към начална страница "военно издателство"
3. Стратегическо настъпление
Четири от общо пет войни, които води българската армия през изследвания период, започват със стратегическо настъпление. Това не е случайно и има своята обосновка в поставените решителни военнополитически цели, доктриналните схващания за подготовката и воденето на войната, оценката на общата военностратегическа обстановка и други фактори и условия. Единствено Сръбско-българската война по ред обективни и субективни причини започва със стратегическа отбрана. За съжаление не винаги политическото и военното ръководство избират най-целесъобразния вид военни действия. Така се получава във Втората балканска война, когато необосновано нашата армия започва настъпление срещу превъзхождащите я бивши съюзници, което, естествено, завършва без успех.
Целите на стратегическото настъпление в отделните войни се влияят най-съществено от създалата се военнополитическа обстановка, коалиционния характер на войните, особеностите на театъра на военните действия, оценката на военноикономическия, моралния и други фактори. Общо взето, с малки изключения и нюанси, те могат да се оценят като решителни. Така в Сръбско-българската война стратегическото настъпление преследва разгром на агресора, пренасяне на военните действия на негова територия и защита на Съединението.
Целите на стратегическото настъпление в Първата балканска и двете световни войни са съобразени, а понякога и подчинени на плановете на водещия в коалицията съюзник за провеждане на военните действия на Балканите. В Първата балканска война се търси разгромът на противника в Източна Тракия и Македония и освобождаване на българските земи. Главното съдържание на тази цел е разгромът на основната противникова групировка в Източна Тракия и това задължение се пада на българската армия. Настъплението на съюзниците през 1915 и 1916 г. преследва разгрома съответно на сръбската и румънската армия, поетапното изваждане на двете страни от войната, създаване на монолитен блок държави от Централна през Югоизточна Европа до Близкия изток и оказване на съществено влияние върху хода на Първата световна война. Решителна е и целта на нашата армия, която отново воюва за обединение на България, като провежда последователно настъпление на Западния и Северния театър на военните действия.
Съобразено с действията на съюзника е и стратегическото настъпление на българската армия през есента на 1944 г. То цели разгрома на отбраняващия се противник, освобождаване на част от Южна Сърбия, Вардарска Македония и Косово и съдействие за сриване замисъла на германското командване за стабилизиране на южния фланг на отбраната.
Определено нерешителна и неясно дифинирана е целта на стратегическото настъпление на българската армия във войната срещу бившите съюзници през 1913 г. Тя най-общо се свежда до това чрез внезапни военни действия да се принудят Сърбия и Гърция да направят отстъпки на България, а Русия да ускори посредничеството си и бързо да прекрати войната. Явно в този случай не са оценени военнополитическата обстановка и ограничените възможности на нашата армия, която не е в състояние да настъпва срещу двата противника.
Задачите на стратегическото настъпление преобладаващо съответстват на неговите цели. Още в Сръбско-българската война, макар и непълно формулирана, задачата на българската армия се свежда до разгром на Нишавската противникова армия и овладяването на Пирот. В Първата балканска война задачите нарастват и включват поетапния разгром на противника и овладяването на част, а след това и на цяла Източна Тракия.
Известна особеност се очертава във войната срещу Сърбия през 1915 г. Задачата на общото съюзническо настъпление е „да бие сръбската армия, където я намери“ и колкото се може по-скоро да осигури връзката по суша между Унгария и България. Пред българската армия стои задачата да отблъсне и изолира сръбската армия от сръбско-румънската граница, да прекъсне съобщенията на Сърбия с Русия по р. Дунав и да съдейства на главния удар, който съюзниците нанасят по долината на р. Морава19. Освен тези действия военната конвенция предвижда поне една наша дивизия да настъпи в Македония. Така поставена, задачата напълно отговаря на интересите на съюзниците, защото премахва сръбската опасност за Австро-Унгария и осигурява пътя Берлин–Цариград. За нашата армия обаче тя е локална и не съответства на целите на войната. Затова Главното командване, като отчита и опита от Първата балканска война, провежда настъпление с една армия и по Централномакедонското оперативно направление за разгром на отбраняващия се там противник, освобождаването на Македония и противопоставяне на всякакво подкрепление, което сръбската армия може да получи от стоварващите се в Солун съглашенски войски. По този начин задачите на българската армия в стратегическото є настъпление срещу Сърбия надхвърлят дадените є от групата армии „Макензен“.
Във войната срещу Румъния през 1916 г. нашата армия също изпълнява част от общата задача на Централните сили. Най-напред тя настъпва в Добруджа за последователно овладяване на крепостите Тутракан и Силистра, което є позволява развитието на удара в дълбочина към устието на р. Дунав. В същото време се създава групировка от съюзнически войски, които по-късно форсират Дунав и настъпват по Мунтенското оперативно направление. Едновременно с това се вземат мерки за прикриване на Черноморския бряг. Тези задачи също са трудни за българската армия, която при настъплението си в Добруджа освен с румънски воюва и с руски войски.
В стратегическото си настъпление пък във войната срещу Германия (1944–1945 г.) нашата армия изпълнява основно две задачи. Първата се заключава в овладяването на долините на Морава, Вардар и Косово поле и прекъсване на комуникациите на германската група армии „Е“, а втората се свежда до осигуряването на левия стратегически фланг на съюзническите войски, които по това време нанасят удари към Белград и Дебрецен. Особеното в тази война е предварително залегналото в плана поетапно изпълнение на задачите.
От съществено значение за стратегическото настъпление е изборът на направлението на главния удар. Определяща роля в това отношение имат характерът на театъра на военните действия, групировката на противника, действията на съюзника в коалиционната война, теоретическите знания и практическите умения на стратегическото ръководство и др. В някои от войните главният удар се предопределя от предходните военни действия, а в други се налага от съюзника. Така основното направление за действие на нашата армия (София–Сливница–Пирот) при контранастъплението през 1885 г. е наложено от стратегическата отбрана при Сливница, която събира главните сили и средства на воюващите страни.
Направлението на главния стратегически удар във войната срещу Сърбия през 1915 г. е наложено от Военната конвенция и тайната спогодба, която България подписва с държавите от Централните сили. То е по Тимошкото оперативно направление, където действат 61 % от пехотата, 67 % от артилерията и 51 % от конницата на всички определени за настъпление войски20. Нанасянето на удара по това направление се налага основно от близостта му до направлението за настъпление на съюзниците, което пък е обусловено от сравнително ограничените задачи. Последните превръщат в главен театър на военните действия онази територия на Сърбия, по която преминават най-важните жп, шосейни и речни пътища за България и оттам за Турция и Близкия изток. Затова австро-германските войски нанасят главен удар от Белград по долината на р. Морава към Ниш и Пирот. В този случай нашето Главно командване няма право да избира други варианти, каквито реално има за главен удар срещу сръбската армия. Така например нанасянето на главен удар по Нишавското оперативно направление има определени предимства: сравнително близо е до удара на съюзниците; дава възможност за настъпление на достатъчно сили и средства; позволява развитието на удара към Косово поле; излезлите в долината на р. Южна Морава войски могат да съдействат активно на настъпващите в Македония съединения; позволява северно от Стара планина да се водят ангажиращи бойни действия с по-малко сили и средства. Съсредоточаването на достатъчно войски в това направление и техните решителни действия могат да доведат до обкръжаване съвместно с австро-германските войски на отбраняващите се източно от р. Морава сръбски съединения и създаване на условия за бързо развитие на успеха в стратегическа дълбочина.
Главният удар по Нишавското направление има неудобството, че там са изградени два укрепени пункта – Пиротския и Нишкия. Те обаче не са непреодолими препятствия и това се потвърждава в хода на войната. Освен това настъпващите там войски могат да прилагат в големи мащаби обходи и обхвати. Създаването на силна, разполагаща с достатъчно артилерия групировка прави този вариант на главен удар много възможен и перспективен. При него също се налага насочването на достатъчно войски за настъпление в Македония.
Съществува възможност за нанасяне на главен удар и по Централномакедонското оперативно направление, където противникът има по-малко сили и средства. Предимствата тук са следните: може да се овладее бързо Скопие и българската армия да излезе в тила на цялата сръбска армия, която действа срещу нея в Стара Сърбия и срещу настъпващите от север съюзнически войски; създават се условия за бързо проникване на нашата армия към Косово от юг; позволява наличието към необходимия момент на повече наши войски в близост до стоварващите се в Солун съглашенски съединения. Този вариант налага и ударът на съюзниците да бъде изместен пт на запад, примерно към Чачак–Прищина за съединяване в района на Косово поле и обкръжаване на сръбската армия21. Такива дълбоко обхващащи удари изискват наличието на значителни сили и средства не само за тяхното нанасяне, но и за действие на останалия фронт по сръбско-българската граница от р. Дунав до планината Краище. Те са трудни за реализиране в условията на Първата световна война.
В значителна степен е предопределен главният удар на българската армия в настъплението є през есента на 1944 г. Той се нанася по направлението София–Ниш–Прищина със 70 % от участващите във войната съединения. Това направление извежда българските войски в долината на р. Морава и прекъсва магистралата Солун–Скопие–Белград в северната є част. Добри възможности за нанасяне на главен удар предоставя и направлението Кюстендил–Скопие, което е по-късо, с достатъчна емкост и позволява по-бързо прекъсване на комуникациите на германската група армии „Е“. Съсредоточаването на усилията пт на север е наложено от задачата за осигуряване на левия стратегически фланг на Съветската армия и факта, че тя развива своя удар на северозапад по Дунавското стратегическо направление.
Българското командване успява да устои и наложи своята идея за главен удар във войната с Румъния през 1916 г. Съюзниците постепенно приемат предложението ударът на нашата армия да бъде по Добруджанското оперативно направление. То води срещу най-силната противникова групировка, но само с нейния разгром могат да се постигнат решителни цели. Ударът се нанася с основните сили на развърнатите на Северния театър на военните действия войски – около 71 % от пехотата, 91 % от артилерията и цялата налична конница. Въпреки това масиране поради наличието на значителни противникови войски нашата армия не може да постигне голямо превъзходство в сили и средства.
Различията между съюзниците при оценка важността на театрите на военните действия през Първата балканска война не позволява да се избере единен главен стратегически удар. Съюзническите армии съсредоточават усилията си на Македонския театър на военните действия, а българската армия нанася удара си по Тунджанското направление, където насочва 60 % от личния състав и 78 % от полевата артилерия. От гледна точка на разположението на противниковата групировка това решение е целесъобразно, но насочването на малко сили по другите направления, и главно в Македония, не гарантира постигането на целта за обединение на българските земи.
Стратегическото настъпление се проявява под различни форми. През Първата балканска война се провеждат последователни операции на основните сили на българската армия (1-ва, 2-ра и 3-а армия) и на отделни обединения на част от театъра на военните действия и на важни операционни направления. Първата световна война утвърждава практиката за провеждане от коалицията на последователни настъпателни операции от група армии. Така срещу сръбската армия настъпват групата „Макензен“ и 2-ра отделна армия. За разгрома на Румъния през следващата година настъпва новосъздадената група армии „Макензен“. Участието на българската армия в стратегическото настъпление срещу Сърбия се проявява под формата на общо три едновременни и последователни операции на две отделни армии. Същото се повтаря и във войната с Румъния, като най-напред са разгромени основните противникови войски в Добруджа, а след това военните действия се пренасят по Мунтенското оперативно направление. Така е и във войната през есента на 1944 г., когато три наши обединения провеждат общо четири едновременни и последователни по фронта и в дълбочина армейски настъпателни операции.
В стратегическото настъпление на българската армия през отделните войни се очертават различни, но недостатъчно ясно изразени способи за разгром на противника. Така концентричните удари на съюзническата група армии „Макензен“ от северозапад, изток и югоизток и настъплението на 2-ра армия към Овче поле през 1915 г. могат да доведат до разчленяване на целия стратегически фронт на сръбската армия, обкръжаване и унищожаване на нейната групировка, отбраняваща се в северната част на театъра на военните действия. Такъв замисъл обаче не съществува в плановете. На практика стратегическото настъпление се провежда чрез последователно изтласкване на сръбските войски към албанските планини.
При настъплението в Добруджа през 1916 г. се прилагат фронталният удар и отхвърлянето на противника. Първоначално действията започват със сковаване на широк фронт и удар по десния противников фланг за последователно овладяване на Тутраканската и Силистренската крепост. Фронталните удари и изтласкването на противника се прилагат и в дълбочина.
В Първата балканска и Втората световна война се нанасят няколко удара за разгром на отделните противникови групировки. Този способ се налага от характера на театъра на военните действия и противниковата отбрана. В направлението на главния удар в Източна Тракия се търси блокиране на част от противника в Одринската крепост, а с удар по фронта – да се разгромят основните му сили и да се притисне той към реките Ергене и Марица. Предвидените през втория етап от настъплението през 1944 г. сходящи удари към Косово поле не преследват обкръжаването на германските войски. Реално и в тези две войни настъплението се води с последователно отхвърляне на отбраняващите се. Обкръжаване на противникова групировка (корпусът на Явер паша) се постига само в Първата балканска война по спомагателно направление за настъпление на нашата армия.
Общо взето, стратегическото настъпление на българската армия започва при благоприятна обстановка. В Първата балканска война то се води срещу противник, който не е завършил стратегическото си развръщане. В двете световни войни започва с известен отстъп от началото на настъплението на съюзническите обединения. Така през 1915 г. действията на нашата армия започват една седмица по-късно, когато съюзниците вече са създали плацдарми по южните брегове на реките Дунав и Сава. Това принуждава сръбското командване да снеме част от прехвърлените преди това по нашата граница сили и средства, за да ги противопостави на австро-германските войски. Настъплението пък през 1944 г. започва десет денонощия след началото на Белградската операция, когато в направлението към Белград войските на Трети украински фронт са достигнали долината на р. Морава.
Добре е избрано началото на настъплението и на Северния театър през 1916 г. Отчита се, че пасивните действия не са благоприятни за нашата армия и изчакването не е в нейна полза. Така тя може да даде инициативата в ръцете на противника и да му осигури време за съсредоточаване в Добруджа на по-големи подкрепления от руската армия. Създавайки превъзходство в сили и средства и опирайки се на укрепените пунктове Тутракан и Силистра, придобива възможност да пробие тънката отбранителна линия на 3-а армия. Обратно – своевременното настъпление на нашата армия създава условия за разгром на противника по части.
Опитът за стратегическо настъпление в началото на Втората балканска война е обречен предварително не само поради своята неподготвеност, неблагоприятното съотношение на силите и средствата, изолирането на България от другите балкански държави, а и вследствие на разновременните и несъгласувани действия на развърнатите на отделните оперативни направления армейски обединения.
Отсъствието на ясно формулирани способи за разгром на противника се отразява неблагоприятно на воденето на стратегическото настъпление. В някои от войните се създават условия за обкръжаване на противника, но те не се използват. Особено характерно е това за Първата световна война, когато на два пъти има възможност за обкръжаване на сръбската армия. Първата възниква още през октомври, когато бързите действия на австро-германските войски от север и нашата 1-ва армия от изток могат да доведат до обкръжаване на сръбските войски източно от р. Морава. Възможността е пропусната главно поради нерешителните действия на германското и българското командване22.
Условия за обкръжаване в по-голям мащаб се създават и след това, когато австро-германските войски са по левия бряг на р. Западна Морава, 1-ва армия е в долината на р. Южна Морава, а северната група на 2-ра армия е в района на Скопие. Линията на фронта очертава дъга с изпъкналата си част на изток, позволяваща постигането на стратегическо обкръжаване на сръбската армия, на която остава само един вариант за действие – чрез последователна отбрана на всички удобни позиции да отстъпи към Косово поле и оттам към Албания. Обкръжаването може да се постигне чрез приковаване на противника по фронта и нанасяне на два сходящи удара в основанията на дъгата по направленията Чачак–Нови пазар–Прищина и Скопие–Прищина. Възможността отново е пропусната, а причините за това са много: липсата на единно командване на армиите, участващи в стратегическото настъпление; оттеглянето на значителни германски сили (три корпуса) от театъра на военните действия; бавното настъпление на 3-а австро-унгарска армия; недостатъчното количество български войски в района на Скопие и пропуснатата от Главното командване възможност своевременно да ги усили с освободените съединения от 1-ва армия; необединените действия на 1-ва и 2-ра армия; ограничените маневрени възможности на войските и др.23.
Сръбските войски се спасяват от обкръжение и благодарение на неумението на съюзническите войски да преследват след овладяване долините на Западна и Южна Морава. Такива действия са възможни само след решителен разгром на първоешелонните сили на противника и излизането на войските на оперативен простор. Макар че е поставена задача за преследване, то започва със закъснение, води се с недостатъчно сили и средства и без нужната енергичност. По този начин реално действията срещу сръбската армия се проявяват като равномерен натиск по целия фронт, който води до постепенното изтласкване на противника към Адриатическото крайбрежие.
В Първата балканска и Втората световна война също се пропускат удобни случаи за преследване на противника. Така евентуално преследване на Източнотракийския театър на военните действия през 1912 г. след успешните срещни сражения може да доведе до значително по-добри резултати от първите операции и да изведе българската армия дълбоко в Цариградския полуостров. Отсъствието на такива действия не води до реализиране и на замисъла за притискане на противника към реките Марица и Ергене. Едно решително преследване в направлението на главния удар през 1944 г., след овладяването на Ниш, може да изведе бързо нашата армия в Косово поле и да спести подготовката и провеждането на допълнителна операция за неговото овладяване. Наличието в този случай на бързоподвижни съединения само по себе си не решава въпроса за преследване на противника.
В хода на стратегическото настъпление понякога се налага да се преминава към отбрана по отделни направления, главно на фланговете. Характерни в това отношение са действията през есента на 1915 г., когато на българската армия се налага да спира настъпващите от юг съглашенски войски. Очаква се техните удари да се проявят от Прилеп към Велес и по долините на реките Вардар и Струмица към Велес и Щип. Затова в началото на ноември Главното командване заповядва на командващия 2-ра армия да оборудва рубежа Велес–Щип24. С последвалите отбранителни действия се осигурява левият фланг на главната настъпателна групировка. Макар и по-малко застрашен, флангът на войските, нанасящи главния удар в Първата балканска война, се осигурява чрез блокиране на Одринската крепост и настъпателни действия на отрядите от Родопите към Беломорския бряг. В този случай реално Главното командване се презастрахова с повече от необходимите сили и средства. Главният стратегически удар пък през есента на 1944 г. се осигурява с настъплението на една армия, макар и с ограничен състав по Горноджумайско-Велешкото оперативно направление.
В хода на стратегическото настъпление се провежда широк маньовър със сили и средства. Така за усилване на настъпващите на Цариградския полуостров войски към края на първия период на Първата балканска война са прехвърлени половината от силите, действащи на Одринското направление. За настъплението през втория период на тази война в Източна Тракия са прехвърлени всички войски от Западния театър и Беломорието. Настъплението на българската армия през 1915 г. започва със седем съединения, а завършва с десет. В хода на неговото провеждане поради стесняване на полосата за действие и предвид новата опасност от десантиралия в Солун противник се осъществява последователно прегрупиране на отделни съединения от десния фланг на нашата армия на юг. С този маньовър започва осигуряването на необходимите сили и средства на възникващия нов фронт. Така е и във войната през есента на 1944 г., когато 2-ра армия започва настъплението с осем, а завършва с шест съединения; 1-ва започва с две и завършва с пет съединения, а 4-а започва с едно, в хода на действията стават три, а в края остават две. Този маньовър се налага преди всичко от действията на противника и се провежда в условия на малко стратегически резерви. Затова той се изразява главно в прегрупиране на войски от едно на друго оперативно направление.
В две от войните на българската армия (Сръбско-българската и Втората балканска война) стратегическото настъпление се проявява под формата на контранастъпление. То се провежда на най-важните направления от театъра на военните действия, а по останалата част от фронта продължава воденето на отбраната. Отличава се със значителна предварителна подготовка, която протича в условията на наложената ни стратегическа отбрана и включва решително противодействие на настъпващия противник, прегрупиране на войски от други фронтове и набиране на нови сили за създаване на благоприятно съотношение. В отбранителните военни действия се използват предимствата на планинско-гористата местност и укрепленията за удържането и осигуряването на удобни изходни рубежи за контранастъпление. Новопривлечените войски като правило не се използват за нуждите на отбраната. При скрито прегрупиране и заемане на изходното положение контранастъплението може да се проведе без общо превъзходство в сили и средства, както е през лятото на 1913 година.
Решението за контранастъпление се взема предварително (Сръбско-българската война) или в хода на принудителните отбранителни действия (Втората балканска война) и се привежда в изпълнение със завършване на подготовката. Значително по-сложен е вторият случай. Той поставя на изпитание умението на командването своевременно да долови и разкрие кризата в настъплението на противника и да организира и подготви своите действия. Те започват срещу подвижен фронт, когато противникът, макар и бавно, продължава да настъпва. Целта обаче и в двата случая е решителна и се свежда до разгром на противника и постигане целите на войната.
Контранастъплението в Сръбско-българската война започва след двудневна оперативна пауза. Тя се налага поради необходимостта от укрепване на Западния корпус, попълване на резервите с бойни и хранителни припаси, възстановяване на изтощения в предишни сражения и ускорени маршове личен състав. Много важна причина е и неизползването на обстановката поради отсъствието на надеждно разузнаване. Нашето командване очаква активни действия на противника, а той всъщност е готов да започне оттегляне. Контранастъплението се води чрез фронтално изтласкване на Нишавската армия. То представлява система от удари по фронта на сравнително малки по състав групировки. За дълбоко обхождане на противника няма достатъчно подвижни войски.
Взаимодействието в стратегическото настъпление се осъществява на две нива – в българската армия и в рамките на коалицията. В мащабите на нашата армия то има предимно оперативно-стратегически характер и се изразява в съгласуваните действия на настъпващите по отделните направления групировки, а на приморските направления – и между сухопътните войски и флота за изпълнение на единната цел и замисъл на Главното командване. При провеждане на контранастъпление се съгласуват действията на ударните групировки с активната отбрана по другите направления.
Стратегическото взаимодействие в коалиция се проявява основно в двете световни войни. През първата балканска война съюзниците действат на два отделни театъра и съгласуват главно началото на своето настъпление. Основа на взаимодействието в Първата световна война е военната конвенция от септември 1915 г., в която се определят целите и задачите на действията на германските, австро-унгарските и българските войски срещу Сърбия, количеството на отделените от съюзниците сили и началото на тяхното настъпление. В заповедите на фелдмаршал Макензен и в директивите на нашето главно командване се конкретизират задачите на отделните армии. В плана пък на германското командване за войната срещу Румъния се предвиждат последователни и едновременни действия на съюзническите армии в Добруджа, Трансилвания и Мунтения. Това осигурява в значителна степен воденето на съгласувани действия срещу конкретния противник. Известно съгласуване се осъществява между настъплението на Балканите и действията по останалите фронтове в Европа.
Стратегическото взаимодействие между българската, съветската и югославската армия през есента на 1944 г. се изразява в съгласуване на силите и средствата, задачите, направленията на главните удари, началото на настъплението и взаимното осигуряване. От особено значение за решаването на тези въпроси е проведената на 5 октомври 1944 г. в Крайова среща, на която представители на трите армии се договарят по редица проблеми и решават, че незабавно ще започнат да осъществяват най-тясно взаимодействие. Неговото начало по същество е поставено още преди тази среща.
Основните задачи в стратегическото настъпление изпълняват сухопътните войски. Тази роля им се определя поради големия относителен дял, който те заемат от общия състав на българската армия. Във войните за национално обединение авиацията е още в период на организационно оформяне, попълване с личен състав и материална част и осмисляне на нейното място и роля. По тази причина нейното съдействи на сухопътните войски е скромно. Във войната срещу Германия през есента на 1944 г. авиацията, оформена вече като самостоятелен род войска, изпълнява основно задачи по поддръжка на сухопътните войски в хода на тяхното настъпление; нанасяне на удари по автомобилните и жп превози на противника; водене на борба с противниковата авиация; провеждане на въздушно разузнаване. Флотът участва в стратегическото настъпление на българската армия главно през Първата балканска война и във войната срещу Румъния през 1916 г., когато действията се провеждат по приморски направления. Той изпълнява задачи, свеждащи се до наблюдение на противника по море, крайцеруване по неговите комуникационни пътища и защита на черноморските пристанища. Ограниченият състав на флота не му позволява той да оказва по-голяма поддръжка на сухопътните войски.
Размахът на стратегическото настъпление на българската армия е твърде различен, което е показано на Таблица 5:
Таблица 5
|
Войни |
Фронт |
Фронт |
Дълбочина (км) |
|
Сръбско-българска, 1885 г Първа балканска, 1912–1913 г. Втора балканска, 1913 г. Първа световна, 1915–1918 г. Войната с Германия, 1944–1945 г. |
180–200 450 400–450 200–850 250 |
45–50 450 70–90 200–250 250 |
50–60 250–280 15–20 200–280 180–200 |
Когато войната започва със стратегическо настъпление, то се води по целия фронт на военните действия. Така е в Първата балканска война, през 1915, и във войната с Германия (1944–1945 г.). В хода на войната стратегическото настъпление, особено когато е под формата на контранастъпление, се води на част от театъра на военните действия.
В широка граница е дълбочината на настъплението. Тя се обуславя от целите и задачите, промените в общата военнополитическа обстановка, наличните сили и средства, особеностите на театъра на военните действия и други фактори и условия. Най-малка тя е в контранастъплението през Втората балканска война, което остава незавършено поради бързата намеса на дипломацията, довела до прекратяване на войната. С подобни средства е спряно настъплението на българската армия и в Сръбско-българската война. Макар и с голяма дълбочина, стратегическото настъпление през 1915 г. остава относително незавършено.То постига в значителна степен целите на войната срещу Сърбия, но не е използвана възможността за развитието му към Солун срещу съглашенските войски. Напълно се постигат целите на стратегическото настъпление през Първата балканска и Втората световна война. През 1912 г. обаче политическото ръководство не използва своевременно резултатите от стратегическите действия, което води до излишно удължаване на войната. Грешките се повтарят и по-късно, когато въпреки успешните действия на нашата армия във войната срещу Германия (1944–1945 г.) България не е призната от съюзниците за съвоюваща
към начална страница "военно издателство"