към начална страница "военно издателство"

към читалня

към съдържание

1. Отбранителна операция

Много са случаите на отбранителни действия на армейските обединения. Още в Първата балканска война 1-ва и 3-а армия се отбраняват при Чаталджа, а 4-а армия отбранява Галиполския полуостров и мраморноморския бряг. През Втората балканска война българската армия постепенно преминава към отбрана по всички оперативни направления на Западния театър на военните действия. Определено значение за войната и за оперативното изкуство имат действията на 2-ра и 4-а армия. По време на позиционния период на Първата световна война на Южния фронт се отбраняват 1-ва, 2-ра, 4-а и 11-а армия. Типични отбранителни операции провеждат само 1-ва и 11-а армия, които се оказват срещу ударите на съглашенските войски, особено през септември 1918 г. През втория период на войната срещу Германия (1944–1945 г.) Първа българска армия провежда две операции, като с най-висока стойност е Дравската.

В разглежданите войни се очертават няколко случая, при които оперативните обединения преминават към отбрана:

• След успешни настъпателни действия на българската армия, постигане на определените военни и политически цели и овладяване от войските на важни райони и рубежи. През Първата балканска война 4-а армия след излизането си на Мраморно море и овладяването на част от Галиполския полуостров преминава към организирането на отбрана на морския бряг. Подобни действия са особено характерни за нашите обединения през Първата световна война. С овладяването на част от Сърбия и Македония отделните армии се насочват на юг и достигайки границата с Гърция, преминават към отбрана. Това, както вече бе отбелязано, е наложено преди всичко от съюзника във войната и е съпроводено с пропуснати възможности и бъдещи загуби.

• За отразяване на очаквани противникови удари и създаване на условия за решително настъпление. Типична в това отношение е Дравската отбранителна операции на Първа българска армия през март 1945 г. Тази отбрана има определено преднамерен характер и е подчинена на замисъла и действията на Трети украински фронт;

• След неуспешни опити за настъпление. Изпълнени с подобни примери са двете балкански войни. През първата две наши обединения (1-ва и 3-а армия) организират отбрана след провалилото се настъпление в района на Чаталджа. Неуспешните опити за настъпление срещу сръбската и гръцката армия принуждават 4-а и 2-ра армия да отбраняват съответно Велешко-Горноджумайското и Струмското направление. При тези случаи обикновено инициативата преминава на страната на противника, а нашите обединения се оказват в неблагоприятна обстановка.

• След изчерпване на настъпателните възможности. Към такава отбрана преминава Първа българска армия през април 1945 г. Тя възниква към края на Мурската настъпателна операция, когато поради заделяне на сили и средства за осигуряване на левия си фланг армията излиза пред укрепена противникова полоса с недостатъчни за нейното овладяване войски.

Практиката на българската армия не ни дава опит за подготовка и водене на отбранителна операция в началото на войната. Решителните цели във войните за национално обединение (1912–1918 г.) и в завършващия етап на Втората световна война, както и конкретната военнополитическа обстановка предопределят тяхното започване с настъпателни операции.

Посочените случаи на преминаване към отбрана в хода на войните дават своето отражение върху подготовката и воденето на операциите. Те могат да протекат както в благоприятни, така и в утежнени условия от гледна точка на разполагаемите сили и средства, инициативата, наличното време и други показатели.

Подготовката на армейската отбранителна операция включва мероприятия, които постепенно се обогатяват както количествено, така и съдържателно. Документите, които регламентират действията на „големите войскови единици“ през разглеждания период, не са особено изчерпателни. Те обикновено изброяват определени дейности, без да затварят кръга от мероприятия1. Практиката от войните дообогатява теорията. Така, естествено, без да достигне днешната комплексна система, можем да приемем, че подготовката на отбранителната операция най-общо съдържа: вземане на решение от командващия; поставяне задачи на войските; планиране на операцията; създаване на групировката; организиране на взаимодействието; организиране на осигуряването; подготовка на щабовете и войските. Тези дейности са застъпени в различна степен през отделните войни в зависимост от степента на достигнатите теоретични схващания и практическия опит.

Командващият армията взема решение за отбрана въз основа на получената задача, която е с различна степен на пълнота, но с тенденция във войните да става все по-подробна – заповядване не само на полоси, участъци и позиции, но и на групировката, основите на взаимодействието със съседните обединения, осигуряването и др. Това дава възможност на командващия и щаба да разкрие мястото на армията в замисъла на старшия началник и по-добре да оцени обстановката, в която тя ще изпълнява поставената є задача. Най-съществено влияние върху целта на операцията, групировката на войските и начина на техните действия оказват противостоящият противник, собствените сили и средства, физико-географската характеристика на района на военните действия и др.

Целите на отбранителните операции се определят преди всичко от мястото и ролята на отделните армии в плановете на старшия командващ за водене на войната или за военните действия по отделните оперативни направления. През Първата световна война българската армия по ред причини преминава към позиционна война със задача да задържа повече противникови сили на Южния фронт. Това налага воденето на пасивни действия, въпреки категоричните схващания, че „пасивната отбрана е обречена на поражение“ и че отбраната има някакъв смисъл само ако тя подготвя бъдещото настъпление1а. Такова стратегическо решение предопределя целите на армейските отбранителни операции, чиято решителност се свежда само до недопускане вклиняване на противника и удържане на заповяданите полоси възможно по-дълго време. Не надхвърлят тези рамки и целите на отбранителните операции по време на Балканските войни. По-различно е положението в Дравската операция, когато отбраната на Първа българска армия е подчинена на предстоящото настъпление. В същото време обаче общата обстановка в завършващия етап (период) на войните за национално обединение поставя резултатите от тях в много голяма зависимост от устойчивостта на отбраната на отделните обединения.

Задачите на подчинените войски се поставят от командващите с оперативни заповеди. В тяхното съдържание обикновено се включват: сведения за противника, целта на отбраната и задачата на армията, съседи и техните задачи, задачите на отделните съединения и армейски части, някои въпроси по съдействието (взаимодействието) между войските и осигуряването, устойчивостта на свръзката, мястото на щаба на армията. Съпоставено в отделните войни се очертава тенденция на обогатяване на съдържанието на пунктовете от заповедта с повече информация. Във войните 1912–1918 г. и особено през Първата световна война освен оперативните заповеди до подчинените се изпращат и отделни наставления, упътвания и оперативни наредби, чрез които се дават допълнителни и по-конкретни указания по заемането на позициите, за противника и разузнаването, по Тила, за подготовката на газовата отбрана и др. През Втората световна война част от тези въпроси се регламентират с отделни оперативни заповеди.

Сложният процес на планиране на операциите се затруднява особено през първите войни от известни непълноти в теорията, от недостатъчната развърнатост на щабове и недостига на средства за свръзка. Специални планове обикновено не се разработват, а там където ги има, те най-често повтарят по съдържание оперативните заповеди, като разглеждат по-подробно отделните проблеми. През втората половина на Първата световна война някои от обединенията започват да разработват планиращи отбраната документи под формата на съображения или упътвания. Така през август 1917 г. щабът на 1-ва армия разработва много подробни съображения за подготовката на отбраната на заповяданата полоса. Текстуалната им част съдържа: задачата на армията, оперативна и тактическа оценка на полосата, участъци за отбрана и позиции в тях, групировка на войските, начин на действие в зависимост от настъплението на противника и др.2. Допълнително са приложени карти с групировката и таблици с дължината на окопите, ходовете за съобщения и укритията. Към планиращите документи могат да се причислят, макар и с известна условност, посочените преди това наставления и оперативни наредби.

Трябва да се отбележи, че има известна разлика между упътванията и съображенията и тя не е само в наименованието им. Така в цитираните вече съображения отбраната на армията се разглежда в зависимост от това, в кои участъци (направления) настъпва противникът. В разработените от 2-ра армия упътвания действията на войските се регламентират в зависимост от последователността в настъплението на противника – когато той е на далечните, средните и близките подстъпи и когато вече нанася удара3.

По-нататъшно развитие бележи планирането при подготовката на Дравската операция. В разработения за нея план са отстранени и някои непълноти от заповедта на командващия относно съсредоточаването на усилията на армията. Освен това е съставен и специален план „Ропотамо“ за използването на вторият ешелон и резервите в зависимост от настъплението на противника. Разработени са и планове за прегрупиране на войските, за разузнаване, за взаимодействие със съседните обединения и авиацията и за някои от видовете осигурявания.

Особено важно за отбраната е решаването на проблема за оперативното построение на армията. Неговите елементи се оформят още през Балканските войни и те могат да бъдат: един или два ешелона, преден отряд (авангард), армейска артилерия, инженерен резерв, противодесантен отряд, общ резерв и тил. През Първата световна война се появяват още два нови елемента – противоаеропланна (противовъздушна) отбрана и армейска авиация4. Това построение не е постоянно за всички операции. В конкретните случаи то се определя от мястото и ролята на армията, от наличните сили и средства, от широчината на полосата за отбрана, от физико-географските условия на района на военните действия и др. През Първата балканска война преобладава двуешелонното оперативно построение, а в Първата световна война то е в един ешелон. Тогава се очертава стремеж да се увеличава по състав общовойсковият резерв, като към него освен пехотните части се включват щурмова дружина, конница до ескадрон и колоездачна рота. Въпреки това той си остава с ограничени възможности. Отсъствието на армейски артилерийски групи (поради широките полоси и недостатъчното артилерия) води дотам, че в тази война командващите армии нямат в свои ръце достатъчно сили и средства, с които да влияят съществено върху хода на операциите.

По-нататъшно обогатяване на оперативното построение се очертава през Втората световна война. Като нови елементи в него се появяват противотанковият резерв и подвижният отряд за заграждения. Така подвижният отряд за заграждения (наричан тогава „летящ отряд“) се създава от армейския инженерен полк и основните му задачи са „създаването на бързи минни заграждения“ и воденето на близка борба с противниковите танкове5. Липсата на авиационни средства в армията поради централизираното им използване води до отпадането от оперативното построение на армейската авиация. Разширяват се функциите на втория ешелон и някои от резервите. Предвижда се те да участват главно в контраударите на армията, а по изключение да попълват или сменят войски от първия ешелон.

Създаваното оперативно построение и разполагането на неговите елементи в полосата за отбрана показват степента на умение на съответния командващ да съсредоточава усилията на армията. За съжаление в много от случаите оценките не могат да бъдат високи. В отбраната на 4-а армия на Мраморноморското крайбрежие (1913 г.), в операциите през Втората балканска и Първата световна война обикновено силите и средствата се разпределят равномерно. Така 4-а армия разполага втория си ешелон в страни от действията на противника на Галиполския полуостров и десанта при Шаркьой6. При отбраната през 1913 г. 2-ра армия не съсредоточава основните си сили за преграждане на главното направление от Солун към долината на р. Струма, което позволява на гръцката армия лесно да обхожда фланговете на пръснатите на широк фронт български войски7. Разликата в широчината на полосите, които отбраняват съединенията през Първата световна война, се дължи преди всичко не на стремежа да се съсредоточават усилията, а на различното количество пехотни дружини и артилерия, с които разполагат отделните дивизии.

По-различно е положението през Втората световна война, когато под влиянието на различни фактори не само се определят вероятните направления за настъпление на противника, но на тази основа се избират и районите за съсредоточаване на усилията на армията. Това обикновено става на десния фланг на Първа българска армия, за да могат да се съединят усилията є с тези на съседната 57-а армия от Трети украински фронт, с която изпълняват обща задача за отразяване на противниковите удари. Така в Дравската операция армията съсредоточава на Западния участък около 70 % от силите и средствата. По този начин при обща оперативна плътност 24 км на дивизия, около 6 оръдия и минохвъргачки и по-малко от две противотанкови оръдия на километър фронт в района за съсредоточаване на усилията на дивизия се падат средно 15 км и по 10 оръдия и минохвъргачки и над три противотанкови оръдия на километър фронт8. Тези плътности са значително по-високи от съответните показатели в полосата за отбрана на българската армия, където противникът нанася своя главен удар през септември 1918 г.

Показателни за отбранителните операции са заеманите от армиите полоси и тяхното инженерно оборудване. Твърде различни са широчините на отбраняваните полоси9. Още в Първата балканска война те са в границите от 20–22 км (за армиите, отбраняващи се при Чаталджа), до 140 км (за отбраняващата Мраморноморския бряг 4-а армия). Във Втората балканска война те достигат от около 50 км за отбраняващата се срещу сръбските войски 4-а армия до непосилните 300 км за 2-ра армия, която действа от Кукуш, по брега на Бяло море до границата с Турция. Основните сили на тази армия заемат сухопътния участък на фронт около 100 км.

Много широки са полосите за отбрана и през Първата световна война – от 60 до 130 км, а на приморското направление и повече. Например 2-ра армия до края на 1917 г. се разполага от връх Висока чука на Беласица планина до устието на р. Марица. Този път обаче полосата и войските є са разделени на две и се формира нова (4-а) армия, на която се възлага отбраната от Тахинското езеро до устието на р. Марица10. Получава се така, че на Южния фронт всяка армия прикрива отделно оперативно направление.

По-широките полоси за отбрана във войните за национално обединение, надхвърлящи многократно теоретичните схващания, се обуславят от големия фронт на стратегическата отбрана на българската армия във Втората балканска и Първата световна война; недостига на сили и средства; физико-географския характер на районите на военните действия и преди всичко наличието на много планини и морски крайбрежия; важността на отделните оперативни направления и др.

Във военните действия на завършващия етап за разгрома на Германия 1945 г. Първа българска армия също води отбраната на широки полоси. В Дравската операция тя е 140 км, а в Чаковецката достига първоначално до 220 км. Това се определя от отбраната на широка водна преграда, от мястото на армията в оперативното построение на Трети украински фронт, от възможностите на противника при общата военнополитическа обстановка, а за Чаковецката – и от обстоятелството, че едновременно с подготовката на отбраната армията започва настъпление с част от войските си от левия фланг, с което постепенно стеснява своята полоса.

Обикновено във войните полосите на армиите се разделят на участъци – два-три на брой, в зависимост от характера на местността и преминаващите по нея оперативни направления. Понякога участъците се степенуват в зависимост от значимостта им за устойчивостта на отбраната и на тази основа се създават групировките (оперативното построение).

Дълбочината, на която армиите изграждат своята отбрана във войните за национално обединение, е също различна11 – от 35–45 през Първата балканска до около 20 км през Втората балканска и Първата световна война. По-голямата дълбочина за 1-ва и 3-а армия при Чаталджа е в резултат на изградената от тях полоса за осигуряване (12–15 км), която се заема от войски в състав до дивизия. На втората (главната) полоса се развръщат основните сили, а на третата (тилната) – резервите. Обикновено войските от главната и тилната полоса не заемат през цялото време позициите, а се разполагат в райони, отстоящи на 3–5 и повече километра от тях. При отбраната на морския бряг 4-а армия набелязва две полоси, но практически оборудва само главната.

През Първата световна война поради характера на местността не се изгражда полоса за осигуряване. Първите две полоси съставляват тактическата зона на отбраната, а третата, отстояща на 8–9 и повече километра от предния край, също се заема от армейските резерви. При организиране на противодесантната отбрана през 1916 г. се възприема изграждането на една позиция непосредствено до морския бряг. Това се налага от идеята да не се позволи на противника да стовари десант на определени пунктове. Широките полоси и малкото сили не позволяват този начин на действие. Затова се пристъпва към създаването на позиции в дълбочина, на които да се спира противникът и които да бъдат използвани от резервите при провеждане на контраатаки12.

През Първата световна война настъпват промени в инженерното оборудване на отбраната. От линейна и групова, главно на основата на германския опит, тя започва да се превръща в зонова. Дивизиите изграждат бойни зони, включващи две части – пехотна и артилерийска, всяка с дълбочина от 1,5 до 3 км, но въпреки това отбраната не получава навсякъде завършен зонов характер.

В Дравската операция през март 1945 г. Първа българска армия също изгражда три полоси. Корпусната организация на армията, двуешелонното є оперативно построение и самото очертание на фронтовата линия водят до увеличаване на дълбочината на 30–40 км. Още повече се утвърждава практиката да се оборудват отсечни позиции и да се създава система от инженерни заграждения. За тяхното изграждане в дълбочина се използват местното население и средства от старшия началник.

Във войните за национално обединение липсва стройна система за организиране на взаимодействието. Такова понятие не съществува в регламентиращите документи, в които става дума само за известно съдействие между войските. На командващите не се вменяват функции и дейности за съгласуване на усилията на подчинените. Затова единственото, което се среща в оперативните им заповеди при поставяне на задачите на подчинените, е „да поддържат тясна връзка помежду си“ и „да си съдействат при нужда“.

Значителна крачка все пак е направена през Първата световна война, когато започва да се говори за взаимодействие. В съображенията, които се разработват за подготовката и воденето на отбраната, съществува отделен раздел, наречен „начин на действие“. В него се съгласуват усилията на войските за удържане на отделните полоси и позиции в зависимост от конкретните действия на противника. В този смисъл съображенията могат да се приемат и като планиращ взаимодействието документ.

Отбранителните операции на Първа българска армия във войната с Германия (1944–1945 г.) бележат нов етап по отношение на организирането на взаимодействието. Тогава по опита на съветските войски се разработват специални актове за осигуряване на стика и организиране на взаимодействието както със съседните обединения (57-а армия на Трети украински фронт и 3-а югославска армия), така и в нашата армия13. Те представляват текстуален документ със съответни приложения – карти, схеми, таблици. По същество това са първите самостоятелни документи, планиращи взаимодействието между сухопътните войски, които започва да разработва нашата армия. В тях се предвиждат контраатаки и контраудари с вторите ешелони, отделя се необходимото количество артилерия и се планира нейният огън, предвиждат се инженерните мероприятия, организира се свръзката за взаимодействието. Тези въпроси в Дравската операция се усъвършенстват и детайлизират по време на проведените при подготовката є занятия и командно-щабни учения. Известно съгласуване на усилията между елементите от оперативното построение се постига чрез споменатия план „Ропотамо“, който предвижда различни варианти на използване на втория ешелон и резервите в зависимост от противниковото настъпление. Пак в тази операция се съставя и план за взаимодействието с част от авиацията на 17-а въздушна армия на Трети украински фронт, отделена да поддържа Първа българска армия14. Особеното в него е, че по-подробно се съгласуват действията за разузнаването на противника и възпрепятстването на неговия подход към полосата за отбрана. По ред обективни и субективни причини нашата армия не стига до разработването на планова таблица за взаимодействието, каквито вече се съставят в съюзническите обединения.

Организирането на осигуряването се оказва не само важна, но и много трудна дейност. Войните потвърждават голямата роля и значение на съществувалите дотогава осигурявания и на нарасналия обем от задачи за решаване. Развитието на средствата за водене на въоръжената борба налагат последователно и нови видове осигуряване, свързани с „газовата отбрана“, противодействието на авиацията и танковете. Във войните за национално обединение отделните видове осигуряване се регламентират с оперативни наредби. В операциите на Първа българска армия във войната с Германия (1944–1945 г.) се отдават отделни оперативни заповеди, а за някои осигурявания се разработват и планове.

Разузнаването за нуждите на армейското командване се води главно от конницата, а в някои войни и от авиацията. В коалиционните войни се разчита и на сведения от съюзника. По същество обаче няма развърнати достатъчно специализирани органи и много често командващите армии, особено в хода на операциите, изпитват нужда от данни за противника.

Опитът показва, че трябва да се отделят специални грижи за охраната на фланговете на отбраняващите се групировки. Това се налага от широките полоси за действие и наличието понякога на големи междини и открити флангове. Тогава има нужда от съгласуване на усилията със съседите, което не винаги се постига.

Повишените възможности на средствата за поразяване увеличават постепенно ролята, значението и обема от задачите за инженерното осигуряване, в което се включват всички родове войски. Засилващата се през годините активност на противниковата авиация налага организирането на противовъздушна отбрана на отделните градове, пунктовете за управление на армията и войските. За тази цел се привличат както собствени, така понякога и съюзнически зенитни средства и самолети.

Многообразното и многообемно тилово осигуряване се регламентира с указания за етапната служба, интендантското, оръжейното и огнестрелното снабдяване, санитарната, ветеринарната, превозната и военнопощенската служба. Постепенното влошаване на икономическото състояние на страната във войните 1912–1918 г. се отразява негативно и върху материалното осигуряване на армията. Благоприятно е решен този проблем за Първа българска армия във войната с Германия (1944–1945 г.). Като изхожда от затрудненото положение на армията поради голямото є отдалечение от базите, военният съвет на Трети украински фронт взема решение през януари 1945 г. да поеме нейното снабдяване15. Това, естествено, не става безвъзмездно, а за сметка на осигуряването на намиращата се в нашата страна 37-а съветска армия.

С изключение на Втората балканска война, нашите обединения разполагат с достатъчно време за подготовката на щабовете и войските. Особено значително е то по време на позиционния период на Първата световна война. Неговото оползотворяване обаче в отделните войни не е еднакво и довежда до различна готовност на войските за изпълнение на поставената задача. Оказва се в крайна сметка, че не съществува правопропорционална зависимост между наличното време и степента на готовност. Освен от времето подготовката на щабовете и войските е в зависимост от конкретността на поставените задачи, от готовността за провеждане на заповяданите мероприятия, от контрола и помощта на старшия началник и др.

Особено благоприятно се отразява провеждането на полеви и командно-щабни учения. Те поддържат тренираността на щабовете и войските и ги подготвят за отбранителните действия в конкретни условия. На това се обръща внимание във всички войни, но особено активна е подготовката за Дравската операция. В края 1945 г. на февруари се провежда военна игра на карта с всички командири на дивизии и с началниците на артилерията и снабдителните отдели, а в началото на март – учение с 12-а пехотна дивизия (втори ешелон на 3-и корпус) на тема „Контраудар в полосата на 10-а пехотна дивизия“16. Голяма част от подготовката на операцията протича с помощта, участието или контрола на представители на фронта и съседната 57-а армия. Тази практика не е нова. Подобни проигравания, макар и в по-малък мащаб, се организират при подготовката на отбраната от българската армия съвместно с германските войски през Първата световна война.

Отбранителната операция се провежда в условията на различно по количество превъзходство на противника, особено в направлението на главния му удар, при високо напрежение и обикновено с участието на основните сили и средства на армията. Постепенно се оформят три условни етапа на операцията: възпрепятстване изнасянето и развръщането на противника към предния край на отбраната и действия за удържане на полосата за осигуряване; водене на бойни действия за отразяване на противниковата атака и удържане на главната полоса на отбраната; разгромяване на вклинилия се в отбраната противник и възстановяване на нейната цялост.

Действията за възпрепятстване на изнасянето и развръщането на противника започват с неговото раздвижване и завършват до излизането му на рубежа за атака (пред полосата за осигуряване). През това време той се стреми с огнево поразяване да нанесе загуби на армията на възможно по-голяма дълбочина и преди всичко в направлението на главния му удар.

За въздействие върху противника се привличат последователно огневите средства в зависимост от тяхната далекобойност. Със съсредоточени, масирани, подвижни и други огньове артилерията нанася максимални загуби на противниковата групировка и нарушава нейното едновременно изнасяне. При възможност старшият началник оказва съдействие на армията със свои средства. Такъв е случаят в Дравската операция, когато авиацията на Трети украински фронт нанася удари по противника в неговите изходни райони и при подхода му към полосата на Първа българска армия.

Бойните действия за удържане на полосата за осигуряване се водят там и когато има изградена такава. Характерен случай в това отношение са операциите на 1-ва и 3-а армия при Чаталджа през 1913 г., когато те имат по една пехотна дивизия в авангард. В продължение на шест дни (23–28 януари) тези съединения водят бойни действия с многократно превъзхождащата ги Чаталджанска противникова армия. Ударът на противника по фронта се съчетава с малък морски десант на Черноморския бряг при Подима. Въпреки това настъплението е спряно в полосата за осигуряване, вклиняването не надвишава 10–12 км, противникът не успява да излезе пред главната полоса и целта на отбраната се постига още в тактическата зона.

Воденето на бойни действия за отразяване на атаката на противника и удържане на главната полоса започват от рубежа за атака на настъпващата групировка и завършват с овладяването на полосата или спирането на противниковото вклиняване в нейната дълбочина. Действията се характеризират с постепенното използване на основните сили и средства на армията и се водят с високо напрежение, активност и решителност за удържане на всяка позиция и нанасяне на максимални загуби на настъпващите.

При развръщане на противника за атака той се посреща с масиран артилерийски огън и последователно използване на стрелковото въоръжение в зависимост от неговата далекобойност. Не са редки случаите, когато отделни части и подразделения, без да изчакват противника му, нанасят удар пред предния край на отбраната (4-а армия във Втората балканска война, 1-ва армия в Първата световна война). Активността на отбраната се проявява в контраатаките на първоешелонните части и съединения, които командващият армията поддържа при възможност със свои средства.

При вклиняване на противника се извършва маньовър със сили и средства за неговото ограничаване и спиране. Подвеждат се войски от неактивните участъци към районите на военните действия (4-а армия при отбраната на Мраморноморското крайбрежие, 1-ва армия в Първата световна война, Първа българска армия в Дравската операция). В зависимост от конкретната обстановка и решимостта на командващия с неангажираните съединения могат да се проведат и активни (настъпателни) действия. Добър пример в това отношение има в отбраната на 4-а армия през Втората балканска война. Главният удар на противника в направление Кочани–Царево село–Горна Джумая не засяга войските от десния фланг на армията (8-а пехотна дивизия и Македоно-Одринското опълчение). С тях командващият армията преминава в настъпление, което принуждава противника да извърши прегрупирания към своя ляв фланг. Тези активни действия се оказват решаващи за изхода на отбраната на армията, като принуждават сръбската армия да спре настъплението си17.

Успехът пък на Дравската операция се дължи в значителна степен на нейната висока активност и широк маньовър със силите и средствата. Така от общо 14 дена само в два от тях армията води отбрана за спиране настъплението на противника. В резултат на маньовъра непрекъснато се подобрява съотношението.

Когато противникът нанася удара срещу 4-и корпус, той създава превъзходство около 3,5:1, а с въвеждането на войските за контраудар то е променено до 2:1 вече в наша полза.

Резултатите от бойните действия за главната полоса се оказват решителни за изхода на отбранителната операция като цяло. Когато армията успява да удържи тази полоса, тя съхранява отбраната си и създава условия главно чрез контраудари да възстанови при необходимост нейната цялост. При успешен пробив на противника обикновено отбраната рухва и спирането на настъплението в дълбочина става проблематично.

Контраударът се налага като най-решителната форма за унищожаване на вклинилия се в отбраната противник. Неговата същност се заключава в нанасяне на огнево поражение на противниковата групировка в съчетание с настъпателни действия на определените за нейния разгром войски и възстановяване на целостта на отбраната. Най-характерен пример в това отношение е Дравската операция. Благодарение на създаденото превъзходство в направлението на своя удар в южния участък на армията противникът успява да се вклини в отбраната и за два дни да създаде плацдарм до 10 км по фронта и до 5 км в дълбочина, където окончателно е спрян. За неговото ликвидиране се провежда контраудар, който започва с въвеждането на част от фронтовия резерв (133-и стрелкови корпус) и отбраняващите се в района съединения от нашия 4-и корпус. В хода на развитието на настъплението в сражение се въвежда и 16-а пехотна дивизия (втори ешелон на армията), която извършва преход от около 90 километра. При този случай се обогатява опитът по управлението на коалиционни групировки. Провеждащите контраудара български и руски съединения са обединени в оперативна група. Това се случва за пръв път и в двете армии, но практиката потвърждава целесъобразността от създаването при определени условия на такива временни формирования. Единното ръководство благоприятства управлението и взаимодействието на войските при изпълнението на общата задача.

Опитът от войните показва, че за успеха на контраудара е необходимо да е удържана главната полоса на отбраната; да е спряно противниковото настъпление или то да затихва; противникът да е изчерпал резервите си; армията да е съхранила достатъчно сили и средства или да е получила усиления, при което може да се създаде превъзходство в направлението на контраудара поне 2:1; да не е нарушена системата за управление; да има възможност за достатъчно огнево поразяване на противника и други.

Идеята за способите за ликвидиране на вклинилия се в отбраната противник, в това число и за провеждането на контраудар заляга в замисъла на командващия на операцията. В хода на бойните действия в зависимост от конкретната обстановка тя се доуточнява или се взема ново решение. Тогава се осъществява и непосредствената подготовка на контраудара. Командващият армията определя какви мероприятия трябва да се проведат незабавно, уточнява решението си, поставя задачи на войските по реда на тяхното изпълнение, уточнява взаимодействието и организира осигуряването. Участващите в контраудара съединения и части провеждат настъпателни бойни действия.

Особено трудни в хода на отбраната се оказват отстъпателните бойни действия. Такива са наложени на нашите обединения през Втората балканска и Първата световна война. Някои от тях са успешни, но други завършват с катастрофални последици. Така например настъплението на гръцката армия през юни 1913 г. застрашава тила и фланга на отбраняващата Велешко-Горноджумайското направление 4-а армия и тя е принудена да се оттегли на дълбочина 20–30 км и да заеме за отбрана Калиманската позиция. Отстъплението е успешно най-вече поради бездействието на сръбската армия.

През септември 1916 г. срещу вклинилата се в противника 1-ва армия нанасят удар по направлението Лерин–Битоля три съглашенски обединения (1-ва и 3-а сръбска и Източната френска армия). Поради значителното превъзходство на противника армията не може да удържи отбраната и е принудена след много тежки бойни действия да се оттегли на ред последователни рубежи в дълбочина на около 60 км, където окончателно спира настъплението на съглашенските войски. Оттеглянето се провежда сравнително организирано, без съществени загуби и не оказва решително влияние върху състоянието на Южния фронт.

Много характерни и със значително по-негативни резултати са отбраната и оттеглянето на 2-ра армия по Струмското направление през Втората балканска война. Те възникват след неуспешен опит на армията да настъпи към Солун. В продължение на 25 дни след множество бойни действия войските са принудени да се оттеглят на 100–150 километра. Основните причини за това са посочени в раздела за стратегическата отбрана. Към тях може да се добавят още някои грешки в ръководството на армията, които се свеждат главно до нецелесъобразното решение на командващия да води твърда отбрана в широката полоса по Струмското направление с малко налични сили и средства и да задържи необосновано дълго време войски по крайбрежието, вместо те да бъдат подведени към районите на военните действия. Нерешителните и бавни действия на гръцката армия, липсата на съгласуваност със сръбската армия, която не постига успех, не позволяват да се развие пробивът в стратегически и да се постигне разгром на нашата армия, за което съществува благоприятна военнополитическа обстановка. Втора армия успява постепенно да стабилизира фронта и да създаде условия за преминаването на българската армия в контранастъпление.

Катастрофални за нашите обединения са отбранителните действия през септември 1918 г. Тогава с решителна цел съглашенските войски нанасят три удара – два в полосата на 11-а и един в полосата на 1-ва армия. Главният удар се оказва непосилен за войските от левия фланг – 11-а армия (2-ра и 3-а пехотна дивизия) и за четири-пет денонощия противникът постига оперативен пробив. Действията по-нататък се развиват скоротечно по всички направления и резултатът е печален за българската армия като цяло. Основните причини за допуснатите пробиви са следните: възприемането и прилагането в продължително време на пасивната отбрана; неблагоприятната за нас обща военностратегическа обстановка на Южния фронт; създаденото от противника голямо превъзходство в направлението на главния удар; малката оперативна дълбочина на отбраната; недостатъчните оперативни резерви; неадекватните и преди всичко нерешителните действия на армейското командване както при подготовката, така и по време на военните действия и др.

Създаващата се през лятото на 1918 г. военнополитическа обстановка е достатъчно показателна за подготвяното от Съглашението настъпление, което не остава скрито от командващите армии. Те успяват да разкрият направленията на ударите на противника и евентуалното начало на настъплението. В значителна степен остават неразкрити силата на ударите и решителните цели, които се поставят с тях. Затова мерките за противодействие са половинчати. Нерешителни са действията и в хода на операциите, когато са пропуснати възможностите за заемането на изгодни отбранителни рубежи в дълбочина. По ред обективни и субективни причини не е осъществено противодействие и от Главното командване, въпреки че до към 19–20 септември съществуват условия за това. Отстъплението на българската армия става все по-неорганизирано и без контрол.

Продължителността на отбранителните операции е различна и се вмества в границите от 3 до 25 денонощия, с по-голямо приближение към долните показатели. Тя е в пряка зависимост главно от целите, задачите и възможностите както на настъпващия противник, така и на отбраняващите се обединения. Обикновено изходът на операцията се очертава още в първите няколко денонощия. Продължителността е в пряка зависимост от времето, необходимо за ликвидиране на противниковите вклинявания. Тя е по-голяма в случаите, когато се налага дълбоко оттегляне. 

В хода на войните се очертава известно развитие на използването на родовете войски. Пехотата продължава да изпълнява главна роля за отразяване на противниковото настъпление. Това се дължи на постепенното увеличаване на огневата є мощ в следствие на широкото навлизане в нейните организационни структури на картечниците, гранатохвъргачките, огнехвъргачките, а по-късно и на оръдейни и минохвъргачни системи. Това позволява отбраната на пехотата да бъде по-твърда и устойчива. През Първата световна война пехотните подразделения започват да се учат да воюват срещу танкове и в условия на употреба на бойни отровни вещества. Обогатява се опитът по водене на отбрана в планинско-гориста местност, при сложни метеорологични условия, на морски бряг и широка водна преграда. Тази роля на пехотата се запазва и поради несъщественото участие на конницата в отбранителните операции и закъснялото снабдяване на българската армия с бронетанкови средства.

Все повече нараства значението на оръжието и бойната техника. Още в Първата световна война се приема като първостепенно съотношението в техническите средства за поразяване. Във връзка с това се отдава все по-голям приоритет на артилерията. Нейната роля се повишава главно поради количественото є увеличаване и най-вече на гаубичната; техническото усъвършенстване на материалната част – увеличава се скорострелността и се повишава ефективността на снаряда; увеличаване на калибъра на артилерийските системи; въвеждането на механичната тяга и др. Положителен е опитът да се обединява артилерията в по-големи групи.

Разширяват се кръгът и обемът от задачи, които се решават от инженерните войски. Основните им усилия във всички случаи са насочени за фортификационното оборудване на отбраната и за устройване на инженерни заграждения. Голямото количество артилерия, с която разполага противникът, в това число и тежкокалибрена, налага изграждането на солидни защитни съоръжения. Така от оборудваните през Първата световна война в 1-ва армия 1344 укрития 691 (51 %) са бетонни, а останалите са от галериен тип18. В Дравската операция са изработени близо 95 км траншеи, над 11 км ходове за съобщения, 36 блиндажа, прокарани са 3,5 км нови пътища, усилени са 15 и са построени 12 нови моста19. Нови задачи са строителството през Първата световна война на дековилна въжена линия за снабдяване на войските в условията на планинско-гористата местност и създаването на подвижни отряди за заграждение в Дравската операция 1945 г.

Още през Първата световна война авиацията започва да изпълнява широк кръг от задачи: водене на въздушно разузнаване с едновременно поразяване на важни противникови обекти; борба с противниковата авиация; коригиране на огъня на артилерията; осигуряване на свръзка и др. Най-много бойни излитания са за водене на въздушно разузнаване. Неговата дълбочина нараства непрекъснато и се утвърждават основните изисквания към воденето му. Поставя се началото на дълбокото огнево въздействие върху противника – зад досегаемостта на артилерията с нанасяне на бомбени удари и провеждане на щурмови действия. То обаче не се оформя като самостоятелна задача, а се осъществява обикновено в хода на въздушното разузнаване. Разраства се борбата и с противниковата авиация, която заедно с бойните действия на германските авиационни подразделения в мащабите на Южния фронт придобива все повече характер на борба за господство във въздуха в тактически и оперативен мащаб. Въпреки многообразните действия през тази война, българската авиация не успява да израсне в самостоятелен род войска, както това става в много други страни20. Недостатъчният авиационен парк налага за изпълнението на множеството задачи да бъде привлечена и германска авиация. Така през септември 1916 г. 1-ва и 2-ра армия са усилени с по едно германско аеропланно отделение21. Отделенията са подчинени в оперативно отношение на армиите и действат в техен интерес. Тъй като през втория период на войната срещу Германия (1944–1945 г.) Първа българска армия разполага само с едно авиационно звено, авиационното є съдействие се осъществява от част от 17-а въздушна армия на Трети украински фронт.

Направените изследвания позволяват да се представят в табличен вид някои показатели на основните отбранителни операции на българската армия (Таблица 6).

Таблица 6

Войни и операции	Широчина на полосите (км)	Дълбочина на отбраната (км)	Продължи– телност (денонощия)	Вклиняване на противника (км)
Първа балканска война – Отбраната на Чаталджа – 4-а армия	20–22 140	35–45 20–30	6 3	10–12 3
Втора балканска война: – 2-ра армия – 4-а армия	300 (100) 50	– 15–20	25 6	150 няма
Първа световна война: – 11-а армия – 1-ва армия	130 60	20 20–25	5 8	Пробив Пробив
Дравска операция	140	30–40	14	5–6

към следваща част

към читалня

към начална страница "военно издателство"