Смъртоносната авиация

1. Историята на авиацията е осеяна с трупове/ 5

2. Рекордите на “черната” статистика/ 7

3. Гибелта на свръхзвуковите/ 21

4. Убийствените авиошоута/ 39

5. Ръката на “Черния септември”/ 56

6. Бой във въздуха по грузински/ 72

7. Руската стюардеса като командос/ 85

9. „Убий терориста!” или Операция Джонатан/ 94

10. Смърт в черна Африка/ 106

11. “Орлов нокът” в иранската пустиня/ 122

12. Екзекуцията над Сахалин 134

13. Локърби’88 – нов терор/ 147

14. “Енола Гей” – самолетът с бомбата/ 158

15. U-2 и пилотът, който се върна от студа/ 174

15. Руските трагедии в космоса/ 192

16. Американските трагедии в космоса/ 208

17. 11 септември 2001 г. - боингите срещу Ню Йорк/ 226

“Убий терориста”, или операция “Джонатан”

...Самолетът, който служи за пример, е Ербъс А-300 на френска авиокомпания. На 27 юни 1976 г. сутринта той излита от Тел Авив за Париж, като предвижда да направи междинно кацане в Атина. Веднага след излитането от Атина петима терористи от Народния фронт за освобождение на Палестина и двама от западногерманската организация “Баадер-Майнхоф” (интернационалните терористични кооперации тогава са в разгара си) завладяват мълниеносно самолета. Терористите са изпечени професионалисти и планът им е изпипан до съвършенство. Те заповядват на пилотите да продължат за летище Бенгази в Либия, а оттам през Судан за Уганда, като кацат на летище Ентебе. Тамошният диктатор Иди Амин предварително е посветен в плановете на терористите и освен че иска да погъделичка самолюбието си, като стане световно известна личност за момента, планира да извлече изгода за страната си в политиката с африканските си съседи... На борда на самолета се намират няколко десетки евреи и в замяна на освобождаването им терористите искат от израелските затвори да бъдат пуснати 53 палестински терористи от ООП. Отделно самолетът трябва да бъде откупен със солидна сума от френското правителство.

В самолета се намират 254 пътници. След пристигането в Ентебе те са наблъскани в занемареното здание на летището. Терористите получават пълна свобода на действие из цялото летище, защото имат сигурна охрана – президентската гвардия на диктатора Иди Амин обгражда целия район. Кордонът е плътен, а на страничните полоси за излитане и кацане са разположени няколко бойни самолета МиГ-15, Миг-17 и Миг-21 от ВВС на Уганда.

Обстановката за освобождаване на заложниците е крайно неблагоприятна и неизгодна за всеки щурмуващ отряд. Но Израел още в началото решава, че ще приложи собствен сценарий и той ще бъде успешен. Веднага е започната мащабна подготовка. Докато правителството води преговори и се старае да печели време, Мосад мълниеносно получава информация за терористите, за заложниците, за угандийската президентска гвардия и за цялата армия на страната, както и за летището Ентебе. Късмет е, че много от съоръженията на летището са строени от израелска фирма, която веднага предоставя плановете им на ръководството на щурмовия отряд. Допълнителни сведения за летището са набавени от други строителни фирми, а текущата информация се получава от снимки на американските спътници в района.

Израелският щурмови отряд веднага започва “сухи” тренировки в пустинен район, който грижливо е обезопасен срещу заснемане от шпионски спътници във въздуха. Тренировъчните атаки се провеждат срещу самолет с приблизителните размери на отвлечения, а вътре учебна група от седмина “терористи” регистрира грешките на нападащите и препоръчва постоянни подобрения, докато “дребнавите” й забележки не бъдат реализирани с брилянтно изпълнение. Израел е поставил на карта престижа си – кампанията по ликвидиране на инцидента се ръководи от най-високо ниво. Неин ръководител е началникът на генералния щаб на армията Мордехай Гури. Той разработва и принципния план на операцията, като е предвидил всички възможни усложнения. Става въпрос наистина за операция според военната терминология – нахлуване във въздушното пространство на друга държава без нейно съгласие, преодоляване на съпротивата на армията й, бой на нейна територия и извеждане на похитените израелски граждани. Планират се големи загуби за такива екстрени случаи, участие на огромно количество военна техника и специални части, неочаквани промени и усложняване на обстановката, негативни политически последствия за израелската държава в света.

Генерал Мордехай Гури възлага непосредственото ръководене на операцията на бригадния генерал Дан Шомрон. Той има на разположение елитни израелски командоси – доброволци от прочутата 35-а парашутна бригада, групата “Саарет Голани”, която се състои от разузнавачи-командоси на пехотната бригада “Голани”, и цялото съединение “269” – кодово наименование на страховитите “Саарет Маткал”. Към това впечатляващо стълпотворение на опитни професионалисти са прикрепени няколко агенти на Мосад и медицински персонал, който освен че лекува може и прекрасно да воюва. Освен това щурмовият отряд подбира най-добрите пилоти от гражданската авиация на Израел и започва да ги обучава на своите навици – те трябва да могат да приземяват и издигат големи пътнически и военнотранспортни самолети без помощ от земен летищен персонал. Няколко командоси се научават да зареждат с керосин самолети, тъй като при голямото разстояние от Израел до Уганда горивото ще стигне само до кацането и за обратния път трябва да заредят отново.

Операцията е кръстена “Джонатан” – в чест на командира на щурмовата група полковник Джонатан Нетаняху.

На 30 юни терористите освобождават всички пътници от самолета с изключение на евреите и френския екипаж – той отказва да напусне самолета си. Така в сградата на летището на Ентебе остават 103 души. Освободените от терористите пътници са превозени в Париж, където френски и израелски разузнавачи веднага ги разпитват. Получената информация има огромна стойност – Мосад вече знае как изглеждат и какво поведение са имали в салоните на самолета идентифицираните вече терористи. Те се ръководят от някой си Вилфрид Бьозе, летището е обкръжено от угандийски войници, а отстрани се виждат военни самолети със знаци на угандийските ВВС. Всички заложници се намират в основната сграда на летището.

Израелските ръководители на операцията нямат и най-малката илюзия, че могат да постигнат сътрудничество с угандийските власти. Това би облекчило планирания щурм, но още от началото те отхвърлят тази възможност. Едновременно с това планират операцията си като нахлуване в чужда държава, без противникът да получи и най-малкото потвърждение за това. Официално израелските власти дават вид, че са сломени от мащаба на палестинската акция и че се готвят за преговори и в краен случай за безропотно приемане и изпълнение на условията на терористите...

В началото на юли в Африка са прехвърлени две израелски групи. Тайно, нощем, със самолет. Първата се промъква до летището в Ентебе и се скрива във второстепенните летищни постройки. Тя се състои от разузнавачи на Мосад и командоси от “269”. Разузнавачите проверяват информацията за летището и обстановката в него, а задачата на командосите е да не допуснат намесата на угандийската армия отвън – при неблагоприятно развитие на отбраната на летището командосите трябва да стегнат в огнен пръстен зоната и да вдигат във въздуха всеки опит за подкрепа от страна на армията. Реалната опасност е от столицата на Уганда – Кампала, която е само на трийсетина километра от летището. Там има голям гарнизон, въоръжен с руски танкове Т-54 и бронетранспортьори. След началото на операцията по освобождаването на израелските заложници командосите трябва да минират подстъпите на танковете към летището.

Втората израелска група е от командоси на “Саарет Маткал”. Тя се промъква до летището в Найроби – столицата на съседна Кения. Израел не може да рискува предварително да пита правителството на Кения дали е съгласно да помогне в спасителната операция. Запитването към кенийското правителство ще бъде отправено чак когато започне операцията в Ентебе. Ако Кения се съгласи да помогне и самолетите на щурмовия отряд не могат да заредят гориво в Ентебе, то би им стигнало до Найроби – там ще заредят. Ако Кения не се съгласи да помогне, групата на “Саарет Маткал” ще превземе летището и ще осигури зареждане с гориво на израелските самолети за обратния път...

Израел се мъчи да продължи и разтегли преговорите с терористите, за да печели време за командосите си. В това отношение налудничавият Иди Амин даже помага. Освобождаването на всички пътници, които не са от еврейска националност (151 на брой), той рекламира като свой собствен успех като посредник. Това не е вярно – седемте палестински и западногермански терористи изобщо не се съобразяват с него и използват политическите му амбиции за своите цели. Те не се нуждаят от останалите заложници, притискат само Израел, за да освободи палестинските затворници. Всъщност Иди Амин им пречи, като се нагърбва с дипломатическа роля – съгласява се да удължи с два дена края на ултиматума, с което дава възможност на израелския щаб да подготви добре операцията си. Израел даже горещо благодари на Иди Амин за неговата посредническа роля, което доста ласкае угандийския диктатор.

На 3 юли Министерският съвет на Израел взема окончателно решение за старт на операцията. В 15 часа от израелско летище излитат 6 самолета – 4 Херкулес С-130 и 2 Боинг 707. Херкулесите са пълни с командоси от щурмовия отряд и техните автомобили. Единият Боинг е превърнат в щаб и център за свръзка, който ще координира всички действия на място в угандийското летище. Вторият е оборудван с модерна медицинска апаратура и води опитен медицински персонал. Той излита два часа по-късно от останалите самолети, за да е готов да окаже помощ веднага и да не затруднява началото на операцията.

Самолетите летят в пълно радиомълчание. Когато прелитат над Червено море, снижават и на минимална височина на полета преминават над Етиопия и Кения (според тайно споразумение Кения е съгласна самолетите да прелитат над територията й, но израелската молба за дозареждане на самолетите за обратния полет ще постъпи по-късно). Над езерото Виктория десантът завива и първият транспортен самолет се приземява на пистата в Ентебе. Появата му не предизвиква суматоха поради едно брилянтно хрумване, залегнало в плана на операцията.

Главната цел на терористите е освобождаването на другарите им от израелските затвори. Непосредствено преди кацането си първият транспортен самолет от израелския десант обявява, че вози освободените палестинци от израелските затвори. Това предизвиква фурор на земята – след няколко дена тежки преговори въздушните терористи и гвардейците на Иди Амин са обхванати от луд възторг. Вечният враг Израел е поставен на колене и сам безропотно изпълнява техните условия. Емоционалното напрежение у похитителите спада и те изгубват няколко ценни минути от бойните си реакции.

Първият израелски самолет все още не е спрял напълно, когато от товарния му отсек започват да изскачат джипове, пълни с командоси. От този момент нататък те имат само 55 минути, за да свършат работата си – толкова време е необходимо, за да може от столицата Кампала да се придвижат големи части от столичния гарнизон. След първия Херкулес се приземява и вторият, а след половин минута – и останалите два. Но най-големият трик е в първия самолет – след командоските джипове от него изскача блестящ черен мерцедес, досущ като този на диктатора Иди Амин. Колата е добре известна в цяла Уганда. Предполага се, че в нея седи угандийският диктатор, който лично се е заел с посредническата роля.

Актьорските номера на израелците не свършват дотук. На летището се разиграва цял спектакъл за минути, когато нервите на всички са опънати до скъсване. Командоските джипове правят място на мерцедеса, който излиза начело на колоната, която се движи към летищната сграда със заложниците. Маскарадът е пълен, израелските командоси са с железни нерви, щом могат да си позволят да стоят спокойни и накитени като за парад в откритите си джипове, изложени на прекия огън и на терористите, и на гвардейците на Иди Амин.

Така колоната-десант се движи като в ням филм до входа на главния терминал. Следи се от стотици вражи очи, но нито един спусък не е натиснат, не прозвучава нито един изстрел. Нещо повече – тя преминава покрай два поста като ескорт – часовите са като парализирани и само следят с поглед мерцедеса на диктатора (чиито стъкла, естествено, са тъмни и никой не може да види кой седи вътре). Другата загадка за отгатване от терористите и гвардейците е защо седналите в джиповете след мерцедеса освободени палестински терористи са въоръжени (израелските командоси в джиповете са облечени като палестински партизани). Но това е единственият въпрос, който някой би си задал в общата еуфория по посрещането, а и да го е задал, едва ли би потърсил отговор.

Черният мерцедес спира пред главния терминал на летището, зад чиято сграда чакат да бъдат освободени 103 пленници – евреите плюс екипажа на самолета. В мерцедеса се вози шефът на операцията полковник Нетаняху с двама командоси. Когато спират пред главния пост, два пистолета от мерцедеса стрелят срещу гвардейците. Но не ги свалят, а само ги раняват – изглежда, огромното напрежение на изминалите минути “изнервя” израелския мерник, а може би колоната с “освободените палестински затворници”, която се движи цяла минута по полосата към терминала, е поставила в готовност двамата гвардейци пред входа на сградата. Единият е ранен и се влачи към входа, а другият хуква към него.

Мъките и на двамата са прекъснати от автоматичната стрелба на командосите от първия джип. Майор Ботцер, който командва командосите от “Маткал”, се хвърля с хората си към входа на терминала. Върху тях се посипват куршумите на палестинските терористи от прозорците на голямата зала, където са наблъскани заложниците – знак за стрелбата дават изстрелите отвън. Но израелските командоси се втурват в залата и крещят високо: “Легни! Легни! Израелска армия! Легни”!

Заповедта на иврит веднага е разбрана от заложниците и те мигновено се смъкват на земята. Пазачите им – терористи и гвардейци – са покосени, защото закъсняват с няколко секунди. В залата трещят изстрели, суматохата е пълна, но заповедта на родния език е изпълнена, докато за обучените терористи, макар че и те я разбират, обстановката пречи. Това им коства живота – всички в залата, които пазят израелските заложници, са покосени. Падат убити и двама израелски заложници – вероятно хора с по-бавни рефлекси или увреден слух. От останалите входове нахлуват още израелски командоси и започват да претърсват всички помещения на летището. В едно откриват терорист с граната в ръка – застрелват го, но гранатата избухва и ранява двама израелски командоси. Останалите ликвидират угандийските гвардейци в сградата.

Планът за завземане на летището в Угадна дава на командосите десет минути. Те се справят за три. През това време израелските командоси отвън прочистват територията на летището от угандийската гвардия. Това не е особено трудно. След кацането на четирите Херкулеса от самолетите слизат два тежки бронетранспортьора, които прикриват пътя от столицата Кампала към летището. Кулата за управление на полетите и помещението с радиостанцията са завзети още в началото. Специална група от командоси с гранатохвъргачки методично “разстрелва” наредените МиГ-ове на страничната писта – не остава нито един, който евентуално би се вдигнал, за да гони израелските транспортни самолети след завършването на операцията.

През цялото време един Боинг 707 ръководи действията на командосите от въздуха.

Оказва се, че палестинските и западногерманските терористи са повече от седем – четирима убити от командосите също се оказват особено опасни и дълго време търсени от израелските власти. Те са цивилни в сградата на летището, явно са чакали похитения самолет предварително, но падат убити при операцията по освобождаване на заложниците. Преди да си тръгнат от летището на Уганда, израелските командоси вземат пръстови отпечатъци от всички убити палестински и западногермански терористи.

40 минути след като колесникът на първия израелски транспортен самолет докосва пистата на Ентебе, започва евакуацията на освободените израелски пътници. След 13 минути първият Херкулес излита с тях, а с минута интервал се вдигат и останалите самолети. Последният излита в пълна тъмнина, защото угандийските власти прекъсват електрозахранването на летището, но израелският пилот вдига самолета си, без да вижда даже осветление на полосата.

Цялата операция, която и до днес се смята за христоматийна за антитерористичните отряди, продължава само 58 минути. Единият Боинг 707, снабден с медицинска апаратура, взема на борда си всички ранени в операцията израелски граждани – заложници и командоси. От командосите са ранени само няколко, при това леко. Освен двамата убити израелски заложници в главната зала на летищния терминал по-късно става ясно, че е убит и трети. Това е израелка от пътниците на пленения самолет, която още до атаката на летището е закарана за лечение в главната болница на Кампала. Когато разбира за антитерористичната акция на израелците на летището, президентът Иди Амин заповядва заложничката да бъде убита.

А елитните израелски командоси летят към Кения. При всички случаи там ще дозаредят с гориво за обратния полет, защото, ако кенийското правителство не се съгласи с “молбата” на израелското, долу ги чака сигурна гаранция – друга група командоси...