Развръщане на въоръжените сили

1. Развръщане на въоръжените сили

Както вече бе отбелязано, във войните на Третата българска държава се проявяват и трите елемента на стратегическото развръщане: прикриване на застрашените държавни граници; мобилизация на армията; съсредоточаване и развръщане на войските на театъра на военните действия.

Прикриването на застрашената от противника западна граница в Сръбско-българската война, 1885 г., се провежда в специфични условия, главните от които са: политическото и военното ръководство неправилно определят очаквания след Освобождението противник и са изненадани; проведена е мобилизация; главните сили на армията са развърнати на противоположната (югоизточната) граница, докато противникът е само на един усилен преход от районите на военните действия; фронтът за прикриване е широк; налице е остър недостиг на време и средства и др. Всичко това не само затруднява прикриването, но и поставя хода и изхода на войната в голяма зависимост от степента на преодоляване на негативните предпоставки. Едно успешно настъпление на противника срещу прикриващите войски му дава възможност да разгромява по части пристигащите от изток сили и средства и в крайна сметка да овладее стратегическия обект на настъплението – столицата на българската държава.

Нашето командване взема мерки за прикриване на западната граница по-малко от месец преди началото на войната, когато се очертава враждебното отношение на Сърбия. Дотогава тя се наблюдава и охранява от отделни чети на опълчението и доброволци от местното население. Границата от р. Дунав до Петроханския проход се разделя на четири участъка, като всеки се отбранява със сили от 1–2 запасни роти, опълченска дружина и доброволци. В дълбочина е оставен резерв (три опълченски дружини) и летящ отряд (три запасни роти, един жандармерийски ескадрон и една батарея)1. При прикриването на тази полоса се разчита и на Видинската крепост.

Прикриването на границата южно от Стара планина се възлага на шест отряда, формирани от част от силите на Западния корпус. Те включват: пехотна дружина, до кавалерийски ескадрон, до артилерийска батарея, доброволчески и опълченски чети2. Отрядите се развръщат за преграждане на отделните направления, водещи от Сърбия към България. По основното направление към София се разполагат и резерви.

Закъснялото прикриване и малкото сили, отделени за това, позволяват на противника да постигне значително превъзходство. Като цяло, северно от Стара планина то е над три пъти, а южно – от 1,7 в пехота до 3,3 в артилерия, а по някои направления и повече 2а.

Особеното в тази война е, че на прикриващите сили се налага да осигуряват съсредоточаването и развръщането на основната групировка на Сливнишката позиция с реални бойни действия. В тридневни отбранителни боеве прикриващите отряди, въпреки неблагоприятното съотношение, забавят и разстройват противника, което се оказва достатъчно да се подготвят войските на стратегическия отбранителен рубеж.

Войната със Сърбия не води до отпадане на необходимостта от известно прикриване на границата с Турция. По нея и на черноморския бряг, южно от Стара планина, се оставят отделни редовни части от Княжеството и подразделения от Източнорумелийската милиция.

Много успешно се решава въпросът за прикриване на мобилизацията, съсредоточаването и развръщането на българската армия за Първата балканска война3. То започва своевременно с последователно нарастване на силите и средствата. Два дена преди обявяването на мобилизацията и двадесет денонощия до започването на войната десет конни полка получават задача да започнат да се съсредоточават към турската граница. Още през първия мобилизационен ден се развръщат всички гранични части и подразделения. Една седмица след обявяването на мобилизацията прикриващите войски се усилват със завършили окомплектоването си пехотни и артилерийски съединения и части.

Творчеството на българското командване в тази война се свежда до формирането на прикриваща армия, което няма аналог дотогава в световната практика. Тя включва в своя състав две пехотни (3-а и 8-а) и една кавалерийска дивизия, Сборната конна бригада и Хасковския отряд. Съсредоточаването на такава силна прикриваща групировка се налага от решителните цели и задачи във войната и замисъла за нейното водене; съществуването, макар и на малковероятна, опасност от изпреварващи действия на турските войски при евентуално забавяне на мобилизацията и съсредоточаването на българската армия; голямото отдалечение на войските за нанасяне на главния удар (1-ва и 3-а армия) от театъра на военните действия и др. Армията прикрива границата от Хасково до Черно море, но съсредоточава главните си сили на Маричиното и Тунджанското оперативно направление. Дълбочината на прикриване достига до 20–25 км и се организират два-три рубежа. Първият се заема от граничните и изпратените напред разузнавателни подразделения, вторият – от конните полкове и усилени с артилерия пехотни дружини, а третият – от останалите сили на съединенията.

Струмското направление се прикрива от един конен полк и подразделения и части от 7-а пехотна дивизия, а границата по Родопите – от части на 2-ра пехотна дивизия.

Задачите на прикриващите войски се свеждат главно до разузнаване за действията на противника и недопускане на негово проникване на наша територия. Забранява се всякакво преминаване на границата, което при конкретната обстановка се оказва недалновидно. Създадените възможности за действия с цел затрудняване на мобилизацията и съсредоточаването на противника не са използвани. Главното командване вероятно залага на сигурността и последователността при изпълнение на задачите за войната. За разлика от Сръбско-българската война сега на прикриващите войски не се налага да водят бойни действия.

Прикриването на съсредоточаването на войските за Втората балканска война не дава нищо ново. То се възлага на отделни части, заели демаркационната линия още в хода на предишната война. Разчита се и на 2-ра армия, която към средата на май е вече на рубежа Дойран–Лахна–Правище–Беломорския бряг до устието на р. Места4.

От особено значение в началото на Първата световна война е прикриването на границата със Сърбия. Първоначално то се осъществява от пограничната стража, а впоследствие и от изпратени подразделения от първите мобилизирани части. Така се осигурява нарастване на силите по отделните направления. В конкретните условия обаче едно такова прикриване на нашата западна граница е доста рисковано. Българската армия започва мобилизацията си, когато сръбските войски вече са развърнати и готови за действие. Особено опасни са първите дни, когато прикриването се осъществява само от граничните подразделения. Едно настъпление на сръбските войски тогава би застрашило от сриване мобилизацията на нашата армия с трудно предвидими последици. Опасността продължава да съществува и по-нататък, въпреки че на четвъртия-седмия ден на прикриващите позиции пристигат мобилизирани пехотни дружини с артилерия, а някъде и с конница5. Българските войски са застрашени и по време на своето съсредоточаване. Сръбската армия, възприела пасивния план за действие, не преминава в настъпление. Нашето Главно командване естествено не може да знае това и неговите решения подлагат на риск мобилизацията и развръщането на армията. По необясними причини то не прилага опита от прикриването през Първата балканска война.

Поради несигурното поведение на Гърция и Румъния за наблюдение и охрана на южната граница са оставени две пехотни дивизии (2-ра и 10-а), а на северната е развърната 3-а отделна армия (две пехотни дивизии и два конни полка).

И през тази война на прикриващите се възлагат само пасивни задачи. В германската и руската армия тези войски вече се използват и за нахлуване в противниковата територия, за овладяване на рубежи, осигуряващи по-благоприятно въвеждане на главната групировка, за активно разузнаване и диверсии в тила на противника. Българското Главно командване не е изучило подробно и осмислило този опит, появил се на театъра на военните действия преди повече от една година. Друг е въпросът, как той може да се приложи в условия, когато противникът ни е изпреварил със стратегическото си развръщане.

Прикриването на мобилизацията, съсредоточаването и развръщането на българската армия за войната с Германия през септември 1944 г. се провежда в сложни условия, определени от известната политическа несигурност след 9 септември; липсата на план за военни действия срещу бившия съюзник; обявената война и опитите на противника да нахлуе от запад в пределите на страната; застрашените западна и южна граница от германски и евентуално от турски войски; разстроените от общата политическа обстановка и дезорганизирани от противника оттеглящи се от Сърбия и Македония наши съединения; наличието на съветски войски на българска територия и др.

Прикриването на западната граница започва веднага с обявяването на войната. Първоначално се използват намиращите се в близост войскови части, партизански и доброволчески отряди. Тази групировка нараства постепенно, за да достигне до 6–7 съединения, развърнати по отделните направления. Особено внимание се обръща за прикриване на водещите към София направления. В този район зад българските части се развръщат и пристигналите войски от Трети украински фронт6, които на 18 септември формират специална оперативна група. Създава се и смесена групировка за ПВО на София. Това води до известна особеност при прикриването на тази граница. Осигурени от войските на Трети украински фронт, нашите части не само се отбраняват, но провеждат по отделни направления и настъпателни действия, чрез които отнемат инициативата на противника и създават по-благоприятни условия за предстоящите операции.

Прикриването на границата с Гърция се възлага на 2-ри корпус (преименуван на 29 септември на 7-а армия), който отразява опити на противника за настъпление с ограничени цели главно по направлението Струмица–Петрич.

За прикриването на границата с Турция се развръщат две пехотни дивизии (3-а и 8-а). В последствие зад тях се съсредоточават 37-а армия и 4-и механизиран корпус от Трети украински фронт. Те заедно прикриват мобилизацията и осигуряват фланга и тила на създаващите се в Западна България настъпателни групировки от евентуални действия на съсредоточените в Източна Тракия турски съединения. Особеното тук е, че 37-а армия остава дислоцирана в нашата страна и известно време след завършване на войната. Още към края на 1944 г., когато бойните действия са пренесени далеч на северозапад, задържането є у нас вече не е продиктувано от оперативно-стратегическа необходимост. То обслужва преди всичко преследваните от Съветския съюз политически цели на Балканите.

Някои от показателите на стратегическото прикриване във войните на българската армия са дадени в Таблица 1.

Таблица 1

Войни	Начало (дни до започване войната)	Сили за прикриване	Способ
Сръбско-българска, 1885 г.	25	Северно от Стара планина – 4 участъка. Южно от Стара планина – 6 отряда	Активни действия
Първа балканска, 1912–1913 г.	20	Прикриваща армия (две пех. див., кав. див., Сборна конна бр., Хасковски отряд)	Пасивни задачи
Втора балканска, 1913 г.	В хода на предишната война	Отделни полкове и бригади. От средата на май – 2-ра армия	Пасивни задачи
Първа световна, 1915–1918 г.	20	Пограничната стража и подразделения от първите мобилизирали части	Пасивни задачи
Войната с Германия, 1944–1945 г.	С обявяване на войната	Отделни части. Впоследствие – 6–7 съединения	Активни действия

Мобилизацията на българската армия за Сръбско-българската война се провежда далече преди началото на войната. Тя започва в деня на Съединението и завършва в Княжеството за 15 дни, а в Източна Румелия – за четири дни повече. Основното, което характеризира тази мобилизация, е отсъствието на предварително разработен мобилизационен план; отзоваването на всички руски офицери (на третия мобилизационен ден), което води до недостиг на командни кадри; всенародна подкрепа и голям ентусиазъм. Общата численост на мобилизираните в страната е над 108 000 души7, сведени в 106 пехотни дружини, 20,5 ескадрона, 20,5 артилерийски батареи и 5 инженерни дружини. Това количество, ограничено от броя на годните да носят оръжие и наличния офицерски и подофицерски състав, може да се приеме за задоволително за времето си. То превъзхожда общата численост на мобилизираните в сръбската армия, с изключение на артилерията. Мобилизационното напрежение достига 3,5 % 7а, което е съвсем поносимо за стопанството. Още повече че тази война е краткотрайна.

До началото на войните за национално обединение настъпват съществени промени в теоретичното осмисляне и практическото отработване на проблемите за мобилизирането на войските. Мобилизацията в тези войни се провежда въз основа на разработеното през 1910 г. „Наставление за мобилизацията“, военновременните щатове и опита от проведените мобилизационни сборове.

Наставлението регламентира общите правила и сроковете за провеждане на мобилизацията, определя какви планове се разработват от съответните началници и други изисквания. Така за отделните родове войски се определят следните срокове за мобилизация: щабовете на съединения (дивизия, бригада) – до 3 дни; пехотата – до 6 дни; кавалерията - 4 дни; артилерията – 6–8 дни (крепостната артилерия – 10 дни); инженерните и понтонните части – 6–8 дни8. Генералният щаб на армията определя в щатни таблици точния брой на личния и конския състав, обозите и въоръжението на частите. При изготвянето на военновременните щатове и плановете за мобилизация се изхожда преди всичко от оперативните планове за воденето на съответната война. Командирите на части, съединения и обединения подготвят в мирно време заповед за организационното развръщане на войските, формирането на нови единици, разформирането на временни команди и други дейности, които обявяват в първия мобилизационен ден.

Цялата мобилизационна дейност обхваща всички държавни и обществени институции и отчита материално-техническите, транспортните, образователните и демографските възможности на страната. В навечерието на войните се провежда система от проучвания в това отношение. Всичко това прави мобилизационните планове реални и изпълними.

Мобилизацията на българската армия за Първата балканска война изпреварва обявяването на общата мобилизация в Турция. Въпреки че поради несъвършените средства за свръзка и някои организационни слабости оповестяването завършва за три и половина часа, мобилизацията протича бързо и организирано. Основната част от съединенията са попълнени с личен състав за около осем денонощия. Мобилизирани са 358 дружини, 262 батареи и 48 ескадрона с обща численост близо 600 000 войници, подофицери и офицери, като мобилизационното напрежение достига 13,5 %9. От мобилизираните части и съединения се формират три армейски обединения (общ състав от осем пехотни дивизии), три отделни пехотни и една кавалерийска дивизия, една самостоятелна конна бригада и Македоно-Одринското опълчение.

Втората балканска война се води общо взето с войските, които участват в предишната война. Вземат се мерки за възможното попълване на загубите: използва се набор 1913 г., който преминава седеммесечна подготовка; мобилизират се шест набора от новоосвободените земи; след проведена анкета се привличат от болните и ранените онези, които могат да участват в новата война; мобилизират се опълченци и отлаганите дотогава от военна служба и други10. Всички тези попълнения са с неособено високи качествени характеристики. От тях се формират две пехотни дивизии и четири бригади. Въпреки това числеността на действащата армия намалява с около 100 хиляди души, което е една от причините за някои структурни промени в състава и организацията на войските. Наличните сили и средства са сведени в пет армейски обединения с различен състав.

Мобилизацията за Първата световна война се провежда със стремеж да се отчете опитът от миналите войни. Въпреки многобройните трудности главно поради недостиг на сили и средства тя завършва за 17–18 денонощия. Формирани са 180 дружини, 203 батареи и 62 ескадрона с обща численост около 532 000 души. Заедно със спомагателните войски в страната общият брой на мобилизираните достига докъм 650 000 души. За действия на фронта се създават три армейски обединения. Приема се, че мобилизационното напрежение е около 12–13 % от цялото население на страната. В хода на войната то нараства бързо, за да достигне над 18 %, което е едно от най-големите през Първата световна война. Високият процент на мобилизационно напрежение още в началото на войната позволява армията да реши стоящите пред нея задачи. Той е резултат и на очакванията за бързо приключване на военните действия. В същото време не вещае нищо добро за страната и армията при една продължителна война, в каквато реално се превръща Първата световна война.

В периода между двете световни войни се обмисля придобитият опит и се доразвиват въпросите на мобилизацията на българската армия. В резултат на настъпилите промени във военното дело се съкращават с 1–3 дни сроковете за явяване на запасните и попълването на щабовете и войските. През 1938 г. е утвърден поредният Правилник за мобилизацията и демобилизацията на войските. Ежегодно Генералният щаб разработва или актуализира План за военновременната организация, развръщане и мобилизация, който се свежда до армейските и дивизионните области за конкретизиране и изпълнение в касаещия ги обем.

В годините на Втората световна война в зависимост от променящата се военнополитическа обстановка българската армия провежда няколко частични мобилизации. Още през юли–август 1939 г. се попълват няколко съединения, които се развръщат на югоизточната граница за нейното прикриване в случай на война с Турция. След обявяването на война на Англия и САЩ в края на 1941 г. мобилизационното развръщане нараства отново. През 1943 г. се увеличава численият състав на двата корпуса, намиращи се извън пределите на старата граница (Сърбия и Беломорска Тракия). Известно нарастване на армията има и през 1944 г., така че към средата на септември тя наброява над 407 000 души без войските на 5-а армия и 1-ви корпус. При това на 100 % са попълнени 4 дивизии и 4 бригади, а на 70 % – 7 дивизии. Това са основно съединенията, развърнати по западната и южната граница. Останалите се намират в постоянните си гарнизони и са попълнени с личен състав около 30 %.

За успешното водене на войната с Германия се налага провеждането на нова мобилизация. С нея се цели попълването до 100 % по военновременния щат на 11 пехотни дивизии, отделни армейски и дивизионни щабове и множество дивизионни, армейски и общовойскови части, складове и служби. Особеното е, че мобилизацията започва десет денонощия след обявяването на войната и в условия на водещи се ограничени бойни действия по западната ни граница. Тя завършва в общи линии за шест дена и числеността на армията достига над 454 000 души. Ако към тях се прибавят постъпилите над 20 000 гвардейци и 100 000 от неразформированите 5-а армия и 1-ви корпус, броят на българската армия надхвърля 574 000 души11. При това мобилизационното напрежение общо за населението достига над 8,2 %, което не е голямо. В хода на войната то постепенно намалява.

Показателите от мобилизацията на българската армия могат да се видят по показателите на Таблица 2.

Таблица 2

Войни	Начало (дни до началото на войната)		Продъл-жителност (денонощия)	Количество мобилизирани
Сръбско-българска, 1885 г.	57		Княжество България – 15 Източна Румелия – 19	108 000 души, 106 пех. друж., 20 ½ ескадр., 20 ½ арт. батр., 5 инж. друж.
Първа балканска, 1912–1913 г.	18		8	Близо 600 000 души 358 пех. друж., 262 арт. батр., 48 ескадр., три армии
Втора балканска, 1913 г.	В продължение на 4–5 месеца			Около 500 000 души. Пет армии
Първа световна, 1915–1918 г.	20	17–18		Общо 650 000 души 180 пех.друж., 203 арт. батр., 62 ескадр., три армии.
Войната с Германия, 1944–1945 г.	10 (след обявяване на войната)	6		Над 574 000 души, пет армии

Съсредоточаването и развръщането на нашата армия на театъра на военните действия на Сръбско-българската война започва около две седмици след мобилизацията и 25 денонощия преди началото на военните действия. Това е така, защото поради споменати вече причини след Съединението нашата армия е насочена срещу Турция. Източният отряд (от 29 октомври – корпус), който включва главните сили на армията, е съсредоточен в Югоизточна България и прегражда Маричиното и Тунджанското направление. Западният е също на границата с Турция в района на Кюстендил, Радомир, Дупница и е насочен на юг за отбрана на направленията, водещи през Кюстендил и Дупница към София.

Прегрупирането на войските към западната граница започва с разкриването на агресивното отношение на Сърбия и се извършва методично, а със започване на войната – и усилено, в продължение на един месец. Първи се съсредоточават и развръщат на границата южно от Стара планина основните сили на Западния корпус, които впоследствие решават главните задачи в отбранителното сражение на Сливнишката позиция. Основните сили на Източния корпус се съсредоточават в хода на военните действия, като оставят във военната история редки примери на необикновени по своето напрежение преходи. Те участват в последния ден на отбраната и в следващото контранастъпление на българската армия. Една по-голяма далновидност на политическото и военното ръководство би позволила малко по-ранно начало на съсредоточаването и развръщането на Източния корпус.

Съсредоточаването към районите на военните действия на българската армия за Първата балканска война започва в хода на мобилизацията и е съпътствано от редица трудности, произтичащи от големите разстояния, наложеното съсредоточаване на войски от цялата територия на страната предимно в нейната югоизточна част, състоянието на транспортните средства и лошото време. Благодарение на предварително разработените разчети и на ускорените нощни и дневни маршове то завършва в общи линии за 10–12 денонощия. Четири дена преди началото на войната 1-ва и 2-ра армия са в своите райони за съсредоточаване на един преход от границата. Това ги запазва при изпреварващ удар на противника и им дава възможност да излязат бързо на граничния рубеж за започване на внезапни военни действия. Малко по-късно зад 1-ва армия и на два прехода от границата се съсредоточават и съединенията на 3-а армия. Те остават скрити от противника, което е голямо постижение на стратегическото развръщане в тази война. Развърнати на общ фронт от около 120 км, основните сили на българската армия са готови преди противника да започнат военни действия.

Съсредоточаването на войските за Втората балканска война се извършва на два етапа. Първият е във времето след овладяването на Одринската крепост докъм средата на май, когато от Източна Тракия се прегрупират и съсредоточават срещу гръцките войски три съединения и отделни части, поети от командването на 2-ра армия. Вторият започва веднага след подписването на Лондонския мир (17 май 1913 г.) и продължава до започването на войната. Тогава от Чаталджа и Булаир българските войски се прегрупират към Западния театър на военните действия. За превоз на частите и съединенията (предимно пехотните) се използват наличните жп линии и морските пътища в Бяло море от Карачел на Сароския залив и от Дедеагач до Кавала и в Черно море от Мидия до Варна. За тази цел освен корабите на Българското параходно дружество са наети и чуждестранни – австрийски, германски, руски и др. Съсредоточаването се извършва с неоправдана бързина, поради което войските пристигат в районите си без обозите, срещат затруднения при устройването на Тила и търпят големи лишения.

Четири денонощия преди започването на военните действия срещу бившите съюзници са съсредоточени пет армейски обединения, които преграждат всички оперативни направления на новия театър на военните действия. При това 2-ра и 4-а армия са развърнати в непосредствена близост до гръцките и сръбските войски в Македония, а 1-ва, 3-а и 5-а армия са съсредоточени на 1–2 прехода от сръбската граница. Тогава започва развръщането и на тези армии за заемане на изходно положение за настъпление. Така проведеното съсредоточаване на обединенията по всички направления води до кордонно развръщане на нашата армия. Нарушава се един от основните принципи на военното изкуство за съсредоточаването на силите и средствата, което се отразява неблагоприятно на последвалите военни действия.

Съсредоточаването на българската армия за Първата световна война започва на петия ден от обявяването на мобилизацията и завършва към края на септември. Поради неяснота в поведението на някои съседни държави (Гърция и Румъния) нашата армия се съсредоточава на всички театри на военните действия с изключение на границата с Турция. Първа армия създава две групировки (северно и южно от Стара планина) за съвместни действия със съюзниците в Сърбия, а 2-ра армия се съсредоточава в района Кюстендил–Горна Джумая за настъпателни действия в Македония. На Северния театър на военните действия се съсредоточава 3-а армия, която има готовност да противодейства на евентуално румънско настъпление. На юг от Родопите и по Беломорския бряг остават две дивизии 2-ра и 10-а) за охрана на границата с Гърция и противодействие на евентуален съглашенски десант.

Съсредоточаването на българската армия за войната с Германия (1944–1945 г.) се осъществява в два етапа, наложени от различното състояние на войските към 8 септември 1944 г. Първият обхваща времето от обявяването на войната до началото на мобилизацията (19 септември) и през него към западната граница се съсредоточават готовите тогава войски. Особеното е, че тези действия се провеждат, преди да е оформен планът за настъпление на българската армия и поради заетостта на армейските щабове главно с прикриването. Те се ръководят пряко от Главното командване. Към края на етапа напълно или в значителна степен са ъсредоточени по отделните направления четири пехотни дивизии, Бронираната и една конна бригада и отделни части и подразделения.

Вторият етап започва след обявяването на мобилизацията и завършва в общи линии към края на септември, когато на западната граница са съсредоточени предназначените за участие във войната сили и средства. Южно от Стара планина са развърнати 2-ра, 1-ва и 4-а армия за настъпление съответно по Софийско-Нишкото, Кюстендилско-Скопското и Горноджумайско-Велешкото оперативно направление. Съсредоточаването и този път се затруднява от недостатъчно развърнатата жп мрежа, а допълнително и от използването на линиите в Северна България от войските на Трети украински фронт, който се прегрупира за Белградската операция.

Някои обобщени показатели от съсредоточаването на войските на театъра на военните действия са дадени в Таблица 3.

Таблица 3

Войни	Начало (дни до започване на войната)	Край	Продължителност (денонощия)
Сръбско-българска, 1885 г.	25	В хода на войната	30
Първа балканска, 1912–1913 г.	14	2– 4 дни преди настъплението	10 – 12
Втора балканска, 1913 г.	Три месеца	3–4 дни преди настъплението	Три месеца (два етапа)
Първа световна, 1915–1918 г.	15	1–2 дни преди настъплението	13–14
Войната с Германия, 1944–1945 г.	С обявяване на войната	8 дни преди настъплението	20–21 (два етапа)

Войните на третата българска държава дават някои изводи от стратегическото развръщане на въоръжените сили. Неговото своевременно осъществяване играе съществена роля за хода и изхода на войната. Появява се стремеж изцяло, или поне основните мероприятия по стратегическото развръщане, да завършат преди началото на военните действия. Опитът от Сръбско-българската война показва, че закъснялото съсредоточаване и развръщане налагат на българската армия да провежда неравностойни отбранителни действия с трудно предвидим краен изход. Той все пак е благоприятен главно поради наличието на мобилизирани войски, героизма и саможертвата на командирите и бойците. И през 1944 г. на българската армия се налага да провежда стратегическото си развръщане след обявяването на войната. Тогава обаче условията не са така неблагоприятни, както през 1885 г. Германските войски напускат Балканите и не са в състояние да водят с голям мащаб друг вид военни действия освен отбранителни за печелене на време и осигуряване на комуникациите за оттегляне на север и северозапад. Освен това по ред причини в нашата армия все пак по това време има мобилизирани и готови съединения и части, на които да се възложат прикриването на границата и отразяването на ограничените опити на противника за настъпление. Само от гъвкавостта на политическото ръководство и експедитивността на Главното командване зависи кога българската армия ще може да започне настъпателни действия. Най-благоприятен е вариантът, когато собственото стратегическо развръщане изпревари това на противника, както е в Първата балканска война. Тогава се постига внезапност по отношение на времето за нанасяне на ударите и се създават условия за завоюване на стратегическата инициатива.

Мирновременното състояние и окомплектоваността на армията с личен състав, въоръжение и бойна техника определят в значителна степен своевременното и пълно развръщане. Невъзможността да се поддържа постоянно многобройна армия налага да има достатъчно съединения и части с висока степен на готовност, които поне да осигурят прикриването на границите и времето за мобилизиране, съсредоточаване и развръщане на въоръжените сили. На преден план излиза и необходимостта да се осигури достатъчно мобилизационен контингент от обучен команден и редови състав. За съжаление българската армия във всички войни, макар и в различна степен, не е напълно осигурена с личен състав, оръжие и бойна техника. Така за Сръбско-българската война само в Княжеството не достигат над 200 офицери и 266 подофицери. Състоянието на нещата не се подобрява и в следващите години, за да се стигне до Първата балканска война, когато недостигът на офицерски кадри е над 4400 души12, което е около една трета от необходимия брой. И в следващите войни армията продължава да не бъде напълно осигурена с необходимия є команден състав. Така е и по отношение на въоръжението. За Първата балканска война некомплектът от оръдия е 25 %, в Първата световна война за картечниците той е 15 %, а във войната срещу Германия (1944–1945 г.) товарните автомобили са с 50 % по-малко от необходимото13. Приблизително по този начин стои въпросът и със стрелковото оръжие, боеприпасите, вещевото имущество и др.

Стратегическото развръщане е в тясна зависимост и подчиненост на плана за водене на войната. В същото време то включва първите стратегически действия, които осигуряват пълното реализиране на този план. Опитът показва, че колкото по-подробно и своевременно са направени всички съображения и разчети за подготовката и воденето на конкретната война, както е при подготовката на Първата балканска война, толкова по-добре се провежда и стратегическото развръщане. Отсъствието на предварително разработен план или неговото бързо съставяне в навечерието или след обявяването на войната (Сръбско-българската, Втората балканска и войната с Германия (1944–1945 г.) създава големи трудности за прикриването на застрашените граници, мобилизацията и съсредоточаването на войските на театъра на военните действия.

Войните очертават тенденция за увеличаване на пространствения размах на стратегическото развръщане. Ако в Сръбско-българската и Първата балканска война войските се развръщат на един театър на военните действия, то за двете световни войни тези действия вече обхващат почти цялата територия на страната. Това се обуславя от развитието на средствата за поразяване, увеличаването на силите и средствата за водене на въоръжената борба, нарастващите военнополитически цели на войните и техния характер.

Върху стратегическото развръщане оказват съществено влияние комуникациите на страната и преди всичко свързочните и транспортните възможности. Достатъчно развърнатата и надеждно функциониращата държавна свързочна система е от значение за скритото управление и обмяната на оперативна информация. Транспортните комуникации от своя страна определят в значителна степен сроковете за стратегическо развръщане. Ако в Сръбско-българската война за прегрупирането на войските от турската на западната граница е необходим цял месец, то стратегическото съсредоточаване на основните сили на българската армия през Първата балканска война се провежда почти три пъти по-бързо.

Стратегическото развръщане се поставя във все по-голяма зависимост не само от комуникациите, но и от мероприятията за привеждане на страната на военни релси на определена степен. Докато в началото мобилизацията и развръщането на армията засягат страната в ограничена степен, то все повече тези действия стават тясно зависими от привеждането на икономиката, селското стопанство и другите сфери на обществения живот в съответствие с изискванията на войната

към следваща част

към читалня

към начална страница "военно издателство"