към начална страница "военно издателство"
ПРЕДГОВОР
Военното изкуство се приема най-общо като теория и практика за подготовката и воденето на военните действия. То се състои от стратегия, оперативно изкуство и тактика. Стратегията е най-важният раздел на военното изкуство и обхваща проблемите на строителството на армията, подготовката и воденето на войната и използването на видовете въоръжени сили. Оперативното изкуство се оформя в края на XIX и началото на ХХ в. и обхваща въпросите по воденето на операциите от оперативно-стратегическите, оперативните и оперативно-тактическите обединения на видовете въоръжени сили. Тактиката се занимава с организирането и воденето на боя от съединенията, частите и подразделенията.
Изкуството за подготовката и воденето на военните действия възниква у нас едновременно със създаването на българската армия. То преминава дълъг път на развитие, повлияно от множество фактори и конкретно сложили се исторически условия. Теорията и практиката на военното изкуство се оформят, променят и конкретизират непрекъснато в трудовете на отделни автори, в регламентиращите документи, по време на ученията и маневрите с войски. Най-пълна изява военното изкуство има във войните. На бойното поле се виждат равнището на достигнатите военнoтеоретични постижения и практическата подготвеност на командирите, щабовете и войските да воюват и побеждават. Това е достатъчна причина да насочим нашето изследване към във войните на българската армия, и то тогава, когато се организират и водят военни действия във всичките техни мащаби.
През своето многовековно съществуване на българската държава се налага да води множество войни. Тяхна основа през Средновековието са ниското равнище на икономиката и примитивните средства за поразяване. Обратно – войните след Освобождението (1878 г.) се водят при коренно различни условия. В резултат на научно-техническия прогрес въоръжената борба навлиза в своя машинен период. В подготовката и воденето на войните се очертават редица особености, които правят опита от тях по-актуален. Затова ограничаваме изследването на военното изкуство на нашата армия само във войните след Освобождението от турско господство.
Българската държава и нейните въоръжени сили се възстановяват и развиват във времето, когато в основните европейски страни завършва промишлената революция. Във всички отрасли на икономиката се използват нови източници на енергия, настъпват качествени изменения в металургията и машиностроенето, бързо се развиват транспортът и средствата за свръзка. В армиите се внедряват нови средства за поразяване, разработва се теорията за тяхното използване, проверяват се нови организационни единици във войските, форми и способи за воденето на война, сражение и бой. Такава е практиката и в повечето държави в Югоизточна Европа. В този смисъл българската армия трябва бързо да догони и ако е възможно, да изпревари своите бъдещи евентуални противници или съюзници. В зависимост от външнополитическата ориентация на страната нашата армия се намира в различни периоди под влиянието на руската или западноевропейската военнотеоретична мисъл. Талантливите български военачалници и теоретици успяват не само да възприемат чуждия опит и да го адаптират към конкретните условия, но и да дадат свой принос за обогатяването на практиката на военното изкуство. Нашата армия организира и провежда добре своите действия в петте водени от България войни. Главната вина за последвалите след някои от войните национални катастрофи трябва да се търси другаде и тя е в недалновидните, а понякога и неадекватни решения на политическото и държавното ръководство.
Българското военно изкуство е обект на изследване в редица публикации. В капиталните трудове, посветени на войните1, в отделни монографии2, дисертации3, учебници4 и др. се обръща по-голямо или по-малко внимание на някои негови проблеми. Степента на обхват и задълбоченост е различна, повлияна от целта на изследването, възприетата методика, наличните данни, възможностите на авторите и други обективни и субективни условия и причини. Някои от трудовете са обременени от идеологически догми и обслужват определени политически интереси. Други са разработени описателно, без задълбочени обобщения и не правят изводи. По същество няма монографичен труд, който да анализира военното изкуство в трите му съставни части и във видовете военни действия. Това са достатъчно причини, за да се обоснове необходимостта от нови разработки. От друга страна, военното изкуство на българската армия е толкова разнообразно, че дава възможност на всеки изследовател да намери място в неговото по-нататъшно изясняване и обогатяване. Такава е целта и на настоящия труд, който се надяваме да привлече вниманието на всички съпричастни към военната ни история и търсещи основата за развитие на съвременните схващания за подготовката и воденето на военните действия.
Обективните реалности в началото на ХХI в. са много по-различни от тези през първата половина на миналото столетие, когато основно нашата армия участва във военни действия. Променят се характерът на войните и военните конфликти, техният обхват, цели, задачи, средствата и способите за воденето им. България упорито търси мястото си в общите системи за сигурност в световен и европейски мащаб. Предстои приемането на страната в Северноатлантическия договор, което не би трябвало да ликвидира традициите, а още по-малко историческия опит, натрупван от българската армия по бойните полета на три регионални и две световни войни. В това отношение нашите предшественици ни оставиха богати примери за национална гордост.
Трудът е разработен в три глави. Първата е посветена на стратегическите действия във войните, свеждащи се до развръщането на въоръжените сили, подготовката и воденето на стратегическата отбрана и настъпление. За по-голяма пълнота на изложението се разкриват и някои проблеми на стратегическото ръководство на военните действия. Във втората и третата глава се изследват съответно изкуството в армейските операции и уменията на тактическите формирования в отбранителните и настъпателните действия. Вместо заключение се дават чуждестранни оценки за военното изкуство и героизма на българските воини. При изследването се прилага аналитичният подход, който изключва описанието на операциите, сраженията и боевете. Примери от тях се използват само за потвърждаване на направените изводи.
Критичните оценки в труда се дължат преди всичко на голямата дистанция във времето между събитията и тяхното изследване. Те са плод на желанието да се покажат и други варианти на решения и действия и да се разкрият причините за някои частични резултати и пропуснати възможности. Това не омаловажава постиженията на българското военно изкуство, което достига за времето си големи висоти. Показателни в това отношение са и последните страници на труда, събрали част от непредубедените оценки на множество чуждестранни военни специалисти.
Монографията няма претенции за пълно и изчерпателно осветляване на военното изкуство на българската армия във войните на Третата българска държава. Представяме я на уважаемия читател като един от поредните опити за обобщаване и обогатяване на научните изследвания в тази област.
Б Е Л Е Ж К И
1 История на Сръбско-българската война 1885. С., 1925; С., 1971; Войната между България и Турция 1912–1913. Т. 1–7. С., 1928–1937; Войната между България и другите балкански държави през 1913 г. С., 1941; Българската армия в световната война 1915–1918 г. Т. 2–9, С., 1936–1943; История на Отечествената война на България 1944–1945, Т. 1–4. С., 1981–1984 и др.
2 Х р и с т о в, Д. Стратегически проблеми на войните. С., 1991; Българската военна стратегия през епохата на капитализма. С., 1985; Х р и с т о в, А. Исторически преглед на войните на България срещу всички балкански държави 1913 г. С., 1924; Х р и с т о в, А. Исторически преглед на Общоевропейската война и участието на България в ная. С., 1925; Ф и ч е в, И. Висшето командване през Балканската война. С., 1927 и др.
3 П е й ч е в, А. Зараждане и развитие на българското военно изкуство 681–1945 г. С., 1988; К р и в о р о в, И. Взаимодействието между българската и съветската армия в Отечествената война 1944–1945 г. С., 1980; З а ф и р о в, Д. Развитие на бойните редове и оперативното построение на българската армия от Освобождението до Първата световна война (1878–1918); С т а н ч е в, С. Развитие тактиката на отбранителния бой в Българската армия през Първата световна война. С., 1997; П р о к о п и е в, А. Отбраната на морско крайбрежие от Българската армия през войните за национално обединение на България 1912–1918 г. С., 2001 и др.
4 История на военното изкуство. С., 1987; К р и в о р о в, И. Българското военно изкуство в Отечествената война 1944–1945 г., С., 1983; З а ф и р о в, Д. Военно изкуство. Ч. 1. Минало и съвременност. С., 1995 и др.
към начална страница "военно издателство"