към начална страница "военно издателство"
2.3 Ядрен, биологичен и химически тероризъм
„Изключително опасно е, че след края на студената война Русия и Америка започнаха действия за масово съкращаване на оръжията си, а в конфуцианските, хиндуистките и ислямските държави въоръжаването и увеличаването на военната сила са държавна политика“38.
Ядреният тероризъм предполага използването на ядрено делими вещества. Производството на ядрени бомби е изключително сложно и скъпо, не е по силите на много държави, а още по-малко – на недържавни организации. Възможно е обаче терористични организации, притежаващи ядрено делими материали, сами да изработят малогабаритни ядрени устройства, в които началото на ядрената верижна реакция да бъде предизвикана от конвенционален заряд. В основата на този метод стои т.нар. имплозионен заряд. При него верижната реакция се предизвиква от химически заряд, разположен около ядрено делимото вещество. Под действието на ударната вълна, насочена към центъра на тази система, разлагащият се материал равномерно и много бързо пресова ядреното вещество, което предизвиква скокообразно повишаване на неговата плътност, а оттам и преход към надкритично състояние с последващ ядрен взрив. Имплозионният принцип е приложен при изготвянето на първата съветска ядрена бомба и американската, хвърлена над Нагасаки.
Пораженията, предизвикани от радиоактивността на взривените чрез имплозия ядрено делими вещества, ще бъдат огромни, особено ако такива устройства бъдат задействани в големи и гъсто населени места. Това дава основание да се предположи, че този вид тероризъм може да се окаже един от най-бързо развиващите се през първите години на ХХI век, при това в изключително опасна насока за световния мир и сигурност. Дори само закана от страна на терористи, че няма да се поколебаят да използват ядрени средства (продукти), е достатъчна, за да внесе паника сред обществото и да дестабилизира вътрешния ред в дадена страна.
На практика уран-235 почти не се прилага в съвременните атомни бомби, а се предпочитат плутониевите ядрени взривни устройства поради възможността да бъде вложено далеч по-малко вещество (в случая плутоний-239). Това прави плутония предпочитано и от терористите вещество. Такъв интерес е констатиран от експертите от Международната група за предотвратяване на ядрения тероризъм (МГПЯТ). Според тях нарастват случаите на кражби на плутоний-239, нападенията и отвличането на специалисти, работещи с това вещество, кражбите на документация, свързана с производството на ядрени взривни устройства с плутоний и пр.
Сериозна тревога поражда и стремежът на престъпни организации от мафиотски тип да придобиват ядрено делими вещества и документация за тяхното използване в ядрени взривни устройства. Експертите засега не разполагат с данни, сочещи, че такива организации се стремят към производството на ядрено оръжие, но предполагат, че откраднатите от тях вещества и документация ще бъдат продадени на международни терористични организации, които ще ги използват за осъществяване на антисоциалните си цели. Налице е тенденция към симбиоза между тероризма и организираната престъпност.
Ядреният тероризъм е опасност, включително и за Балканския полуостров, а нашето предположение за използването на мощни взривни устройства с ядрено делими вещества се потвърждава от данните за задържани в нашия регион ядрени контрабандисти – те не пренасят готови ядрени бомби, а ядрени вещества. Данните сочат, че за периода 1992–1995 г. са задържани 1288 ядрени контрабандисти, сред които 9 гръцки, 29 югославски и 19 турски граждани. Тези данни дават основание да се предположи с известна степен на вероятност, че на Балканския полуостров съществуват реални предпоставки за развитие и разширяване на ядрения тероризъм.
Биологичният тероризъм е свързан с използването на биологични вещества за покушение. Ще посочим като пример терористичния акт, извършен през 1984 г. в гр. Далес, Орегон, от последователи на индийския религиозен водач Багхуан Шри Раджнеш. Няколко години по-рано при полицейски обиск през 1978 г. в Париж в една от тайните квартири на „Фракция „Червена армия” е разкрита малка лаборатория за отглеждане на бактерията clostridium botulinum.
Поради редица предимства на биологичното оръжие терористичните организации все по-често прибягват и ще прибягват до неговото използване за провеждане на своите акции. Това е една от най-ярко очертаващите се нови тенденции в съвременния тероризъм.
Под биологично оръжие следва да се разбират микроорганизми, техните продукти и средствата, които се използват за умишлено и злонамерено заразяване на хора и животни. Това оръжие има редица присъщи само на него характеристики:
• Сравнително по-лесно и много по-евтино производство в сравнение с ядреното, по-безопасно съхранение, транспортиране и използване за поразяване на хора и животни.
• Издръжливост на биоорганизмите при всякакви външни условия. И днес все още местата, където преди петдесет и повече години са провеждани опити с антракс, са строго охранявани, тъй като спори от него, намиращи се в пръстта, все още са годни да заразяват преминаващи хора или животни.
• Лесен начин на заразяване. Това става най-вече чрез разпръснати в атмосферата аерозоли (включително и чрез климатичните инсталации на големи обществени сгради), които биват вдишвани, но и чрез разпръскване като течности или прахообразни вещества.
• Недостатъчна подготвеност на медиците за ранна диагностика, индикация и лечение. Това прави биологичното оръжие трудно откриваемо в първите няколко часа след неговото използване, което е пагубно за хората, върху които е попаднало.
• При заразените с биологично оръжие хора се наблюдава изключително тежка клинична картина. В повечето случаи изходът е летален – главно поради факта, че е пропуснат първоначалният момент, в който лечението би довело до подобряване състоянието на поразените.
• Немалко биологични агенти, разпространени в определена среда, имат вторично действие – чрез вече заразени хора, които поради трудната начална диагностика все още не знаят, че са заразени.
• Използването на биологично оръжие или дори само заплахата за използването му поражда силен психологически ефект, който дестабилизира нормалната дейност на обществото. В този аспект съществена роля имат и средствата за масово осведомяване. След 11 септември 2001 г. в САЩ бяха констатирани много случаи на разпространяване на антракс чрез пощенски пратки. Въпреки че в България нямаше основания за подобни опасения, нашите средства за масово осведомяване, волно или неволно, успяха да предизвикат известен страх, вместо обосновано да убеждават населението, че няма данни за подобна опасност. В случая в страната, а и не само у нас, въздействието на синдрома на последиците от насилието (тук става въпрос за евентуални последици) бе много силно – нещо, на което разчитат извършителите на терористични актове. Така средствата за масово осведомяване неволно стават оръжие в ръцете на терористите.
Вероятни биологични агенти, които биха могли да бъдат използвани от терористите, са антракс (заразна болест по хората и животните, известна още като синя пъпка – това биологично вещество е лесно за производство и разпространение и е изключително трайно); ботулин (най-силната биологична отрова, която се получава от бацила botulinus, може да бъде приет с храна, труден е за производство и съхранение); чума (остра заразна болест по гризачите, която чрез тях може да се пренесе и на хората); туларемия (остра заразна болест по гризачите, чрез които може да се пренесе и по хората, наблюдава се подуване на лимфните възли); бруцелоза (заразна болест по добитъка, която може да се предаде и на хората чрез месото на заразени животни); едра шарка, холера и други.
Констатирани са случаи на провеждане на самоубийствени актове от терористи камикадзе чрез използването на хепатит С. В един случай самите терористи са предварително заразявани с тази болест, която според медиците е от 20 до 30 пъти по-заразна от СПИН, а в друг терористите разливат заразена с хепатит С кръв. Възможно е вирусите на тази болест да бъдат разпръсквани и чрез аерозоли.
Химическият тероризъм предполага използване на химически бойни отровни вещества при извършването на актове на насилие. По данни на Канадския център за стратегически анализ, където през последните няколко години са изследвани над 200 случая на химико-биологичен тероризъм, най-разпространените и леснодостъпни химически вещества, предпочитани от терористите, са токсични хербициди и инсектициди, силно действащи отровни вещества – хлор, фосген, синилна киселина, зарин, зоман, иприт, люизит, психогенни и наркотични вещества и т.н. Според експертите от споменатия канадски център изброените вещества могат да попаднат в ръцете на терористи чрез кражба от военни складове, където се съхранява подобно оръжие, както и от научни лаборатории и производствени звена, където то се разработва и произвежда. Освен това не са редки случаите, когато самите терористични организации оборудват собствени тайни лаборатории за разработване и производство на химическо (а и на биологично) оръжие.
Най известни са случаите в Токио (март 1995 г.), когато 41 членове на „Аум Шинрикьо“ пробиват с чадъри пликчета с отровния нервнопаралитичен газ зарин, и през април 1995 г., когато в столицата на щата Оклахома е извършен бомбен атентат, при който загиват 169 души, а над 100 са тежко ранени. Тогава полицията установява, че терористите са използвали смес от амониев нитрат (вид изкуствен тор) и бензин, поставени в метален контейнер, а мотивът им е бил по думите на Тимоти Маквей (един от задържаните), да предизвикат всеобщо въстание в Америка. Други два терористични акта са извършени в Йокохама, където терористите използват газ фосген. Всичко това дава достатъчно основание да се твърди, че при съвременните условия някои терористични организации, преследвайки конкретни политически цели, ще използват химически средства, които водят до десетки и стотици жертви.
Обект на терористични актове, извършени с химическо или биологично оръжие, могат да бъдат големи закрити обществени места – чакални на аерогари, гари, метростанции, спортни и концертни зали, магазини и др., както и водоизточници и хранителни продукти.
към начална страница "военно издателство"