към начална страница "военно издателство"
1.2 Какво е тероризъм?
В произведението си „Принципи на философията“ Рене Декарт (1596–1650) сочи, че по-голямата част от споровете около дадено понятие ще отпаднат, ако то предварително прецизно бъде дефинирано. Това действително е така, особено що се отнася до многоаспектни понятия, каквото е „тероризъм“. Придържайки се към схващането на Декарт, ще направим опит за прецизно дефиниране на понятието в два аспекта – социалнополитически и юридически.
Етимологичното значение на „тероризъм“ според „Речник на чуждите думи в българския език“ е: 1. Система от мерки за преследване, насилие и физическо унищожаване на политически противник; 2. Управление, властване със заплахи, физическо насилие и убийство. Твърде изчерпателен в това отношение е речникът на издателство „Дорси“ (Чикаго), в който са посочени четири определения: 1. Пропагандирано насилие, насочено срещу случайно избрани граждани с цел да се предизвика изкуствено страх в обществото и по такъв начин да се засегнат правителствените норми и политика; 2. Насилие срещу представители (политици, дипломати) на държавната власт от тези, които искат да я отхвърлят или сменят; 3. Скрита война на една държава срещу друга (държавен тероризъм – бел. Г.С.); 4. Действие на едно правителство, което, за да се задържи на власт, въздейства върху случайни или подбрани граждани. Очевидно е, че „тероризъм“ е политически мотивирано насилие.
В статия в „Зарубежное военное обозрение“ Ю. Мгимова6 твърди, че тероризмът е предварително замислено и подготвено противозаконно използване на насилие или вероятното провеждане на такава акция спрямо лица, сгради, транспортни, пътни съоръжения и пр. с цел да се създаде затруднение на съществуващата политическа власт и форма на управление.
Съвременният тероризъм се разглежда като транснационално явление, което налага необходимостта от възприемането на еднообразен, унифициран подход за неговото дефиниране. Във връзка с това изследователите му единодушно сочат, че неговата дефиниция е триединство от следните елементи – цел, средства, обекти.
Преди да пристъпим към разглеждане на тези елементи при тероризма, ще посочим накратко тяхното философско значение. Под цел във философията се разбира предвиждане в съзнанието на човека на резултата, към чието постигане са насочени неговите действия. Като непосредствен мотив целта насочва и регулира действията, пронизва практиката като вътрешен закон, на който човекът подчинява волята си. Целта може да стане сила, изменяща действителността, само във взаимодействие с определени средства, необходими за практическото є реализиране. Средства са всички предмети, комплекс от предмети или действия, чрез които човекът (субектът) въздейства върху обекта и го видоизменя. С историческото развитие на човешкия род се усъвършенстват и средствата, с които се въздейства върху обекта, респективно заобикалящата среда. Под обекти във философията се разбира това, към което е насочена познавателната и всяка друга дейност. Макар и активна сила при взаимодействието обект–субект, човек не действа произволно, тъй като обектът поставя определени граници и предели в дейността на субекта. В зависимост от това човек си поставя съзнателни цели, в хода на които се изменят и обектът, и самият субект. Казано с други думи, дейността може да бъде насочена както към стимулиране развитието на обекта, но и към неговото унищожаване и/или възпрепятстване. Тясно свързана с обекта и целта е и категорията „мотив“ – вътрешна подбуда за действие, мотивирана от някаква потребност (включително и мистична) и проявяваща се в динамична насоченост на поведението на индивида. Мотивът отразява личното отношение на субекта (човека) към обекти на неговата практическа насоченост, към ситуации и субективни състояния. Като подбуда и стремеж към постигането на определена цел мотивът е съществена причина за действията, но в него намира израз и определящото значение на целите и задачите.
След тези кратки, но необходими от методологична гледна точка философски бележки, към които ще се придържаме в нашето изследване, ще пристъпим към очертаване спецификата на целта, средствата и обектите при дефинирането на термина „тероризъм“.
• Целта, преследвана от терористите, винаги е политическа. Чрез дейността си те се стремят да ерозират политическите устои в страните, където извършват насилствена престъпна дейност. Отслабването на държавните структури и формирането на проблеми в управлението на страната са главните цели на терористите, а това разкрива същността на тероризма като явление. Дори нещо повече, една от задачите, решавана от терористите с оглед на преследваните от тях политически цели, е да внушат на обществото, че властите са неспособни да управляват страната, да охраняват реда и сигурността и да гарантират безопасността на гражданите.
• Средствата, използвани от терористите (насилие или заплаха с насилие), са според конкретните цели на всеки отделен терористичен акт. В тази разработка подробно ще разгледаме средствата, които терористите използват за осъществяване на преследваните от тях цели, но тук само ще посочим, че в нашето изследване върху тероризма ще се придържаме към схващането за насилие (или сила, както е възприето в наказателното право) в смисъл на физическа интервенция върху обекта на терористичния акт (убийство, телесна повреда, разрушаване, повреждане и пр.). Обусловена от насилието е принудата, чрез която, използвайки насилието, терористите въздействат върху съзнанието (психиката) на обекта (в конкретния случай – представители на държавната и/или политическата власт, цялото население на държава, където провеждат терористичната си дейност, или части от това население), с цел мотивирането им да предприемат или не някакво действие, т.е. към мотивиране на определено поведение, желано от терористите. Тясно свързана с насилието и принудата е заканата за престъпление против личността (живота и здравето) или имуществото, което може да доведе до страх, а това пък да мотивира конкретно лице или група лица (например държавно ръководство, общности от населението и пр.) към конкретно поведение, желано от терористите.
• Обектите на терористични актове са хора, превозни средства и/или сгради, при което разрушенията са огромни, а човешките жертви – многобройни. Ще отделим няколко реда за жертвите на тероризма. Немалко изследователи (Брус Хофман, братя Малисон и др.) смятат, че истинската цел на терористите е преди всичко да формират страх (дори невротичен страх) сред определени категории от населението на дадена страна или сред всичките нейни жители. Те сочат, че истинските обекти на терористите не са техните физически жертви, а тези, които остават живи, тъй като те ще се чувстват застрашени, нормалната им дейност ще е парализирана от страх. Разглеждан в този аспект, тероризмът използва като средство за постигане на своите цели (формиране на страх и несигурност сред населението) физическите си жертви, а методът е убийство, телесни повреди и разрушения. Оттук можем да изведем една съществена характеристика на тероризма, която го отличава от диверсията и вредителството – действията са насочени срещу цялото общество (население) на държавата, в която се осъществяват терористични актове, като се преследва създаването на страх и несигурност в него (или в отделни негови общности – религиозни, етнически и пр.), при което се проявява т.нар. синдром на последиците от насилието, намиращ проява именно в следнасилствения период, т.е. след извършването на терористичния акт. Характеризира се с прояви на страх, паника и несигурност сред населението на страната, където е проведен терористичният акт. А това неминуемо създава допълнителни затруднения за дейността на държавните институции, като се дестабилизира и политическата власт. Съществува древна китайска поговорка: „Убий една маймуна, за да изплашиш останалите“. Показателна в този аспект е обстановката в Съединените щати след 11 септември 2001 г. Затова да се говори за всякаква друга мотивировка на насилствените действия освен политическа (икономическа, криминална, битова и пр.), при което тези актове да бъдат категоризирани като терористична дейност, е лишено от научна обосновка. Тероризмът винаги е бил и си остава насилствена дейност, осъществявана по политически подбуди, с цел създаване затруднения на съществуващата политическа власт и управление, включително формиране на страх, паника и несигурност сред населението или отделни части от него. Това е и причината в структурите на терористичните организации да съществува психологическо звено, чиято задача е да наблюдава и изследва степента на проявяване синдрома на последиците от насилието.
На тази характерна черта на съвременния тероризъм сериозно внимание обръщат водещи в антитерористичната дейност служби (на САЩ, Русия, Израел и др.). Министерството на отбраната на САЩ определя тероризма като „предумишлено използване на насилие или заплаха с насилие за нагнетяване на страх, с цел да бъде принудено правителството на държавата да предприеме изгодни за терористите действия, или заплаха за правителството и обществото за постигане на политически цели“. Подобно е определението и на Федералното бюро за разследване, като също се обръща внимание на проявяването на синдрома на последиците от насилието (...с цел да заплаши правителството или населението, или части от него...). В текста на чл. 205 на Наказателния кодекс на Руската федерация, където е дадено изчерпателно определение за тероризъм (дори бихме казали прекалено подробно), също се акцентира вър-ху „...заплахата за населението...“.
Във връзка с това смятаме, че е необходимо да се спрем малко по-подробно върху същността на синдрома на последиците от насилието.
Конфликтологията обръща особено внимание на проблемите на общества, преживели насилие. Част от тях се изразяват във формирането на страх, паника, несигурност, гняв и омраза спрямо предизвикалите насилие. От друга страна, се проявява стремежът на обществото към самосъхранение и самоотбрана, включително и чрез създаване на недържавни правоохранителни органи – процес, познат като милитанство. Известният северноирландски изследовател на тероризма К. Уеб казва: „Стремежът на изплашеното общество да се въоръжава и самоотбранява води единствено до нарушаване правата на човека, поражда междуобщностни и междуетнически конфликти, имащи вторичен характер...“7.
Дори в САЩ, където гражданските инициативи в областта на без-опасността се поощряват, синдромът на последиците от насилието се разглежда като вътрешна заплаха за сигурността на обществото и държавата. Показателни в това отношения са възникналите там след взривовете в Международния търговски център през 1993 г. и други терористични актове неправителствени организации, известни под наименованието „милиции“. Тяхната цел е предпазване на населението от терористични актове и подпомагане на полицейските служби в борбата им срещу тероризма. Дейността им обаче много често води до нарушаване правата на някои малцинствени общности, живеещи на територията на Съединените щати. На базата на тези „милиции“ възниква движението „Common Law Courts“, което е своеобразен съд над лица, смятани от членовете на тази организация като заплаха за сигурността на американското общество. В свой доклад от 1997 г. ФБР категоризира това движение като вид терористична организация, а дейността му като терористична, доколкото тя отговаря на дефинициите за тероризъм в американското законодателство, което след малко ще цитираме.
Изследователите на феномена на последиците от насилието смятат, че когато то стане масово, без да са подбирани по конкретни показатели неговите обекти, най-страшното, което може да се случи след това, е използването на страха на населението от средствата за масово осведомяване. Много често в търсенето на сензации те несъзнателно раздухват психоза сред хората, изпитващи въздействието на синдрома на последиците от насилието. Това допълнително нагнетява напрежение и е възможно психозата да ескалира и излезе извън контрол. Ако обект на насилие са станали големи общности от населението (например етнически), този синдром може да се изрази дори в междуетнически конфликт в рамките на дадена държава.
Във връзка с казаното за същността на синдрома на последиците от насилието може да се изрази становище, че преследвайки формирането на страх, паника, ужас и неувереност, определени терористични организации се стремят към възникването или възстановяването на
неототалитарна държавна структура. Масовизацията и многоаспектността на терористичната дейност, нейните всеобхватни мащаби и разнообразни форми на проявяване, безразборният подход при атакуване на преките жертви, огромните разрушения и пр. могат да доведат до убеденост сред обществото в дадена държава, че демократичното правителство е твърде либерално, поради което не е в състояние да предприеме ефективни мерки за гарантиране сигурността на членовете на това общество – на техния живот, здраве и имущество. Всичко това в крайна сметка е възможно да доведе до въвеждането на твърд подход в държавното управление с характер на тоталитарност, заключаващ се във въвеждането и утвърждаването на редица ограничителни мерки. Казано накратко, експанзията на тероризма може да стане повод за въвеждането на авторитарни (дори тоталитарни) форми и методи на управление в дадена държава (например на военен режим). Според нас тези разсъждения, макар и съвсем хипотетични, не са лишени от логична обоснованост.
След краткото, но необходимо от методологична гледна точка отклонение, ще преминем към дефиниране на понятието „тероризъм“. Това е тясно свързано с неговата същност като явление в обществения живот, поради което те – дефиницията и същността, се разглеждат като единно цяло. Проблемът с точното и изчерпателно определяне на термина „тероризъм“ стои на вниманието на ООН, което доведе до необходимостта от създаване на Комитет по международен тероризъм, като една от задачите му е изработването на предложение за легитимно определение на понятието „международен тероризъм“ и мерките за борба с него.
Сравнително точно определение предлагат американските учени братята В. Мелисън и С. Мелисън: „Тероризмът е систематизирано използване на крайно насилие и заплаха с насилие за постигане на политически цели“8. Макар и твърде лаконично, двамата учени правилно определят основните моменти – използването на насилие и преследването на политическа цел. Следователно това, което трябва да бъде в основата на дефиницията на термина „тероризъм“, е политическата мотивировка и цел, преследвани от извършителите на криминалното деяние. Именно на тази особеност обръща внимание и известният специалист в областта на тероризма (респективно антитероризма) Брус Хофман: „Тероризмът в най-широко възприетата съвременна употреба на термина е в същината и основата си политическо явление... Затова тероризмът е насилие или заплаха с насилие, които се използват с политически цели или преследват определена политика“9.
Когато се съпостави съдържанието на цитираните дефиниции, както и на други известни, се налага изводът, че тероризмът е сложно политико-правно явление, в което се съдържат елементи на вътрешната и международната политика, на вътрешното и международното право. В същото време се констатира, че основна цел на терористите е да дестабилизират политическата власт и форма на управление на държавите, където извършват своята престъпна дейност. Отслабването на държавните структури и формирането на проблеми в управлението на страната са главните цели на терористите, а това разкрива същността на тероризма като явление.
Използвайки системния подход при дефинирането на понятието „тероризъм“, следва да се очертаят неговите същностни характеристики като явление.
• Тероризмът е една от формите за организирано насилие и като такъв е обществено опасно явление. Това действително е така, като се отчита фактът, че терористите насочват действията си към ликвидиране на лица, които са активни (политици, общественици, военни, юристи и т.н.), или към обекти (сгради), където обикновено са събрани много хора или самите те са обществено значими. Към това следва да се добави, че средствата, които терористите използват, в повечето случаи водят до смърт, като много често загиват и невинни граждани, а разрушенията са огромни. За терористите е характерно отричането на понятието „невинност“, тъй като според тях виновни са всички, които принадлежат към общество, противостоящо на тяхното. При такава морално-етична обосновка на своята дейност много често жертви на терористичните актове са невинни граждани, тъй като за терористите е важен ефектът от синдрома на последиците от насилието.
• Чрез тероризма се преследват конкретни политически и/или етносепаратистки или религиозно-политически цели (последните две могат да бъдат разглеждани също като политически, доколкото терористите се стремят към промяна на формата на държавно управление: терористите сепаратисти – към откъсване на територии от държавата майка, а религиозно мотивираните терористи – към създаване на теократична държава). Нееднократно вече подчертахме, че основната цел на терористите е дестабилизиране или промяна на политическата система и публичната власт в държавата, където действат. По този пункт са единодушни всички изследователи на явлението тероризъм.
• Налице е стремеж към активизиране на идеологическите мотиви при извършване на терористичните актове. Мотивировката на съвременните терористични организации е от етнонационалистическо, анархистично, религиозно или чисто политическо естество. Всички терористични организации имат идеологическа обосновка и платформа, които ги различават една от друга и определят насочеността на действията им. Характерно за техните идеологически платформи е, че са с крайно екстремистки и радикални схващания, целящи промяна на политическата система и публичната власт в обществото, а от друга страна – допускащи използването на насилие при осъществяване на преследваните цели.
• Терористичните организации са прецизно организирани групи, поставящи си за цел реализацията на политически цели, като широко използват насилие или заплаха с насилие. Това очертава спецификата на механизмите и принципите на подготовка за извършване и самото извършване на терористичния акт. Важно условие, към което терористите се придържат в своята дейност, е стриктното, детайлно планиране на акциите си, при което предвиждат различни елементи от обстановката и евентуалната є промяна. От друга страна, принципът на конспиративност и секретност при планирането и осъществяването на акции е в основата на тяхната дейност – още повече, че терористичните организации са нелегални групи с нелегитимна обществена характеристика.
• Дейността на терористите е повсеместна. Терористичните организации я разпростират по цялата територия на страни, където преследват политическите си цели, т.е. там, където чрез извършването на актове на насилие биха отслабили или дестабилизирали установената политическа власт и форма на държавно управление.
• Дейността на терористичните групировки е свързана с масовост. За постигането на кардинални стратегически цели, каквато е промяната на политическата система и власт на управление в дадена страна, е естествено актовете на насилие да са насочени към общественозначими обекти (сгради, лица, превозни средства и пр.). От друга страна, за да формират обществено мнение, насочено срещу установената държавна власт, терористите се стремят да предизвикат масов страх сред населението, за да докажат, че правителството не е в състояние да се справи с насилието и да гарантира обществения ред и сигурността на гражданите. Поради това терористите все по-често прибягват до безпринципно определяне обектите на насилствените си действия, като се стремят да причинят по-големи разрушения или да предизвикат повече жертви, за да се прояви в крайна сметка синдромът на последиците от насилието. С други думи, тероризмът като явление е насочен срещу по-широк кръг хора, отколкото са неговите непосредствени противници. Дори ни се струва, че няма да е преувеличено, ако кажем, че е насочен срещу цялото демократично общество.
• Действията на терористичните организации са систематични. Пределно ясно е, че за успешността на такива сложни и многоаспектни цели е необходима систематичност при провеждането на актовете на насилие. Систематичността на терористичните действия е в тясна връзка с планирането на акциите, с масовостта и повсеместността на действията.
• Тероризмът е симбиоза между високата степен на политическа мотивиция на терористите и ниската степен на участие на населението на страните, където те провеждат актове на насилие. В осъществяването на терористичните актове участват малки групи, а това отличава тероризма от националноосвободителните движения. Смятаме за целесъобразно от методологична гледна точка накратко да направим разграничение между тероризма и националноосвободителните движения. Като правило тероризмът няма толкова масов характер. От друга страна, движенията не залагат на масови разрушения и убийства. Ако разчитат на безразборни актове на насилие, те по нищо няма да се различават от терористичните организации, защото отличителна черта на тероризма от различните форми на политическа борба (революция, война, партизански действия) е в тактиката на безразборно и неограничено насилие (заплаха с насилие) над отделни лица или цели общности от населението, станали жертви в повечето случаи по стечение на обстоятелствата, без да са преки противници на терористите. От друга страна, най-често терористите избягват открит сблъсък със силите на властта (полицейски, правораздавателни, специални служби). Националноосвободителните движения в една или друга степен и форма се ползват с подкрепа от населението (или отделни части от него) на страната, където развиват дейност – нещо, което не се наблюдава при терористичните организации.
След като очертахме същностните характеристики на съвременния тероризъм и преди да пристъпим към дефинирането на това понятие, ще се спрем на още един проблем, смятан от нас за изключително важен. При това не единствено в теоретичен порядък, но и от чисто практическо естество е важно научнообоснованото разграничаване между тероризма и организираната престъпност. Точното и категорично разграничаване между тях е необходимо на по-следващ етап за прецизиране законовите компетенции на различните държавни органи, призвани да противодействат на тероризма, от една страна, и на организираната престъпност, от друга.
Много често се смесват същността и съдържанието на тези два феномена, като дори се излага тезата, че тероризмът едва ли не е организирана престъпност. Да се твърди подобно нещо, е най-малкото неоснователно и е признак за непознаване същността и съдържанието на тероризма и организираната престъпност. Вероятно тези мнения са на базата на високата степен на организираност и принципите (конспиративност, секретност и пр.), на които терористичните организации и престъпните групировки градят структурите и провеждат дейността си. Но това според нас са единствените сходни характеристики, което не би следвало да бъде научен аргумент за отъждествяване.
Използвайки сравнителния анализ и системния подход, ще направим опит за разграничаване между тероризма и организираната престъпност, като сравним едни и същи елементи, наблюдавани и при двата феномена. При това ще използваме същия подход като при дефинирането на тероризма – триединството цел, средства, обекти.
• Целта на терористичните организации, както вече подчертахме неведнъж в изложението, е политическа – да бъде принудено правителството да предприеме изгодни за терористите действия или заплаха за правителството и обществото, т.е. дестабилизиране на съществуващата политическа държавна власт и форма на управление и/или евентуалната є промяна. В целта на организираните престъпни групировки няма политически елементи – тя е бързото натрупване на капитали за задоволяване на нуждите на техните членове или приближени и близки хора, т.е. налице е чисто икономическа цел. Такава е и констатацията, направена на конференцията на председателите на европейските парламенти в Триест (Италия) през ноември 1994 г. Към това становище се придържа в своите изследвания върху организираната престъпност и Дж. Делоу, който посочва в статия, публикувана през 1987 г. в „Полицейски журнал“, че организираната престъпност развива дейност с „...цел присвояване на крупни финансови средства“10. В тази насока е и тезата, развивана от Боян Станков в монографичното му изследване „Организирана престъпност“, където той посочва: „Стремежът към смяна на политическата или/и социално-икономическата структура на обществото е нетипичен за организираната престъпност“11. Разбира се, немалко ръководители на терористични организации притежават огромни финансови средства – например Осама бин Ладен, но знаем в какви аскетични условия живее той, а средствата си използва единствено за финансиране на дейността, осъществявана от неговата терористична организация „Ал Каеда“. При организираните престъпни групировки сравнително малка част от техните приходи се отделя за издръжка на самите организации.
• Не се покриват напълно и средствата. И терористичните организации, и организираните престъпни групировки използват насилието или заплахата с насилие като средство за осъществяване на преследваните цели, но докато за терористичните организации насилието или заплахата с насилие винаги е основно средство за реализация на тяхната цел, организираните престъпни групировки все по-рядко прибягват до него, предпочитайки т.нар. фини средства (шантаж, изнудване, подкупване и т.н.). Наистина елементи от тези „фини средства“ се наблюдават и в дейността на терористичните организации (например изнудване, когато се отнася за задържани от тях заложници), но те могат да бъдат по-скоро помощни (например за набавяне на финансови средства за организацията, за освобождаване на съмишленици и пр.), т.е. не са основни.
• Обектите на дейност на терористите, както вече посочихме, са свързани с цялото демократично общество. Жертвите на насилието не са техни преки противници, което дава основание отново да подчертаем, че преките жертви (загиналите и ранените) на терористичните актове са по-скоро средство за осъществяване на преследваните цели. Освен това, използвайки подхода на безразборно (безпринципно) набелязване на обекти (хора, сгради и пр.), терористите се стремят и към проявяване синдрома на последиците от насилието, което също е средство за дестабилизиране на държавната власт. Съвсем не е така при дейността на организираните престъпни групировки. Водени от чисто комерсиална цел (бързо натрупване на огромни капитали), те насочват усилията си към области от обществения живот, които им позволяват по-лесно да я постигнат. Тези области могат да бъдат подведени под общ знаменател и да се характеризират като изключително доходоносни – производство и разпространение на наркотици, контрабанда на оръжие и други общоопасни средства и материали, включително и с двойна употреба, хазарт, проституция, трансграничен трафик на хора и т.н. Прониквайки и овладявайки тези области, престъпните групировки се стремят към кардиналната си цел – бързо натрупване на огромни капитали, при което прибягват до насилие (или заплаха с насилие) единствено когато трябва физически да отстранят конкуренти (съперници) или лица, които по един или друг начин възпрепятстват тяхната престъпна дейност. Жертвите на организираните престъпни групировки са прецизно подбирани, при което не се цели постигането на колосален публичен ефект, изразяващ се в поява на синдрома на последиците от насилието, както е при терористичните актове. Обобщавайки казаното за насилието, извършвано от терористичните организации и организираните престъпни групировки, следва да се подчертае, че докато насилието на терористите е породено от омразата им спрямо цялото общество и е насочено пряко срещу това общество, насилието на организираните престъпни групировки не е така мащабно. Дори нещо повече, без обществото организираните престъпни групировки не могат да осъществят кардиналната си цел – бързо натрупване на огромни капитали.
За да бъдем докрай прецизни в сравнителния анализ между тероризма и организираната престъпност като феномени, накратко ще споменем все по-ярко очертаваща се съвременна тенденция при тероризма, изразяваща се в неговата насоченост към т.нар. от изследователите сива зона, т.е. към организираната престъпност. Проявата на тази тенденция съвсем не означава обаче, че тероризмът и организираната престъпност като феномени се отъждествяват (сливат). Има само известни допирни точки между двата феномена, като при това те са двустранно проявяващи се. От една страна, терористичните организации насочват вниманието си към области на дейност, заети традиционно от организираната престъпност (най вече производство и разпространение на наркотици, фалшиви пари), чрез което се стремят материално да обезпечат своята дейност (набавяне на оръжие, обучение, провеждане на терористични актове, осигуряване на надеждно укритие и пр.). От методологична гледна точка само ще споменем трите вида терористични операции: основни (извършват се с оглед на преследваните от терористите цели – дестабилизиране на съществуващата държавна власт и форма на управление); спомагателни (за набавяне на средства, необходими им за терористична дейност); за освобождаване на съмишленици, задържани от службите за сигурност или правораздавателните органи. В този аспект дейността на терористичните организации, насочена към набавяне на средства, необходими им за извършването на терористични актове, включително и чрез проникване и овладяване на доходоносните и традиционно заети от организираната престъпност области (например производство и търговия с наркотици), може да бъде отнесена към спомагателните операции. От друга страна, отношението тероризъм–организирана престъпност е двустранно. Организираните престъпни групировки, водени от комерсиалната цел за бързо натрупване на огромни капитали, все по-често прибягват до търговия с оръжие и с други общоопасни средства, включително вещества и материали, необходими за производството на биологично и химическо оръжие, както и за изработване на ядрени взривни устройства, при което установяват контакти с терористични организации, стремящи се към придобиване на оръжия за масово поразяване. Докато за организираните престъпни групировки тази дейност е основна, т.е. чрез нея те реализират своята цел, за терористичните организации контрабандната дейност с оръжие не е основна, а им е потребна като средство за извършване на тяхната основна дейност – терористичните актове.
Друг съществен елемент, който се наблюдава (но в различни аспекти) и при терористичните организации, и при организираните престъпни групировки, е тяхното отношение към съществуващата държавна власт и форма на управление. Както вече многократно подчертахме, целта на терористите е дестабилизиране на политическата власт и форма на управление, дори нейното унищожаване (например целта на религиозно мотивираните терористи е унищожаването на секуларната власт и форма на управление и създаването на теократична държава). Не такова е отношението на организираните престъпни групировки към съществуващата държавна власт и форма на управление. Всеизвестен е стремежът им към инфилтриране в държавната власт, което благоприятства безпрепятствено реализиране на тяхната цел – натрупване на огромни капитали. Докато терористите се стремят към унищожаване на съществуващата държавна власт и форма на управление, организираните престъпни групировки се стремят към нейното запазване и към симбиозата (проникването и срастването) с нея и поставянето є под контрол. С други думи, отношението на организираните престъпни групировки към съществуващата държавна власт (условно би могло да се категоризира като позитивно) може да бъде разглеждано като средство за постигане на тяхната цел, докато отношението на терористичните организации към съществуващата държавна власт и форма на управление може да бъде разглеждано като крайно отрицателно и тяхна кардинална цел е създаване затруднения на властта, нейното унищожаване и/или промяна на формата на държавно управление.
Друга изключително съществена, дори бихме казали генетична, отлика между тероризма и организираната престъпност е идеологическата легитимираност на тяхната дейност. Вече посочихме, че всички терористични организации имат собствена идеологическа платформа и обосновка на дейността си – елемент, който не се наблюдава при престъпните групировки от организираната престъпност, чиято „идеология“ може съвсем образно да се нарече комерсиализъм.
В заключение на сравнителния анализ между двата феномена – тероризъм и организирана престъпност, ще обобщим, че съществуват кардинални различия между тях и отъждествяването им е лишено от всякаква научна обоснованост. На базата на тяхното разграничаване следва да бъдат разработени и диференцирани законовите компетенции на различните служби, призвани да противодействат на тероризма и организираната престъпност.
Преди да изведем, макар и работна дефиниция за понятието „тероризъм“, съвсем накратко ще разгледаме криминогенната му същност. От юридическа гледна точка терористичната дейност винаги е умишлено действие. Мотивацията за извършването є може да бъде различна. Като се има предвид, че терористите са представители на най-крайни реакционни възгледи и течения, мотивите могат да бъдат както ясно изразени политически, така и от религиозно-политически и етнонационалистически (сепаратистки) характер, но това, както вече стана дума, са разновидности на политическата мотивировка. Затова, когато се търсят мотивите за извършването на конкретен терористичен акт, следва да се отчита преди всичко обстоятелството, че тероризмът служи за постигане на антидемократични, реакционни цели и че самият той като явление е следствие от крайностите на конкретна реакция.
В международноправната доктрина тероризмът все още няма точна и единна дефиниция и според американските изследователи на проблема професорите М. Басиони и В. Инди, автори на „Трактат по международно наказателно право“, това е така, тъй като за изработването на общовалидно легитимно определение съществуват обективни трудности. Те произтичат най-вече от спецификата на неговите форми, детерминирани от характеристиката на обектите, средствата и задачите на терористите, както и от спецификата на антитерористичните действия в различните държави и тяхното законодателство, регламентиращо борбата с тероризма. Според тях думата „тероризъм“ придобива значение на терор, варварство, цяла серия от различни актове на насилие, преследващи политически цели12. Въпреки това и те не предлагат категорично определение, което да бъде възприето като легитимно в правната наука и практика.
В раздел 22 от Наказателния кодекс на САЩ, чл. 2656, се дава следното определение за тероризъм: предумишлено, политически мотивирано насилие, извършено срещу цивилни обекти от страна на субнационални групировки или отделни екстремисти с цел да се оказва въздействие върху общественото мнение.
Ще дадем и работната дефиниция в предложението за Рамково споразумение относно борбата с тероризма (Брюксел, 19 септември 2001 г.): „За целта на това Рамково споразумение терористична група означава структурна организация, създадена за определен период от време от повече от двама души, с цел извършването на терористични действия, посочени в параграф 1“. А ето и текста на параграф 1 от цитирания документ: „Всяка страна член трябва да предприеме необходимите мерки, за да обезпечи, че настоящите престъпления, дефинирани според вътрешното законодателство, които са умишлено извършени от лице или група срещу една или повече държави, техните институции или граждани, с цел застрашаването им и изменяне или унищожаване на политически или социални структури, ще бъдат наказани като терористични деяния“. Очевидно е, че критерият, по който едно и също престъпление (например убийство, умишлен палеж, наводнение, участие в терористична група и т.н.) може да бъде разглеждано като терористичен акт, но и да не бъде категоризирано като такова, е именно политическата мотивировка на извършителите. Никакви други мотиви законодателят не предвижда – икономически, битови и т.н.
Наказателният кодекс на Франция приема като терористични актове престъпления, които могат сериозно да променят обществения ред посредством насилие или заплаха с насилие. Португалският Наказателен кодекс разглежда тероризма като престъпление по отношение на националните интереси, промяна или нарушаване стабилността на работата на националните институции, принуждаване на властите да предприемат или не определени действия и пр. Испанският Наказателен кодекс, подобно на френския и португалския, разглежда тероризма като нарушаване устоите на конституционния ред и сериозно застрашаване на обществения мир в страната. Подобно е тълкуването на тероризма и в италианския Наказателен кодекс. Най-значимо в това отношение е антитерористичното законодателство на Великобритания, което намира израз в Закон за тероризма 2000. Там той е дефиниран в смисъл на заплаха, употребена, за да се повлияе на правителството или да се застраши обществеността или част от нея в преследване на политическа, религиозна или друга идеологическа цел, като действията включват използване на насилие срещу лица, сериозно увреждане на собственост или създаване на рискове за здравето или сигурността на обществеността или част от нея.
От дефинициите, възприети в законодателството на различни европейски държави и на Съединените щати, е ясно, че тероризмът (респективно терористичната дейност) се изразява в насилие или заплаха с насилие за създаване на затруднения или ликвидиране на съществуващата държавна власт и форма на управление. В никакъв нормативен документ като терористични действия не се категоризират престъпления, извършени с мотивировка, различна от политическата.
И така, от социално-политологическия и краткия правен анализ на тероризма прави впечатление, че различните му дефиниции са сходни по това, че като терористична дейност се определя тази, чиято цел е да отслаби съществуващата държавна власт в дадена страна (или да създаде затруднения), т.е. това са извършителите, но ако трябва да бъдем по-конкретни – преди всичко инициаторите на терористични актове, които винаги са политически мотивирани.
От казаното може да се изведе следното работно определение за тероризъм, към което ще се придържаме в настоящото изследване. Тероризмът е организирана или индивидуална дейност за нанасяне на телесни повреди, за прилагане на насилие и задържане на хора, отвличане на моторни превозни средства или оказване на психологически натиск чрез заплаха с насилие с цел удовлетворяване на конкретни политически искания и най-вече отслабване и дестабилизиране на съществуващото държавно управление.
Редица световноизвестни изследователи на явлението „тероризъм“ (Алекс Шмит, Брус Хофман, Уолтър Лакьор и др.) посочват, че не са в състояние да предложат общоприемливо и сравнително разбираемо дефиниране за него. Поради това сме длъжни да подчертаем, че не претендираме за универсалност на дефиницията, а по-скоро определението е работно, но то може да стане основа и за научна дискусия. От друга страна, макар и твърде обстоятелствена, тази дефиниция дава представа за същността на тероризма и ако трябва накратко да се очертае характеристиката на явлението, тя е криминална насилствена дейност, мотивирана от политически подбуди. В същото време от формална гледна точка смятаме, че сме длъжни да приемем дефиниция, имаща същите характеристики, и това произтича от препоръката, направена от Съвета на Европейския съюз в текста на чл. 10 от предложението за Рамково споразумение относно борбата с тероризма: „Необходимо е дефиницията на съставните елементи на тероризма да бъде единна за всички страни членки, включително и престъпленията, отнасящи се до терористичните групи“. Ето какво се казва в т. 3 на уводната част на цитирания документ: „Повечето терористични актове са главно обикновени престъпления, които се превръщат в терористични единствено във връзка с мотивацията на извършителите. Ако мотивите им са да се променят сериозно или разрушат основни принципи или стълбове на държавността..., сме изправени пред терористична заплаха. Такава е възприетата гледна точка от законодателствата на членовете на Европейския съюз, регламентиращи борбата срещу тероризма“.
към начална страница "военно издателство"