към начална страница "военно издателство"
1.8 Социалнопсихологически аспекти на тероризма
Има една библейска истина за войната (насилието), изречена от св. Василий, според когото тя произтича от човешката завист, която е следствие на човешката злоба към благосъстоянието на ближния.
Защо и при какви обстоятелства човек става терорист и прибягва до насилие срещу други членове на обществото? Това е въпрос, който стои на вниманието на съвременните изследователи на тероризма. Всеобщо е схващането, че до насилствените методи на тероризма прибягват онези, които се чувстват слаби чрез други (легитимни) методи да се противопоставят на по-силното от тях мажоритарно общество. С други думи, терористи стават тези, които се възприемат като по-слаби и онеправдани членове на обществото, но това е най-общо казано.
Очевидно съществува определен набор от личностни характеристики, които са вплетени в психологията на терориста. За да я очертаем, ще базираме разсъжденията си на схващането на Р. Конуей, според когото чертите, характеризиращи психологическата ценностна нагласа на терориста, са твърде сходни с наблюдаваните у привържениците на някои религиозни общности (култове)17. Най-общо движещата сила, която мотивира хората да търсят убежище в съвременните религиозни култове, може да бъде дефинирана като „бягство от свободата на обществото“. Бягащият индивид обаче възприема тази свобода като ограничаваща себереализацията му сила. Индивидът търси спасение в новите религиозни култове, защото се чувства слаб и несигурен сред секуларното общество. В религиозната общност търси себеподобни, които да споделят неговите идеи, но и да го защитят от външния свят на несигурност и неравнопоставеност. Следователно чрез бягството си от секуларното общество в религиозната комуна индивидът се стреми да реши свои чисто екзистенциални проблеми – материални и ментални. Според нас подобна е социалнопсихологическата мотивация и на индивидите, постъпващи в терористични организации, чиито структури и функции са твърде сходни с пирамидалната структура и с функциите на нетрадиционните религиозни общности.
Анализирайки обаче социалнопсихологическата мотивация на терористите, констатираме и други характеристики, специфични само за тях. Според нас най-ярко като че ли се проявява ранната им социализация. Социализацията е продължаващ през целия живот процес, през който индивидът се формира като личност и усвоява обществените отношения като цяло по индивидуален, специфичен само за него начин, както и създадените от обществото материални и духовни ценности. В хода на този процес той се превръща в самостоятелен и във все по-голяма степен самостоятелно действащ субект, при което поема определени социални функции и участва във формирането им. В същото време върху социализацията на индивида въздействат и известни ограничения – продължителност и начин на живот (непосредствени социални условия), класови, расови и други отношения. При определени обстоятелства, свързани най-вече с начина на живот и заобикалящата го обществена среда, е възможно той твърде рано да започне да формира собствен светоглед, който обаче невинаги е достатъчно реален. В такава ситуация преобладават негативните оценки за света в съзнанието на младата личност, тъй като тя реално не е подготвена да оценява протичащите социални процеси и явления, поради което не е в състояние да си даде научно обяснение за тях. Невъзможността да си обясни реално съществуващите обществени процеси и явления, от една страна, могат да тласнат индивида към търсене на обяснения чрез мистиката, а от друга, да го отблъснат от заобикалящата го среда. Той става индиферентен спрямо обществото и обществените процеси, които го плашат поради невъзможността да си ги обясни. Разглеждана в този аспект, социализацията на индивида е обществено детерминирана. Когато тези процеси започнат твърде рано, може да се говори за ранна социализация. Ранната социализация на личността се състои в противоречието между изследователската потребност на индивида и неговите недостатъчни за осъзнаването на заобикалящата го среда моторни и когнитивни способности. Пречупена през призмата на тези теоретични разсъждения, ранната социализация като една от основните социалнопсихологически причини, тласкаща индивида към постъпване в терористична организация, може да бъде очертана така. Той твърде малък формира собствен и при това негативен свето-глед за обществото, което го плаши, чувства се отблъснат, затворен в себе си и несигурен, т.е. възприема се като маргинал. Характерна черта за маргинализираните лица е тяхната екстернализация (стремеж към търсене на врагове, които според тях са причина за лошото състояние, в което се намират). А това има своята обществено-политическа обосновка – неравномерното развитие на света, в който едни са богати, притежават власт и са силни, а други са бедни, онеправдани и слаби. Така слабият смята силния като единствен виновник за своето онеправдано неравностойно социално положение в света и съзнателно или подсъзнателно възприема казаното от св. Василий за войната и насилието.
По подобен начин екип от Института за философски изследвания на БАН описва социалния портрет на ислямския фундаменталист – чувстващ се потиснат, отблъснат от съвременното общество, онеправдан, търсещ помощ, озлобен, с неясни перспективи, агресивен18.
Нашите разсъждения са на базата на установената у маргиналите склонност към екстернализация, т.е. наличието на стремеж у такива личности да търсят причините за собственото си социално положение вън и независимо от себе си. Те са склонни да търсят отговорностите за собствената си маргиналност във външни фактори, чрез които оправдават несправедливостта спрямо тях на социалната действителност, в която и те се развиват. Е. Хоуфс в своята монография „Истинската вяра“ подчертава, че „...такива хора лесно си намират враг“19, когото смятат за отговорен за неравностойното си социално положение в обществото. Подкрепяйки становището на Хоуфс, ще добавим, че според нас това е движещият мотив такива индивиди да потърсят общност, съставена от подобни на тях хора, където, от една страна, да бъдат защитени от „външния враг“ – обществото, от което са избягали, а от друга, чувствайки се по-силни във вече близка до своята менталност среда, да му се противопоставят. Ако вникнем в идейно-психологическото съдържание на съвременния ислямски фундаментализъм, ще констатираме, че радикализираните молли поддържат боеготовността и фанатизма на своите бойци чрез лозунга: „Съединените щати са творение на Сатаната!“ (това обуславя реакцията на някои радикални ислямисти веднага след кървавите атентати в САЩ на 11 септември 2001 г.).
Жестокостта, с която терористите преследват и убиват своите жертви, е детерминирана от параноя – болезнен страх от врага, чийто образ е изграден и завинаги запечатан в съзнанието им. Корените на това психологическо състояние се крият в етимологията на самата дума „терор“ – страх и ужас, при което те са изразени двойствено: от една страна, самите терористични актове всяват страх и ужас сред населението, а от друга, страхът от по-силния враг, представян като Сатана, е движещ мотив за омразата, с която терористите подхождат към обектите. Не трябва да се забравя и фактът, че насилието на тероризма е средство на слабите и онеправданите да осъществят своите цели – в случая да ликвидират причината за неравностойното си положение в обществото. Всичко това обяснява и липсата на състрадание по отношение на жертвите на ислямския тероризъм.
Разсъждавайки в тази насока, сме длъжни да подчертаем, че демократичното западно общество е възприемано като враг не само от ислямските терористи, но и от някои дясно- и лявоориентирани терористични организации, чиито идейни платформи са насочени срещу ценностите на демокрацията и капиталистическия ред в западните държави.
Нашите констатации са на базата на анализа на терористичния акт като екзистенциален феномен, а анализът е подчинен на схващането, че всеки терористичен акт може да бъде разглеждан в два аспекта – рационален и ирационален. Рационалността на тероризма е в традиционните насилствени действия, които до такава степен се вписват в общоприетите социални норми на поведение, че принуждават мажоритарното общество да предприеме конкретни отстъпки пред терористите (например освобождаване от затворите на задържани техни съмишленици, признаване на определени етнически, религиозни, политически права и свободи и т.н.). При социалнопсихологическата мотивация на терористите по-голям интерес представлява ирационалната страна на терористичния акт. Терористът формира и натрупва в съзнанието си огромна наказателна мощ, концентрирана в омразата му към обществото, срещу което той насочва насилието си, но макар и за миг, изпитва чувство за абсолютно господство над съдбата на обектите на неговото насилие. Това е изключително сложен психологически комплекс, чиято същина е извън предмета на нашето изследване. Необходимо е обаче да подчертаем, че съчетаването на двете чувства в съзнанието на терориста го мотивира да пристъпи към реализация на своя замисъл – терористичния акт. При това психологическото му състояние може да е обременено от дълбок мазохизъм, обусловен от конкретни религиозни схващания – например концепцията за мъченичеството пред лицето на по-силния враг. Впрочем тази концепция е детайлно разработена в шиизма – най-радикалното от трите направления на исляма. В основата є лежат предания и легенди за реални или измислени преследвания и убийства на шиитски водачи. Според шиизма убиваните шиити невинаги умират в истинския смисъл на това понятие, а само се скриват и в определен „божествен“ момент от историята се връщат при своите съмишленици. Всичко това намира проявление в сакрализираните идеи на ислямския фундаментализъм. Подобни религиозно-мистични концепции съществуват в християнството и юдаизма.
Днес идеалите на съвременните терористи им служат по-скоро за рационално оправдаване пред обществото на принадлежността им към терористични организации. Истинската причина според нас за съпричастността на индивида към такива организации е потребността, която той изпитва от включване и участие в общност, имаща възможност да дефинира неговата самоидентичност. Обикновено членовете на терористични организации произлизат от групи, които изпитват определени трудности (най-вече от ментален характер) в рамките на съществуващите обществени структури. Чувството за отчуждение, формиращо се при подобни ситуации, заставя индивида да се социализира в общности, които в една или друга степен и форма му обещават закрила от възприеманата от него като враждебна външна реалност. Обобщена, тази психологическа черта на терориста може да се формулира така: той изпитва чувство за потребност от включване в общност от живеещи със същите проблеми лица, лишени извън тази група от възможност за самоидентификация. За всеки терорист напускането на терористичната организация е равносилно на загуба на самоидентификация. Отъждествяването му с организацията, към която принадлежи, е толкова силно, че той възприема всяка заплаха срещу нея (включително и срещу идеологическата є платформа) като заплаха срещу неговата личност, което предопределя груповата сплотеност в терористичните организации.
Разгледахме организираната терористична дейност, провеждана от терористични организации. Възможно ли е обаче да се говори за индивидуален тероризъм?
Някои автори още в дефиницията, която дават за тероризма, пропускат възможността терористични актове да бъдат осъществени и от отделни лица, неучастващи в терористични групи и организации. Задържането през 1996 г. в САЩ на университетския преподавател по математика Т. Казински за сетен път доказва, че е възможно години наред едно лице да държи в постоянен страх хиляди хора (той развива индивидуална терористична дейност в продължение на 18 години). Целта му също е политическа – да измени направлението на движение на човешкия прогрес, да докаже гибелта на научно-техническата революция и урбанизацията, да промени характера на съвременното технократично общество. Движени от подобни налудничави идеи са и други терористи, включително и някои, използващи личния си компютър за осъществяване на престъпните си цели.
Несъмнено става въпрос за индивидуално провеждана терористична дейност, мотивирана от дълбоко лични преживявания, които могат да бъдат независими от идеологическа или религиозна ориентация. Под индивидуален тероризъм следва да се разбира извършването на насилие като израз на екзистенциален субективен протест на конкретен, самостоятелно действащ, индивид по отношение на други членове от обществото. Индивидуалният тероризъм най-често е детерминиран от определени психологически травми, които предхождат извършването на актове на насилие. Става дума за постоянно нарастващо или спонтанно възникнало психологическо състояние, в което индивидът принципно осъзнава своето несъответствие спрямо мажоритарното общество. Някои биха назовали подобно социалнопсихологическо състояние на личността отчуждение. С други думи, отнася се за остра реакция на социално състояние, при която човек се отказва от ценностите на обществото. В този аспект общата схема на мотивацията на индивидуалния терорист може да изглежда така: човек постепенно или внезапно стига до извода, че заобикалящият го свят, хората, обществените норми на поведение, изобщо обективната реалност на съществуването му, представляват задушаваща го лавина, потискаща и ограничаваща неговото битие, неговото Аз. В съзнанието му се формира усещането, че Азът е под постоянно наблюдение и натиск, оказван от мажоритарното общество, при което физическото и духовното му оцеляване са застрашени. В такава ситуация той възприема и света като абсолютно зло, което ограничава рамките на неговата себереализация и го изолира от желания живот. В търсенето на причините за това състояние индивидът става индиферентен към обществото, дори изпитва ненавист към него и неговите членове. Изпаднал в подобна ситуация, пред него може да възникне въпросът за смъртта. Изборът му обаче може да бъде двупосочен – между суицида (самоубийството) и хомицида (убийството на онези, които смята за виновни за своето положение). В съзнанието на такова изпаднало в маргиналност лице борбата на мотивите е в насока „да избягам от ада“, т.е. да избере суицида, или „да нападна ада“ (да избере хомицида). Трябва да подчертаем обаче, че приемането от индивида на хомицида като изход от ситуацията съвсем не изключва суицида, т.е. индивидуалният терор почти винаги е съпроводен с непоколебимата решимост той да умре, след като е „наказал виновните за неговото състояние“. Не трябва да забравяме стремежа на изпаднали в кризисен период целенасочено да търсят причината за това извън себе си, при което не е трудно да се формира в съзнанието им образът на врага. А този образ може да бъде цялото общество. В резултат у индивида може спонтанно да възникне желание за отмъщение (хомицид). Разбира се, маргиналността съпътства битието на много хора, живеещи в общество, изпаднало в криза (най-вече духовна). Така че този фактор невинаги може да доведе до подобен избор, т.е. до душевно разстройство или маниакална дисфункция, която да формира желание за самоубийство или убиване на други хора. От този факт не следва категоричният извод, че всеки, изпаднал в кризисен период, е потенциален терорист и ще прибегне до насилие, за да удовлетвори своите духовни или чисто материални потребности. Маргиналът може да прибегне до насилие, когато е налице невъзможност чрез легитимни средства да застави мажоритарния социум да се съобразява с неговите онтологични потребности или с тези на миноритарните общности, към които се чувства приобщен в една или друга степен (например когато на базата на определени патологични схващания човек се самовъзприема като борец за правата на някоя малцинствена общност).
Според нас в чисто социалнопсихологически порядък, за да се стигне до спонтанен индивидуален тероризъм, е необходимо наличието на субективно схващане в съзнанието, че обществото ограничава себереализацията; наличието на субективно схващане в съзнанието на индивида, че чрез легитимни средства той не може да се впише в мажоритарния социум, поради което за него насилието срещу обществото е основен начин на протест и средство за себереализация; наличието на параноични схващания за обществото като творение на злото, срещу което трябва да се води борба с всички възможни средства, включително и чрез насилие.
Разглеждайки в този план социалнопсихологическата характеристика на терориста, логично възниква въпросът възможно ли е нашето общество, изпитващо криза, да ражда потенциални терористи. За жалост отговорът е положителен
към начална страница "военно издателство"