в джоба му – за сведение.
Музиката свири маршове и хора. Времето бе ясно, слънчево, топло. Изпратените в Родосто за вино и др[уги] се върнаха.
Днес ротата получи назначение да заеме караулите в селото. За дежурен бе назначен Т. Стоянов. Вечерта бях у майор Герганов на гости. Там вечеряхме заедно с Начо Златев, М. Иванов, Ал. Стефанов. Пийнахме множко, защото дойдоха и други офицери от полка.
Получиха се шинели, кожуси, цървули, терлици – тях ще бъдат раздадени след връщането от предни постове.
Започва 10-я [ден]
22 декември 1912 г. Събота.
Квартири с. Ак алан.
Предвид на това, че днес бе на дружината ред да застъпи в предни постове, ставането от сън бе рано – 5 1/2–6 часа преди пладне. Войниците ядоха топла храна – месо и вода, като към 7 1/2 часа бяха готови за тръгване. Имаше 78 души болни, които оставих като пазачи на ротните помещения. Точно в 8 часа ротата потегли към полковия участък, водена от командира на дружината по пътя, който излиза от с. Ак алан и отива за с. Еникьой и Чанакча, минувайки през билото, източно от с. Ак алан. Картина грозна – умрелите коне започнали да се разлагат, да миришат. Гарвани, орли, соколи, свраки и чакали бяха разпокъсали много от тия лешове. Минахме край планинската артилерия. Видях се с полковник Карастоянов.
Днес ротата получи назначение заедно с 14-а рота да бъде в резерв на предните постове, в землянките, находящи се 1 1/2 км южно от с. Еникьой. При землянките пристигнахме в 10 1/2 часа. Разположихме се, като се взеха следующите се марки за охрана: Поставих 1 пост от 4-ти и друг от 1-ви взводове в състав 7 души единия, а 1-ви взвод бе в пълна бойна готовност. Към 2 часа след пладне по заповед на командира на дружината обиколих линията на постовете, поставих от 13[-а] рота постовете около 30–40 крачки от демаркационната линия. С мен бе Ал. Стефанов. Обикаляха бригадният и командирът, който срещнахме при Чанакча.
Войниците, които бяха в караул, дойдоха към 12 часа.
Днес се фотографира 14[-а] и 15[-а] рота при землянките – 2 снимки. Към 5 1/2 часа се прибрах при резерва.
През деня времето бе слабо облачно. Привечер излезе вятър студен, който донесе дъжд. Бе много студено, силно ветровито.
Обядвах и вечерях заедно с офицери от ротата Новкиришки!, Стоянов, Тодор Савчев и др[уги].
Особени произшествия нямаше. Когато поставях постовете, имаше голямо движение около укрепленията и линията на турското охранение.
Конец – Богу слава –
идиоту Гавра.
23 декември 1912 г. Неделя.
Землянките 1 км южно от с. Еникьой.
Ставане от сън 6 1/2–7 часа преди пладне. На войниците ми се даде чай сутринта, а за вечеря са готви чорба – вода с месо и малко ориз. Заповяда се от командира на дружината ротата ми да смени 13[-а] рота, която бе в постове и застави на участъка от с. Чанакча северозападно до пътя Ак алан–Чанакча, който се съединява с шосето включително. Към 10 без 1/4 заведох ротата зад средата на ротния участък, назначих 4[-ти], 2[-ри] и 3[-ти] взвод застави № 1, 2 и 3, а 1-ви взвод оставих в главен караул. В застава № 1 и 3 поставих по 2, а в застава № 2 – 3 поста, – всичко 7 поста. Сам посочих от могилата участъците на взводовете и след това си отидоха по местата. Получих донесение за заемане на постовете.
Храна – кюфтета, сирене и дробчета получих при главния караул. Поставих междинен пост на върха и в укреплението, откъдето има чудесна гледка.
Заповядах на Т. Стоянов и Новкиришки да отидат по обиколка на постовете, а аз писах настоящите редове. Изпратените се върнаха и ми доложиха за благополучието. Турските постове се оттеглили около 10–15–20 крачки назад. Изпратих донесение командиру на дружината към 5 часа, което го предали нему при идването му при мен. Командирът на дружината седя 1–1 1/2