към начална страница "военно издателство"
3.3 Стратегия и тактика на борбата с тероризма
За да бъде ефективно противодействието на международния тероризъм, е необходимо да бъдат разработени действени стратегия и тактика. Думите „стратегия“ (от старогръцки: „стратос“ – войска и „аго“ – водя) и „тактика“ (от старогръцки: „таксис“ – ред, строй, подреждане) първоначално имат чисто военно значение. Всички дефиниции за стратегия съдържат в някаква степен и военни нюанси, но като цяло „стратегия“ е терминът, който намира по-широко място в научноизследователските разработки. В същото време тактиката има обяснение и тълкуване посредством стратегията – тя е практическата реализация на стратегията.
Стратегия на борбата с тероризма
В най-общ план стратегията е съвкупност от способи, които изискват очертаването на далечни и дълготрайни цели. Стратегията означава широк мащаб на тези цели и на съответстващите действия, а понятието „стратегически план“ включва не само собствените действия, но и тези на партньорите и противниците. По този начин в разбирането за стратегия е заложен елемент на глобализация, висше обобщение, прилагано не само спрямо замислите, но и спрямо мерките, които следват тези замисли. Стратегията формулира най-общите задачи за продължителен времеви отрязък, определя основните направления на дейност, набелязва плана за разположение на силите и пътищата, начините за постигане на единната крайна цел. Наред с това тя посочва основните форми, средства и начини за развитие и усъвършенстване на различните органи, ангажирани с нейната реализация, предвижда и осигурява източниците и средствата за провеждането є. Стратегията може да бъде наречена рамков документ, визиращ всички тези аспекти. Тясно свързана със стратегията е прогностиката, благодарение на която отделните компоненти на стратегията могат да бъдат прогнозирани, както и евентуалните промени в обстановката. Всичко това изисква високо развита наука за обществото, за процесите, които протичат в него, и пр.
В теоретичен порядък характерните особености на стратегията са глобалност, интегрираност, комплексно използване на силите и средствата. Глобалността в стратегически аспект се изразява в обхващане на всички области на проявление на обекта на стратегията, при което следва да бъдат отразявани настъпващите промени в тях. Особено внимание трябва да се обръща на процесите и явленията, оказващи влияние върху обекта на стратегическото планиране. Интегрираността се изразява в обхващането на всички компетентни институции (национални и международни), а комплексното използване на техните сили и средства е необходимо условие за ефективна реализация на разработената стратегия, особено когато се отнася за антитерористична борба.
Основен момент от разработване на стратегията е определянето на нейната цел и насоките за действие. Прецизното определяне на целта (целеполагането) е важно, тъй като именно то дефинира на по-следващ етап основните насоки на действия, задачите, които следва да бъдат решавани с оглед на постигането є, както и ефективната реализация на стратегията. Ще посочим само, че целта трябва да бъде реална и постижима чрез решаването на съответните задачи от прилаганите сили и средства. Нереалните цели определят и нереални насоки на действия, разпиляване или неефективно използване на наличните сили и средства. В това се проявява и детерминизмът между стратегията и прогностиката – чрез анализа на съществуващата вече информация за прогнозираното явление или процес могат да бъдат очертани тенденциите в неговото развитие, а оттам и прогнозирано неговото бъдещо състояние. На тази база се разработва и стратегията.
След чисто теоретичните разсъждения, които смятаме за необходими от методологична гледна точка за разработването на антитерористична стратегия, ще пристъпим към очертаването на нейните конкретни аспекти, насоки и изисквания.
В най-общ план антитерористичната стратегия следва да бъде разработена в няколко аспекта: политически, икономически и военен.
Политическият аспект на антитерористичната стратегия има изключително превантивна насоченост, проявяваща се в областта на дипломацията, правото, политиката и други. Дипломатическата насоченост на политическия аспект на антитерористичната стратегия може да се прояви например в налагането на дипломатически ограничения спрямо държави, подкрепящи международни терористични организации (включително и прекратяване на дипломатическите отношения и връзки), обявяване за персона нон грата на чужди дипломати, за които има достатъчно достоверна информация, че поддържат контакти с членове на международни терористични организации и т.н. Юридическата насоченост на антитерористичната стратегия се изразява в своевременното разработване и приемане на адекватно законодателство, регламентиращо борбата с тероризма. То обхваща както международни правни норми, така и националното законодателство в тази насока. Политическата насоченост на антитерористичната стратегия намира израз в общите и частните принципи на външната политика в конкретна насока (в случая антитерористичната борба), а принципността във външната политика е качество, „...което предполага пренебрегването на временни изгоди за сметка на дългосрочни, трайни облаги“ (например на определени изгоди от търговски сделки пренебрегване при наложени политически и икономически санкции спрямо държави, подкрепящи международни терористични организации).
Икономическият аспект на антитерористичната стратегия намира израз в налагането на икономически ограничения спрямо държави, подкрепящи международни терористични организации; разкриване на начините за финансирането им и предприемане на конкретни стъпки за пресичане на пътищата за това; икономическа подкрепа за държави, активно участващи в борбата с международния тероризъм, както и за разоръжаване (например унищожаване на оръжия за масово поразяване). Икономическа подкрепа за разоръжаване е оказвана и на Ирак, но по думите на професор Гари Гутнър от Центъра за стратегически изследвания „Джордж Маршал“ в САЩ тази подкрепа за Саддам Хюсеин не е дала очакваните положителни резултати.
Военният аспект на антитерористичната стратегия е в предотвратяването на терористична дейност, включително и чрез унищожаването на терористични организации (пример за това е операция „Пустинна буря“ в Персийския залив, операция „Трайна свобода“ в Афганистан); активна отбрана – става въпрос за т.нар. възпираща система, която включва ранното предизвестяване за вероятна възможност за терористични актове, предварителното разработване на защитни мерки, прилагани при извършен вече терористичен акт (например обеззаразяване, ваксиниране, неутрализиране проявяването на синдрома на последиците от насилие и пр.).
Експерти от Център „Джордж Маршал“ отбелязват като най-съществена насока на антитерористичната стратегия търсенето на възможности за т.нар. кооперативна сигурност – обединяване усилията на възможно по-голям брой демократични държави в борбата срещу тероризма като общ враг.
Българската антитерористична стратегия ще има малко по-други измерения на политическите, икономическите и военните аспекти, но все пак те следва да се проявят в нея. И така, философията на националната ни антитерористична стратегия е необходимо да започне с дефиниране на основните є направления:
• Ранно сигнализиране, т.е. очертаване тенденциите на заплаха за извършване на терористична дейност на територията на България или подготовка на такава дейност, чиято реализация е замислена да бъде осъществена на територията на друга държава.
• Недопускане изграждането на терористични организации на наша територия и извършването от тях на терористична дейност у нас и в други държави (има се предвид подготовката на терористични актове, чиято реализация е замислена да бъде осъществена на територията на друга държава).
• Действия на държавните институции в кризисни ситуации, предизвикани от извършването на терористични актове с цел минимализиране проявяването на синдрома на последиците от насилието.
• Прецизиране компетенциите на службите, призвани да противодействат на терористичната дейност, и очертаване рамките на координацията и взаимодействието между тях.
В национален план в българската антитерористична стратегия следва да се отчитат няколко изключително важни условия:
• преди всичко предупредителен характер;
• активност;
• съобразяване на националната ни антитерористична стратегия с международното законодателство, регламентиращо борбата с тероризма;
• съответствие между задачите, правомощията и ресурсното осигуряване на компетентните да противодействат на тероризма държавни и неправителствени звена;
• вариативност на антитерористичната стратегия, т.е. наличие на различни модели на антитерористична дейност, насочени към недопускане на терористични актове или смекчаване на последиците от вече извършен терористичен акт;
• съгласуваност на действията с международни и регионални антитерористични структури, както и между компетентните национални държавни и неправителствени звена (включително и средствата за масово осведомяване) в рамките на България;
• прецизна диференциация на функциите и задачите на антитерористичните звена в нормална и извънредна (при извършен терористичен акт) обстановка.
Изхождайки от многоаспектността на терористичната дейност, при разработването на антитерористичната стратегия е целесъобразно да се отчитат следните особености:
• При извънредна обстановка (например след извършен терористичен акт) неминуемо могат да бъдат наложени известни ограничения на основни права и свободи на гражданите (забрана за придвижване в определени райони, затваряне на държавните граници и пр.).
• Характер на взаимодействие между държавните органи, компетентни да противодействат на тероризма, и средствата за масово осведомяване.
• Принципи на водене на преговори с терористи (при възникнала евентуална необходимост – например задържани от тях заложници или отправени заплахи за взривяване и пр.). Това изисква, от една страна, предварително да бъде определена група, в която да влизат освен експерти антитерористи и психолози и висши ръководни служители от службите за сигурност, а от друга, предварително да се прецизира правната аргументираност на евентуални обещания, дадени в хода на преговорите.
• Прецизиране на съотношението между прилагането на сила при обезвреждане на терористи и психологическото въздействие върху тях. Под психологическо въздействие следва да се разбира мотивирането на терористите към отказ от извършване на терористичен акт (например чрез задържани от службите за сигурност техни съмишленици, съучастници или близки). Смятаме за допустимо и целесъобразно дори прилагането на т.нар. тактика на контразаложниците.
• Определяне на допустимите предели на прилагане на сила при неутрализиране на терористи.
• Някои други особености, произтичащи от специфичния характер на противодействието срещу тероризма, осъществено от службите за сигурност (поради открития характер на изследването не се спираме на тях).
Дейността за разработването и реализацията на антитерористична стратегия е целесъобразно да бъде институционализирана, т.е. необходимо е да бъде формирана експертна група, работеща на мултидисциплинарен принцип, подчинена пряко на министър-председателя на страната или на негов заместник. Тази експертна група би могла в бъдеще при формирането на международна антитерористична организация да участва в нейната работа.
След очертаване насоките на антитерористичната стратегия и особеностите, с които тя следва да бъде съобразена, е необходимо да изведем и нейната цел. Тя е недопускане на терористична дейност на територията на България, както и неутрализиране на последиците от вече извършен в страната ни терористичен акт, включително и неутрализиране проявите на синдрома на последиците от насилието.
След като вече е очертана целта, е необходимо да се направи следното: първо, да се изведат и ясно дефинират задачите, чрез чието решаване ще бъде осъществена целта; второ, да се институционализира антитерористичната дейност, т.е. да се създаде организационната структура за противодействие на тероризма; трето, да се разработи ефективна антитерористична стратегия; четвърто, да се дефинират правомощията на антитерористичната структура и нейните съставни звена, основаващи се на националното и международното законодателство; пето, да бъдат ясно дефинирани функциите на всички звена, включени в антитерористичната структура; шесто, да се организира информационното осигуряване, необходимо за ефективното противодействие на тероризма; седмо, да бъде планирана антитерористичната дейност на базата на перспективни и текущи планове; осмо, да се очертаят рамките за координиране и взаимодействие между звената, включени в антитерористичната структура, от една страна, а от друга, между тях и външни звена; девето, да се дефинират контролните функции при антитерористичното противодействие; десето, да бъде планирано и да се реализира обучението на кадри, ангажирани с антитерористичното противодействие (ръководни и оперативни кадри, групи за водене на преговори с терористи, кадри от силовите структури, както и от останалите институции, компетентни да противодействат на терористичната дейност – противохимична, противобиологична, противорадиационна защита, дори и кадри от средствата за масово осведомяване).
Изключително важно условие за ефективно противодействие на антитерористичната дейност е да бъде разработена система за своевременно реагиране с цел недопускане (предотвратяване) на терористичен акт. Тя трябва да предвижда възможност при получаването на сигнал за подготвен терористичен акт изпълнителските звена (например оперативните или тези от силовите структури) да получават необходимата санкция да действат за недопускане на терористичния акт направо от органа, оторизиран да дава подобни санкции (например от ръководителя на националната антитерористична структура). Субординационният принцип в тази структура трябва да допуска „прескачане“ на ръководните инстанции, намиращи се между преките изпълнителски звена (например оперативните или тези от силовите структури) и органа, оторизиран да дава необходимата за действие санкция. Всичко това следва да бъде законово регламентирано.
Тактика на борбата с тероризма
Тактиката се свежда до конкретни практически действия за реализация на стратегията. Тя представлява конкретен план, чиито параметри са много по-очевидни за изпълнителите. По този начин изборът на конкретен тактически подход е част от самата стратегия. Следователно тактиката е съвкупност от автономни аспекти на стратегията.
Изключително дискусионен в практически аспект е въпросът за прилаганата тактика срещу терористите – твърдост или изпълняване на исканията им. В световната практика се оформят два подхода: първият предвижда ликвидиране на терористите при всякакви обстоятелства, дори това да предизвика смъртта на задържани лица като заложници; вторият подход предвижда изпълнение на някои от желанията на терористите с оглед на минимализиране на последиците от тяхната дейност (т.нар. гъвкав подход). Водещите в световен мащаб служби за сигурност (ЦРУ и ФБР на Съединените щати, МОСАД на Израел и др.) се придържат към твърдия подход.
Тактиката на твърдия подход при противодействие на международния и вътрешния тероризъм се основава на следните главни принципи, които са изведени като основополагащи във водещите в борбата с тероризма служби за сигурност:
• Да не се допуска каквато и да било договореност на службите за сигурност с терористични организации (отделни терористи) или поддаване на изнудване и шантаж. Трябва твърдо да се отстоява линията на крайна нетърпимост спрямо терористичните организации и тяхната дейност. Световната практика показва, че това е най-правилната и ефективна линия на поведение на службите за сигурност.
• Третиране на терористите като особено опасна категория криминални престъпници с политически цели, които настъпателно да бъдат преследвани от законовите разпоредби. Действително е изключително важно пред обществеността терористите да бъдат представяни именно като особено опасни криминални престъпници, тъй като в противен случай съществува реална опасност те да се представят като борци за свобода или нещо подобно, а това е една от целите им – да получат обществено оправдание и дори подкрепа на своите действия.
• Получаване на всестранна информация за държави, които по един или друг начин подкрепят международни терористични организации, и стриктно спазване на предвидените санкции срещу тях в редица международноправни документи.
• При получаване на сигнал за подготвян терористичен акт следва незабавно да се предприемат действия за неговото предотвратяване.
Тези препоръки на посочените по-горе водещи чужди служби в борбата срещу международни терористични организации са издигнати като принципи за антитерористична дейност, които според нас са приложими и към българските условия.
По своята същност твърдият подход предвижда безкомпромисно отношение към терористите и тяхната дейност и на тази основа изграждане на различни силови системи от мерки за противодействие на тероризма, т.е. безкомпромисна твърда реакция на всеки терористичен акт и неотстъпчивост. Тълкувана по-разширено, същността на твърдия подход се състои в отказ от преговори и от каквито и да било отстъпки от страна на службите за сигурност; бързо, ефективно и настъпателно противодействие със съответните сили и средства; санкции срещу терористите, които трябва да надвишават ефекта и общата опасност от конкретния терористичен акт; безкомпромисно отношение към терористите; предприемане на всички възможни действия за запазване живота на невинни граждани (заложници или случайно попаднали на мястото на терористичния акт). Въпреки че някои водещи служби в антитерористичната борба са склонни да пренебрегнат този аспект на антитерористичната тактика, изхождайки от чисто хуманни позиции, смятаме, че българските служби за сигурност следва да се придържат към него.
Съществуват редица предпоставки, които благоприятстват реализацията на твърдия подход спрямо терористите. Те предвиждат добре обучени и специално подготвени служители от компетентните служби; ефективно действаща система от мерки за охрана на жизненоважни обекти и лица, които могат да бъдат потенциални обекти на терористичен акт (следва да обхваща не само държавните специализирани органи, но и частни охранителни фирми, ангажирани с охраната на такива обекти); актуално, ефективно и твърдо законодателство, регламентиращо борбата с терористичната дейност; установяване и контрол над дейността на лица, симпатизиращи или подпомагащи терористичната дейност; формиране на отрицателна нагласа на обществото спрямо екстремистки настроени лица и организации; недопускане средствата за масово осведомяване да бъдат използвани от екстремистки настроени лица и организации за пропагандиране на техните идеи и цели; активно международно сътрудничество в борбата с тероризма, без да се отдава значение на фактора „идеологически различия“.
Основните мотиви за прилагане и реализация на твърдия подход могат да бъдат убеждението, че терористите не могат да бъдат партньори на държавата в преговори с тях; държавата като олицетворение на силата трябва да респектира със своята решителност; следва да се постига сплашващ ефект сред симпатизантите на терористите.
При конкретни случаи е допустимо да бъде прилаган и т.нар. гъвкав подход, чиято същност е в решаване на възникналия проблем чрез политически средства (преговори и компромиси). В тази насока не липсват и примери, но като цяло съвременните доктрини за борба с тероризма се придържат преди всичко към твърдия подход.