към начална страница “военно издателство”
към “военноисторически сборник”
към съдържание вис бр.1. 2003.
ПАРК-МУЗЕЙ „ВЛАДИСЛАВ ВАРНЕНЧИК“
Емилия ПЕТКОВА
Мемориалният комплекс, посветен на славната битка при Варна от 10.ХI.1444 г., е уреден в центъра на някогашното бойно поле. Тук се срещат за последен път 20-хилядната съюзническа християнска армия, предвождана от полско-унгарския крал Владислав III Ягело, и многократно превишаващата я турска войска на султан Мурад II.
След като в края на ХIV и началото на ХV век османците завладяват почти целия Балкански полуостров – Византия, без столицата Константинопол, България, част от Сърбия и Босна, – те отправят своите разорителни нашествия към Трансилвания и Средния Дунав, през Влашко към Унгария. Унгарското кралство се обръща с молба за помощ към една от най-силните тогава държави в Европа – Полша, като є предлага короната си. През 1440 г. между 16-годишния полски крал Владислав III и Унгария е подписана уния, целта на която е противопоставянето на нашествениците. Кръстоносната идея възкръсва отново. Събраната армия се състои от поляци, унгарци, сърби, бошнаци, хървати, чехи и българи. Талантливият трансилвански пълководец Янош Хуняди предлага нова тактика – с бързи настъпателни действия да се проникне в Одрин и да се парализира противникът.
Първият поход на краля и Хуняди започва през есента на 1443 г. След превземането на Ниш, Пирот и София 40-хилядната европейска армия се насочва за преход през Балкана, но суровата зима и заледените проходи я спират. Подписано е примирие, в резултат на което Сърбия и Влахия запазват независимостта си, а Унгария – редица стратегически пунктове. Това споразумение обаче не носи окончателно разрешение на конфликта.
Папа Евгений IV изразява недоволство, опасявайки се, че проникването на османците в Европа застрашава религията и господството на папството. Назначеният от него легат в Унгария, Бохемия и Полша кардинал Юлиан Цезарини насърчава краля да не ратифицира договора с османците, а да ги прогони от Европа.
На 1.IХ.1444 г. младият крал и трансилванският войвода се отправят отново към България начело на 16-хилядна армия. Още на унгарска територия в армията е включен отряд, въоръжен от българския цар Фружин. При Никопол се присъединяват 4 хиляди влашки конници, водени от сина на княз Влад Дракула. Сърби в този поход не участват. Предвидено е във войната да се включат и 22 венециански, генуезки и дубровнишки кораба, изпратени от папата, които да попречат на прехвърлянето на противника от Мала Азия на Балканите.
Докато християнската армия се движи през Видин, Никопол, Оряховица, Шумен, Мадара и Провадия към Варна, султан Мурад заплаща голям откуп на генуезки и византийски кораби и прехвърля армията си през Босфора, минава Тракия и се насочва на север.
На 10.ХI.1444 г. пред стените на малката, но силна крепост Варна се разиграва решителното сражение между противниците. Въпреки многократно превъзхождащите османски сили победата клони към християнските войски. Султан Мурад II хвърля в бой последните си резерви – 10 хиляди еничари. Тогава кралят начело на личната си гвардия от 500 рицари предприема атака, в която е повален от коня. С един удар на еничарски ятаган е отсечена главата му, набучена е на копие и разнасяна по бойното поле.
Това причинява смут и дезорганизация и в крайна сметка поражение на съюзническата армия. На българска земя загиват 10 хиляди християни от Европа, а крал Владислав III Ягело е наречен Варненчик. Османците дават два пъти повече жертви.
На мястото на кралската гибел около две тракийски могили (от IV в. пр. Хр.) още по време на робството българите поставят дървени кръстове. През 1924 г. е създаден паркът като лобно място. Той е оформен през 1935 г., когато в едната могила е построен символичен мавзолей и е поставен саркофаг на краля. През 1964 г. е построена нова музейна сграда и комплексът става филиал на Националния военноисторически музей.
Експозицията е изградена на базата на документален материал за походите и битката при Варна, оръжия, намерени на бойното поле, и копия на предмети, подарени от военноисторическите музеи във Варшава, Будапеща, Прага, Букурещ и Белград. Средновековни гербове и знамена, картини и скулптури, рицарски доспехи и мечове, ризници и боздугани, бомбарди и алебарди, лъкове и арбалети дават представа на посетителя за мрачната епоха от историята ни, за славните походи на крал Владислав III Ягело и Янош Хуняди през 1443–1444 г. и за Варненската битка, която вдъхновява балканските и средноевропейските народи за скорошно освобождение от османския поробител и отнема надеждата им след трагичната развръзка и гибелта на полско-унгарския крал и герой Владислав Варненчик.
към начална страница “военно издателство”