Споделената отговорност

Гражданските организации, държавата и институциите за обществени грижи в България.  (1878-1939)

Книгата до голяма степен дава отговор на въпроса съществувало ли е гражданско общество в Третото българско царство. Авторките установяват, че в периода от Освобождението до Втората световна война в България е създадена и поддържана широка и независеща от държавата мрежа от социални институции в помощ на деца и възрастни хора. По това време българинът е възприемал грижите за най-онеправданите социални групи и категории като своя отговорност и е бил готов да полага безвъзмезден и доброволен труд в тяхна полза. Авторките тръгват от възрожденската традиция на обществената благотворителност и постепенно очертават една мащабна картина, включваща настроенията и отношението към грижите за социално слабите, мотивите, движили учредителите на организациите и домовете за социални грижи, структурата на сектора и, разбира се – портрети на всички онези достойни българи, които се занимават с тази дейност.