Разузнавателните служби на България

Авторът е завършил специалност политология в Московския държавен университет „М . В . Ломоносов ", До 2003 г . е служил в Национална служба „Сигурност " на Министерството на вътрешните работи . От 1995 до 2000 г . е задочен докторант в Академията на МВР . От 2003 до 2005 г . е директор на дирекция „Сигурност " в Държавната комисия по сигурността на информа­ цията . Сега е началник на отдел в Администрацията на Министерския съвет . Книгата е опит за цялостно и обективно изследване на възникването и развитието на разузнавателните служби на България в качествено различни обществено - икономически , политически и геополитически условия . На фона на разгърналите се през последните 15 години страсти около ролята и мястото на службите за разузнаване и сигурност авторът е съсредоточил усилията си за разкриване на закономерностите на формирането и управлението на тези специфични държавни органи , на ролята им за защита на сигурността на държавата , на методите и средствата на тяхното управление през различните исторически периоди . Понятието „разузнаване " тук се използва в широк смисъл и включва структурите , осъществяващи събиране на информация с тайни методи и средства , т . е . не само органите за външно разузнаване , но и за контраразузнаване и защита на вътрешната сигурност . Особено място е отделено на развитието на тези структури , които се оказаха в центъра на общественото внимание . Книгата несъмнено ще предизвика въпроси , може би и несъгласия , но отговорите на тях все още предстоят . Те ще са възможни , след като за изследователите станат достъпни документите , регламентиращи структурното и организационното развитие на разузнавателните служби на страната .