към начална страница "военно издателство"
2.4 Спецтероризъм – симбиоза между терористични организации и някои специални служби
При съвременните условия на разрушен двуполюсен модел на света все по-отчетливо се променят функциите на разузнавателните служби, при което те играят „...важна роля при формирането на външнополитическия курс, при изработването на политическа стратегия. Притежавайки мощен апарат за получаване, оценка и анализ на разузнавателната информация, то (разузнаването – бел. Г.С.) взема участие в перспективното и текущо планиране, във формирането на информационната основа за вземане на политически решения“39. След края на студената война все по-ярко изпъква информационната функция на разузнаването, докато провеждането на остра подривна дейност (взривявания, отравяния, убийства на конкретни лица и пр.) срещу конкретни противници остава на по-заден план и е изключително прикрито. Ако все пак пред разузнаването е поставена задачата да се разстрои вътрешнополитическата, икономическата и пр. стабилност на конкретна държава, при съвременните условия провеждането на остра подривна дейност е на последно място в разузнавателния арсенал от средства. Достатъчно е разузнаването да придобие агентура на високо йерархично равнище в държавната структура на съответната държава (включително и в нейните специални служби), чрез която да постави под свой контрол държавното управление и по този начин да провежда деструктивна вътрешна, а и външна политика, насочена срещу националните интереси на тази държава. Все пак при конкретни обстоятелства е възможно да възникне необходимост от провеждане на остра подривна дейност, което налага да се използват сили, намиращи се извън държавните структури (респективно разузнаването), които биха могли да я осъществят. Това налага преориентиране на някои разузнавателни служби към конкретни терористични организации, чрез чиято дейност да решават свои задачи, включително и водене на остра подривна дейност. Симбиозата между специалните служби и тероризма (терористичната дейност) придава качествено нов облик на тероризма, който може да бъде наречен спецтероризъм.
Изследователите на тези процеси сочат като начало на спецтероризма 1972 г., когато в Ливан е проведена конференция, председателствана от Дж. Хабаш, тогавашен ръководител на лявото крило на „Национален фронт за освобождение на Палестина“. На нея присъстват освен представители на арабски и европейски терористични организации и висши ръководители на арабски разузнавателни служби и на КГБ на СССР. В периода на студената война не по-малко емблематична е подкрепата на ЦРУ и КГБ за конкретни терористични организации в района на Близкия изток. Тогава, през годините на съветска окупация на Афганистан, Съединените щати се възползват от фанатичната и напълно логична омраза на афганистанците спрямо агресора (съветските войски), създавайки тренировъчни лагери за терористи на територията на съседен Пакистан. В тях те биват обучавани от американски експерти и инструктори в провеждането не само на подривна дейност, т.е. осъществяването на терористични актове, но и на разузнавателна дейност, която е необходима за всеки конкретен терористичен акт.
След края на студената война намалява видимата подкрепа на големите държави и техните разузнавателни служби за терористичните организации, но невидимата едва ли някога ще бъде показана пред съвременното общество.
Сътрудничеството между някои терористични организации и разузнавателните служби на определени държави е обусловено от цялостната подкрепа, получавана от тези държави.
Инфилтрирането на специалните служби (най често разузнавателните – граждански и военни) е изключително удобен за тях подход за провеждане на разузнавателна и остра подривна дейност срещу едни или други противници. Защото при евентуален провал съответното разузнаване, а оттам и държавата винаги остават в сянка, т.е. интересите им никога не се афишират. Преките извършители не са служители на разузнаването и е трудно, почти невъзможно, да се докаже връзката им със специалните служби.
Държавната подкрепа за тероризма чрез инфилтриране на разузнавателни служби в дейността на конкретни терористични организации най-често се изразява в организиране и провеждане обучението на терористи, като за целта се създават тренировъчни лагери, в които инструктори и експерти в различни области на разузнавателната дейност, включително и на острата подривна дейност, обучават членове на терористични организации. Логична е констатацията, че терористи, обучавани в такива лагери, имат висока професионална, а и психологическа подготовка, което ги прави опасни противници за антитерористичните служби, тъй като такива терористи използват при осъществяването на дейността си специфични единствено за разузнаването и контраразузнаването методи, способи и форми на подривна дейност. При съвременните условия обаче този подход (на обучение на терористи от служители на специални служби) за инфилтриране на разузнавателни служби в дейността на терористични организации не е съвсем сполучлив за съответното разузнаване. Това е така, защото много лица (обучаваните терористи) са запознати с тази дейност и при евентуален провал е напълно възможно да бъде разкрито, включително и пред обществеността, съпричастието на съответната разузнавателна служба, при което се компрометира не само това разузнаване, но и съответната държава. В същото време не е тайна стремежът на всички антитерористични служби за сигурност да осъществяват проникване най-вече чрез своя агентура в такива тренировъчни лагери, където лесно може да бъде констатирано участието на инструктори и експерти, принадлежащи към кадровия състав на конкретни разузнавателни служби. По-сполучлив начин за инфилтриране на разузнавателна служба в терористична организация е стремежът на съответното разузнаване да овладее ръководството є. Това става или чрез вербуване на членове от ръководството на терористичната организация, или чрез внедряване на кадрови служители в нейното ръководство. И в двата случая интересите на съответното разузнаване са известни на изключително ограничен кръг лица, които едва ли биха ги афиширали при каквито и да било обстоятелства. Въпреки че този подход гарантира в най-висша степен запазването в тайна на държавната подкрепа за конкретна терористична организация, той има и един основен недостатък – не може да се гарантира високият професионализъм на преките извършители, тъй като те не се обучават от експерти и инструктори, които са кадрови служители на съответното разузнаване. За сметка на това обаче конспиративността и секретността в дейността на такива терористични организации са на изключително високо рвнище, което ги прави нелек противник за антитерористичните служби.
От същността на спецтероризма може да се дефинира изводът, че той е изключително удобно и ефективно средство за конкретни държави да осъществят политическите си цели, тъй като всяка разузнавателна служба е инструмент за реализацията най-вече на външната политика на съответната държава. От казаното може да се направи изводът, че за да бъде успешна и ефективна борбата с международния тероризъм, е необходимо тя да се води преди всичко със средствата, формите и методите, използвани от службите за сигурност. Полицейските методи следва да бъдат подпомагащи борбата на службите за сигурност срещу тероризма.
към начална страница "военно издателство"