към начална страница "военно издателство"
3.7 Ролята на недържавните охранителни ФИРМИ и служби за сигурност в борбата срещу тероризма
Ако се вникне внимателно в съдържанието и насочеността на терористичната дейност, ще се констатира, че никой не е застрахован срещу тероризма. Мнението на съвременните му изследователи е, че той ни връхлита в най-неочаквания момент, а терористите стават все по-изобретателни, агресивни и безпощадни. Неведнъж обосновавахме, че не може точно да се дефинира критерият, по който те подбират обектите на терористичните си акции.
При съвременните условия много от големите обществени сгради (болници, институти, висши училища и др.) се охраняват от недържавни (частни или общински) служби за сигурност и охранителни фирми. Следователно те носят пълната отговорност за безопасността и защитата им, включително и срещу терористични актове. Следва изводът, че недържавни служби за сигурност и охранителни фирми също са съпричастни към мероприятията, провеждани за противодействие на тероризма. От друга страна, такива фирми, макар и по рядко, поемат охраната на лица, които, въпреки че може да не са носители на специален имунитет, могат да станат обект на терористичен акт (при посещенията на Симеон Сакскобургготски в България именно частна охранителна фирма се грижеше за неговата сигурност). Често частни охранителни фирми осигуряват охраната на чужди бизнесмени, пристигащи у нас, които също биха могли да станат обект на терористични актове. Не са изключение случаите на отвличане и задържане на такива лица от терористи, след което се поставят конкретни политически или финансови искания (получаване на откупи, освобождаване на задържани съмишленици, вземане на едно или друго решение от правителството и т.н.). Макар и хипотетично, но съществува вероятност задържани от терористи големи бизнесмени да станат обект на терористичен акт с чисто политическа мотивировка. Например ликвидирането или задържането на израелски бизнесмен, гостуващ в България, от страна на арабски терористи, неминуемо ще влоши традиционно добрите двустранни отношения между нашата страна и Израел.
В подкрепа на казаното ще посочим дейността на голямата международна охранителна компания „Фортуна 500“. Тя обезпечава сигурността на петстотин фирми и корпорации не само в Съединените щати, но и в редица други държави. Сред тези корпорации са IBM, „Дженерал мотърс“, „Нисан“. Основната є дейност може да бъде формулирана като „застраховка срещу тероризъм“. Същността е в това, че при извършено похищение над „застраховано“ във „Фортуна 500“ лице професионално подготвени нейни експерти организират неговото освобождаване. По принцип фирмата е готова да плати искания от терористите откуп за задържаното от тях лице, но се стреми да освободи заложника, без да се стига до „разплащане“, т.е. да запази за себе си предварително депозираната от лицето „застрахователна сума“, която никак не е малка (естествено лицата, които се „застраховат“ във „Фортуна 500“, са най-високопоставените служители от съответната корпорация). Възниква деликатният проблем за опазване списъка на „застрахованите“ – при разгласяването му терористите ще предприемат операции за отвличането и задържането им като заложници.
Смятаме, че при съществуващата политическа обстановка на Балканския полуостров и в световен мащаб, обекти (лица и/или сгради), охранявани от частни или общински фирми, също могат да бъдат обект на терористични актове. Ще направим опит на базата на националното ни законодателство и анализа на чуждестранния опит да очертаем ролята, мястото и задачите на недържавни служби за сигурност и охранителни фирми в контекста на антитерористичната борба в два аспекта – при охрана на физически лица и на сгради.
Ще обърнем задълбочено внимание единствено на дейността на терористичните организации, без да се впускаме в подробности (поради открития характер на изследването) по тактиката на недържавните служби за сигурност и охранителни фирми при противодействие на терористични актове, насочени към охранявани от тях обекти. След като се познава същността на подготовката и провеждането на терористичния акт, всяка недържавна охранителна фирма е в състояние на базата на задълбочен анализ да разработи конкретна тактика за всеки конкретен охраняван от нея обект.
Охрана на физически лица
Основно изискване, което благоприятства недопускането и предпазването на физическо лице от терористичен акт, е познаването на технологията на провеждането му. Ще разгледаме етапите, през които преминава терористичният акт – подготвителен, организационен и технически.
Първи етап – подготвителен. Основното тук е придобиването на разузнавателна информация за обекта на замисляния терористичен акт – характерни навици, всекидневие, маршрути на движение, разпределяне на времето, връзки на обекта и техният характер, места, които посещава, и други. Същата информация терористите се стремят да придобият и за служителите от охранителната фирма (общинска или частна) – бойни, физически, а защо не и интелектуални качества, подготвеност, нагласа, готовност и възможност да действат при екстремни ситуации, предишна дейност (професия, занимание) и т.н. Всичко това е в пряка връзка с избора на тактиката и средствата за извършване на терористичния акт срещу охраняваното лице. Периодът за изучаване на обекта (в случая охраняваното лице) може да продължи три-четири месеца, а в някои случаи да бъде и по-дълъг – до шест месеца. Световната практика в това отношение показва, че либийските и германските терористични организации провеждат най-щателно предварително изучаване на обектите. Най-често терористичните организации от други страни се съсредоточават върху обектите си не повече от три месеца, което съвсем не означава, че се абстрахират от качественото изучаване на набелязаното като обект лице. Дори нещо повече, те щателно и прецизно организират дейността си на този етап, но са водени от стремежа си да нанесат удара внезапно, т.е. придържат се към принципа на изненадата. Освен това се опасяват, че при по-продължително наблюдение не е изключено да бъдат забелязани.
От страна на охранителните фирми е важно да се познават признаците, по които могат да бъдат разкрити терористи, провеждащи изучаване на охранявани от тях обекти – периодично появяване на едни и същи лица (в средната или близката зона), както и на автомобили, от които се провежда наблюдението. По разбираеми причини в настоящото изложение не бихме си позволили да навлизаме в детайли, но ще подчертаем, че е важно да се знаят и отчитат от служителите на охранителни фирми две неща: първо, ако терористите извършват изучаване на обекта по традиционната схема (само чрез визуално наблюдение), те неминуемо, при повишена бдителност от страна на охраняващите служители, могат да бъдат забелязани; второ, при констатиране на подозрително присъствие на лица или автомобили, за които може да се предположи, че извършват наблюдение на охраняваното лице, до категоричното изясняване на основателността на подозренията не трябва да се предприемат никакви открити действия спрямо забелязаните лица. Не бива да се забравя, че терористичните организации поддържат в структурите си разузнавателни звена, използващи същите методи, средства и форми за придобиване на информация, каквито използват и държавните разузнавателни служби. Не е изключено терористите да провеждат и контранаблюдение, т.е. една група по-неприкрито да наблюдава охранявания обект, а друга да наблюдава както първата група, така и действията на охранителите. Целта на подобен подход (контранаблюдение) е изучаването на наблюдателността и професионалната подготвеност на охраняващите служители. При предприемането на прибързани действия от страна на охраната на обекта съществува реална опасност терористите временно да забавят извършването на замисления от тях терористичен акт, при което да променят тактиката на изучаване на обекта.
Необходимо е да се отчита и възможността терористите, които провеждат наблюдение и изучаване на обекта, да извършват заснемане или филмиране, след което в спокойна обстановка да анализират поведението, навиците на обекта и охраняващите го служители, маршрута на движение, връзките на обекта и техния характер, начина на охрана, автомобила, с който се движи обектът (технически параметри, състояние и пр.), личното отношение на охраняваното лице към принципите на охрана и безопасност и към самите охраняващи го служители, дали охраняващите са по целия маршрут на движение на охраняваното лице, начина на смяна на охранителите и т.н. Заснемането се извършва скрито, което изисква бдителността на охраняващия да бъде постоянна и да не се допускат компромиси. При констатиране на подозрителни действия, даващи информация за евентуално заснемане на охранявания обект, своевременно трябва да се уведомяват ръководителите, но в никакъв случай да не се предприемат действия спрямо забелязаните подозрителни лица.
Както вече подчертахме, обект на изучаване от страна на терористите е не само охраняваното лице, но и самият охранител, при което те се стремят да придобият данни за него както по време на охраната, така и за поведението му в извънработно време – къде живее, маршрути на движение, навици, обкръжение (приятелски връзки и техният характер), слабости (например употреба на алкохол или други упойващи вещества, бъбривост).
Последното, но съвсем не и маловажно, което терористите изучават, е спецификата на самия ден, за който са планирали терористичния акт – делничен, предпразничен, празничен, евентуални масови мероприятия, провеждани през този ден, и т.н. Ценна за тях информация е присъствието на обекта, над който замислят да извършат терористичния акт, на такива масови мероприятия, което налага известно спазване на секретност за плановете на охраняваното лице.
Освен постоянната повишена бдителност и недопускането на каквито и да било компромиси е задължително в тактически аспект предварително да бъде разработен за всяко конкретно лице многовариантен план за охрана. Този план в максимална степен трябва да изключва възможността терористите да доловят някаква закономерност при охраната на лицето, т.е. при едни и същи условия на охрана трябва да се прилагат различни варианти за обезпечаване сигурността на обекта (лицето). Колкото е по-голям броят на вариантите, толкова възможността терористите по-безпрепятствено да извършат покушение над охраняваното лице е по-малка.
Втори етап – организационен. Това е сравнително „пасивен“ етап от подготовката на терористичен акт. Заключава се преди всичко в обобщаване и анализ на придобитата от предварителния етап информация. След анализа є терористите пристъпват към разработването на план за терористичния акт. Необходимо е да се подчертае, че те също се стремят към разработването на многовариантен план за действие, отчитайки различни обективно и субективно възникнали ситуации. При разработването му се подбират най-подходящите способи, обусловени от конкретната вече придобита информация. Не трябва да се забравя, че при невъзможност да получат близък достъп до обекта, терористите прибягват до обстрел от сравнително голямо разстояние, което не изключва възможността да бъде използван мощен заряд. След прецизиране на способа и оръжието се пристъпва към подбор на подходящ за нападението терорист. При това се отчитат редица особености, но всичко зависи най-вече от избрания способ за извършване на терористичния акт. В случай че обектът ще бъде обстрелян от разстояние, се подбира добър стрелец, но ако той ще бъде нападнат пряко, се подбират лица, които до момента на атаката да не събудят подозрението на охраняващите и на околните. Целта на подобна тактика е действията на охранителите да бъдат парализирани при внезапната атака, при което лицето ще бъде безпрепятствено ликвидирано или отвлечено.
Необходимо е да разгледаме по-подробно и друг способ за извършване на терористичен акт – чрез терористи самоубийци. Анализът на спецификата на охраната на всяко конкретно лице благоприятства предварителното набелязване на необходимите мерки за гарантиране на неговата безопасност. Световната практика показва, че самоубийствени актове предприемат преди всичко религиозно мотивирани терористи, при които доминира фанатичната омраза спрямо техните врагове. Следователно, ако в резултат на предварителния анализ се установи, че охраняваното от фирмата лице е възможно да има религиозно мотивирани противници, необходимо е предварително да бъдат планирани мерки за неговата защита от терористи самоубийци, особено в дни на религиозни празници, негови или на евентуалните му врагове. Тактиката на охрана от терористи самоубийци следва да се основава на недопускането в близост до лицето на подозрителни личности.
Много често терористи, които планират покушение над лице, проиграват в реални условия планираната операция, т.е. стремят се при максимално близка до действителната ситуация обстановка да „репетират“ самия терористичен акт.
Трети етап – технически. Чуждестранният опит от извършени терористични актове над лица, пазени от частни охранителни служби, показва, че най-вероятният радиус на нападение от страна на терористите е около пет километра от мястото, откъдето лицето е поето за охрана. Вероятно тази закономерност е породена от факта, че традиционният маршрут за движението му се запазва в периметър, не по-голям от пет километра, т.е. възможността охраняваното лице да се отклони от всекидневния си маршрут на движение нараства с увеличаване на разстоянието от мястото, откъдето е поето за охрана (например от жилището или офиса му). Това съвсем не означава, че извън периметъра от пет километра охраняваното лице е в по-малка степен застрашено от евентуалното извършване на терористичен акт спрямо него. В градски условия, при по-ограничен периметър на придвижване, целият маршрут на движение може да бъде потенциално опасен. Този петкилометров периметър не е от особено значение и при напускане на населеното място (например при пътуване в друго населено място), където маршрутът на придвижване е многократно по-дълъг и предоставя по-благоприятни възможности и повече удобни места за евентуално извършване на терористичен акт над охраняваното лице. Ще подчертаем, че в извънградски условия потенциално опасни за извършването на терористичен акт места са големите завои, предоставящи възможност за внезапна атака, тъй като до последния момент нападателите са скрити от погледа на охраняващите. Препоръчително е, когато лицето е по дълъг извънградски маршрут, охраната му да се осигурява освен от служители, намиращи се с него в автомобила, и от хора във втори автомобил, движещ се в пределна близост до първия. Разстоянието между двата автомобила трябва да позволява на охранителите отзад да реагират своевременно при внезапна атака от страна на терористи над първия автомобил. Тази препоръка е на базата на анализа на терористичния акт, извършен над Алдо Моро. Както вече посочихме в една от предходните глави, цялата акция продължава 28 секунди, при което изненаданите служители от охраната му не успяват да реагират, ликвидирани са, а Алдо Моро е отвлечен.
Разглеждайки самото извършване на терористичен акт, ще се спрем на два най-типични подхода (варианта) от страна на терористите – отвличане и задържане като заложник на лицето, охранявано от частна или общинска фирма, и физическото ликвидиране на охраняваното лице, без то да бъде отвличано.
При първия подход терористичният акт протича при следните етапи:
• Атакуване, задържане и отвличане на лицето. Терористите разчитат преди всичко на внезапността и изненадата в действията си. Те са разделени на няколко групи, при което една група атакува обекта (лицето), друга е натоварена със задачата да неутрализира охраната (обикновено чрез физическо ликвидиране или чрез привеждането є в безпомощно състояние), трета група осигурява безпрепятственото оттегляне от мястото на нападение.
• Евакуиране на задържания заложник извън зоната на нападението над него. Това става на предварително подготвено място, където заложникът да бъде укрит.
• Задържане на заложника под стража. За разлика от първите два етапа този е по-продължителен. Възможно е терористите да изменят мястото на задържане, което им дава възможност да прикриват следите си, но същевременно създава опасност те да бъдат разкрити и обезвредени. По време на този етап терористите обикновено се свързват с близките на заложника или с фирмата, натоварена да охранява лицето, и поставят конкретни искания (най-често финансови, но не е изключено и други – например освобождаване на задържани от службите за сигурност техни съмишленици). Това е най-деликатният момент, тъй като обикновено се настоява да не бъдат уведомявани държавните служби за сигурност или полицията. Ситуацията се утежнява и от характера на извършеното престъпление, при което рядко освобождаването на заложника е по силите на частна охранителна фирма (не трябва да забравяме, че терористите в повечето случаи са обучени и решени на всичко). Тактиката на освобождаване винаги е различна и е обусловена от конкретната обстановка, но във всички случаи тя трябва да бъде подчинена на запазването на всяка цена на живота на задържаното лице.
• Ликвидиране на заложника. Практиката показва, че в повечето случаи терористите ликвидират задържаните лица – дори ако бъдат изпълнени поставените от тях условия. Тази особеност според нас дава отговор дали все пак да бъдат уведомявани държавните антитерористични структури, при това още в самото начало на инцидента.
В разглеждания аспект важно условие е още при първоначалния инструктаж на охраняваното лице то подробно да бъде запознато какво поведение следва да има, в случай че стане обект на отвличане от страна на терористи. Всяка охранителна фирма гарантира безопасността на охраняваното от нея лице, но смятаме, че подобен инструктаж следва да бъде провеждан и от чисто морална гледна точка. От друга страна, той ще засили убедеността на лицето, че охранителната фирма е предвидила всичко за осигуряване на неговата безопасност. Ето някои правила за поведение на задържано от терористи лице:
• Охранителната фирма трябва обстойно да обясни на охранявания, че при евентуалното му отвличане ще бъдат предприети всички възможни действия за неговото освобождаване и запазване на живота и здравето му. Това ще укрепи доверието на охраняваното лице в професионализма на охранителната фирма.
• Отвлеченото лице не бива да влиза в политически и други идейни (включително и религиозни) спорове с похитителите си. Не трябва да се забравя, че при създалата се обстановка терористите са твърде напрегнати и е възможно при спор в афектирано състояние да ликвидират заложника. Препоръчително е задържаното лице да говори на терористите това, което те искат да чуят.
• Отвлеченият не трябва да се включва във водените между терористите и неговите близки (или служители от охранителната фирма) преговори за освобождаването му. Основният подход, към който задържаният следва да се придържа, е да изразява пълно съгласие с всичко казано и искано от терористите.
• Задържаният не следва да предприема каквито и да било самостоятелни опити за бягство, дори на пръв поглед да е убеден, че ще успее. Не трябва да се забравя, че е при обучени терористи, решени на всяка цена да осъществят целта си, като при това в повечето случаи осъзнават своята обреченост.
Тези препоръки са на базата на анализа на чуждестранния опит при охраната на лица от страна на недържавни охранителни фирми и служби за сигурност.
При втория подход – ликвидиране на лицето, охранявано от недържавни охранителни служби и фирми, терористите прибягват като знак на възмездие, но много често то не им е пряк противник. В случая е напълно възможно те да се стремят да се прояви синдромът на последиците от насилието, при което да постигнат сплашващ ефект над лица или цели общности, към които принадлежи убитият. Способите, които терористите използват за ликвидиране на предварително набелязано от тях лице, вече разгледахме по-горе, очертавайки етапа на подготовката на терористичен акт.
Охрана на сгради
Терористичният акт с обект сгради преминава през същите етапи както при нападение на охранявано лице. Въпреки това ще отделим подобаващо място, тъй като при атакуването на сгради има редица особености, които следва да се отчитат от охранителните фирми, осигуряващи тяхната безопасност.
Първи етап – подготвителен. Той се заключава в придобиването на разузнавателна информация за самата сграда – входове, включително и такива, които не се използват в момента (например евакуационни), начини за скрито проникване в сградата, уязвими (слаби в архитектурно отношение) места, наличие на лесно запалими или взривни материали, отрови и пр., вентилационни (климатични) инсталации и т.н.; организация и тактика на охрана на сградата – брой охраняващи служители и техните физиологични и психически (включително и интелектуални) характеристики, притежаване от тях на оръжие и подготвеността им да го използват при нужда, наличие на охранителни телевизионни камери и места, където са разположени.
При подготвителния етап терористите освен чрез визуално наблюдение над охранявания обект (сграда) е възможно да проведат и експеримент за установяване бдителността и начина на действие на служителите. За целта поставят на предварително подбрано място пакет, предизвикващ съмнение, при което да се предприемат съответните действия. Целият процес е под наблюдението на терористите, при това той може да бъде скрито филмиран и след това анализиран. Възможно е експериментът да бъде проведен и с подставено от терористите лице, което да направи опит за нерегламентиран достъп в сградата и с това да събуди подозрението на охранителите. Действията им също ще бъдат наблюдавани и при възможност скрито филмирани. Необходимо е да се знае, че и в двата случая, след като бъде извършена проверката от страна на охранителите, няма да бъде констатирана никаква опасност от терористичен акт. При забелязване на оставени без надзор съмнителни пакети, чанти и пр. в никакъв случай охранителите не трябва да предприемат самостоятелни действия за проверка на тяхното съдържание, т.е. необходимо е да уведомят незабавно специализираните държавни органи. Трябва да се предположи, че и тези действия на охранителите могат да бъдат наблюдавани от терористите, но това са правила, които следва да бъдат стриктно спазвани.
Втори етап – организационен. И тук се отнася преди всичко за анализ и обощаване на получената на предходния етап информация, след което терористите пристъпват към избор на най-подходящия способ за осъществяване на планирания от тях терористичен акт. Способите могат да бъдат изключително разнообразни – от взривявания до използване на оръжия за масово поразяване. Описани са стотици случаи на взривявания на сгради, при които изобретателността на терористите е в основата на стремежа им да нанесат удара си ненадейно. Ще спрем обаче вниманието си на друг способ – използването на биологични или химични силно отровни вещества. Те могат да бъдат разпръснати чрез поставянето им в климатичните или вентилационните инсталации на големи сгради. Особеното при използването на химични отрови е, че те са силно действащи, най-често водещи до парализиране двигателната способност на поразените. При биологичните вещества е малко по-различно – това са биологични агенти, чието откриване в първоначалния момент е почти невъзможно, което лишава компетентните органи от възможността своевременно да констатират използването им и да предприемат необходимите мерки за обеззаразяване. Въпреки че на отделни места разгледахме опасността и спецификата при използването на биологични и химически вещества от терористите, поради засилващата се тенденция в съвременната терористична обстановка за употребата им, смятаме за необходимо отново да насочим вниманието си към тях. Възможността да бъдат поставени такива вещества в климатични и вентилационни инсталации на големи обществени сгради налага да се предприемат стриктни мерки за ограничаване достъпа на външни (неоторизирани) лица до такива инсталации.
Трети етап – технически. Обикновено терористите поставят средствата, чрез които са планирали да проведат терористичния акт, в извънработно време. Така избягват опасността да бъдат разкрити от работещите в сградата служители. Анализът на терористичната дейност показва, че обикновено терористите проникват в сградата през деня и остават укрити до приключването на работния ден, но е възможно това да стане и след края на работния ден през предварително набелязани места. Напълно реална е опасността от взривяване на сграда чрез предварително оставени взривни устройства от проникнал в нея терорист в работно време. Най-често оставените взривни устройства се прикриват така, че да не бъдат забелязани. Задействането на взривното устройство може да стане както чрез часовников механизъм, както и дистанционно. Мощността на взрива зависи от конкретната цел на терористите – мащабност на разрушенията и много жертви или постигане единствено на сплашващ ефект (например чрез запалителни бомби или маломощни взривни устройства) и т.н.
Отново ще напомним, че при откриване на подозрителни пакети или други предмети е необходимо своевременно да бъдат сезирани компетентните държавни органи, които да предприемат проверка и евентуално обезвреждане на взривното устройство. В повечето случаи самоинициативните проверки и опитите да бъде обезвредено самоделно взривно устройство имат трагични последици.
След очертаните роля и място на недържавните служби за сигурност и охранителните фирми в борбата с тероризма е необходимо да бъдат дефинирани и техните задачи в тази насока. В по-значимата им част те се осъществяват в тясно сътрудничество с държавните компетентни институции (най-вече от Министерството на вътрешните работи, но и от Националната служба за охрана). Тези задачи включват:
• Предприемане съвместно с компетентните служби от Министерството на вътрешните работи на мерки за предотвратяване на терористичен акт по отношение на охраняван от недържавни фирми и служби обект. Става въпрос както за открити подозрителни предмети, за които може да се предположи, че са самоделни взривни устройства, така и при получаване на телефонна заплаха срещу охранявано от частна охранителна фирма лице или сграда.
• Участие в заградителните мероприятия след извършен терористичен акт спрямо сграда или лице, охранявани от недържавни фирми и служби. Това е наложително, тъй като служителите от тези фирми най-добре познават обстановката и в сградата, и около нея.
• Осъществяване на постоянен технически контрол над местата, които са уязвими за осъществяване на терористичен акт. Препоръчително е камерите да бъдат скрити (камуфлирани), но е възможно да има и открити (явни). Този тактически подход би заблудил евентуалните терористи, които е логично да предприемат действия за неутрализиране единствено на откритите телевизионни камери.
• Осъществяването на стриктна проверка на всеки новопостъпващ в охранителната фирма, включително на неговите връзки и характера им. Не трябва да се забравя, че немалко терористични актове са извършени от охраната (включително и принадлежаща към държавни служби за сигурност).
• Своевременен анализ и проверка на всяка информация, получена за лица, направили опит за нерегламентиран достъп в охранявани сгради, както и за проявяващи интерес към организацията и тактиката на охрана на обекта (сграда и/или лице).
Важно условие за организиране на професионалната охрана на сгради и/или лица, осъществявана от недържавни охранителни служби, е недопускане разгласяването на организацията и тактиката на охраната на конкретните обекти. От това условие произтича целесъобразността за разработване на многовариантни и многоаспектни планове за охрана (чрез различни способи и средства), чиято смяна да не става при видима закономерност.
Друго важно условие е организирането на безотказна многоканална двустранна връзка между ръководството на охранителната фирма и нейните служители, осигуряващи пряката охрана на обектите, чрез различни средства за комуникация, включително и такива, които не изискват мрежово захранване (телефони, радиостанции, мобилни телефони и пр.).
Подчертахме, че не по-малко съществено условие за организиране на ефективна охрана на обекти, осъществявана от частни охранителни фирми, е тясното координиране и взаимодействието им с държавните институции, компетентни да противодействат на тероризма. Това може да става в няколко направления: съвместни действия при получен сигнал за терористичен акт; съвместни действия след извършен терористичен акт; двустранен регламентиран обмен на информация за терористичната обстановка в страната и региона, специфика на охраната на даден обект, подозрителни действия от лица и пр.; при необходимост оказване на съдействие на Националната служба за охрана при посещения на официални лица в обекти, охранявани от частни охранителни фирми; участие на експерти от Министерството на вътрешните работи и други държавни институции при подготовката на служители от частни охранителни фирми.
За да бъде осъществено всичко това, е необходимо взаимоотношенията между недържавните охранителни служби и компетентните да противодействат на тероризма държавни структури да бъдат институционализирани. Това е дискутиран въпрос от дълги години, но поради значимостта на антитерористичната дейност за сигурността на страната ни според нас се нуждае от прецизна съвременна правна регламентация, която ще дефинира правата и задълженията на недържавните охранителни служби, както и рамките на координиране и взаимодействие между тях и държавните звена, компетентни да противодействат на тероризма у нас.
към начална страница "военно издателство"