към начална страница "военно издателство"
3.2 Анализът и прогнозата като средство за противодействие на тероризма
Информационното обезпечаване на антитерористичната стратегия и тактика е тясно свързано с непрекъснатото наблюдение на тероризма като социално и противоправно явление във всичките му форми в национален, регионален и световен мащаб, както и на антитерористичната борба, т.е. то е свързано с мониторинг на тероризма. Логично възниква въпросът защо е необходимо провеждането на мониторинг на тероризма.
Основната цел на антитерористичния мониторинг е постоянно да се предоставя информация, която позволява да бъдат направени изводи, очертаващи мащабите, насоките и тенденциите в развитието на терористичната дейност, както и свързаните с нея обществени нагласи, оценки и очаквания. Това съдейства за оценяване степента на заплаха от терористична дейност, разкрива евентуалната насоченост, средствата, методите и формите є, както и причините, които могат да мотивират конкретни лица или организации да извършат актове на насилие. Наред с това чрез мониторинг е възможно да се очертаят евентуалните обекти на посегателство от страна на терористични организации. С други думи, непрекъснатият мониторинг на тероризма изпълнява функцията на диагностичен инструмент, чрез който може да се оцени както реалната опасност от извършването на терористични актове на наша територия или в регионален мащаб (например в близки до България държави), така и ефективността от антитерористичните мероприятия, при което се предоставя възможност на компетентните държавни органи да получат обратна информация, за да извършат корекции в тактиката за противодействие на тероризма. Не е без значение, че в известен обем, обусловен от характера на аудиторията, резултатите от антитерористичния мониторинг могат да бъдат използвани като съдържателен елемент на образователни и информационни антитерористични мероприятия. Международните сравнителни изследвания на тероризма позволяват да се направи съпоставка с антитерористичния мониторинг в България, което предоставя на компетентните държавни органи у нас възможността да съгласуват действията си в борбата с тероризма с тези на чужди антитерористични звена. Не бива да забравяме, че на Балканския полуостров действат редица международни терористични организации, чиито представители са преминавали или временно пребивавали на наша територия. Обобщавайки ползата от непрекъснатия антитерористичен мониторинг, ще подчертаем, че той в максимална степен благоприятства създаването на единна национална информационна база от данни за формите, насочеността и тенденциите на развитие на тероризма в национален, регионален и световен мащаб.
Следователно мониторингът на терористичната дейност следва да бъде насочен към предпоставките (условията), благоприятстващи извършването на терористични актове, практическите форми на терористичната дейност, резултатите от извършени терористични актове, резултатите от антитерористичната борба, очакванията за бъдещо развитие и прояви на тероризма и антитерористичната борба.
Благоприятстващ фактор в антитерористичната борба е социалната детерминираност на тероризма. В настоящото изследване установихме, че много рядко спонтанно се провеждат терористични актове, т.е. тази дейност е обусловена от конкретни социални процеси и явления, възникващи и развиващи се в обществото, но дори и спонтанният (индивидуалният) тероризъм също не възниква вън и независимо от съществуващите в обществото социални процеси и явления. Това позволява до известна степен терористичната дейност да бъде прогнозируема, тъй като информационните процеси са в основата на отношенията между социалните групи, както и на отношенията, свързани с функционирането на държавната власт и управлението. А интересите и потребностите на отделните социални групи се проектират, от една страна, върху взаимоотношенията между тях, а от друга, върху отношението им към държавата, нейните институции и цялото общество. Не трябва да забравяме, че в резултат на погрешна политика на управляващите в недалечното минало отделни представители на миноритарната турска етническа общност у нас извършиха няколко терористични акта, при това срещу случайно подбрани жертви. При съвременните условия (спазване на човешките права и свободи у нас, съществуваща толерантност на мнозинството към представителите на всички миноритарни етнически и религиозни общности и пр.) подобни актове на насилие са почти немислими. Въпреки това е необходимо да бъдат споменати, тъй като процесите и явленията, детерминиращи взаимоотношенията между отделните социални категории и общности, не възникват спонтанно и изолирано, а съществува в една или друга степен корелация между тях, т.е. в много случаи те са взаимообусловени. Наред с това има редица фактори, чието проявление определя насоките на развитие на обществените процеси и явления, както и взаимоотношенията между отделните социални групи и общности, от една страна, а от друга, отношението между тези групи и държавата със своите институции. По същество информацията, свързана със социалните процеси, явления и групови взаимоотношения, съществува в обективната действителност като данни, които не могат или трудно биха могли да бъдат скрити. Сама по себе си подобна информация не би могла да очертае актуалните тенденции, свързани с тероризма, но за да бъдат направени прогнозите в тази насока, е необходимо придобитата информация да бъде съотнесена към редица фактори, влияещи върху развитието на обществото и дейността на неговите институции. Тези фактори са от вътрешнодържавно и международно естество. Те могат да бъдат нормативната база, която включва законодателни актове, регламентиращи борбата с тероризма; международната обстановка и взаимоотношенията на България с други държави и официални световни и регионални структури, включително и антитерористични органи; отношението на държавното ръководство към отделните социални общности и групи у нас, което е детерминирано от международното и националното законодателство и българските традиции в тази насока; отношението на социалните общности и групи към държавната власт и форма на управление, както и тяхното социално-икономическо положение.
Чрез функционирането на информационно-аналитична система за противодействие на тероризма могат да бъдат разработвани прогнози, очертаващи неговите бъдещи проявления, което позволява да се реализира принципът за ранното предизвестяване (сигнализиране). Тази система ще благоприятства навременното откриване на отрицателните процеси и явления в страната, в регионален и световен мащаб, които биха мотивирали конкретни лица или организации да провеждат терористична дейност у нас. В основата на функционирането на информационно-аналитичната система трябва да залегне социалният анализ (в изследването установихме социалната детерминираност на тероризма). По същество социалният анализ е свързан с преработване на информацията и това е процес, чиято същност представлява качествено превръщане на един вид информация в друг, при което се стига до промяна на мястото и ролята є в системата за цялостно социално управление на страната. От гледна точка на управленската дейност най-важно място заема въпросът за обработката и анализа на информацията. Това е своеобразен сложен процес с относителна самостоятелност при осъществяването на информационно-аналитичната функция на всички компетентни държавни органи, свързани със защитата на националната сигурност и в частност с борбата с тероризма. Практическото оползотворяване на придобитите данни представлява процес на тяхното систематизиране, проблемно-тематично обвързване, изготвяне на информационен продукт и предоставянето му на крайните потребители (например висшето държавно ръководство).
Очевидно е, че за да се реализира принципът на ранното предизвестяване и на тази база да бъдат прогнозирани зараждащите се обезпокояващи процеси и явления в обществото, които биха могли да детерминират прояви на терористична дейност, е необходимо всички данни, придобити в хода на непрекъснатия мониторинг на тероризма (в национален, регионален и световен мащаб), да бъдат обобщени и анализирани в своята съвкупност, като се отчитат и реалните проявления на посочените по-горе фактори. Самата практическа реализация на този принцип е възможна посредством прилагането на конкретни методи за социално прогнозиране. В тяхната основа са залегнали преди всичко емпиричните изследвания върху тероризма като социално проявление.
Според нас подходящ за изготвянето на прогнози за бъдещите развитие и проявление на тероризма е методът на експертните оценки. Същността му е в съчетаването на експертни оценки на различни специалисти, изследвали прогнозирания обект в различните му аспекти. Сборът на експертните оценки става както под формата на интервю със специалистите в дадената област, така и на базата на индивидуално разработени аналитични оценки за бъдещото състояние и развитие на прогнозирания обект (тероризма). За да бъдат избягнати повторяемостта и противоречивостта на различните експертни оценки и с оглед на изграждането на по-пълна и стройна, научнообоснована картина за бъдещото развитие на терористичната дейност, се съставят, обикновено на интердисциплинарен принцип, т.нар. експертни комисии. Обединените и целенасочени усилия на специалистите, разглеждащи в различни аспекти развитието и проявлението на тероризма, са гаранция за научнообоснована прогноза с висока степен на вероятност.
При този метод обаче се констатират редица трудности. Преди всичко в резултат на взаимното влияние на специалистите и най-вече на авторитета (формален или неформален) на определен експерт се нарушава независимостта на индивидуалното мислене. Различно е и творческото натоварване на участниците в експертната група. Не са без значение и личната подготвеност и ерудицията на специалистите, характерът и насочеността на научното им профилиране и т.н. Безспорно е, че задълбочеността на специалистите в конкретна област от научното познание, свързано в случая с многоаспектното проявление на тероризма, благоприятства всестранното и задълбочено анализиране на прогнозния обект, което несъмнено увеличава степента на вероятност на прогнозата и нейната научна обоснованост. Целесъобразно е в експертните групи да бъдат включвани не т.нар. широки специалисти, а такива, познаващи в детайли един или няколко аспекта на прогнозния обект (например юристи, познаващи правната страна на тероризма, психолози, познаващи психологическата мотивировка на терористите и пр.). Практиката е показала, че тясната специализация на експерта в дадена област от научното познание му позволява да извършва по-задълбочени и обстойни анализи, тъй като в детайли познава същността и логиката на развитие на прогнозния обект. Във връзка с всичко това е необходимо да се посочат три общи правила, чието спазване би гарантирало високата степен на вероятност на прогнозата, извършена по метода на експертните оценки: необходимо е старателно и отговорно да се подбират специалистите експерти, участващи в аналитичната и прогностичната дейност; трябва да се създадат благоприятни творчески условия, при които тези експерти да работят най-продуктивно и задълбочено; ако няколко експерти работят по един и същ аспект на прогнозния обект, следва да се формира тяхната взаимодопълваща се позиция и оценка.
Методът на експертни оценки има две форми: на отнесените оценки и т.нар. метод „Делфи“.
Същността на „отнесените оценки“ е в това, че периодът на творческото генериране на идеите е отделен от самото заключение, което е синтезирано в прогностичната оценка. Това благоприятства творческия анализ на прогнозирания обект и стимулира всички участници по-пълно да разкриват своите схващания и аргументирано да ги обосновават. Същността на метода „Делфи“ пък е в отсъствието на ясно разработена теория, а прогнозата се осъществява на базата на личните предположения на експертите. Макар и силно субективен, този метод при определени обстоятелства (най-вече липса на конкретна теория за анализ на прогнозния обект) дава добри резултати. Смятаме, че той е един от методите, който може да намери приложение при изготвянето на прогнози за бъдещото развитие на тероризма, тъй като едва ли е възможно да бъде разработена ясна теория за анализ, оценка и прогноза на това толкова многоаспектно явление. Необходимо е обаче стриктно да се спазват посочените по-горе правила за извършване на експертни оценки.
Макар и по-малко, но все пак смятаме за приложим при прогнозирането на бъдещото развитие на тероризма и метода на моделирането. В случая моделите са идеално опосредстващо звено между теорията и практиката, а главната цел е получаването на ново знание и информация за изследвания обект. Прогностичната функция на моделите е като следствие на отразените от тях функционални характеристики на сложните динамично развиващи се социални процеси и явления. Известни са няколко варианта на прогнозирането чрез моделиране на дадено социално явление, но ще разгледаме накратко само два от тях, които смятаме за приложими при изготвянето на прогнози за бъдещото състояние и развитие на тероризма. Логико-историческият подход при моделирането отразява съществени страни и свойства на процесите и явленията от действителността и позволява с помощта на анализа и синтеза, индукцията и дедукцията, сравнението и аналогията да се направят изводи за едно или друго бъдещо състояние на прогнозирания обект, като в основата е залегнало ретроспективното му развитие с всичките негови форми. Блокировъчният подход на моделиране – т.нар. черна кутия, позволява да бъде анализирано състоянието на дадена социална система, процес или явление, в резултат на което да се предвиди бъдещото є развитие, без да се познават структурата и елементите є, а също историята и причините за настоящото състояние на прогнозирания обект. С други думи, основна характеристика на блокировъчния подход за социално моделиране е липсата на достатъчно информация за прогнозния обект. При прогнозиране бъдещото състояние на развитие и проявление на тероризма този метод е по-слабо приложим, тъй като съществува достатъчно информация както за неговото ретроспективно развитие, така и за същността и формите му.
От казаното е видно, че нарастват ролята и значението на анализа и прогнозирането в борбата с тероризма. Всичко това в крайна сметка предопределя ефективното реализиране на принципа на ранното предупреждение (сигнализиране), което е в основата на всички антитерористични стратегии – недопускане на терористични актове. От друга страна, единствено научно обосновани и точни анализи и прогнози ще благоприятстват разработването и прилагането на ефективни антитерористични стратегия и тактика.
към начална страница "военно издателство"