Пестеливата суперсила.

СЪДЪРЖАНИЕ

Увод

ГЛАВА ПЪРВА

ТЕЖЕСТТА НА ЦИФРИТЕ

Нова ера

Социални плащания

Ограничения във външната политика

ГЛАВА ВТОРА

НОВАТА СИТУАЦИЯ НА НЕДОСТИГ

Американската външна политика

Границите на американския упадък

Световното правителство

ГЛАВА ТРЕТА

ПРИСПОСОБЯВАНЕ КЪМ ДЕФИЦИТА

Ефектът на предпазния колан

Краят на интервенцията

Границите на сътрудничеството

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА

ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ ПОЛИТИКАТА НА СЪПЕРНИЧЕСТВО МЕЖДУ ВЕЛИКИТЕ СИЛИ?

Глобалният ред с сферата на сигурността

Китай

Русия

ГЛАВА ПЕТА

СЪЩИНАТА НА ГЕОПОЛИТИКАТА

Близкият изток

Петрол

Нова политика на сдържане

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Индекс

Глобалното лидерство на Америка

по време на икономическа криза

УВОД

          На 1 декември 2009 г. четиридесет и четвъртият американски президент Барак Обама произнася реч във военното училище на САЩ в Уест Пойнт, щата Ню Йорк. Целта на тази реч е да се обяви изпращането на още 30 000 военнослужещи в Афганистан, където въоръжените сили на САЩ воюват от 2001 г. В този смисъл обръщението следва принципа на приемствеността - всички предшественици на Обама през последните седемдесет години от тридесет и петия президент Франклин Д.Рузвелт насам са имали повод да изпратят американски войници в отдалечни земи.

          Правилно разтълкувани, думите на Обама бележат рязко и важно отклонение от установената от Рузвелт и следвана от другите президенти практика. Въпреки че изпраща войниците в Афганистан, Обама определя срок за тяхното пребиваване и мисията, която ще изпълняват. Той ясно дава да се разбере, че причината за тези ограничения е невъзможността Америка да отпусне повече средства. Най-важната част от изказването му е признанието за икономически съкращения в американската външна политика - нещо много рядко чувано от американски президент от времето, когато Рузвелт въвлича Съединените щати във Втората световна война.

          Обама отхвърля „цели извън това, което може да се постигне на разумна цена”. Той призовава за обвързаност между национална сигурност и икономика и споменава необходимостта „да изградим силата си у дома”. Единственият президент, когото цитира, е Дуайт Айзенхауер. От всички президенти след Франклин Рузвелт той е най-загрижен за ограничаването на разходите в американската външна политика. Цитираните думи на Айзенхауер по отношение на политиката на национална сигурност са следните: „Всяко предложение трябва да се прецени в светлината на по-широк контекст – нуждата да се поддържа баланс в националните програми и между тях”.

          Като че ли за да обърнат внимание върху посланието на Обама за икономически ограничения във външната политика, опонентите на идеята за изпращане на допълнителни войски в Афганистан предлагат на Конгреса да наложи военен данък. Войната се финансира с взети назаем пари и нейните противници разбират, че ако американското общество трябва да заплати за нея незабавно от собствения си джоб, то вероятно ще откаже да го стори.

           Икономическите ограничения, за които говори Обама, ще повлияят непосредствено външната политика на Съединените щати, но крайният ефект върху останалата част от света вероятно ще бъде още по-голям. Както посочва президентът в Уест Пойнт: „Повече от всяка друга нация Съединените американски щати гарантираха глобалната сигурност в продължение на шест десетилетия”. Други страни разчитат на стабилната, амбициозна и широкообхватна американска външна политика. Предстоящите икономиически ограничения ще поставят в опасност глобалните задачи, които САЩ изпълняват от 1940 г. насам, а направеното от американска страна е допринесло значително за световния мир и благоденствие.

          След избирането на Барак Обама през 2008 г. той и неговите поддръжници очакват президентският му мандат да промени Съединените щати. Дори и да не оправдае напълно надеждите на хората, един от начините е именно този. Нарастващите вътрешни икономически задължения ще стеснят мащаба на американската външна политика през второто десетилетие на 21 век. Тъй като ще се наложи Съединените щати да харчат много повече от преди за задължения в страната, особено за грижи за нарастващото възрастно население, те ще могат да отделят по-малко за външна политика. И тъй като ще разполагат с по-малко, възможностите на страната ще намалеят. Какво точно Съединените щати ще правят или няма да имат възможност да правят е най-важният въпрос в международните отношения през идните години. Това е темата на книгата „Пестеливата суперсила”.

          В първа глава се описват нарастващите задължения на американския бюджет. Те произлизат не само от цената на справянето с финансовата криза през 2008 г. и последвалата рецесия, но преди всичко от разходите по националните програми за социално и медицинско осигуряване Social Security и Medicare, които бързо ще нараснат до невиждани стойности, когато родените между 1946 г. и 1964 г. американски граждани достигнат пенсионна възраст.

          Глава втора разглежда два аспекта от влиянието на нарастващите вътрешни разходи върху съкращаването на външнополитическите разходи. Първо, въпреки че може да са обичайни за повечето страни през повечето време, сериозните икономически ограничения във външната политика не са засягали Съединените щати в продължение на седемдесет години до 2008 г. Второ, тези съкращения ще окажат влияние не само върху САЩ, но и в целия свят, тъй като САЩ играят исторически безпрецедентна роля в световното управление. По време на дефицит в американската външна политика светът ще има по-слабо управление.

          Недостигът може със сигурност да има и предимства. Той ще направи външната политика на Съединените щати по-малко податлива на сериозни грешки. Както става ясно от трета глава, огромното американско превъзходство в използваема сила над останалите страни в периода след Студената война породи известно нехайство, което доведе до две основни грешки – неразумното разширяване в посока изток на Западния военен съюз в Европа, Северно-Атлантическия Съюз НАТО, и катастрофално некомпетентната окупация на Ирак. Икономическите ограничения ще накарат САЩ да изоставят някои от международните си функции, изпълнявани през двете десетилетия непосредствено след Студената война. Те вече няма да осигуряват такъв голям пазар за износ на други страни. Почти сигурно е, че няма да започнат военна интервенция, която изисква скъпи, продължителни и неефективни опити за национално изграждане като операциите в Афганистан и Ирак.

          След като се откажат от тази линия на поведение, Съединените щати все пак ще останат с трудни за поддържане международни ангажименти, най-важните от които са осигуряване на сигурност в Европа и Източна Азия, ограничаване на разпространението на ядрени оръжия и гарантиране на сигурна геополитическа среда за международна търговия, включително непрекъснат световен достъп до петрол. Освен това глава трета обяснява защо се получава така, че макар други страни да извличат огромни ползи от тези политики, те няма да помогнат на Америка да ги изпълнява.

          Най-сериозното последствие от намаляването на ролята на Съединените щати на международната арена би било избухването на голяма война. Двете страни, способни да я провокират, са Русия и Китай. Като изключим Съединените щати, тяхната външна политика ще играе по-голяма роля от всяка друга страна във формирането на международните отношения през второто десетилетие на 21 век и след това. Несигурните перспективи в китайската и руската външна политика са тема на четвърта глава.

          Всяка от тези страни извлича повече ползи от съществуващия международен политически и особено икономически ред, отколкото би постигнала чрез опити за принудителна промяна. В същото време и двете страни имат възможност да нарушат международния мир и всяка от тях има причини да го направи. Нито една страна не е напълно доволна от разпределението на богатства, мощ, власт и дори територии в глобален мащаб и особено в своя регион. Дали, как и до каква степен Русия или Китай, или и двете страни, търсят начин да се възползват от новите ограничения в американската външна политика е най-важният въпрос в сферата на международните отношения през второто десетилетие на 21 век.

          Дори ако Китай и Русия продължат да се въздържат, както през двадесетте години след Студената война, един регион ще продължи да се нуждае от активната и скъпо струваща намеса на Съединените щати. Този регион е Близкият Изток и той е обект на глава пета. От една страна той е политически нестабилен, а от друга - икономически важен поради факта, че притежава по-голямата част от световния петрол. До сега американските усилия да променят региона, да установят мир в него и по този начин да намалят разходите на американските операции се провалиха.

          Въпреки това Съединените щати разполагат с друг начин да снижат разходите на ангажиментите си в Близкия изток – значително намаляване на потреблението на петрол в Америка чрез данъчно увеличаване на цената, заплащана от американците. Нито една мярка няма да подкрепи американските световни интереси в условията на новите икономически ограничения в американската външна политика, колкото сериозното ограничаване на потреблението на петрол в Америка. Наличието на политическа воля за постигането на тази цел поставя най-важното външнополитическо изпитание за Съединените щати през идните години на дефицит.

          Независимо как ще се представи нацията на този тест, американската външна политика ще се промени значително. В продължение на седемдесет години след избухването на Втората световна война при вземането на решение относно политиката извън собствените си граници американците почти никога не са се замисляли върху въпроса, задаван на първо място от всяка друга страна: колко ще струва това?

          Съединените щати бяха милиардерът сред другите страни и за разлика от тях действаха свободно, без да им се налага да правят разлика между необходимост и лукс. Ако построяването на нова ракета или самолетоносач, или спасяването на дадена страна се смяташе за необходимо, те можеха да си го позволят. Международната дейност на обикновените страни наред с другите причини е ограничена и от нуждата да разпределят част от общите ресурси за вътрешни проекти – пътища, училища, пенсии и здравеопазване. В продължение на десетилетия САЩ бяха изключително освободени от подобни ограничения и външната политика, която тази свобода позволи, направи изключително много за оформянето на света през 21 век.

          Този период е към края си. В бъдеще Съединените щати ще се държат все повече като обикновена страна. Следващите страници разглеждат последиците от края на тази американска неповторимост както за САЩ, така и за останалата част от света.