Списание "Военноисторически сборник" празнува 80 години

Традицията е сила на приемствеността и тържествуване на историческата истина

"Военноисторически сборник" е едно от най-старите научни списания в България. Малко подобни издания у нас всъщност могат да се похвалят, че все още носят оригиналното си име и изпълняват първоначалните си цели. Нашето списание обаче заслужено може да се гордее и с едното, и с другото. Конкретният повод за появата на първия брой на "Военноисторически сборник" през пролетта на 1927 г. е необходимостта от написването на една научна многотомна история на войните за национално обединение. Тази цел е вменена на Военноисторическата комисия при Щаба на армията, учредена през 1914 г. В различни структури и състави тя продължава работата си и след Първата световна война. Това каза специално за вестник "Българска армия" проф. д.и.н. Светлозар Елдъров от Института по балканистика при Българската академия на науките, член на редколегията на списание "Военноисторически сборник".

На появата на "Военноисторически сборник" може и трябва да се гледа не като на рутинен и скромен факт, обвързан само с нуждите на Българската армия, но и като на здрава и важна брънка от един мащабен по замисъл, общонационален по обхват и спонтанен по възникване културен проект. Това, според мен, е най-продуктивният културно-национален проект след епохата на Българското възраждане. В този нов духовен вертикал се вписва най-доброто от културния живот на България през следващия четвърт век, част от който е и появата и развитието на "Военноисторически сборник", твърди професор Елдъров.

Професор Светлозар Елдъров

Почти едновременно с появата на "Военноисторически сборник" на сцената на Народния театър е поставена драмата "Майстори" на Рачо Стоянов. Тогава излизат и "Старопланински легенди" на Йордан Йовков. Своя поетичен дебют прави Елисавета Багряна. Най-изтъкнатите академични учени подемат инициативата за едно ново списание под името "Българска историческа библиотека", което бързо ще добие голяма популярност. На такава вече се радват или скоро ще придобият още редица елитни списания, като "Златорог", "Българска мисъл", "Философски преглед", "Просвета" и още много други. Това не са случайни или изолирани факти от културната хронология на страната. Това са ясни и недвусмислени знаци, че всички клонове на българската култура и хуманитаристика се обръщат към родното и националното. Именно в този културен контекст се ражда "Военноисторически сборник" и затова носи в себе си духовните ценности на своята епоха.

За 80-те години на своето съществуване "Военноисторически сборник" дава живот на 368 книжки, в които са публикувани 4025 статии от 1800 военни и цивилни историци. Представена дори с такава малка статистика, мисията на списанието пак изглежда внушителна. Тя обаче става още по-внушителна, ако се взрем по-отблизо в имената на авторите и тяхната военна или творческа биография. Сред пионерите от 20-те и 30-те години личат имената на генерал Никола Жеков, генерал Иван Фичев, полковник Петър Дървингов, полковник Иван Кр. Стойчев. През 60-те и 70-те години редом до военните историци, кадрови или запасни офицери, се нареждат и гражданските учени от БАН и университетите. Най-силният период на "Военноисторически сборник" всъщност започва от 1974 г., когато той става научен орган на новосъздадения Институт за военна история при Генералния щаб на Българската армия. Не мога да си позволя да изброя дори само малка част от имената на авторите, които са оставили траен отпечатък със своите публикации по страниците на списанието. Мога обаче категорично да заявя, че надали днес ще се намери сериозен историк от Военна академия "Г. С. Раковски", институтите на БАН или СУ "Св. Климент Охридски" и другите висши учебни заведения в страната, който да не е оставил името си като автор на "Военноисторически сборник", посочва професор Елдъров.

В 80-годишната история на "Военноисторически сборник" има два случая на краткотрайно прекъсване, които обаче са нищожни в сравнения с дългата му традиция. Интересно е за отбелязване, че тези прекъсвания не съвпадат с общата политическа хронология, която обикновено диктува събитията в страната. Това също показва, че "Военноисторически сборник" плува в една по-дълбинна културна традиция, която често се оказва неподвластна на идеологически и политически контрол. За 3-4 години списанието спира да излиза в края на 40-те и началото на 50-те години на ХХ в., в разгара на най-бруталния сталинизъм. За по-кратко преустанови дейността си и около границата на старото и новото столетие, когато един криворазбран еврооптимизъм караше някои да вярват, че всичко национално и традиционно вече е остаряло и може само да вреди.

В своето развитие "Военноисторически сборник" е претърпявал и други тежки периоди, свързани с натиска на определена политическа конюнктура или идеология. Техните белези са останали както върху външния облик на списанието, така и в неговото съдържание. В първите следвоенни години от създаването си то носи отпечатъка на ограниченията и последствията на Ньойския диктат. Тогава основната част от вниманието на авторския му колектив е насочен към Първата световна война. След 9 септември 1944 г. виждаме едно наслагване на чужда на българския национален дух идеология, която намери отражение и в тематиката на списанието. Акцентът се съсредоточи върху заключителната фаза на Втората световна война, даваше се предимство на партизански и антивоенни прояви. Но въпреки всичко, въпреки строгия ведомствен и идеологически контрол, традицията, която "Военноисторически сборник" носеше в себе си, му помагаше да разтопи отвътре и да ерозира всякакви идеологически клишета, които са чужди на военната наука и на националната кауза. Ако един изследовател обективно и добросъвестно проследи съдържанието на списанието, ще установи, че в него се проявяват научни тенденции, които години след това се превръщат и в политически факти. Например имаше период, когато в общественото и научното съзнание битуваха предразсъдъци по отношение на Балканската война като проява на великобългарски национализъм и шовинизъм. Виждаме обаче, че през 1962 и 1963 г. "Военноисторически сборник" е публикувал юбилейни книжки по повод 50-годишнината от Балканската война и Одринската епопея, които и днес не са изгубили своята научна стойност. Непреходност на посланието и постоянство на критерия - ето, това е традиция, посочва Светлозар Елдъров!

Как конкретно се проявява тази традиция, най-добре проличава от сравнението на "Военноисторически сборник" с онова, което буквално в днешния ден се случва в българската историческа наука и с националната ни памет. Априлското въстание винаги е присъствало като тема по страниците на списанието. Тази традиция остана в сила и след възобновяването му през 2003 г. Само през миналата година сме публикували 4 статии на тази тема. Затова не е случайно съвпадение, а закономерен резултат на научна интуиция, че юбилейният брой, който ознаменува 80-годишнината на "Военноисторически сборник" и който читателите на вестник "Българска армия" от днес ще могат да държат в ръцете си, е най-категоричното разобличение на всички, които се опитват да изопачават истината за Априлското въстание. Достатъчно е да прочетат публикуваните в него доклади на американския дипломат Юджийн Скайлер, който заедно с Макгахан е посетил Батак, Перущица и другите български светини непосредствено след злодеянията през пролетта на 1876 г., за да се убедят каква е силата на традицията, която се опира на приемствеността и на историческата истина, отбеляза в заключение професор Елдъров.

Венцислав Жеков