към начална страница "военно издателство"
1.7 Структурно-функционален анализ на терористична организация
Важни особености на съвременния тероризъм са изключително добрата структурираност и организираният му характер. Терористичните организации създават свои ръководни органи (щабове), имат перфектна система за управление, подчинена на единен замисъл и плановост. За формирането на морално-психологически ефект и обществен резонанс сред населението те изграждат информационно пропагандни звена. Прецизна е тяхната работа за подбор на нови кадри, чиято отличителна черта е крайният радикализъм. Особено голямо внимание се обръща на подготовката на кадрите, която не е само техниче-ска, но и психологическа – терористът отива на самоубийствена акция едва след доведена до съвършенство психологическа обработка на неговото съзнание.
Организационната структура на терористичните организации е подчинена на високата степен на конспиративност и са включени различни звена – нелегални бойни групи, звена за разузнаване и информация, психологическо звено (изследва въздействието на разпространяваните печатни материали сред обществото, както и степента на проявяване синдрома на последиците от насилието), подразделения за материално-техническо осигуряване, а на върха е щабът. Изследователите на тероризма наричат тази структура клетъчна, като съставът на всяка клетка е от пет-шест до девет-десет души. Участниците в тях имат псевдоними и не знаят истинските имена на останалите, както и не познават членове на други звена от същата организация (освен ако изпълнението на конкретна задача не го изисква). Някои терористични организации са с централизирана структура, но други с оглед на запазване боеспособността на своите единици имат и децентрализирана структура, като много често ръководните органи се дублират (например след арестуването на ръководителите на „Сендеро Луминосо“ през 1992 г. организацията не намали активността си и не показа признаци на некоординираност). Броят на членовете на терористична организация рядко надвишава 100 души (изключение правят някои в Латинска Америка и Близкия изток). Взаимоотношенията между членовете се характеризират с мнителност, постоянни проверки за лоялност, при постъпване на нов член той бива „посвещаван“ (както е при съвременните религиозни култове), а провинилите се биват наказвани жестоко, включително със смърт. Извън структурата на терористичната организация има лица, които могат да бъдат наречени симпатизанти. Те се използват за осигуряване на финансови средства на организацията, набиране на нови членове, за прикритие след извършване на терористичен акт, за оказване на политическа подкрепа и пр. Средната възраст на членовете на терористични организации е 22–25 години. Този факт е детерминиран от една от основните характеристики на младежкото съзнание – радикалното мислене и склонността към възприемане на крайни идеи, каквито са тези на различните терористични организации. От друга страна, младежкото съзнание, отличаващо се с висока степен на аморфност, е по-податливо на внушение и безкритичност към подобни идеи (изключение в това отношение прави „Баадер-Майнхоф“, където средната възраст е 32 години). От анализа на данни, поместени в месечния бюлетин на Главна прокуратура на Република България от февруари 1992 г.16, става ясно, че се създава известна приемственост в различните терористични формирования, изразяваща се в приемането на нови членове, които са в роднински връзки помежду си. Според нас именно родовата и фамилната близост са в основата на жизнеността и възпроизводството на съвременните терористични организации.
Членовете на терористичните организации са предимно мъже, а жените са около 20 %, като се използват предимно за спомагателни функции – разузнаване, куриери, намиране на квартири, медицинско осигуряване и пр. При съвременните условия все повече ислямски терористични организации включват в своите бойни групи жени – дори като шахиди (камикадзе). По-голямата част от терористите са несемейни (около 75–80 %), което им осигурява по-голяма самостоятелност и конспиративност. Повечето от тях (70–80 %) произхождат от населените места, където действат. Образователното им равнище е сравнително високо – до 70 % имат висше образование или следват предимно в областта на хуманитарните науки, но терористичните организации използват и технически подготвени лица с висше образование. Местата, където терористите привличат (вербуват) нови членове, основно са университетите и затворите.
В тактически аспект терористичните актове протичат в три етапа: подготвителен, организационен и технически. Само ще поясним накратко всеки от тях, а по-нататък ще ги разгледаме детайлно.
Подготвителният етап се състои в придобиване на разузнавателна информация за обекта, за евентуалната му охрана, наситеността с хора, дори за спецификата на времето (метереологично и часово) и за деня, за който е планиран терористичният акт. Организационният етап включва анализ на придобитата от първия етап разузнавателна информация, разработване на план и тактика, определяне на най-добрия за целта способ, средства и лица. Третият етап се изразява в самото осъществяване на терористичния акт.
В тактиката на терористичните организации се разграничават четири типа операции според способа, който използват за постигане на целите си:
• Взривяване (заплаха с взривяване) или прилагане на общоопасни средства. Характерно е, че подобни действия се извършват от новосформирани терористични групировки или в случай, че службите за сигурност са в състояние да попречат или неутрализират дейността на терористи, използващи други тактически похвати. Много често взривяванията са демонстративни, като терористите дори предварително предупреждават за предстоящия взрив. С това целят преди всичко възникване на паника сред населението и всяване на страх. Щетите при този тактически подход обикновено са големи (освен ако не използват маломощни взривни устройства, с което целят единствено да насочат общественото внимание към своите искания или идеи, както действа Кюрдската работническа партия (ПКК) в Германия). При взривяванията обаче трудно се откриват конкретните извършители. Може да се предположи, че взривяванията като тактика за провеждането на терористична дейност са в резултат на известен страх от пряк сблъсък на терористите с органите за сигурност на съответната страна. Взривяванията могат да бъдат единични и масирани (през 80-те години на ХХ век ЕТА в Испания взривява до 80 заряда на ден).Следва да се обърне особено внимание на самовзривяванията на терористи, което е в резултат на доведената до съвършенство психологическа обработка на извършителите и техния краен фанатизъм. Терористите прибягват до самовзривяване, когато обектът е силно охраняван и всякакви други способи за унищожаването му са невъзможни.
Ужасяващият 11 септември 2001 г. очерта ново чудовищно средство за взривяване на големи сгради – чрез пътнически самолети, отвлечени от терористи камикадзе.
• Засада. Провежда се спрямо подвижни обекти (най често лица в автомобил). В случая се формира група най-малко от пет души, като двама-трима стрелят по обекта, двама-трима прикриват групата и осигуряват нейното оттегляне. Класически пример за засада и отвличане е случаят с министър-председателя на Италия Алдо Моро, където участват около шестдесет терористи от „Червените бригади“. Формирани са следните групи: група за нападение от шест души, от които двама в автомобил, движещ се пред колата на Алдо Моро, и четирима в засада на мястото на провеждането на нападението; група за поддръжка от дванадесет души (изолиране на района, осигуряване на транспорт за изтегляне и пр.). Останалите изпълняват спомагателни функции. Цялата операция продължава 23 секунди, при което охраната на Алдо Моро няма възможност да реагира и е ликвидирана.
• Атакуване и временно овладяване на сгради или превозни средства. Практикува се в случаи, при които целите не могат да бъдат постигнати по друг начин. Обикновено се отвличат лица, намиращи се в тези сгради или превозни средства, след което се поставят конкретни искания за тяхната размяна (пари, възможност за напускане на страната, освобождаване на съмишленици и пр.). Много често обаче такива лица могат да бъдат „съдени“ за деяния, извършени от тях против съответната терористична организация. При подобна тактика терористите формират група от 8–10 души, които щурмуват обекта (сградата или превозното средство), и почти толкова голяма група, която има спомагателни (подсигуряващи) функции. Типичен пример за временно овладяване на сгради и задържане като заложници на намиращите се там хора е инцидентът в Москва на 23 октомври 2002 г., когато чеченски терористи завладяха един от най-големите културни домове в руската столица и задържаха като заложници около 700 души. Терористите заплашиха, че ще взривят цялата сграда, което наложи руските служби за сигурност да я атакуват и да ги ликвидират. Инцидентът продължи няколко дни. За отбелязване в случая е, че този терористичен акт чеченските терористи проведоха в навечерието на организиран от тях в Дания световен чеченски конгрес. Според нас целта им е била да покажат на света, че са равностойни противници на централната руска власт и тя трябва да се съобразява с исканията им.
• Обстрелване на обект от дистанция. Прилага се, когато целта е нанасянето на големи материални щети (използва се изстрелян мощен заряд) или когато набелязаното за ликвидиране лице е силно охранявано. При този тактически способ разрушенията са големи и има сравнително много жертви и ранени.
При изброените тактически похвати терористите винаги се стремят да избегнат пряк сблъсък със службите за сигурност на съответната държава. За целта те често използват взетите заложници като жив щит при оттеглянето си. Наред с това се стремят да скрият истинската си самоличност, по прозорците на овладяни от тях превозни средства или сгради поставят заложници, променят външността си и пр. Много често с оглед да не допуснат проникването на щурмови групи на службите за сигурност терористите поставят взривни устройства на местата, откъдето би могло да се стигне до тях.
към начална страница "военно издателство"