към начална страница "военно издателство"
1.5 Видове терористични организации
Съществуват различни критерии за категоризация на терористичните организации – според идеологическата легитимация и обосновка на дейността, териториалния обхват на дейността, обекта на престъпната дейност, средствата за осъществяване на терористичния акт.
Според идеологическата легитимация и обосновка на дейността им терористичните организации могат да бъдат диференцирани в две големи групи – секуларни (освободени от религиозно влияние) и религиозно-политически. Към секуларните спадат ляво- и дясноориентираните, както и етнонационалистическите (сепаратистките) терористични организации. Необходимо е да се подчертае, че дейността им е изключително политически мотивирана, което определя и характера на преследваната цел.
• Лявоориентиран тероризъм. Най-известни леви терористични организации са РАФ – фракция „Червена армия“, „Движение 2 юни“ и „Революционни ядра“ (в Германия), „Червените бригади“ (Италия), „Пряко действие“ (Франция), „17 ноември“ (Гърция), „Сендеро Луминосо“ и „Тупак Амаро“ (Перу) и други. Тяхната дейност се характеризира преди всичко с марксистко-ленинската си идейно-политическа насоченост и се вдъхновява от идеята да се унищожи капитализмът. Тези идеи се изповядват предимно от младата интелигенция и студентите, които са силно разочаровани от социалната несправедливост в западното технократично общество. Гръмката им революционна фразеология се използва за прикриване на истинските цели, които представляват смесица от авантюристични подбуди, криминални наклонности и революционни политически искания. Една от характерните особености на лявоориентирания тероризъм е в това, че действията на неговите последователи са насочени срещу ръководния политически елит на западните демокрации, политическите и военните структури на НАТО, представители на крупния бизнес, обекти на военната индустрия и пр. Несъмнено с тези действия се цели постигане на една от целите – предизвикване на силен публичен ефект и насочване на общественото внимание към собствените идеи.
На Балканите – в Гърция и Турция, също действат лявоориентирани терористични организации. В Гърция „Революционна група за солидарност „Христос Касимос“ има в актива си терористичен акт срещу германското посолство в Атина, а „Първи май“ и особено „Революционна народна борба“ периодично извършват предимно бомбени атентати в по-големите гръцки градове (Атина, Солун и др.). През последните години техни обекти са някои сгради на ООН в Атина (например на Върховния комисариат на бежанците). В Турция типични представители на лявоориентирани терористични организации са „Дев Сол“ („Революционна левица“), „Съюз за спасение“, отделилата се от „Дев Ганч“ („Федерация на революционната младеж“) организация „Дев Йол“ („Революционен път“).
Характерно за левия тероризъм е елитарното членство в тези организации (интелигенция, студенти), здрави, силно законспирирани структури, дългосрочни програми и гръмка революционна фразеология.
Като тенденция през последните години на ХХ век и началото на ХХI век се очертава относителното намаляване активността на терористичните организации, изповядващи крайно леви идеи. Изследователите на международния тероризъм сочат, че лявоориентираните терористични организации са най-активни преди всичко в Южна Америка и с действията си поддържат постоянно напрежение в редица държави там – констатация, която се подкрепя и от наши изследователи в тази област13. Според нас социалните проблеми, които съпътстват развитието на новите демокрации в страните от бившия социалистически блок, ще създават условия за стимулиране на тяхната дейност. Дори може да се предположи с известна степен на вероятност, че ще се получи преливане на мафиотски групи (възникнали предимно на икономическа основа) и лявоориентирани терористични организации. Макар и дискусионно, анализирайки тяхната дейност, може да се направи изводът, че е налице тенденция към интернационализиране на лявоориентирания тероризъм с цел постигане на по-висока организираност и ефективност в действията.
• Дясноориентиран тероризъм. Той е непосредствена и най-активна форма на екстремизъм и е насочен срещу ценностите на демокрацията (например равноправието между расите), но от десни идейни позиции. Може да се разглежда като неофашистки и неонацистки, етнонационалистически, сепаратистки и пр. Най-активни представители на този вид тероризъм са „Федерация за национално и европейско действие“ (ФАНЕ) във Франция, „Движение за самоопределение“ (ДСО), „Италианско социално движение“, „Юни 78“ (Гърция), „Сивите вълци“ (Турция), „Командоси на арменския геноцид“ и други. Характерен белег в дейността им е, че тяхната цел не е толкова да отнемат човешки живот, колкото да постигнат публичен ефект и да привлекат общественото внимание към своите идеи. Ето какво казва френският учен Рене Ремон за дейността на дясноориентираните терористични организации във Франция: „...Подобни актове на тероризъм могат постепенно да разединят обществото, да противопоставят гражданството. Тези прояви на насилие създават ситуация, при която терористичните групи придобиват авторитет“14.
• Етноцентристки (сепаратистки) терористични организации. Те възприемат като идеологическа легитимация на своята насилствена дейност етноцентристките идеи, в чиито основи най-често стоят стремежи към откъсване на територии от държавата майка и обособяването им като автономни области, т.е. сепаратистки идеи. Субекти на такава дейност са преди всичко представители на миноритарни общности, отличаващи се от мажоритарното общество по етническата си принадлежност (т.нар. етнически антропологизъм). Етническото малцинство възприема тероризма като единствено средство да легитимира стремежа си към взривяване на исторически утвърдилото се и доказало своята стабилност във времето и пространството етническо равновесие в обществото. В някои случаи етнотероризмът може да има и расистки характер, т.е. да се отъждестви с биологичния антропологизъм. Най-ярки представители на етноцентристкия тероризъм са ЕТА, различните ирландски, кюрдски и чеченски организации, възприели тероризма като единствено средство за осъществяване на своите сепаратистки цели.
• Конфесионално-политически терористични организации. В своята дейност те са мотивирани от религиозни (верски) подбуди. Крайната им цел е създаването на теократична държава, управлявана от „богопомазан цар“, в която ще живеят единствено предано вярващите му последователи. За реализацията на крайно радикалните им политически и социални цели благоприятстващ фактор са самата структура и функциите на съвременните религиозни общности, които поради актуалността на проблема с религиозно мотивирания тероризъм ще разгледаме отделно.
Обобщавайки казаното за секуларния (ляво- и дясноориентирания и етносепаратистки тероризъм) и религиозно-политическия тероризъм, може да прогнозираме, че в резултат на редица процеси и явления секуларният тероризъм постепенно ще загуби значимостта си в живота на модерното технократично общество. Може би най-значимият процес, водещ до намаляване активността на ляво- и дясноориентираните терористични организации, е постепенното ликвидиране на двуполюсния модел на съвременното общество, при което различните идеологически системи и техните идеологии все повече ще губят значението си за менталността на хората. Това наше становище намира подкрепа в констатацията, направена от д-р Мирослав Дърмов в статията му „Радикалният ислямски тероризъм“: „Оценките за активността на терористичните организации еднозначно показват значително намаляване дейността на идеологическите и националистическите организации навсякъде по земното кълбо. Много от тях преустановиха своето съществуване, поради което е трудно дори да се установи тяхното присъствие в криминогенната обстановка по света“15. В същото време обаче не трябва прибързано да се абсолютизира този извод, тъй като все още редица ляво- и дясноориентирани терористични организации развиват активна дейност, включително и на Балканския полуостров. Въпреки че д-р Дърмов посочва няколко радикални религиозни организации, които в една или друга степен не проявяват терористична активност през последните няколко години на ХХ век и началото на ХХI век, смятаме, че няма основание за прогноза, показваща намаляване активността на религиозно-политическите терористични организации. Дори нещо повече, събитията показват активизиране при съвременните условия на религиозно-политическата мотивировка и легитимация на терористичните организации – извод, който ще направим опит научно да обосновем по-нататък в настоящото изследване.
Според териториалния обхват на дейността на терористичните организации:
• Вътрешни терористични организации, които развиват дейност единствено на територията на страната, където е изградена тяхната структура. Типични представители са: „Ирландска републиканска армия“, чиито действия са насочени към постигане на определена политическа цел – освобождаване на Ълстър от Великобритания и присъединяването му към Ирландската република; ЕТА, която изявява претенции за независимост на четирите провинции на баските (със столица Билбао) в северната част на Испания. Дейността на тази партия може да бъде категоризирана като етнонационалистически вътрешен тероризъм.
• Международни терористични организации, чиито актове на насилие са на територията на няколко държави, а не единствено в тази, в която са възникнали и се намира основаната им структура. Схемата на дейността им е следната: подготовката на терористичния акт се извършва на територията на една държава, а осъществяването му – на територията на друга. Разбира се, към международните терористични организации спадат и тези, които имат свои подразделения (звена) на територията на няколко страни.
Според обекта на престъпната дейност на терористичните организации:
• Въздушен тероризъм. Обект на престъпната дейност на терористичните организации са въздухоплавателни средства – най-често самолети. Характерна особеност за този вид тероризъм е, че подготовката на акциите започва на територията на една страна, изпълнителното деяние (реализацията на плана) продължава на (или над) територията на друга страна, а вредните последици могат да настъпят на (или над) територията на трета страна.
• Воден тероризъм. Обект на терористични акции са плавателни съдове, които могат да бъдат отвлечени (корабът „Акиле Лауро“ с над 500 пътници и екипаж на борда, извършващ курс през октомври 1985 г. от Генуа за Египет) или взривени и потопени (какъвто е случаят с кораба „Рейнбоу Уориър“, собственост на международната екологична организация „Грийнпийс“).
Характерно е, че и при двата вида тероризъм (въздушен и воден) се създава напрежение в отношенията между държавите, участнички в инцидента – от една страна, собствениците на въздухоплавателното или морското средство, а от друга, държавата, чиито граждани (поданици) са извършителите на терористичния акт, или държавата, която след инцидента предоставя убежище на извършителите. Очевидно е, че подобни актове на тероризъм отново преследват преди всичко политически цели.
• Сухопътен тероризъм. Обект на отвличания или взривявания са влакове, автомобили или автобуси. Много често при този вид тероризъм обект на посегателство са деца (например терористичният акт в Слънчев бряг в България през 1987 г., когато като заложници в лек автомобил бяха задържани деца). Към него можем да причислим и терористичните актове по отношение на конкретни лица (обикновено политически лидери, общественици, религиозни водачи и пр.), както и терористични актове, чийто обект са сгради.
Според средствата за осъществяване на терористичния акт. В този аспект тероризмът може да бъде диференциран като насилствена дейност, осъществявана чрез използването на оръжия за масово поразяване (ОМП) и на конвенционални оръжия. Изхождайки от факта, че използването на ОМП за провеждане на терористични акции е все по-отчетлив стремеж на съвременните терористи, както и от това, че тези техни действия имат изключително висока степен на обществена опасност (дори със самото отправяне на заплаха за използване на такива оръжия), този вид тероризъм ще разгледаме в друга глава.
При използването на конвенционално оръжие най-често се прибягва до взривни устройства с динамит или други вещества, или до обстрел с огнестрелно оръжие (обикновено дългоцевно с оптически прицел или изстреляни от разстояние ракети). Много често взривното устройство се камуфлира, като за целта се използват спрели автомобили в близост до мястото, определено за терористичния акт, които биват взривявани дистанционно (обикновено с радиопредаватели). Не са редки и случаите на взривявания на автомобили, пълни с взрив, управлявани от терористи самоубийци (камикадзе). Този способ на провеждане на терористични актове чрез взривявания най-често се прилага от арабски терористични организации в Близкия изток. В други случаи като камуфлаж служат различни пакети, куфари и други предмети, оставени на мястото, определено за извършване на покушението. Въпреки че при съвременните условия нараства опасността от използването на ОМП, все още конвенционалните средства (най-вече мощните взривни устройства) за извършване на терористични актове остават предпочитано средство.
към начална страница "военно издателство"