към начална страница "военно издателство"
В т о р а г л а в а
СЪВРЕМЕННИ ТЕНДЕНЦИИ НА ТЕРОРИЗМА
2.1 Тероризмът след 80-те години на ХХ век
Днес светът е подчинен на нов икономически ред, белязан със знака на глобализацията. Той се характеризира с възникването и функционирането на единен световен пазар, изграждането на световна финансова система, а границите между държавите все повече губят значение. Транснационалността е все по-отчетливо проявяваща се черта в съвременните отношения, като оказва въздействие върху всички области в обществения живот на обществото. Новият световен ред обуславя обаче и нов вид престъпност – глобалната във всичките є форми.
Отмина времето, когато тероризмът е локално явление, т.е. обхваща отделни региони от света. Днес той все по-отчетливо придобива глобални измерения. Глобализацията и все по-задълбочаващата се интернационализация на тероризма са неоспорим факт на нашето съвремие, обусловен от разширяването на международните връзки и взаимодействие в различните области. Терористичната дейност днес е широкомащабна и се провежда независимо от държавните граници. Мотивацията на терористите е тясно свързана с протичащите глобални процеси, когато много често политическата конюнктура взема връх. Във връзка с това е и въздействието на съвременните условия в международен и вътрешен аспект върху дейността на терористичните организации. То се изразява в следното:
• В началото на 80-те години на ХХ век отново се възражда държавно подкрепяният тероризъм – главно средство за осъществяване на конкретни държавнополитически цели. Насилствените действия, които са прикрито свързани с определени правителства, са сравнително евтини, а при нормалното осъществяване на терористичната акция не крият опасност за поръчалата ги държава. При залавяне на терористите държавната поръчка винаги остава скрита и истинските инициатори на терористичния акт са неизвестни. За самите терористи държавната закрила е още по-изгодна, тъй като им осигурява професионална помощ от съответните специални служби на тази държава при разработването на планове, доставката на оръжие и средства и т.н. От друга страна, използвайки дипломатическата поща на тази държава, терористите имат възможност безпрепятствено да получават средства за осъществяване на поставената задача на територията на друга страна. Запазва се броят на държавите, които открито подкрепят или помагат на международни терористични организации. В списъка на Държавния департамент на САЩ фигурират Куба, Иран, Ирак, Либия, Северна Корея, Судан и Сирия. Във връзка с това Държавният департамент редовно съставя и разпространява чрез своите посолства в света актуализиран списък на международните терористични организации, който е съобразен със Закона за борба с тероризма и ефективното изпълнение на смъртното наказание (1996 г.). На 8 октомври 1999 г. държавният секретар Мадлин Олбрайт представя актуализирания списък, включващ двадесет и осем терористични организации: „Национална освободителна армия“ (ELN), „Революционна организация „17 ноември“, „Революционна народоосвободителна армия“ (DHUP/С), „Революционна народна борба“ (ELA), „Сендеро Луминосо“ (SL), „Революционно движение „Тупак Амаро“ (MRTA), „Отечество и свобода на баските“ (ETA), „Народен фронт за освобождение на Палестина“ (PFLP), „Фронт за освобождение на Палестина – фракция „Абу Абас“ (PLF), „Народен фронт за освобождение на Палестина – Генерално командване“ (PFLP–GC), „Палестински ислямски джихад – фракция „Шакаки“ (PIJ), „Японска червена армия“ (JRA), „Кюрдска работническа партия“ (ПКК), „Тигри за освобождение на Тамил Илам“ (LTTE), „Организация „Муджахедин е Калк“ (MEK), „Национална освободителна армия“ (ELN), „Организация на Абу Нидал“ (ANO), „Организация на Абу Саяф“ (ASG), „Въоръжена ислямска групировка“ (GIA), „Аум Шинрикьо“, „Харахат ул муджахедин“ (HUM), „Хизбула“ („Хизб Аллах“), „Хамас“ („Ислямско съпротивително движение“), „Гама ал Исламия“ („Ислямска групировка – IG“), „Ал джихад“, „Ках“, „Кахане чай“, „Ал Каеда“ (организация на Бин Ладен). Не е необходимо човек да е специалист, за да забележи, че по-голямата част от тези терористични организации са религиозно-политически. По-активните след 80-те години на ХХ век ще разгледаме отделно в тази глава.
Въпреки че от страна на САЩ и международната общественост се оказва натиск за ограничаване броя на държавите, подкрепящи международния тероризъм, все още изброените страни са пряко ангажирани с него – осигуряват надеждно убежище на извършители на терористични актове, снабдяват ги с оръжие, извършват обучение на терористи на тяхна територия, терористите получават логистична подкрепа, финансова помощ, дипломатически облекчения и пр. В това отношение Иран е основният държавен „спонсор“ на международни терористични организации. Предполага се, че извършителите на редица международни терористични актове поддържат връзки с иранското Министерство на разузнаването и сигурността (MIOS). Иран предоставя финансова и друга подкрепа на терористични групировки като „Хизбула“, „Хамас“, „Палестински ислямски джихад“ и др., чиято дейност е насочена срещу опозиционни партии и дейци и Израел.
• В световен мащаб се наблюдава спад на терористичните актове (през 1996 г. са извършени 296, което е със 144 по-малко в сравнение с 1995 г.). Въпреки това обаче се констатира рязко увеличаване на жертвите (за 1996 г. е един от най-високите – 311 убити и 2652 ранени). Това дава основание да се направят следните изводи: първо, терористите прибягват до използването на по-мощни взривни устройства (включително и средства за масово поразяване), което говори за тяхната по-добра техническа въоръженост; второ, подбират обекти на терористични актове, които са многолюдни в момента на извършването им. За да бъдем прецизни в нашия анализ, е необходимо да посочим, че някои международни терористични организации извършват нападения чрез запалителни бомби, което рядко води до човешки жертви. Тази характеристика се отнася най-вече за дейността на „Кюрдската работническа партия“ (ПКК). По-голямата част от терористичните є актове са осъществени в Германия чрез маломощни взривни устройства, довели до незначителни материални щети. Вероятно целта на терористите е не да вземат жертви и не е насочена към конкретни лица, а по-скоро да привлекат общественото внимание за своята кауза.
• Разрастването на различен род терористични организации и групи се проявява в численото увеличаване на техните членове и изграждането на подразделения във все повече държави. Изследователите на тези процеси констатират навлизането на много млади хора в съвременните терористични организации, които са носители на още по-крайни и радикални идеи. Може би тази очертаваща се тенденция е в пряка връзка с липсата на всякакви морални задръжки за използване на по-мощни взривни устройства, а и оръжия за масово поразяване (силни отрови, които поставят във водоизточници, дори бойни отровни вещества). Според нас засилващата се войнственост на младото поколение е подчинена на постепенното ликвидиране на първоначалните идеолози на съответната терористична организация, както и на засиленото наказателно преследване, което води до радикализиране на младите хора, постъпващи в тези организации.
• Терористични организации от еднакъв тип (ултралеви, ултрадесни, фашистки, ислямски фундаменталистки и пр.) обменят информация и обединяват усилията си при изпълнение на конкретни задачи. Тази тенденция е налице, когато сродни в идейно отношение групировки имат общ враг. Това е най-ярко проявено при радикалните ислямски организации, където Израел и западното общество начело със Съединените щати са смятани от тях за врагове на целия мюсюлмански свят.
• Все повече международни терористични организации попадат под влиянието на различни сили, които ги използват за постигане на политическите си цели. Тази тенденция е свързана с проникването на чужди разузнавателни служби в терористични организации, като провеждат под тяхно прикритие остра подривна дейност. Най-ярко симбиозата между терористични организации и конкретни политически сили се наблюдава в арабските държави, където господства от векове ислямът. Съвременните му изследователи и политолозите (С. Хънтингтън, А. Тофлър и др.) са единодушни, че днес той не може да бъде разглеждан извън политическия живот на мюсюлманските държави. А и защо само при съвременните условия ислямът да е тясно обвързан с политиката? Още при възникването на третата, най-младата световна религия появилите се ислямски секти имат отчетлива политическа насоченост на дейността и идеологията – към утвърждаване на конкретна политическа власт или развиват дейност срещу политическите опоненти на лидерите на многобройните ислямски секти.
• Членове на терористични организации, водени от комерсиални цели, се превръщат в наемни убийци, т.е. отстъпват от идейните позиции на своята организация и извършват поръчкови терористични актове срещу заплащане.
• Етническата, расовата и религиозната нетърпимост, етнонационалистическият и сепаратисткият екстремизъм, както и международните конфликти водят до засилване на тероризма в световен мащаб. Това е цяла група от нови тенденции, които все повече се очертават като основни моменти в терористичната дейност. Породеното от религиозни различия и нетърпимост насилие е ярко проявяваща се съвременна тенденция в развитието на тероризма днес.
Според нас съвременното развитие на тероризма като явление ще се проявява все по-отчетливо в няколко направления:
• Чрез оръжия за масово поразяване и най-вече чрез използването на биологично оръжие. Това е изключително опасно и може да се нарече супертероризъм. Само ще подчертаем, че е необходимо активно да се оценява действителната или потенциалната заплаха за използване на оръжие за масово поразяване (най-вече биологично и химическо) чрез активизиране на усилията за придобиване на навременна и актуална разузнавателна информация.
• Ескалирането на насилие, породено от „другостта“ между хората, водещо до етнонационалистически и религиозно мотивиран тероризъм. Етнически мотивираният тероризъм може да бъде разглеждан като съвременен израз на груповата омраза към етноса, който обикновено е мнозинство в дадена държава. Началото на тази тенденция според нас е през 1989 г. след разрушаването на двуполюсния модел в света. Все повече екстремистки прояви имат за основа нетърпимостта към расовите и етническите различия. Иредентисткото насилие между етносите ще благоприятства създаването на нови реваншистки терористични групировки. Съществува вероятност за известно увеличаване равнището на свързаната с тях интернационална терористична активност. Религиозният тероризъм, за който смятаме, че ще се разраства и през ХХI век, е обусловен, както подчертахме, от фанатичната привързаност към конкретна религиозна вяра и от омразата към друговерците. Рамадан Абдула Шалах, който е лидер на палестинската терористична организация „Ислямски джихад“, твърди, че самоубийствените бомбени взривове са предназначени за балансиране на израелския тероризъм. Самоубийствата на неговите последователи определя като своеобразно мъченичество, което противопоставя на модерните израелски оръжия. При съвременните политически условия тези две форми на тероризъм могат да се слеят. Нашите схващания съвпадат с тези на Самюъл Хънтингтън: „...В този нов свят най-разпространените, значими и опасни конфликти няма да бъдат между социалните класи, между бедните и богатите или между други икономически дефинирани групи, а между народи, принадлежащи към различни културни общности. В границите на цивилизациите ще възникват междуплеменни войни и етнически конфликти“20. Следователно етнически мотивираните насилствени действия за постигане целите на отделни етнокултурни общности все повече ще нарастват и ще вземат връх.
• Тероризъм, свързан с „феномена на сивата зона“21.Той представлява насилие, определено от разрастването на конфликти с ниска степен на интензивност, на политизиращата се криминална престъпност, пиратството и беззаконието в Третия свят. Променящите се условия, особено в по-слабо развитите региони, се характеризират с висок ръст на престъпността, трафик на оръжие и наркотици, икономически саботажи и други прояви на насилие. Може би при такава обстановка все повече се заличава рязката граница между тероризма, организираната престъпност, наркотрафика и контрабандата на оръжие (последните са средство за финансово подпомагане на терористични групировки) и други престъпни дейност с по-ниска степен на обществена опасност и интензивност. В държави, които са в колапс и хаос, тези форми на престъпна дейност се сливат (Ливан, Руанда, Шри Ланка). На Балканския полуостров също се наблюдават подобни процеси, които биха могли да активизират „сивата зона“ в тероризма като явление. В национален аспект тази тенденция може да провокира неблагоприятни процеси и явления, свързани със сигурността на страната ни.
• При съвременното развитие на модерните информационни технологии и обвързването на компютърните системи в мрежи все по-често се наблюдават нерегламентирани прониквания в тях, както и разпространението на вируси. Това крие сериозна опасност за унищожаване или промяна на данните или софтуера, което пък поражда сериозна опасност от възникване на аварии с многобройни жертви и огромни разрушения. От друга страна, използването на Интернет предоставя реални възможности на терористични организации да обменят по-лесно и по-бързо информация със свои членове и подразделения в най-отдалечените точки на света, което ще увеличи ефективността на техните действия. Според нас това е съвременна и високотехнологична форма на тероризъм, която има заряд да създаде непредвидими трудности за човечеството.
Естествено тези новосъздаващи се направления на тероризма ще бъдат съпътствани както от традиционния чисто политически тероризъм, така и от държавно спонсорирания и религиозно-политическия тероризъм.
Познаването на съвременните тенденции в работата на терористичните организации позволява на службите за сигурност да градят ефективна система за противодействие и най-вече за предотвратяване на тази изключително опасна дейност.
Може да бъде обобщено, че съвременният тероризъм се обособява като значим фактор със социалнополитическо значение за конкретни държави и в световен мащаб. С него се съобразяват държавните и политическите структури на властта, световните и регионалните организации. Обобщавайки съвременните проявления на тероризма, е необходимо да подчертаем неговия глобален характер и широкомащабната дейност, развивана от международните терористични организации, наличието на връзки и тясно взаимодействие помежду им, прецизно изградената им структура от ръководещи (обикновено дублирани с цел постигане на абсолютно възпроизводство) и оперативни звена, подразделения за разузнаване (една от задачите на тези звена е да придобиват агентура в правоохранителните и правозащитните служби, включително и в службите за сигурност) и контраразузнаване (последните имат предназначение да спрат в зародиш стремежа на службите за сигурност да осъществяват агентурно проникване в терористичните организации), бойни групи и групи за прикритие (предоставят надеждно укритие на извършили терористичен акт), звена за подбор на кадри. Глобализацията на съвременния тероризъм, основаваща се на близките връзки и координацията между терористични организации от еднакъв идеен тип, е неговата най-ярко проявяваща се характеристика. А това не дава ли основание вече да се говори за наченки на формиране на международно терористично общество, където общият враг е консолидиращият това общество елемент. А общият враг е известен – западното демократично общество, включително Израел.
Посочихме, че през последните години най-ярко проявяващите се тенденции в развитието на международния тероризъм са свързани с нарастващата войнственост между големи религиозни общности (религиозно-политически тероризъм), използването на оръжие за масово поразяване (ядрен, биологичен и химически тероризъм), използването на високите технологии (т.нар. компютърен тероризъм) от все повече терористични организации, а и от отделни лица.
към начална страница "военно издателство"