Настъпателна операция

2. Настъпателна операция

Политическите и стратегическите цели и задачи във войните през първата половина на ХХ в., конкретната обстановка и възприетите схващания налагат на армейските обединения да прилагат преобладаващо настъпателни военни действия. Анализът на проведените през този период от българската армия множество настъпателни операции, очертава особеностите, тенденциите и достиженията на нашето оперативно изкуство. В Първата балканска война две армии (1-ва и 3-а) провеждат последователно Лозенградската и Люлебургаз-Бунархисарската операция, 4-а армия – Галиполската операция, а 2-ра армия – Одринската операция. През Първата световна война в кампанията срещу Сърбия се провеждат Моравската, Овчеполската и Косовската операция, а срещу Румъния – Тутраканската и Кубадинската операция. Във войната срещу Германия (1944–1945 г.) са характерни Нишката, Страцинско-Кумановската, Брегалнишко-Струмишката, Косовската и Мурската операция.

Във военноисторическата литература са описани и други действия и операции, като настъплението на 1-ва и 3-а армия при Чаталджа през 1912 г.; настъпателни действия на наши обединения в началото на Втората балканска война, 1913 г.; Леринската и Струмската операция и настъплението по Мунтенското оперативно направление, 1916 г.; Сремската операция през втория период на войната с Германия (1944–1945 г.). Те не са типични настъпателни операции, някои от тях остават незавършени и приносът им е твърде малък, поради което ще се позоваваме на тях ограничено и избирателно.

Подготовката на армейските настъпателни операции във войните на българската държава през първата половина на ХХ век постепенно се оформя и превръща в комплекс от мероприятия, които се провеждат от командванията, щабовете и войските и се отнасят до тяхното организиране и всестранно осигуряване. Те не се отличават от тези изброени вече за армейските отбранителни операции.

Командващите армии вземат решение за настъпление въз основа на получената от старшия началник задача. През отделните войни тя е различна по степен на пълнота и конкретност, но с тенденция за все по-голяма всеобхватност по отношение на противника, задачите и групировката на армията, взаимодействието със съседите и др. В този смисъл командващите и щабовете се опират на по-широка информационна база при уясняване на задачата и оценка на обстановката, в която армиите ще изпълняват поставените є задачи.

Решенията се вземат на командния пункт на армията по карта, като се прилага последователният метод на работа, който води до по-късно поставяне на задачите на подчинените командири и до удължаване на подготовката на операцията. Това е характерно даже и за условията на Втората световна война, когато например в Нишката операция заповедта на 2-ра армия до съединенията е изпратена 22 часа след получаване на директивата в армията и 14 часа след вземане на решение от командващия22. През това време командирите и щабовете нямат достатъчно информация за предстоящите действия. Едва в Мурската операция на Първа българска армия под влияние на опита на съюзника се приема паралелният метод на работа в звеното корпус–дивизия.

Практиката още през Първата балканска война показва необходимостта от работа на местността при вземане на решение. Когато се подготвя Одринската операция, се провежда рекогносцировка с цел да се уточни на местността взетото по карта решение. Този опит за съжаление не се утвърждава в нашата армия и през следващите войни (не се прилага от командващите армии) с малки, и то нюансирани изключения (операциите на Втора и Първа българска армия във войната срещу Германия).

Оценката на обстановката протича най-често с участието на специалисти от всички родове войски и обикновено включва разкриване на групировката, възможностите и замисъла за действие на противостоящия противник, оценка на собствените сили и възможности, местността в полосата за настъпление и др. В зависимост от конкретната обстановка тези показатели оказват различно влияние при оформяне на замисъла на операцията. Така при вземане на решение за Тутраканската операция през септември 1916 г. определяща се оказва групировката на противника и най-вече наличието на две крепости, разположени в дълбочина и в отстъп една от друга. Тяхната едновременна атака, както е заповядано от старшия началник, е трудно осъществима и нецелесъобразна, поради това че армията е разделена на две групи, настъпващи на отдалечение над 55 км една от друга, което затруднява управлението и взаимодействието; не остават войски за действие по важното направление към Добрич; създават се условия за затягане на военните действия, докато бързото овладяване на Тутракан може да има силно морално въздействие и др.23. Като отчита всичко това, командващият 3-а армия взема решение за последователното овладяване на крепостите. Аргументите са достатъчно убедителни за фелдмаршал Макензен, който утвърждава това решение.

В операциите на Западния театър на военните действия и в двете световни войни съществено влияние оказва планинско-гористият характер на местността. Той очертава отделни направления за отбрана и настъпление, ограничава маньовъра с войски, затруднява тяхното снабдяване и др. Като отчитат това, командващите залагат в своите решения на създаването на такива групировки и на замисъла за действие на войските, които да са съобразени с местността.

Целите на армейските операции се определят обикновено от старшия началник и са в зависимост преди всичко от стратегическата цел на войната или на дадения етап (период) от нейното водене, от възможностите, мястото и ролята на армията. Във войните за национално обединение (1912–1918 г.) въпреки решителния характер на някои от тях (Първата балканска война) целта на операциите е овладяването на определен район (рубеж). Необходимостта от разгром на отбраняващия се в този район противник се подразбира само косвено. Това в известна степен противоречи на теорията и регламентиращите документи, в които като главна цел се определя „да се нанесе на противника най-решително поражение“24. Още по-ограничени са целите на Леринската (1-ва армия) и Струмската (2-ра армия) операция през 1916 г., които се провеждат за изнасяне на фронтовата линия напред и подобряване на очертанието на предния край на отбраната. Само в операциите за овладяване на крепости (Одринската, 1913, и Тутраканската, 1916 г.) поради особеността на противниковата групировка се търси нейното ликвидиране или пленяване. Съществена слабост на първите армейски операции във войните е, че с тях не се търси създаването на условия за продължаване на настъплението в стратегическа дълбочина. Всички тези особености се отразяват негативно на подготовката и особено на воденето на операциите. Много често действията са нерешителни и придобиват затегнат характер.

Регламентиращите документи в периода между двете световни войни са още по-категорични и поставят като цел на боя и операцията „унищожаването на противника“25. Главно поради това операциите във войната срещу Германия (1944–1945 г.) се търси разгромът на противостоящия противник, което води до овладяването на определени райони и рубежи. Друг е въпросът, че той не е точно определен и назован, както е в Брегалнишко-Струмишката операция, в която 4-а армия трябва „да бие срещнатия противник“26. Значително по-голяма е конкретността в Мурската операция на Първа българска армия. И във Втората световна война операциите не търсят създаването на условия за ново настъпление в дълбочина.

От съществено значение за успеха на операциите е изборът на направлението на главния удар. Шаблон тук няма, въпреки че регламентиращите документи категорично препоръчват той да се нанася по противниковите флангове. Главният удар се заповядва обикновено от старшия началник, като при неговия избор се изхожда от групировката на противника, мястото и ролята на отделната армия, характера на района на военните действия и др. Така планинско-гористият характер на Западния театър на военните действия очертава определени направления, с които се съобразява противникът при организиране на отбраната, но които ограничават и възможностите на настъпващите наши обединения и ги принуждават да нанасят ударите си по силни групировки.

Когато противникът се отбранява на широка водна преграда, задълбочено се оценяват условията, които тя предлага. Преценяват се нейните оперативно-тактически и технически характеристики, които включват основно: особеностите на бреговете и какви възможности предоставят те на десантните средства, наличието на жп и шосейни пътища към двата бряга, възможности за скрит подход на войските и други27. От тази гледна точка се предвижда форсирането на р. Дунав от Дунавската армия през ноември 1916 г. да се проведе в района на Свищов. Затова главният удар на армията при настъплението є по Мунтенското оперативно направление е насочен от Свищов към Букурещ.

Местността и оборудването на противника налагат главният удар в Одринската операция да се нанесе в Източния сектор. Фортовата линия на този участък е най-достъпна, оттам най-бързо се достига до вътрешността на крепостта и могат да се постигнат най-решителни резултати.

Заповяданият главен удар в Мурската операция е в интерес на фронтовата настъпателна операция. Той се нанася на десния фланг, за да се съедини с удара на 57-а армия от Трети украински фронт, с която Първа българска армия изпълнява обща задача за разгром на Нагканижката противникова групировка.

Наложени от съюзника са и някои от главните удари в операциите през Първата световна война. Така 1-ва армия, която настъпва по две оперативни направления, нанася своя удар по Тимошкото направление. Той е заповядан от фелдмаршал А. Макензен и е в интерес на настъпващите от север германски и австро-унгарски войски. Практиката показва, че настъплението откъм Княжевац не е много целесъобразно28. Един удар към Ниш по Нишавското оперативно направление с достатъчно силна групировка може да доведе до значителни военни и политически резултати. По същият начин стои въпросът и при подготовката на Кубадинската операция. Фелдмаршалът налага своето решение и заповядва главен удар на 3-а армия не към Кубадин, както е предложението от българската армията, а пу на изток – в участъка Узунлар–Топраисар29. Възлагането на главния удар на войските от Източната група не е продиктувано от оперативни съображения, а обслужва преди всичко германските политически и икономически интереси в Добруджа.

Главните удари на армиите обикновено се съчетават с удари по спомагателни (второстепенни) направления. Това се налага преди всичко от широките полоси, в които най-често настъпват армиите, характера на местността и развърнатата противникова групировка. В зависимост от конкретната обстановка спомагателните удари могат да бъдат по сходящи, успоредни и разходящи направления с главния удар.

От съществено значение за операциите е умението да се материализира главният удар. Тази необходимост е осъзната отдавна и затова регламентиращите документи в българската армия още от началото на века сочат като „основно начало“ на военното изкуство това за съсредоточаването на превъзхождащи сили в решителния пункт и в решителната минута30. Това положение, макар и под различна редакция, се запазва и в следващите устави (правилници) в нашата армия. Нещо повече, в някои от тях, както е в „Проекто-правилник за действие на големите единици“ от 1938 г. се препоръчва в направление на главния удар армията да определя и участък за пробив с размери 6–16 км31 в зависимост от нейния състав.

Правилните теоретични схващания се оказват недостатъчно усвоени и почти във всички войни се налага отново да се преоткрива необходимостта от масиране на силите и средствата. Така в Първата балканска война очертано съсредоточаване на усилията постигат 3-а армия в Лозенградската и особено 2-ра армия в Одринската операция. От целия 50-километров фронт на турската отбрана при Одрин нашата армия нанася главния си удар в полоса 9–9,5 км, където съсредоточава 60 % от пехотните бригади, 72 % от крепостната и 40 % от полевата артилерия32. По-зле е положението през Първата световна война. Пак по ред причини, преди всичко от субективен характер, операциите на Западния театър на военните действия започват без съсредоточаване на усилията в главното направление. Изключение прави Тутраканската операция, когато 3-а армия реализира главния си удар с 60 % от пехотата и 70 % от наличната артилерия33.

По-късно, във войната срещу Германия (1944–1945 г.), нашите командващи отново преоткриват старите истини. Решително масиране се създава едва в Мурската операция, когато в направлението на главния си удар, който е около 14 % от общата полоса, Първа българска армия съсредоточава 75 % от пехотните си дивизии, 75–80 % от артилерията и противотанковите средства, всички налични танкове и цялата поддържаща авиация34. Пак там, с намесата и на командването на Трети украински фронт, се определя за пръв път и участък за пробив (5–6 км). Подобни участъци в предишните войни се назначават само в операциите за овладяването на крепости.

Целта на съсредоточаването на усилията е да се постигне в главното направление необходимото за победата превъзходство, което в цялата полоса за настъпление обикновено не е достатъчно благоприятно. В резултат на масирането то се подобрява до 1–1,5 пъти и достига например в Одринската операция до 2:1, а в Мурската надхвърля 3:1 както в жива сила, така и в артилерия. Това води и до постепенното увеличаване на плътностите, които в артилерийски цеви при Лозенград са около 40, в Одринската операция достигат 52, а в Мурската се увеличават до 70–80 на километър фронт35. Постигнатите в нашата армия плътности и превъзходство са далеч по-малки от създаваните в армиите на големите държави. Това се предопределя от разполагаемите сили и средства и преди всичко от наличното оръжие и бойна техника.

От особена важност за операциите се оказва създаваното оперативно построение. Неговите елементи се оформят през Балканските войни и те могат да бъдат: един или два ешелона, армейска конница, армейска авиация, армейска артилерийска група, общовойскови резерв, противодесантен отряд, различни охранения (авангарди, ариергарди, флангарди), армейски тил и болници36. Практиката на военните действия води до появата на нови, непредвидени в регламентиращите документи елементи от построението като армейска авиация противодесантен отряд, армейска артилерийска група и инженерен резерв. Естествено, оперативното построение в отделните операции е различно и в зависимост от конкретните условия, състава и задачата на армията включва по-голяма или по-малка част от изброените елементи. Преобладаващо в тези войни е двуешелонното оперативно построение. В Одринската операция то е в един ешелон, което се налага от противниковата отбрана и малката дълбочина на задачата на 2-ра армия. Освен това тук силата на удара нараства за сметка на дълбокото построение на съединенията.

Широките полоси за настъпление през Първата световна война и ограниченият състав на армиите предопределят преобладаващото едноешелонно оперативно построение. При възможност в хода на някои операции (Мурската, Косовската) се създават втори ешелони от освободените поради стесняване на полосите за настъпление съединения. Известна специфичност се получава в построението на 2-ра армия в хода на Овчеполската операция, когато по оперативни съображения нейните войски се разделят на две групи – северна и южна. За Кубадинската операция 3-а армия също е разделена на две оперативни групи (източна и западна), подчинени пряко на командващия групата армии „Макензен“37.

Първата световна война дава и нови, непознати елементи от построението на армията, каквито са отрядът със специално назначение и обхождащият отряд38. Тяхната поява се налага главно от планинско-гористия характер на местността и групировката на противника по отделните оперативни и тактически направления. Отрядът със специално назначение включва пехотни, кавалерийски и артилерийски части и подразделения и има задача с бързи действия в междините, без да се ангажира с противника, да излезе в тила на неговата отбрана и да овладее важни обекти или райони. Обхождащите отряди най-често са в състав до усилен пехотен полк. Те използват удобствата на планинско-гористата местност за обхождане на противниковата групировка по един от фланговете, излизане в тил на противника и съдействие на настъпващата по фронта ударна групировка. Понякога те подпомагат действията на отрядите със специално назначение.

В настъпателните операции по време на войната срещу Германия (1944–1945 г.), с изключение на Брегалнишко-Струмишката, оперативното построение е в два ешелона. Недостатъчната обусловеност на такова построение се доказва от хода на операциите на 2-ра армия. Оперативно-стратегическата обстановка към края на март 1945 г. налага известна особеност в построението на Първа българска армия за Мурската операция. Тя създава две групировки – настъпателна и отбранителна. В оперативното построение на настъпателната групировка се появяват и нови елементи в лицето на подвижния отряд за заграждение и противотанковия резерв. Променените организационни структури на войските и характера на районите на военните действия водят до отпадането на такива елементи като армейската авиация и противодесантния отряд.

В своите решения за провеждането на някои от операциите през Първата световна война (Моравската, Тутраканската, Кубадинската) командващите армии предвиждат да изпълнят общата задача на няколко етапа. Обикновено първият включва действията за овладяването на определени райони и укрепени пунктове, където е развърната тактическата групировка на противника и е на дълбочина до 10 километра. При овладяването на крепост (Тутраканската операция) в зависимост от нейното отдалечение тази дълбочина може да е по-голяма. Характерно е, че съединенията получават задачи само за първия етап. Предвиждането на етапи в операциите осигурява методичност и последователност в тяхното провеждане. За съжаление тази положителна практика не се прилага от всички армии. Тя обаче се налага твърдо в операциите по време на войната с Германия (1944–1945 г.). Командващите 1-ва и 2-ра армия разделят общата задача на две-три междинни, а в Мурската операция се предвижда овладяването на последователни линии в дълбочина за всеки боен ден.

Командващите армии поставят задачите на подчинените войски с оперативни заповеди, които обикновено включват: сведения за противника, целта на настъплението и задачата на армията, кратки сведения за съседите, задачите на отделните съединения и армейски части, някои въпроси по съдействието между войските и осигуряването, устройването на свръзката и мястото на щаба на армията. Очертава се тенденция за по-голямо изпълване със съдържание на отделните пунктове от заповедта. Във войните за национално обединение и особено в Първата световна война до подчинените се изпращат допълнителни указания, упътвания или наредби за състоянието на противника и неговите намерения, какво да се прави при достигането на заповяданите рубежи, някои специфични изисквания към войските по организиране на тила, на санитарната служба и др. Във войната срещу Германия (1944–1945 г.) част от тези въпроси се регламентират с отделни оперативни заповеди.

Планирането на операциите се затруднява особено в първите войни в следствие непълнотата в теорията, недостатъчното развръщане на щабовете и недостатъчните средства за свръзка. Специални планове обикновено не се разработват, а там където ги има, те най-често повтарят в малко по-разширен вид оперативните заповеди. Въпреки това има и изключения, които по ред обективни и субективни причини не се налагат в практиката. Така при планирането на Одринската операция за пръв път се изработват писмено „Съображения“, в които са отразени основните оперативно-тактически задачи на армията, направлението на главния удар, участъкът за пробив, продължителността и етапите на операцията, действията на различните родове войски, основните задачи на съединенията, необходимите сили и средства и тяхното разпределение, основните мероприятия за подготовка на войските и времето за заемане на изходното положение39. Подобен е и случаят с 1-ва армия, която разработва в края на 1917 г. подробен план за евентуално настъпление към Солун. За съжаление при реално проведените операции през Първата световна война такива документи няма.

За всички настъпателни операции във войната срещу Германия (1944–1945 г.) се разработват отделни планове. В тях обикновено се отразяват целта на операцията, решението на командващия, групировката на войските и техните задачи, а в някои и начинът на действие. Най-подробен е т.нар. план „Балкан“ за Мурската операция, но и той не е достатъчно пълен, що се отнася до разкриването на противниковата групировка, точното съгласуване на действията на войските по отделните направления и всестранното осигуряване. Успоредно с оперативния план се разработват планове или се отдават отделни заповеди по използването на родовете войски и осигуряването.

Във войните за национално обединение няма стройна система за организиране на взаимодействието. Такова понятие не съществува в регламентиращите документи, които изискват само известно съдействие между войските. На командирите не се определят дейности за съгласуване на усилията на подчинените. Затова единственото, което се среща в началото в оперативните им заповеди, е подчинените да поддържат тясна връзка помежду си и да си съдействат при нужда. Въпреки това още в Одринската операция се постига значително съгласуване на усилията при овладяване на крепостта.

Крачка напред е направена в Първата световна война. Тогава за първи път се появява и понятието взаимодействие при съгласуване от командващия на действията на войските от Добричкия гарнизон с тези на 6-а пехотна дивизия при подготовката за овладяването на Кубадинската позиция40. Въпреки че не се осъществява в рамките на създалите се възможности, в тази война се организира и взаимодействие със съюзниците. То е твърде непълно и се свежда до известни указания към съседната на съюзническата армия дивизия да търси връзка и си взаимодейства с нея. Съгласуват се усилията и на Дунавската армия с действията на съюзническата Дунавска флотилия при форсирането на реката. Флотилията съдейства на сухопътните войски, като води борба с противниковите кораби, разрушава противниковите и охранява собствените преправъчни средства, унищожава живата сила на противника, поддържа настъплението на войските и др.41.

Значително по-добре се организира взаимодействието в оперативните звена във войната срещу Германия (1944–1945 г.). В оперативните заповеди или в плановете на операциите се появява параграф „начин на действие“, в който се постига известно съгласуване на усилията. Някои командващи отделят специално време за решаване на отделни въпроси на съвместните действия на войските. Така командващият 2-ра армия организира на своя команден пункт взаимодействието на 4-а и 12-а пехотна дивизия, които нанасят главния удар в Нишката операция. Практикува се и излизане на местността за организиране на съвместни действия42.

Поставя се началото на организирането и на взаимодействието с поддържащата авиация. В операциите на 2-ра и Първа българска армия се разработват планове за взаимодействието с част от авиацията на 17-а въздушна армия от Трети украински фронт. Съгласуват се ударите на авиацията по място, време, направление и изпълнител с настъплението на сухопътните войски. Следваща крачка, в сравнение с Първата световна война, е направена и по отношение на съгласуване на усилията с флотилия. В Сремската операция е разработен план за взаимодействието на Първа българска армия с оперативно подчинената на фронта Дунавска военна флотилия43. Действията се съгласуват по място и време, като се предвижда корабите да оказват артилерийска поддръжка при пробива на противниковата отбрана и при ликвидирането на неговите крайбрежни опорни пунктове и съпротивителни възли. По ред обективни и субективни причини и в настъпателните операции не се стига до разработването на планова таблица за взаимодействието.

За първите операции във войните армиите разполагат с достатъчно време за подготовката на щабовете и войските. Във войните за национално обединение то е 5–10 денонощия, а за операциите през есента на 1944 г. – 2–3 седмици. Голямата продължителност на последните не е продиктувана от оперативни съображения, а се налага от необходимостта да се решат някои политически въпроси с ръководителите на югославската армия. В тези граници се подготвя и първата операция във войната с Румъния през 1916 г., когато идеята за овладяването на Тутраканската крепост се свежда до съединенията три седмици преди настъплението.

Операциите в хода на войните се налага да бъдат подготвяни в няколкократно по-къси срокове. Причините за това са различни, но главната е необходимостта настъплението да се развива бързо в дълбочина. Понякога обаче малкото време е в резултат на мудно и колебливо управление от страна на старшия началник. Такъв е случаят през Първата световна война, когато, въпреки че замисълът за настъпление на войските от двата фланга на Южния фронт е готов още към средата на юли 1916 г., окончателните задачи на 1-ва и 2-ра армия се поставят 2–4 дни преди началото на Леринската и Струмската операция.

Късите срокове за подготовка на операциите понякога затрудняват особено много създаването на настъпателните групировки. Така Първа българска армия е принудена да започне Сремската операция преди пълното съсредоточаване на всичките съединения. Като правило се обръща голямо внимание на състоянието и готовността на групировките. Когато се налага значително прегрупиране, както е при подготовката на Кубадинската операция, командващите армии отдават специални заповеди44, в които регламентират как да се извърши това.

Организирането на осигуряването се оказва важна и трудна дейност не само поради нарастващия обем от задачи, решавани в рамките на съществуващите преди, но и поради появата на нови видове осигурявания. Мероприятията по отделните видове осигурявания във войните за национално обединение се регламентират от командващите армии с оперативни наредби. В операциите на Първа българска армия във войната срещу Германия (1944–1945 г.) се отдават отделни оперативни заповеди, а за някои осигурявания се разработват и планове.

Разузнаването за нуждите на армията се води главно от конницата и авиацията. По същество няма развърнати достатъчно органи за тази цел и командващите не разполагат постоянно с необходимите данни за противника. Това е особено характерно в хода на операциите и се отразява негативно върху управлението на войските. В коалиционните войни се разчита и на сведения от съюзника.

Особени грижи се отделят за охраната на фланговете на настъпващите групировки. Това се налага по различни причини: широки полоси за действие и големи междини (Първата световна война на Западния театър на военните действия); настъпление на приморски направления (Първата балканска война и военните действия срещу Румъния 1916 г.); наличието на противникови групировки по фланговете или в тила, срещу които не се настъпва (Лозенградската операция и Одринската крепост, Мурската операция). Охраната на фланговете се възлага на определени елементи от оперативното построение или се отделят сили и средства в хода на операциите.

Все повече засилващата се активност на противниковата авиация налага организирането на противовъздушна отбрана на отделни обекти и пунктове за управление. За тази цел се привличат както зенитни средства, така и полева артилерия, особено в първите войни. Разчита се и на отпуснати от съюзника сили и средства.

Тиловото осигуряване се регламентира с указания за етапната служба, интендантството, оръжейното и огнестрелното снабдяване, санитарната, ветеринарната, превозната и военнопощенската служба, а понякога и по водоснабдяването (операциите в Добруджа през 1916 г.). Очертава се непрекъснато увеличаване на обема от решавани задачи.

Многобройните операции очертават различни способи за преминаване в настъпление и за разгром на отбраняващия се противник. В съответствие с утвърдените довоенни схващания и в зависимост от обстановката войските преминават в настъпление по два способа – с подход от дълбочина и от непосредствено съприкосновение с противника. Първият способ е характерен обикновено за операциите в началото на войната. Така действат 1-ва и 3-а армия в Лозенградската и Люлебургаз-Бунархисарската операция в Първата балканска война. Тогава почти напълно се изпълняват изискванията на Устава за полската служба, а именно: извършване на марш; предварителни действия на самостоятелната конница и различните отряди; развръщане на войските; сражение на главните сили. При прилагането на този способ и от двете воюващи страни бойните действия в отделни операции (Лозенградската) протичат под формата на срещни боеве и сражения.

С подход от дълбочина започват операциите и в Първата световна война (Моравска, Овчеполска, Тутраканска). Районите, които заемат войските, са по-близо в сравнение с Първата балканска война и отстоят на 10–20 км от противника. Особеното тук е, че по същество армиите започват операциите със създадени групировки. Както първоешелонните съединения, така и другите елементи от оперативното построение са получили конкретните си задачи и са развърнати по направленията за настъпление. По този начин в тези операции фактически не се прилага дадената в регламентиращите документи последователност на подход и развръщане на армията.

Постепенно в практиката се налага настъплението от непосредствено съприкосновение. То е продиктувано главно от позиционния характер на противниковата отбрана. Още в операциите на 1-ва и 3-а армия при Чаталджа (1912 г.) действията започват от изходно положение. Така е и в Одринската операция, когато то е много добре оборудвано в инженерно отношение и приближено максимално до противника. Този способ се прилага в армейските операции в хода на Първата световна война и в тези по време на войната с Германия (1944–1945 г.). Той дава възможност да се провеждат някои мероприятия и предварителни ограничени бойни действия за подобряване на изходното положение по отношение на условията, които то предлага на настъпващите войски (Одринската операция 1913 г., Нишката операция 1944 г.).

Богатият опит на българската армия очертава прилагането на няколко способа за разгром на противника:

• Удари по фланговете за евентуално обкръжаване на противниковата групировка (Моравската и Овчеполската операция през Първата световна война, Нишката и Косовската операция през 1944 г.). Такива действия са в унисон със схващанията в нашата армия, които приемат фронталните удари като изключение. Ангажирането на противника по фронта и обхождането на неговите флангове е идея, която обикновено не се свързва с неговото обкръжаване и унищожаване. Това личи както от създаваните групировки за настъпление, така и особено от действията на войските в хода на операциите. Въпреки възникващите благоприятни условия до обкръжаване на противника не се достига.

• Нанасяне на удар по един от фланговете за притискане на противника към естествени препятствия (Косовската операция, 1915 г.) или за съединяване с удара на съседната армия (1-ва и 3-а армия в Люлебургаз-Бунархисарската операция) и обкръжаване на отбраняващата се групировка. Практиката показва, че и тогава не се постига обкръжаване на противника.

• Удари за разсичане на противниковата групировка (Кубадинската, 1916, Страцинско-Кумановската, 1944, Мурската, 1945 г., операция). Те се налагат както от характера на местността, така и от мястото на армията в замисъла на старшия началник. Например фронталните удари по Добруджанското оперативно направление през Първата световна война се обуславят от това, че то опира на р. Дунав и Черно море. Фланговите удари по крепостите и оборудваните в него укрепени позиции са малко възможни и не могат да бъдат достатъчно ефективни. Когато има възможност, както е в Страцинско-Кумановската операция ударите по фронта се съчетават с флангови действия.

Воденето на военните действия се определя в значителна степен от поставените в армейските операции цели за господстващите военнотеоретични схващания и характера на противниковата отбрана. Във войните за национално обединение обикновено настъплението се води бавно и методично с последователно овладяване на отделни райони и рубежи. Пробиви се постигат при овладяването на крепости, а в отделни операции и на малка дълбочина, каквито са случаите с 3-а армия в Люлебургаз-Бунархисарската операция в действията при Караагач45 и на същата армия четири години по-късно в Кубадинската операция.

Както вече бе отбелязано, издадените в периода между двете световни войни устави регламентират пробива на противниковата отбрана. Въпреки това през първия период на войната срещу Германия (1944–1945 г.) тактически пробиви се постигат само в операциите на 2-ра армия. В Нишката операция това става на третия ден с въвеждането на Бронираната бригада, а в Косовската операция – чак на дeсетия ден от 4-а пехотна дивизия и Бронираната бригада46. Тези пробиви възникват в известна степен случайно, те не са залегнали в плановете на операциите. Обратно, в Мурската операция, когато Първа българска армия планира пробив, но създалата се оперативно-стратегическа обстановка не налага неговото реализиране. Така нашата практика не ни оставя опит за пълно планиране и осъществяване на пробив в армейска настъпателна операция срещу полева противникова отбрана.

Бавното развитие на бойните действия налага най-често вторите ешелони (резервите) да се въвеждат в сражение още при изпълнение на задачите през първия етап на операцията. В по-редки случаи те се съхраняват за решаване на задачи в дълбочина. Така е в Моравската операция, когато командващият 1-ва армия запазва част от резерва си и усилва с него първоешелонните съединения за нанасяне на удара към Ниш47. В Мурската операция второешелонната дивизия се въвежда след значително вклиняване в противниковата отбрана (30–40 км) за овладяване на укрепената линия „Маргит“. Подчертан е стремежът за използване на резервите в главните направления.

Командващите армии не се колебаят, когато се налага в хода на операциите да пренасочват войските и променят групировките, дори ако това води до изменение на направлението на главния удар. В Люлебургаз-Бунархисарската операция главният удар е пренасочен в центъра на противниковата отбрана и на североизток към Чонгор за притискане към Странджа планина. С въвеждането на резерва в полосата на 1-ва конна дивизия главният удар се пренасочва и в Кубадинската операция. В Моравската операция след излизането в долината на р. Тимок и в Пиротското поле войските на 1-ва армия се насочват за настъпление в три направления – към Парачин, Ниш и Лесковац. В Овчеполската операция след овладяването на Страцинската позиция командващият 2-ра армия пренасочва усилията на войските съобразно с действията на стоварения в Солун десант. По този начин в хода на Моравската и Овчеполската операция се постига известно масиране на усилията в главното направление, нещо, което липсва в началната групировка на войските. За овладяването на Ниш 1-ва армия съсредоточава до 60 % от пехотата и артилерията, а в настъплението към Куманово 2-ра армия използва 2/3 от силите си48.

В някои от операциите, главно във войните за национално обединение, на армиите се налага да отразяват силни контраудари. Това е предизвикано от активните действия на противника, търсещи възстановяване на отбраната (Люлебургаз-Бунархисарската и Тутраканската операция) или съединяване със съюзнически войски (Овчеполската и Косовската операция 1915 г.). Най-често контраударите се отразяват от място от достигнатите рубежи. Преминаването към отбрана допринася за известно намаляване на превъзходството, което обикновено противникът създава в направлението на контраудара. Съчетано с активни действия на основните сили и средства, то осигурява успеха на настъпващите обединения. Така например в Тутраканската операция 3-а армия отразява контраудара към Добрич на 4–5 противникови съединения основно с войските от десния си фланг. Това осигурява не само успешното завършване на щурма на Тутракан, но принуждава противника да опразни и Силистренската крепост.

Опитът от войните ни дава ограничено количество примери на успешно осъществено преследване на противника. Условия за такива действия възникват още в първите операции в Източна Тракия през 1912 г. Например разбитият в срещните боеве и сражения в хода на Лозенградската операция противник се оттегля доста неорганизирано. Непознаването на обстановката, липсата на опит и решителност в командването задържат действията на 3-а армия. Едно своевременно преследване може да доведе до значително по-добри резултати от Лозенградската операция и да предотврати кръвопролитните сражения в Люлебургаз-Бунархисарската операция, в която се допуска същата грешка и не се преминава в преследване след пробива при Караагач.

Успешно преследване осъществява на Добруджанското направление 3-а армия в хода на Кубадинската операция. То се провежда на дълбочина 50–70 км и със сравнително висок темп, което се обуславя главно от характера на противниковите действия след пробива на кубадинската позиция, достъпната местност и успешния маньовър на използваната за преследване Конна дивизия.

В операциите на Западния театър на военните действия и в двете световни войни по същество не се постига решително преследване. Причините за това са многобройни и се свеждат преди всичко до отсъствието на решителни цели в повечето от операциите, неразбирането от някои от командващите на ролята и значението на преследването за разгрома на противника, липсата на опит, планинско-гористия характер на местността, лошите метеорологични условия, организираните действия на противника и др. Ето например какво заповядва командващият 1-ва армия на командира на 8-а пехотна дивизия през първия ден на Моравската операция: „Ако противникът е отстъпил много назад, не се увличайте много в преследване. Спрете се на удобни позиции, затвърдете се добре на тях, притеглете всичката си артилерия, попълнете бойните и хранителни припаси и тогава настъпете наново към дадения ви обект“49. Такива разпореждания, естествено, не са правило, но те се срещат. Обикновено при създаване на условия командващите заповядват да се преследва. Най-често обаче се пропуска моментът за това, губи се контакт с противника, не се създава целесъобразна групировка за преследване, което позволява на противника да организира отбраната си на ред последователни рубежи в дълбочина и води до затягане на бойните действия.

Известно изключение са операциите на 2-ра армия през 1944 г. В Нишката операция след пробива при Власотинци Бронираната бригада развива успеха към Лесковац и на север по долината на р. Морава и излиза във фланг и тил на оттеглящия се от Ниш противник. Много по-големи резултати могат да се постигнат при бързо преследване от бригадата и 2-ра конна дивизия в дълбочина към Подуево–Прищина за излизане в Косово поле. Пропусната е възможността за решително преследване и в Косовската операция, когато Бронираната бригада се ангажира с прочистването на Подуево. Наличието на бързоподвижни съединения само по себе си не решава въпроса за преследване на противника.

Включително и в Мурската операция нашата армия не успява да осъществи бързо прерастване на тактическия успех в оперативен чрез решително преследване на противника. Тя няма маневрени войски, в хода на настъплението силите є намаляват, липсва є опит за такава дейност. По специфичен начин се провежда преследването в края на войната през май 1945 г. Създалата се военнополитическа обстановка позволява на армията да премине в преследване направо от отбрана, което е рядък случай в историята на военното изкуство. То се води едновременно със силите на два корпуса по успоредни направления и на значителна дълбочина.

В операциите на нашите обединения, особено в двете световни войни се налага да форсират водни препятствия. Есенно-зимните условия, при които се провежда настъплението през 1915 и 1944 г., правят трудно проходими реките на противникова територия. Възможности за форсиране в брод се предоставят само по отделни направления, и то на по-малките реки като Тимок, Пчиня и други. Обикновено към форсиране се пристъпва след няколкодневна предварителна подготовка. Това се налага от необходимостта да се привлекат обикновено изостаналите назад инженерни части и подразделения, да се набавят или изработят допълнителни преправъчни средства и да се извърши известно прегрупиране на войските. Въпреки усилията първоешелонните съединения действат винаги в условия на остър недостиг на средства за преправяне през река. Като се прибавят и малките умения на войските, това предопределя значителната продължителност на действията при форсирането на водни прегради. Само много благоприятната обстановка в хода на Мурската операция позволява едноименната река да бъде форсирана от движение.

Като успешно може да се определи форсирането на р. Дунав от Дунавската армия през ноември 1916 г. То се организира главно от германските щабове, които вземат всички мерки за успешното му провеждане: осигуряват достатъчно преправъчни средства; създават необходимата групировка на войските около пунктовете за преправяне; развръщат достатъчно количество артилерия за надеждно подавяне на противника; осигуряват внезапност в действията и др.50. Всичко това, съчетано със слабите противникови съпротиви поради създалата се оперативно-стратегическа обстановка, позволява на настъпващите войски да създадат бързо плацдарми северно от реката и да развиват удара в дълбочина.

Обикновено операциите завършват с изпълнение на поставените задачи. Понякога след различни по продължителност оперативни паузи те прерастват в следващи настъпателни операции в дълбочина на противниковата отбрана. Такива са Лозенградската, Люлебургаз-Бунархисарската, Моравската, Тутраканската и Нишката операция. Отделни операции в хода на войната, с които се завършва стратегическото настъпление (Галиполската, Кубадинската) или се търси подобряване на фронтовата линия (Леринската, Струмската) завършват с овладяването на определен рубеж, които армиите обикновено организират за отбрана. Към отбрана преминава и Първа българска армия след Мурската операция, която се налага от общата обстановка на южния фланг на съветско-германския фронт. Тя дава интересен опит, когато едновременно с развитието на вклиняването в дълбочина на противниковата отбрана се заделят последователно войски от левия фланг за удължаване на отбраната на 4-и корпус по левия бряг на р. Драва. Армията води активни действия до изчерпване на последните є възможности за настъпление.

Размахът на армейските настъпателни операции във войните е показан на таблица 7:

Таблица 7

Войни и операции

Полоса

(км)

Дълбо-чина

(км)

Продължи-телност
(денонощия)

Темп (км/денонощие)

Първа балканска война:

– Лозенградска

– Люлебургаз-Бунархисарска

– Галиполска

– Одринска

120

11–14

7–8

5–7

Първа световна война:

– Моравска

– Овчеполска

– Косовска

– Тутраканска

– Кубадинска

240

220

130

160

90–70

150

80–130

2,5–3

6–10

Втора световна война:

– Нишка

– Страцинско-Кумановска

– Брегалнишко-Струмишка

– Косовска

– Мурска

110

100

120

100

110

100

Както се вижда от таблицата, размахът на операциите е твърде различен. В големи граници се движат полосите за настъпление. Те са сравнително най-широки в операциите на Западния театър на военните действия и особено през Първата световна война. Това се обуславя главно от необходимостта от едновременно развръщане на българската армия на два отделни театъра на военните действия, наложила заемането на западната граница само от две обединения; големият пространствен размах на театъра на военните действия и на оперативните направления в него; преобладаващия планинско-горист релеф на района на военните действия; характера на противниковата отбрана и други. Най-голяма е полосата в Моравската операция, защото на 1-ва армия се налага по същество да действа по две оперативни направления. В операциите през 1944 г. полосите намаляват 2–4 пъти. Това се дължи преди всичко на факта, че българското командване има възможност да развърне вече три обединения, и то само на част от Западния театър на военните действия (южно от Стара планина). Характерът на местността и противниковата отбрана по другите оперативни направления (в Източна Тракия, Добруджа и през втория период на войната с Германия) свежда полосите за настъпление до размери, близки до нормативните изисквания.

Твърде различна е дълбочината, на която се развиват операциите. Общо взето, по този показател се проявява тенденция на непрекъснато нарастване през отделните войни.

В много широк интервал – от една до шест седмици, е продължителността на операциите, като горната граница е за операциите на Западния театър на военните действия. За голямата продължителност на някои от тях допринасят затегнатите военни действия за овладяването на отделните противникови рубежи, продължителните прегрупирания и подготовка за изпълнение на отделни междинни задачи, неумението да се организира и води преследване на противника.

Различен е и темпът за настъпление в отделните операции. Естествено той е най-нисък на Западния театър на военните действия, където средните му стойности са 4–6 км в денонощие. Като имаме предвид планинско-гористия характер на местността, лошите метеорологични условия, възможностите и опита на противника и други обективни и субективни причини, той е задоволителен. Най-висок темп тук се постига в Нишката операция, което има своите предпоставки – относително по-слаб противник, сравнително големите възможности на 2-ра армия, която включва в своя състав и двете най-маневрени съединения (Бронираната бригада и Конната дивизия). Затова той е съпоставим с темповете, постигнати на другите направления.

Операциите на българската армия очертават известно развитие на използването на родовете войски. Пехотата постепенно увеличава своята огнева мощ, ударите є стават по-силни и стремителни и тя запазва своята главна роля за разгрома на противостоящия противник. За сметка на това конницата защитава своето право на съществуване само през Първата световна война, и то главно в операциите в Добруджа. Там тя успешно охранява държавната граница и фланговете на настъпващите групировки, разузнава за нуждите на армейското командване, води борба с противниковата конница, а в отделни случаи преследва оттеглящия се противник.

Очертава се тенденция за постепенно повишаване на значението и ролята на оръжието и бойната техника. Все по-голямо значение се отделя на артилерията, която подготвя удара на пехотата. В Мурската операция тя вече планира пълно артилерийско настъпление. Операциите на 2-ра армия през 1944 г. дават опит и по оперативното използване на единствената ни Бронирана бригада. Тя се въвежда за завършване на пробива на тактическата отбрана. Танковете действат с успех в условията на планинско-гористата местност. Някои слабости в схващанията и липсата на опит не позволяват бригадата да се използва за решително развитие на тактическия успех в оперативен.

Постепенно се разширява кръгът от задачи, изпълнявани от инженерните войски. Основата на тяхното използване е схващането за осигуряващата им роля. В настъпателните операции те устройват проходи в противниковите заграждения, поддържат и възстановяват съществуващите и устройват нови пътища и мостове, с различен успех осигуряват форсирането на водни прегради, формират инженерни резерви, а по-късно и подвижни отряди за заграждения и други задачи.

Авиацията започва да изпълнява широк кръг от задачи още през Първата световна война: водене на въздушно разузнаване с едновременно поразяване на важни противникови обекти, особено в дълбочина, коригиране огъня на артилерията, осигуряване на свръзка, хвърляне на позиви и други. В оперативен мащаб авиацията се използва и в операциите през 1944 г. Нейните действия се свеждат основно в поддържане на настъплението на 1-ва и 4-а армия и във воденето на въздушно разузнаване. Съществува стремеж авиацията да се използва при решаване на по-крупни задачи и действията є да се планират предварително.

Б Е Л Е Ж К И

1 Общи упътвания за тактическото употребление на големите войскови единици. С., 1905, с. 62; Проектоправилник за действието на големите единици. С., 1938, с. 10.

1а Устав за полската служба. С., 1915, с. 151.

2 ЦВА, ф. 48, оп. 5, а.е. 240, л. 1–22.

3 П а к т а м, ф. 317, оп. 7, а.е. 138, л. 29–34.

4 П е й ч е в, А. Зараждане и развитие на българското военно изкуство. С., 1988, с. 254.

5 ЦВА, ф. 49, оп. 2, а.е. 12, л. 28.

6 Балканската война 1912–1913. С., 1961, с. 88.

7 Междусъюзническата война 1913. С., 1963, с. 158.

8 История на Отечествената война на България 1944–1945. Т. 4. С., 1984, с. 43.

9 История на военното изкуство. С., 1987, с. 147, 181, 446; Междусъюзническата война 1913. С., 1963, с. 117, 143, 158.

10 ЦВА, ф. 317, оп. 7, а.е. 135, л. 40.

11 История на военното изкуство. С., 1987, с. 133, 147, 181.

12 М а н о в, В. Позициите на 2-ра армия на Беласица планина, в долината на река Струма и на Беломорския бряг през Световната война. Военноинженерна библиотека. 1938, № 9–10, с. 11.

13 ЦАМО РФ, ф. 243, оп. 2900, д. 1480, л. 27–29; ЦВА, ф. 49, оп. 2, а.е. 28, л. 104–107.

14 ЦВА, ф. 49, оп. 2, а.е. 49, л. 122.

15 ЦАМО РФ, ф. 243, оп. 2963, д. 96, л. 35.

16 История на Отечествената война на България 1944-1945. Т. 3, С., 1983, с. 97.

17 Междусъюзническата война 1913. С., 1963, с., 127–129.

18 История на инженерните войски на България. С., 1992, с. 132–137.

19 ЦВА, ф. 49, оп. 2, а. е. 244, л. 170, 209, 225–245.

20 М и л а н о в, Й. Авиацията и въздухоплаването на България през войните 1912–1945. Ч. 1. С., 1995, с. 168–169, 172.

21 ЦВА, ф. 40, оп. 2, а.е. 586, л. 358, 360.

22 П а к т а м, ф. 317, оп. 7, а.е. 512, л. 10, 11.

23 Българската армия в Световната война 1915–1918 г. Т. 8. Войната срещу Румъния през 1916 г. С., 1939, с. 326–327.

24 Общо упътване за тактическото употребление на големите войскови единици. С., 1905, с. 5.

25 Правилник за бойната служба. Ч. 2. С., 1935, с. 469.

26 ЦВА, ф. 24, оп. 3, а.е. 278, л. 153.

27 И л и е в, И. Операциите по преминаване на р. Дунав през ноември 1916 г. Известия на ВИНД. 1970, № 10, с. 67.

28 Ж е к о в, Н. Българското войнство. С., 1928, с. 446–448.

29 Българската армия в Световната война 1915–1918 г. Т. 9. Настъплението на III армия в Добруджа. С., 1943, с. 599–600.

30 Устав за полската служба. С., 1906, с. 137.

31 Проекто-правилник за действие на големите единици. С., 1938, с. 44, 46.

32 История на военното изкуство. С., 1987, с. 147.

33 П а к т а м, с. 180.

34 К р и в о р о в, И. Принципите на военното изкуство. С., 1995, с. 56.

35 История на военното изкуство. С., 1987, с. 123, 140, 449.

36 Вж.: З а ф и р о в, Д. Развитие на бойните редове и оперативното построение на българската армия от Освобождението до Първата световна война (1878–1919). Дисертация. С., 1983, с. 145–157.

37 ЦВА, ф. 740, оп. 5, а.е. 88, л. 84.

38 З а ф и р о в, Д. Пос. съч., с. 216, 222, 226, 231, 234, 236.

39 История на военното изкуство. С., 1987, с. 139–140.

40 Българската армия в Световната война 1915–1918 г. Т. 9. Настъплението на III армия в Добруджа. С., 1943, с. 221.

41 В а р и к л е ч к о в, И. Роля и действие на Дунавските речни флотилии на воюващите страни при преминаването на реките Сава, Дрин и Дунав през Общоевропейската война 1914–1918 г. Военноисторически сборник, 1935, № 22, с. 60–61.

42 История на Отечествената война на България 1944–1945. Т. 2. С., 1982, с. 129.

43 От Волга до Балкана. С., 1977, с. 621, 642–643.

44 ЦВА, ф. 740, оп. 5, а.е. 88, л. 83.

45 Балканската война 1912–1913. С., 1961, с. 243.

46 История на Отечествената война на България 1944–1945. Т. 4. С., 1984, с. 38.

47 ЦВА, ф. 48, оп. 5, а.е. 73, л. 8–9.

48 История на военното изкуство. С., 1987, с. 180.

49 Г е о р г и е в, Т. Командването на първа отделна армия в Нишката операция от 1 до 15 октомври 1915 г. С., 1943, с. 95.

50 Х р и с т о в, А. Исторически преглед на Общоевропейската война и участието на България в нея. С., 1925, с. 382.

към следваща част

към читалня

към начална страница "военно издателство"