БЪЛГАРСКИТЕ ВОЕННИ МЕДИИ ОТ КРАЯ НА XIX ВЕК ДО НАШИ ДНИ

Българските военни медии от края на XIX век до наши дни

Димитър Минчев, ст.н.с. д-р, полк. о.р.

Пламен Димитров

Институцията на Българската войска започва да се създава още в хода на Временното руско управление през 1878 г. Българите схващат армията като един от основните стълбове на своята възстановена държавност. Общественият престиж на офицерската професия е много висок и към нея се насочват най-талантливите и амбициозни младежи.

Първото българско военно издание е плод на частна инициатива. На 30 май 1886 г. в Търново започва да излиза вестник „Народна защита“. Негов издател и отговорник е Киро Тулешков, а редактор и единствен автор на материалите – поручикът от 6-и Търновски пехотен полк и командир на рота Иван Фичев, който по-късно става прославен генерал. „Народна защита“ е седмичник, обявен за „военний вестник“, който да служи за „саморазвитието на въоръжените сили и за защита на народните интереси“. Поручик Фичев си поставя за задача да издига престижа на българския офицер. Редакторът развива своите възгледи в поредица от теоретични статии. В „Чуждестранна хроника“ той помества военни новини от Австро-Унгария, Англия, Германия, Италия и от съседните балкански страни. Във всеки брой се съдържат и съобщения за появата и внедряването на нови оръжия. Силна страна на вестника са материалите с военно-патриотична насоченост. В „Народна защита“ се поместват и съобщения, реклами и обяви¹. Въпреки апелите за материална и морална помощ поручик Иван Фичев успява да издържа вестника със собствени средства до 4 април 1887 г., когато излизат последните два общи броя .

Две години след спирането на вестник „Народна защита“ военноиздателската дейност е подновена от държавата. С Приказ номер 244 от 28 април 1888 г. по военното ведомство се обявява „Правилник за редактирването на „Военния журнал“ и се определя редакционният съвет на списанието. За главен редактор е посочен началникът на Щаба на армията майор Рачо Петров. Под негово ръководство в определения от правилника срок – 15 май 1888 г., се подготвя и излиза от печат първата книжка на „Военен журнал“ в тираж от 2000 екземпляра. Това е първата истинска българска военна медия. На своите страници тя дава територия на оригинални и преводни статии по различни въпроси на военното изкуство, военната педагогика и психология, държи в течение офицерския състав за най-новото в българската и чужда специализирана литература².

До 1892 г. единственият източник за запознаване с командно-административните актове, заповеди, циркуляри и обяви е Държавен вестник, в който има специална рубрика „По военното ведомство“. На 14 февруари 1892 г. в София се появява „Военни известия“ – второ официално издание на Военното министерство и първият специализиран вестник на това ведомство. В „Правилник за издаване на „Военний журнал“ и „Военни известия“ целта на вестника е формулирана така: „Да се държи в течение офицерският корпус на българската армия за всичките разпоредби, станали по военното ведомство у нас и по текущите въпроси и нововъведения, станали в иностранните армии“. Правилникът задължава всеки офицер, военен чиновник, войскова част, служба или учреждение да бъдат абонати на „Военен журнал“ и „Военни известия“.

„Военни известия“ започва своя път като седмичник на голям формат в 4 страници. Първоначалният тираж е 2300 екземпляра. Вестникът излиза в продължение на 30 години, като през това време са издадени 4313 броя³. От 1893 г. „Военни известия“ започва да излиза два пъти седмично, а от 1894 г. – три пъти. От 1915 г. вестникът става всекидневник.

Първите страници на вестника се заемат от „Официален отдел“, който включва височайши укази, прикази и аудиенции, заповеди по военното ведомство, циркуляри, отчети, свободни щатове и пр. От поместените административни актове може да се черпи информация за структурата на армията, номерата, имената и дислокацията на частите, назначенията, преместванията, повишаванията, наказанията и уволненията на командния състав, програмите по обучението и възпитанието на воините, състоянието на паричните средства и др. Отпечатват се и преводни и авторски статии за новости в обучението, възпитанието, употребата на нови оръжия в чуждестранните армии, както и прегледи относно бойните възможности и дислокацията на армиите на съседните на България държави. Пак от „Военни известия“ офицерите научават програмите и конкурсните изисквания за постъпване в чуждестранни военни академии. С особено предпочитание се ползва военноисторическата тематика. „Военни известия“ печата и стихове и разкази от едни от най-известните тогавашни български писатели⁴.

Интересът към вестник „Военни известия“ се засилва особено много в периода 1912–1918 г., в който България участва в три големи войни. В краткия промеждутък между Междусъюзническата и Първата световна война (1913–1915 г.) българският военен печат възстановява напълно своя ритъм, който преди това е бил прекъснат за кратко от цензурата. Като цяло в този период разцвет изживяват всички български медии. В страната излизат 239 вестници, 116 от които в София и 123 в провинцията⁵.

В началото на 1914 г. е възстановено редовното отпечатване на списание „Военен журнал“. За малко повече от година се сменят четирима главни редактори на изданието – майор Димитър Азманов, подполковник Христо Лефтеров, подполковник Марко Андреев и майор Георги Картунков. Всички те са генералщабни офицери, което е доказателство за сериозността, с която Военното министерство подхожда към списването на това издание.

От 5 септември 1913 г. започва да излиза редовно и другото издание на Военното министерство – вестник „Военни известия“. От брой 5 на 16 януари 1914 г. изданието се разделя на две книжни тела с различен формат. Официалният отдел е във формат, удобен за подшиване и справки в щабовете на частите и службите, а неофициалният отдел има формата на обикновен вестник⁶. Към края на Първата световна война „Военни известия“ става един от най-масовите български вестници. Тиражът му достига 40 хиляди броя, което несъмнено показва, че сред читателите му има и много граждански лица, които се интересуват от новини от фронта.

През януари 1914 г. подновява излизането си и появилото се преди Балканските войни списание „Войнишка сбирка“. През 1915 г. то е заменено от списание „Отечество“. Новото издание е полумесечно и на практика е втори официоз на Министерството на отбраната след вестник „Военни известия“. Тиражът на „Отечество“ е 1500–2000 екземпляра. Изданието е литературно-художествено с изобилие от илюстрации.

Тежкото поражение в Първата световна война предизвиква криза в цялото българското общество. Политици и военни взаимно си прехвърлят отговорността за катастрофата, опитвайки се да отговорят на болезнения въпрос „Кой е виновен?“. Ведомственият печатен орган вестник „Военни известия“ се опитва да защити честта на офицерството, което е атакувано в партийния печат. Под силен политически натиск министърът на войната Андрей Ляпчев забранява на редакторите на „Военни известия“ да влизат в полемика с цивилните издания. В този критичен момент се взема решение за отделянето на военния печат в самостоятелен Военноиздателски фонд. Той е създаден на 19 март 1919 г. със задача да издава вестници и списания с военнонаучен характер и да печата книги. Първата мярка на редакционния комитет на фонда е да спре издаването на вестник „Военни известия“ и да го замени с друг, независим военен вестник, който да поеме всички негови активи и пасиви. Новото издание се нарича „Народна отбрана“ и първият му брой излиза на 24 март 1919 г. Животът на този вестник продължава до 8 септември 1944 г. От него излизат общо 26 годишнини, 2238 броя с нарастващ тираж от 6500 до 16 хиляди екземпляра. Вестник „Народна отбрана“ си поставя следните цели: да се бори срещу тези, които хулят армията; да пледира за запазването на реда и спокойствието в страната и да брани офицерството. В „Народна отбрана“ се утвърждават постоянни рубрики. Сред тях са: „Военни вести“, „Военнотехнически вести“, „Из живота на войската“, „Седмичен военен преглед“, „Въздухоплаване“, „Морско дело“, „Военна мощ“, „Редакционни бележки“. Освен на чисто военната тематика вестник „Народна отбрана“ обръща внимание и на четивата, подпомагащи духовното израстване на военнослужещите.

През октомври 1920 г. подновява своето излизане и официалното издание на Щаба на армията списание „Военен журнал“. Общо от 1920 до 1944 г. излизат 227 книжки и 35 приложения с близо 30 000 страници. Редакцията на списание „Военен журнал“ издава приложения във формата на списания. Едно от тях е „Преглед на военния печат“, което излиза в продължение на три години – от юни 1928 до март 1930 г. с общо 12 книжки и 866 страници. Приложението „Преглед на чуждестранния военен печат“ започва да излиза от юли 1930 г. и е тримесечно. До април 1943 г. книжките достигат 46, в обем средно по 12 коли и с нарастващ тираж от 3000 до 5600 екземпляра.

За да подобри финансовото състояние на Военноиздателския фонд, в началото на 1923 г. главният редактор на военните издания майор Йордан Пеев прави постъпки пред Министерството на войната да получи разрешение за издаването на ново войнишко списание. Така на 1 март 1923 г. излиза първата книжка на новото списание „Български воин“ в тираж от 8000 екземпляра. Неговото съдържание е насочено към войника – да го ободрява, да го радва, да му припомня славното минало и да му изтъква „всичко, което може да служи за пример и поука“. До 1940 г. се появяват 286 книжки от списание „Български воин“. То получава голяма популярност и тиражът му започва от 8000 екземпляра, за да достигне 55 500.

На 31 декември 1940 г. вместо „Български воин“ започва да излиза вестник „Войнишки вести“. Той се появява три пъти седмично, на 4 страници. На 3 септември 1944 г. „Войнишки вести“ приключва своето съществуване, достигайки тираж от 100 хиляди броя. По това време в България има само четири цивилни вестника с по-голям тираж.

Списание „Подофицерски журнал“ е специализирано издание, което излиза в София от май 1925 до април 1944 г. Общо са отпечатани 191 книжки с 9757 страници. Списанието има за цел да разширява научния и културния кръгозор на помощниците и заместниците на офицерите. То поддържа 30 раздела, в които участват като сътрудници щабни и строеви командири, поети, писатели, художници, обществени дейци и др. Тиражът на списанието достига 12 500 броя⁷.

През 1927 г. групата на военно- периодичните издания е подсилена със списание „Военноисторически сборник“. То е периодично издание на Военноисторическата комисия при Щаба на войската. Задачата му е „да подпомага търсенето на историческата истина“, за да може българският народ да получи „една изчерпателна и правдива история на войните за своето освобождение“. За постигането на тази цел списанието следва предварително изготвена програма, която предвижда публикуването на документи, спомени на военни и политически дейци, описания на събития, боеве и операции, действията на чуждите армии на балканските театри на бойните действия и др. До декември 1943 г. от списание „Военноисторически сборник“ излизат 96 книжки, средно с по 7–8 печатни коли. Публикуваните разработки обикновено са с голям обем. Някои от тях изпълват всичките страници на една отделна книжка. Приложенията към отделните книжки също представляват самостоятелни военноисторически научни трудове. В периода между двете световни войни свои издания имат и инспекциите на отделните родове войски. Такива са списанията „Нашата конница“, „Кавалерийска мисъл“, „Артилерийски преглед“, „Съвременна пехота“, „Военноправна мисъл“, „Летец“, „Въздушен преглед“, „Морски преглед“ и др.⁸. Общо в периода 1919–1944 г. в България излизат 34 военни и военизирани издания. Статистиката посочва, че през 1938 г. само изданията на Военноиздателския фонд дават 5000 страници четиво за офицерите, 2000 страници за подофицерите и 800 страници за войниците. Ако се вземат предвид и печатните органи на инспекциите на родовете войска, на военните учреждения, институти и учебни заведения, тези цифри ще се удвоят.

През есента на 1944 г. в България настъпва коренна обществено-политическа промяна. Свободата на печата е ликвидирана напълно, защото е пречка за изграждането на тоталитарната система. Това се отразява и върху изданията с военна насоченост. На 14 септември 1944 г. след петдневно прекъсване издаването на всекидневника на Военното министерство е възстановено. Вестникът вече носи името „Народна войска“ и излиза на две страници. На 28 април 1948 г. вестникът официално става орган на Българската армия, а на 28 септември 1949 г. – на Министерството на отбраната. В периода септември 1944 – май 1945 г. „Народна войска“ отразява предимно българското участие във войната срещу хитлеристка Германия. От 8 декември 1946 г. вестникът става седмичник от 4 страници. В следващите години периодичността му се променя няколко пъти. От 17 септември 1947 г. „Народна войска“ излиза два пъти в седмицата – в сряда и събота, а от 28 февруари 1950 – по три пъти седмично. Година по-късно вестникът се отпечатва четири дни в седмицата, а от 1 февруари 1952 г. – шест пъти. На 30 април 1952 г. вестник „Народна войска“ променя името си на „Народна армия“. По това време изданието е на подчинение на Главно политическо управление на армията, което определя и предназначението му – да работи за политическото и патриотичното възпитание на военнослужещите. От май 1988 г. „Народна армия“ излиза пет пъти седмично – от понеделник до петък.

Непосредствено след рухването на еднопартийната комунистическа власт на 10 ноември 1989 г. свободата на словото и печата в България е възстановена. В края на 1989 и началото на 1990 г. политическата опека над „Народна армия“ е свалена рязко и вестникът става едно от най-четените издания в страната. От 27 май 1992 г. вестникът на Министерството на отбраната е преименуван на „Българска армия“. От средата на 90-те години изданието е напълно деполитизирано и се концентрира върху специфичните проблеми на армията.

От октомври 1995 г. към управление „Информация и връзки с обществеността“ на Министерството на отбраната се формира поделение „Печатни издания и редакции на Министерството на отбраната“. През 1999 г. вестник „Българска армия“ преминава в състава на Изпълнителна агенция „Военни клубове и информация“, където има специална дирекция „Печатни издания“. От 2 януари 1996 г. вестник „Българска армия“ преминава на офсетов печат, сменя формата си и вече съдържа 16 страници. За кратко време от януари до септември 2000 г. вестникът става седмичник, след което е върната ежедневната му периодичност, като от понеделник до четвъртък има 16 страници, а в петък – 24. От есента на 2000 г. вестник „Българска армия“ е цветен⁹.

Освен вестник „Българска армия“ Министерството на отбраната издава и месечно цветно списание „Български воин“, което е наследник на едноименното издание, излизало между двете световни войни. Основната цел на „Българска армия“ и „Български воин“ е да осъществяват информационната политика на Министерството на отбраната. Двете издания дават богата информация за хода на реформата в Българската армия и за евроатлантическата интеграция на България. Успоредно с чисто военните теми, „Българска армия“ съдържа и новини, и анализи за икономическия, културния и спортния живот в страната, както и за актуалните тенденции в международната политика. От началото на 2003 г. българското Министерство на отбраната създаде нов медиен продукт – Военна телевизия, която се разпространява по кабел и има амбициите да се превърне в пълноценна медия с акцент върху военната тематика.

От края на XIX век до наши дни са излизали общо 256 военни и военизирани издания. От този факт могат да бъдат направени два основни извода. Първо, ръководството на военното министерство винаги е оценявало важността на медиите за формирането на силна, подготвена и мотивирана армия. Второ, българските офицери, старшини и редови военнослужещи проявяват жив интерес към военнопечатните издания, което повишава техния престиж и увеличава тиражите им. В наши дни военните медии имат нарастващо значение, защото истински професионалист може да бъде само четящият офицер или войник. В началото на XXI век бързата промяна в областта на армейската структура, въоръжението и бойната тактика налага военните професионалисти да разполагат с оперативно специализирано издание, което да ги държи в течение на новостите. Затова бъдещето на българските военни медии е гарантирано.

Бележки:

¹ Шипчанов, Иван. 100 години от издаването на вестник „Народна защита“. – Българска армия, 30.05.1996.

² Шипчанов, Иван. 118 години от появата на списание „Военен журнал“. – Военен журнал, №3 (1998), с. 8–14.

³ Панайотов, Атанас. „Българска армия“ има богато родословно дърво“. – Българска армия, 15.05.2003.

⁴ Шипчанов, Иван. 100 години от издаването на вестник „Военни известия“. – Българска армия, 14.02.1992.

⁵ Nicolaev, N. Le journalisme en Bulgarie. S., 1924, p. 63.

⁶ Шипчанов, Иван. Българският военен периодичен печат след двете балкански войни (1913–1915). Известия на Националния център по военна история, т. 55, (1993), с. 202–203.

⁷ Шипчанов, Иван. Българските военноведомствени периодични издания през периода 1919–1944 година. Известия на Института за военна история – ГЩ, т. 58 (1995), с. 217–235.

⁸ Български периодичен печат. Анотиран библиографски указател. т. 1. С., 1962, с. 65.

⁹ Спирдонов, Спирдон. История на вестник „Българска армия“ от 14.09.1944 до 14.09.2002 г. Непубликуван доклад от ведомствения архив на в. „Българска армия“.

към начална страница “военно издателство”

към “военноисторически сборник”

към съдържание вис бр .1. 2003.