към начална страница "военно издателство"
1.6 Видове терористични акции
Терористичните акции могат да бъдат диференцирани в две групи: според целта, преследвана от терористите при провеждането на конкретния терористичен акт, и според обекта на терористичния акт.
Според целта, преследвана от терористичните организации чрез реализацията на конкретен терористичен акт, могат да бъдат разграничени три вида терористични операции:
• Основни операции, чиято цел е постигане на политически резултати чрез ликвидиране или отвличане на конкретни лица (предимно политически или обществени дейци), чрез всяване на страх сред населението, чрез взривяване на сгради и пр.
• Спомагателни операции, като целта в случая е снабдяване с оръжие и финансови средства. Осъществява се основно чрез организиране на грабежи или чрез проникване в области, традиционно заети от организираната престъпност.
• За освобождаване на съмишленици, което се осъществява чрез пряко нападение на затвори, или чрез отвличане на лица, след което се поставят искания за освобождаването на тези съмишленици.
Според обекта на конкретната терористична операция те могат да бъдат категоризирани така:
• Обект са политически опоненти на терористите. Обикновено това са политически лица, които биват ликвидирани, но не са редки случаите, когато, преди да бъдат убити, те са държани като заложници, а терористите поставят конкретни искания (например за освобождаване на съмишленици, задържани от властите, за предприемане на конкретни политически стъпки от страна на управляващите, за откупи и пр.). Могат да бъдат посочени редица примери както за ликвидиране на политически лица, така и за тяхното отвличане и задържане като заложници (след което също биват убивани). Може би най-показателен пример е случаят с министър-председателя на Италия Алдо Моро. Що се отнася до моменталното физическо ликвидиране на политическо лице, може би най-известно е убийството на президента на Египет Ануар Садат на 6 октомври 1981 г. по време на военен парад в египетската столица. Групата за нападение е въоръжена с автоматично оръжие и ръчни гранати. Особеното в този случай е, че нападателите не са прикрити сред зрителите, а участват в него с военни униформи. При преминаването на 120-милиметровите оръдия от влекач слизат четирима терористи и откриват стрелба по официалните лица на трибуната. Други двама стрелят от самия влекач. Така се постига изненадващ ефект и в първия момент охраната не успява да попречи на стрелбата. В резултат загиват президентът Садат и още седем официални лица, а други двадесет, сред които и вицепрезидентът Хосни Мубарак, са ранени. Въпреки настъпилата суматоха служителите от охраната успяват да заловят трима от терористите, а по-късно и останалите. Политическият резултат е, че в Египет веднага са предприети големомащабни полицейски акции срещу всички радикални ислямски групировки, противници на вътрешната и външната политика, водена от Садат, въпреки че непосредствените извършители на покушението, както е доказано в хода на разследването, са членове на радикалната ислямска организация „Ал джихад“.
Друг показателен пример за моментално ликвидиране на политически противници, но не чрез пряка атака, е убийството на новоизбрания президент на Ливан Башар Жмайел на 14 септември 1982 г. в Бейрут. За своя замисъл терористите използват конвенционално взривно устройство с мощност около 200 килограма тротилов еквивалент, поставено на третия етаж на силно охраняваната сграда, където Жмайел провежда планово седмично съвещание с ръководството на партията „Катаиб“, ръководена от неговия баща. Точно в 11 часа е задействано взривното устройство, в резултат на което загиват 26 души, включително и президентът Жмайел. Поръчителите и изпълнителите на този терористичен акт и до днес не са известни. Политическият ефект от него се изразява не само в дестабилизация на политическата система в Ливан и възобновяване на бойните действия на негова територия (включително масовото клане на палестински бежанци в лагерите Сабра и Шатила), но и в повишаване на напрежението в целия близкоизточен регион.
• Обект са правоохранителните и правораздавателните институции и въоръжените сили. Много често обект на терористични акции стават представители на силите на реда – полиция, служби за сигурност, съд, следствие, прокуратура, въоръжени сили. Като че ли най-застрашени са представителите на тези институции в Алжир, където в края на ХХ век и началото на ХХI век силно се активизира екстремистката дейност на ислямски радикални организации. През януари 1992 г. там са отменени резултатите от първия тур на парламентарните избори, а през февруари на територията на цялата страна е въведено извънредно положение. В резултат легализираната през 1991 г. организация „Ислямски фронт на спасението“ (ИФС), чиито представители са спечелили изборите, отново преминава в нелегалност и нейното военизирано звено „Армия за ислямско спасение“ (АИС) предприема широкомащабна борба срещу режима, която не е спряла и сега. Нейни членове на 5 април 1999 г. нападат армейска колона в югозападната част на страната и в резултат на добре планираната и проведена засада ликвидират около двадесет военнослужещи. През март с.г. екстремисти от организацията „Въоръжени ислямски групи“ нападат полицейски пост край град Медея и армейски патрул на около 120 км югоизточно от столицата на Алжир. Загиват десет полицаи и шестнадесет военнослужещи, а двадесет и един са ранени.
Подобна е ситуацията и в Египет, където обект на терористични акции, провеждани под ислямски лозунги, са правозащитните и правоохранителните органи, както и въоръжените сили. На 22 май 1997 г. в Южен Египет са застреляни шест местни полицаи, а на 13 октомври с.г. други девет са убити при нападение над полицейски пост близо до град Ел Минея. Най-трагичен обаче е терористичният акт, извършен на 11 септември 2001 г., когато пътнически самолет, отвлечен от терористи, е блъснат в Пентагона. В резултат десетки американски военнослужещи загиват, други са ранени, а разрушенията са огромни.
Политическият ефект от подобна терористична дейност е в твърдите ответни действия на силите за сигурност и армията, имащи понякога характер на локални бойни действия срещу терористите. Това обаче неминуемо дестабилизира вътрешно- и външнополитическата обстановка и всява паника и несигурност сред населението.
• Обект е населението. През последните години нараства насилието, при което обект е цялото население на страната, където се развива терористична дейност. Това обяснява може би една от най-ярко проявяващите се тенденции в терористичната обстановка в света – лавинообразното увеличаване на жертвите и ранените. При това те не са преки противници на терористите, а са само средство за осъществяване на целите им – формиране на страх, паника, несигурност сред населението и създаване на затруднения в управлението на държавата. С други думи, жертвите на подобни терористични актове не са подбирани по конкретен критерий от терористите, а просто са попаднали на мястото на терористичния акт. И това е най-зловещото в дейността на съвременния тероризъм – загиват стотици, дори хиляди невинни граждани само затова, че са жители (или живеят в момента) на страна, срещу която терористичните организации насочват ударите си. Показателен в това отношение е кървавият 11 септември 2001 г. в Съединените щати, когато са атакувани с отвлечени от терористите пътнически самолети големи сгради и загиват хиляди невинни. Тази непрестанно ескалираща войнственост и омраза на терористите към цялото общество води началото си от края на 70-те години на ХХ век. Показателен е отново Близкият изток. В Ливан в края на 70-те и началото на 80-те години почти всекидневно терористи предприемат взривявания на автомобили по улиците на Бейрут и други големи градове, както и на мощни взривни устройства в големи обществени сгради с много хора. В резултат загиват стотици граждани, нямащи никакво отношение към идеите и целите на терористите. Подобна е тактиката на редица терористични организации през последните години на ХХ и началото на ХХI век. В Алжир на 22 май 1998 г. в резултат на взривени мощни устройства на пазар в покрайнините на столицата загиват шестнадесет, а са ранени повече от шестдесет невинни граждани. Продължението е на 9 юли 1998 г., когато на голям пазар в самата столица на Алжир при взрив загиват десет души, а други двадесет и един са ранени. На 3 декември с.г. при подобни обстоятелства загиват четиринадесет, а са ранени двадесет и трима души, случайно намиращи се в района на терористичния акт. Прилагайки тактиката на случайните жертви, терористите често взривяват или обстрелват от разстояние автобуси – на 20 юли и на 21 ноември 1998 г. при такива акции загиват повече от шестдесет невинни. Подобна е тактиката, използвана от терористични организации не само в Алжир, но и в други държави от Близкия изток, включително и Израел.
За да бъдем докрай точни, е необходимо да посочим, че не само ислямски терористични организации прибягват до тактиката на безразборно насилие над невинни граждани, а и еврейски (юдейски) терористични организации използват подобен подход. На 4 септември 1997 г. почти едновременно в различни зали на големия търговски дом „Бен Йехуд“ в Йерусалим са взривени няколко мощни устройства, при което загиват осем души, а около двеста са ранени.
Като разновидност на тактиката на безразборен подбор на обектите на терористична дейност могат да бъдат разгледани много случаи на ликвидиране или задържане като заложници на чуждестранни туристи. Най-показателни са инцидентите в Египет за периода 1996–1998 г. Те са многобройни, но ще посочим три от тях – най-показателните. През април 1996 г. терористи отвличат и убиват осемнадесет гръцки туристи. На 18 септември 1997 г. в центъра на Кайро е обстрелян и запален автобус с туристи, при което загиват девет германски граждани. Най-трагичен е инцидентът от 17 ноември 1997 г. в Луксор. Тогава шестима въоръжени с автоматично оръжие екстремисти убиват седемдесет души, шестдесет от които са чужди туристи. Честа практика на терористите, когато обект на тяхната дейност са чужди туристи, е те да бъдат отвличани като заложници. При подобна тактика терористите винаги поставят искания за размяната им срещу свои съмишленици, задържани от властите. След поредица от подобни терористични акции на екстремистки групировки в Египет на 22 декември 1998 г. египетските средства за масово осведомяване оповестяват решението на правителството да бъдат освободени от затворите в страната 760 членове на радикални ислямски организации, сред които на „Ислямска група“ и „Ислямски джихад“. Тази политическа отстъпка, чиято ефективност е трудно да бъде прогнозирана, известните със своята твърдост и непоколебимост в борбата срещу тероризма египетски власти предприемат с цел прекратяване на отвличанията на чужди туристи на територията на страната.
• Обект са официални чужди представителства и/или намиращи се там служители. През последните години засилващата се омраза на радикални ислямски групировки към западните държави и Израел, традиционно възприемани от тях като главни виновници за лошото социално положение в повечето арабски държави, се изразява в терористични акции срещу техни официални дипломатически представителства в други държави. Отново арена е Близкият изток. Не е възможно да разгледаме и анализираме всички инциденти, но ще се спрем на два от тях. На 18 април 1983 г. автомобил, пълен с взрив и управляван от терорист камикадзе, се врязва във вратите на посолството на САЩ в Западен Бейрут. В резултат загиват шестдесет души, от които седемнадесет американци, а сградата е частично разрушена. Въпреки предприетите допълнителни мерки за усилена охрана и сигурност на посолството на 29 януари 1991 г. срещу него от разстояние е изстреляна ракета, която причинява сериозни разрушения. За щастие пострадали няма. Често обект на терористична дейност са посолствата на арабски държави, а извършителите са членове на различни радикални ислямски групировки. Показателен е терористичният акт от 19 ноември 1995 г., когато камион, пълен с взрив и управляван от терорист камикадзе, се врязва в сградата на египетското посолство в Исламабад. Загиват осемнадесет души, сред които седем дипломатически представители на Египет, а са ранени над осемдесет души. Разрушенията са огромни. Отговорност за инцидента поемат радикалните ислямски организации „Ислямска група“ и „Ал джихад“, които са открити противници на вътрешната и външната политика на президента Хосни Мубарак. Резултатът има и политически характер – пакистанските власти, под силния натиск на египетското правителство, установяват засилен контрол над арабите, намиращи се в Пакистан без разрешение (немалка част от тях са арестувани и изгонени), както и над дейността на всички неправителствени организации в страната.
Разновидност на терористичните акции с обект официални представители на чужди държави са извършваните срещу военнослужещи от многонационални контингенти. Най-трагичен е инцидентът на 23 октомври 1983 г. По това време в Ливан многонационалният контингент, състоящ се от американски и френски военнослужещи, не спазва абсолютен неутралитет при осъществяване на своята миротворческа мисия, с което фактически заема страна във вътрешнополитическия конфликт. Поради това те стават обект на ответна реакция от страна на радикални ислямски организации. Отново терористи камикадзе взривяват камиони в сградите на американски и френски казарми край Бейрут, при което загиват 241 американски военнослужещи (60 са ранени) и 58 френски (15 са ранени). На 26 февруари 1984 г. целият многонационален контингент напуска Ливан, но за периода на престоя му там загиват 263 американски морски пехотинци, 1 италиански и 88 френски военнослужещи. Ранени са 134 американски, 112 френски и 62 италиански военнослужещи от този контингент. Ответната реакция на САЩ е твърде сходна с тази след 11 септември 2001 г., при което в този регион на света се затвърждават антиамериканските настроения, а това е целта, преследвана от радикалните ислямски организации.
Характерно за случаите, при които обект на терористична дейност са чужди граждани (дипломати, военнослужещи, туристи и пр.), е, че неминуемо след подобни инциденти се влошават отношенията между страните, чиито граждани са станали обект на терористичен акт, и страните, където е осъществен актът на насилие. Това е и една от целите, които терористите преследват – дестабилизиране на обстановката в отделни региони на света, засилване на международното напрежение, формиране на несигурност и т.н.
към начална страница "военно издателство"