към начална страница "военно издателство"
3.5 Терористичната обстановка на Балканския полуостров и отражението й върху националната сигурност
В близкото минало (1984–1987 г.) у нас са извършени няколко терористични акта, които взеха жертви, дори отнеха и детски живот. Извършителите са разкрити след мащабни антитерористични действия, проведени от оперативните служби за сигурност, подпомагани от всички останали звена в Министерството на вътрешните работи. Мотивировката на терористите е откровено националистическа, а насочеността на насилствената им дейност е срещу „мероприятия на народната власт“, провеждани в рамките на т.нар. възродителен процес. От анализа на тези терористични актове се очертава една от особеностите на съвременния тероризъм – жертвите не са преки противници на извършителите, които при това не са подбирани по никакъв категоричен признак. Сред населението на страната обаче се формират страх и несигурност. След рухването на тоталитарния режим в България опасността от подобна терористична дейност е сведена до минимум.
Терористичната обстановка на Балканския полуостров се обуславя от проявите на няколко ляво- и дясноориентирани, а също и сепаратистки терористични организации, развиващи дейност преди всичко в Гърция и Турция. У нас спорадично се констатира присъствието на отделни техни представители, но не са установени опити за подготовка на терористични актове. Няма основания да се предполага, че тези терористични организации имат симпатизанти сред българските граждани. Това съвсем не означава обаче, че не е необходимо членове на терористични организации, намиращи се по различни поводи у нас, да бъдат наблюдавани от компетентните служби.
За да бъде очертана обстановката на Балканите, би следвало да се разгледат, макар и накратко, проявите на някои от по-значимите терористични организации, развиващи дейност в региона.
В Гърция:
• „Революционна народна борба“ (Revolutionary Peoples’ Strugbe – ELA). Това е крайно лявоориентирана екстремистка организация, възникнала през 1971 г.. Първоначално дейността є е насочена срещу военната хунта (1967–1974). Тя се самоопределя като антикапиталистическа и антиимпериалистическа, като се обявява срещу „империалистическото влияние, експлоатацията и потисничеството“. До падането на хунтата (1974 г.) не използва насилие. От 1974 г. насам периодично извършва бомбени атентати срещу гръцки правителствени и икономически обекти, както и срещу американски военни и икономически (най-вече търговски) обекти и съоръжения, намиращи се на гръцка територия. През 1986 г. активизира нападенията си срещу гръцки правителствени институции (сгради и съоръжения), но се стреми да няма жертви, предизвикани от осъществяваните от нея бомбени взривове. През 1990 г. при обиск на гръцките служби за сигурност в квартира, заета от членове на ELA, са открити освен оръжие и бойни припаси и писмени материали, свидетелстващи за нейните връзки с други гръцки лявоориентирани терористични организации („Първи май“, „Революционна солидарност“, „17 ноември“). По-късно в гръцкия печат се изнасят данни, предоставени от гръцките специални служби, според които ELA през 1991 г., съвместно с тези терористични организации, извършва около двадесет терористични акции, т.е. налице е интегриране на лявоориентирания тероризъм в Гърция на базата на консолидиращия ги фактор – борбата им срещу империализма и капитализма, както и тяхната революционна идеология.
След месец януари 1995 г. ELA не поема отговорност за терористични актове, което обаче съвсем не означава, че е преустановила активната си дейност. По-скоро може да се предположи, че нейните членове действат под прикритието на другите лявоориентирани гръцки терористични организации.
До настоящия момент не са констатирани терористични актове на ELA извън територията на Гърция. Тази характеристика не следва да се абсолютизира, т.е. да се изключва възможността при определени обстоятелства тя да насочи терористичната си дейност срещу обекти, намиращи се извън гръцка територия (например бази на Северноатлантическия пакт или на Съединените щати, намиращи се в други държави в региона – Македония, Босна, Косово, а защо не и България). Затова не трябва да се пренебрегва и тенденцията на структурно разрастване на съвременните терористични организации, при което се създават техни „филиали“ извън територията на държавата, където първоначално възникват и развиват терористична дейност. ELA има добре законспирирани структури, а точният брой на нейните членове не е известен.
• Революционна организация „17 ноември“. Тя е радикална лявоориентирана, възникнала в Гърция през 1975 г. Името си получава във връзка с годишнина от студентските бунтове в Гърция през ноември 1973 г. Дейността є е насочена срещу Съединените щати и НАТО, срещу американското присъствие в Гърция, както и срещу окупацията на о. Кипър от Турция. До момента „17 ноември“ развива дейност единствено в Гърция, при което през 80-те години на ХХ век извършва убийства на членове на гръцкото правителство и американски представители. През 90-те години провежда нападения над европейски учреждения в Атина и представителства на ООН (например сградата в Атина на Върховния комисариат за бежанците). Наред с това насочва насилствената си дейност и срещу чужди инвеститори, развиващи дейност в страната. Един от най-известните терористични актове, извършен от „17 ноември“, е убийството на Стивън Саундър – британски аташе в Атина. Поради силно законспирираните структури на организацията няма данни за нейната численост.
В Турция:
• „Девриминчи Сол“ („Дев Сол“) – „Революционна левица“. Цялостното наименование на тази лявоориентирана турска терористична организация е Revolutionary Peoples’ Liberation Party (Front DHKP/c.). „Дев Сол“ възниква през 1978 г. като фракция, отцепила се от вече съществуващата Турска народна освободителна партия. След вътрешни фракционни противоречия тя се преименува. Нейната открито антикапиталистическа, антиимпериалистическа и антиамериканска насоченост има мар-ксистка идеологическа легитимираност. След края на 80-те години на ХХ век години тя извършва редица атентати срещу действащи и бивши служители на турските специални служби и армията, но през 1990 г. преориентира дейността си срещу чуждестранните интереси в Турция. В знак на протест срещу войната в Персийския залив през 1991 г. членове на „Дев Сол“ убиват двама военнослужещи от военновъздушните сили на Съединените щати, намиращи се в Турция. През 1992 г. терористи от организацията изстрелват няколко ракети срещу американското консулство в Истанбул.
Първият є по-значим терористичен акт е извършен в началото на 1996 г. срещу турски бизнесмен. През 1999 г. турските специални служби за сигурност осуетяват опит отново да изстреля противотанков снаряд срещу американското консулство в Истанбул. Засега терористичната дейност на „Дев Сол“ се разпростира единствено на територията на Република Турция – най-вече в големите градове (Истанбул, Анкара, Измир, Адана и др.) Констатирани са нейни връзки с някои радикални палестински терористични организации.
• „Сивите вълци“. Това е дясноориентирана терористична организация с насоченост на дейност срещу ценностите на демокрацията и всичко неислямско. Нейният лозунг е: „Да пролеем наша кръв, но да възтържествува ислямът!“. Въпреки това „Сивите вълци“ не са религиозно-политическа терористична организация. По-скоро може да се предположи, че търсенето на религиозна легитимация има за цел привличането на фанатично настроени турски граждани.
• „Кюрдска работническа партия“ (ПКК). Тя е основана през 1974 г. в Турция като марксистко-ленинска въстаническа група, бореща се за независима кюрдска държава в Югоизточна Турция. Числеността є е около 4000 бойци и няколко хиляди симпатизанти в Турция и Европа. Предполага се, че финансова помощ получава от Сирия, Иран и Ирак. Въпреки че през 1998 г. Сирия предава на турските власти лидера на ПКК Йоджалан, някои наблюдатели предполагат, че все още получава финансова подкрепа от Сирия.
В началото на 90-те години ПКК обявява на турските власти партизанска война, чрез която, опитвайки се да затрудни туризма в Турция, провежда бомбени атентати в хотели и отвлича чуждестранни туристи. След ареста на Юджалан организацията декларира пред турските власти желанието си за мирно уреждане на кюрдския проблем, но трудно ще се намерят примери, подкрепящи тази декларация.
ПКК има офиси в редица европейски държави, включително и в България. В Германия организацията често провежда терористични актове, използвайки главно запалителни бомби, стремейки се да няма жертви и големи материални щети. Нейни членове, водени от желанието да привлекат общественото внимание към своята кауза, се самозапалват в някои европейски държави.
В България не е констатирана каквато и да е активна дейност от страна на членове и симпатизанти на ПКК, освен стремежа им да набавят финансови средства за организацията.
Въпреки подчертаното желание тя да бъде представена пред световната общественост като националноосвободително движение, смятаме, че чрез дейността си категорично покрива общоприетите схващания за терористична организация. Възниква логичният въпрос: ако все пак се приеме, че е националноосвободителна организация, какво мотивира нейните членове и симпатизанти да извършват актове, сходни с терористичните, далеч извън пределите на Турция (например в Германия).
В България влиянието на тези терористични организации е незначително и се заключава най-вече в спорадични посещения или преминаване на техни членове през наша територия. И все пак съществува ли опасност да извършат терористичен акт и у нас?
За да отговорим, макар и твърде условно, на този въпрос, е необходимо да направим известно разграничение на терористичните организации и на тази база да очертаем евентуалното наличие на обекти на терористични актове. Допустимо е, макар и съвсем хипотетично, че при определени обстоятелства членове на тези ляво- и дясноориентирани терористични организации могат да извършат терористични актове и на наша територия.
Лявоориентираните терористични организации не е изключено да насочат дейността си срещу стремежа на България за приобщаване към евро-атлантическите структури, като евентуалната им цел би била да попречат на този процес.
Дясноориентираните терористични организации, борещи се срещу ценностите на демокрацията, при съвременните условия нямат основание да насочват дейността си срещу обекти, намиращи се на наша територия.
На базата на ретроспективния анализ на терористичната обстановка в България по-скоро следва да насочим вниманието си към националистическата дейност на някои сепаратистки организации, съществуващи все още у нас. Въпреки че след 1990 г. не е констатиран стремеж към използване на насилието като средство за осъществяване на преследваните от тях откровено националистически цели, не трябва да се изключва възможността при определени обстоятелства те да прибягнат до терористични актове.
Наличието на редица нетрадиционни религиозни общности у нас не може да бъде основание за изводи, свързани с евентуална опасност от религиозно мотивиран тероризъм, тъй като в световен мащаб не е констатирана насилствена дейност от тези организации с дейност и в България. По-скоро вниманието на компетентните държавни органи следва да бъде насочено към присъствието на ислямския фундаментализъм дотолкова, доколкото някои ислямистки организации и техни членове биха могли да бъдат свързани с радикални ислямски движения зад граница. Не следва да се пренебрегва тяхната антизападна, антиамериканска и антиеврейска (антиизраелска) насоченост на дейност. Макар и съвсем хипотетично, не трябва да се изключва възможността радикално настроени ислямисти, извършвайки насилствени актове, да се опитат да влошат традиционно добрите българо-израелски двустранни отношения, на чиято база се развиват всестранни отношения (най-вече икономически) между двете държави.
Въпреки че в момента няма основание за изводи, свързани с опасност от терористични актове на територията на България, антитерористичната дейност на компетентните държавни органи е необходимо да бъде насочена основно в два аспекта: контрол над дейността на потенциални извършители на терористични актове; недопускане присъствието на наша територия на лица, свързани с терористични организации, най-малкото, защото това дискредитира в международен план държавата ни.
към начална страница "военно издателство"