към начална страница "военно издателство"
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Ако в миналото тероризмът е насочен срещу конкретни хора, възприемани от терористите като преки врагове, днес техен враг е цялото демократично общество, а средството за борба срещу него е насилието спрямо случайни хора, включително деца и жени. Необявената война на тероризма срещу целия свят все повече носи белезите на непредсказуемост. Ако войната, в това число и гражданската, може да бъде прогнозируема на базата на възникнали и развиващи се противоречия в обществото, тероризмът, въпреки неговата социална детерминираност, става все по-непредсказуем. Той връхлита обществото ненадейно, което беше доказано на 11 септември 2001 г. Въпреки това на базата на всестранен мониторинг на тероризма, предоставящ многоаспектна информация за този феномен (включително и отвътре), смятаме, че процесите, влияещи върху развитието и проявлението му, могат да бъдат до известна степен предвидими.
Основната трудност в антитерористичната борба е свързана с внезапността на действията и стремежа на терористите да използват най-съвременни технологии за своите насилствени действия. Това обуславя стремежа им към оръжия за масово поразяване и високотехнологични информационни системи като средства за атакуване на обществото.
Анализирайки същността на съвременния тероризъм, логично възниква въпросът защо нараства жестокостта на терористите, защо в тяхната ценностна система липсва състраданието към онези, които възприемат като различни от себе си, т.е. към „другия“. Смятаме, че именно „другостта“, която терористите радикализират в своето съзнание, е в основата на засилващата се жестокост. В съвременния свят се задълбочава разслоението между хората, породено преди всичко от икономическото неравенство. Западното общество, чийто интелектуален и икономически потенциал все повече нараства, устремно развива мощта и демократизира системата си, докато в същото време други държави тънат в нищета и изостаналост. Така насилието се превръща в единственото средство за по-слабия и онеправдания да се бори срещу „другия“, който го превъзхожда по богатство. При това колкото повече се задълбочава разслоението между хората, толкова повече ще се ожесточават по-слабите в борбата си за равностойно място в света. Да се твърди, че в обозримо бъдеще това разслоение ще бъде премахнато, е утопия. От друга страна, глобализацията, пораждаща интеграционни процеси, укрепва силата и мощта на западното общество. Подобни процеси се наблюдават и сред арабските държави, чиито народи традиционно са смятани за по-изостанали. В каква насока тези процеси ще повлияят върху развитието на арабското общество, е все още рано да се прогнозира. Като се има предвид стремежът на някои арабски лидери към консолидация на Арабския свят, анализите и прогнозите на политолозите могат да бъдат в две насоки: стремежът към интегрираност на Арабския свят е насочен към подобряване на социално-икономическото състояние на арабските държави и техните народи, при което богатите ще помогнат на бедните; стремежът към консолидация на Арабския свят е стремеж на ислямския фундаментализъм към създаване на единна теократична държава, обединена от общата религия (исляма), управлявана по каноните на Корана и Шариата. Втората насока на разсъждения не е благоприятна за ограничаване всестранната експанзия на тероризма, породен от мюсюлманския радикализъм на някои молли (приемаме, макар и условно, че секуларният тероризъм постепенно ще изчезне в модерния свят). Необходимо е да подчертаем, че изцяло подкрепяме консолидацията на арабските държави, но такава консолидация, която може да донесе подобряване на жизнения стандарт и социален просперитет на арабските народи. Затова тази консолидация не трябва да бъде капсулирана, недопускаща нищо, намиращо се извън нея. Ходът на историята е необратим: традиционализмът отдавна отстъпва място на модернизма, а това е историческа предопределеност, доказала единствено правилната си посока на развитие на човешкия род. Може би е дошло времето, когато традиционализмът окончателно трябва да бъде заменен от модернизма, включително и в държавите, където религията като крепител на традиционализма е първенстващ социален фактор. Религията, разглеждана в нейния културологичен аспект, няма да изчезне от човешката менталност, вярата в Бог ще остане. Но както религията след Средновековието отстъпва място на другите феномени от духовния живот на обществото (философия, наука), така днес модернизмът може да се окаже благоприятен фактор за изкореняване на религиозния фанатизъм, пораждащ омраза към „другия“, материализираща се в насилие и жестокост, намиращи израз в тероризма. Вярваме, че арабските лидери, издигащи идеята за интеграция на целия Арабски свят чрез създаване на арабски интернационал, разсъждават именно в тази насока.
При анализа на същността и формите на съвременния тероризъм се очертават няколко кардинални извода с отношение и към действителността у нас:
• Той ще се характеризира с все по-рязко изменение на количествените и качествените показатели. Тази тенденция се обуславя от стремежа на терористите да използват оръжия за масово поразяване и високи технологии за осъществяване на своите цели, както и от професионализма им, придобит не без помощта на конкретни държави и техните разузнавателни и контраразузнавателни служби.
• Може да се очаква трансформация в личността на терориста и в механизма и мотивацията на неговата престъпна дейност и поведение. Този извод според нас намира проявление в професионализацията на тероризма, т.е. има вероятност той да се превърне в професия за все повече хора, защото, попадайки в терористична организация, слабите и бедните се чувстват по-сигурни сред групата единомишленици. С други думи, „колективът“ им дава онова, което те смятат, че обществото им е отнело – хляб и сигурност.
• Реакцията на обществото спрямо тероризма по всяка вероятност ще има пасивен характер и ще се свежда до постепенно адаптиране и приспособяване към постоянната терористична заплаха. За да бъде овладяна тази негативна тенденция, е необходимо да се формира нетърпимост сред общественото мнение спрямо всички форми на насилие, а това е възможно единствено чрез промяна на начина и стереотипите на мислене. Основна роля в тази насока се отрежда на средствата за масово осведомяване.
• Отчитайки глобализацията и породените от нея интеграционни процеси в световен мащаб, може да се очаква задълбочаваща се консолидация между отделните терористични организации, основаваща се на общността на целите им срещу общия враг – демократичното човечество. Това прави тероризма още по-опасен за цялото демократично общество.
За ефективността в борбата срещу тероризма е необходимо научно прилагане на системния подход на държавно и международно равнище. Най-важното условие, произтичащо от това, е необходимостта от високоорганизирано звено, включващо професионално обучени специализирани кадри, познаващи в детайли същността, формите и съвременните тенденции в развитието на тероризма. Чрез придобиването на изпреварваща достоверна информация за него, включително и „отвътре“, специализираните органи получават благоприятната възможност за ранно предизвестяване за терористична опасност. Ако становището бъде разширено, ще придобие следния вид: тероризмът е носител на висока степен на обществена опасност, което прави наложително навременното туширане на всеки риск от терористична дейност още в нейния зародиш. Това ще предпази обществото от пагубните последици, породени от грозното явление. Недопустимо е днес да се разчита на силови методи за борба с тероризма. Съвременният тероризъм не е бандитизъм, което ще рече, че с чекистко-войскови операции антитерористичната борба предварително е обречена на неуспех. Подобен род силови операции единствено радикализират терористите и само временно отлагат насилието.
Всяко опростяване на борбата срещу тероризма е вредно и опасно за обществото. Въпреки че за момента в България не съществува практическа опасност от терористични актове, никоя държава при съвременните условия не е застрахована от връхлитащото цялото модерно общество зло. За да се предпазим обаче от него, са необходими целенасочените усилия точно на това общество.
2 П р о д а н о в, В. Пос. съч., с. 6.
3 K u m a m o t a, R. Diplomacy from Below: International Terrorism and American Foreign Relations 1945–1962. New York, 1991, p. 28.
4 B o d a n s k y, Y. Target America: Terrorism in the U.S. Today. New York, 1993, p. 16.
5 H o f f e s, E. The True Believer. Washington, 1981, p. 31.
6 М г и м о в а, Ю. Зарубежное военное обозрение, 1994, № 1, с. 52.
7 W e b, K. Ethnic Conflict. – Research Digest, 1999, № 3.
8 Journal of Palestine Studies, 1975, № 2, p. 36.
9 Journal of Palestine Studies, 1975, № 2, p. 36.
10 D e l o u, G. The Police Journal, 1987.
11 С т а н к о в, Б. Организирана престъпност. С., 2000, с. 75.
12 Patterns of Global Terrorism 1994. – Department of State, Apr. 1994, p. 4.
13 Т р и ф о н о в, Т., Ю. Търкаланов. Тероризмът – рисков фактор за новата система за сигурност в Европа. – В: Новата архитектура на сигурността в Европа и ранното сигнализиране и предотвратяване на конфликти. С., 1997, с. 138–145.
14 Л я х о в, Е. Проблемы сотрудничества государства в борьбе с международным терроризмом. Москва, 1979, с. 128.
15 Д ъ р м о в, М. Радикалният ислямски тероризъм. – Международни отношения, 2001, № 2.
16 Месечен бюлетин на Главна прокуратура на Република България. Съвет за криминологични изследвания. С., февр. 1992.
17 C o n w a y, R., J. Siegelman. Snapping: America’s Epidemic of Sudden Personality Change. New York, 1978, р. 81–93.
18 С л а н и к о в, И., С. Йотов, С. Пенов, Б. Стоянова-Тодорова. Философия на религията. С., 2000, с. 203.
19 H o f f e s, Е. Op. cit., р. 36.
20 Х ъ н т и н г т ъ н, С. Сблъсъкът на цивилизациите. С., 1999, с. 22.
21 Patterns of Global Terrorism 1994. – Department of State, Apr. 1994, p. 4.
22 Библия, I Йоан 5:19.
23 Библия, Марко 13:7.
24 Библия, Лука 21:9.
25 Библия, Откр. 13:10.
26 Свещен Коран, Бакара 2:190.
27 Свещен Коран, Бакара 2:194.
28 Свещен Коран, Сем. на Имран 3:125.
29 М и н ч е в, М. Въведение във философията. С., 1998, с. 16.
30 П а к т а м, с. 19.
31 П а к т а м.
32 Х о ф м а н, Б. Тероризмът днес. С., 1999, с. 118.
33 Ф р о й д, З. Психология на религията. С. 1994, с. 12.
34 П а к т а м, с. 5.
35 П а к т а м, с. 6.
36 Х о ф м а н, Б. Пос. съч., с. 118.
37 Х ъ н т и н г т ъ н, С. Душата на световния ред. – В: В края на века. С., 1998,
с. 55.
38 Т р и ф о н о в, Т., С. Славов. Теоретични проблеми на разузнаването. С., 2000, с. 34.
39 Й о т о в, Б. Международно наказателно право. С., 1999, с. 367.
40 Ч у к о в, В. Външна политика и идеи. С., 1999, с. 158.
Георги Стоянов Стоянов
ТЕРОРИЗМЪТ
История и генезис
Рецензенти: д-р Стефан Симеонов , д-р Юрий Таркаланов
Редактор Георги Рачев
Художник на корицата Явор Чаушев
Технически редактор Димитър Матеев
Коректор Нина Джумалийска
I издание
Формат 70 х 100/16
Печатни коли 9,25
Печат „Военно издателство“ ЕООД
ISBN 954–509–245–9
към начална страница "военно издателство"