към начална страница “военно издателство”
към “военноисторически сборник”
към съдържание вис бр.1. 2003.
СТРАТЕГИЧЕСКОТО РАЗВРЪЩАНЕ
ВЪВ ВОЙНИТЕ НА БЪЛГАРИЯ (1885–1944)
Игнат КРИВОРОВ, доц. д-р, полк. о.р.
Стратегическото развръщане на въоръжените сили е функция на масовите армии. То възниква едновременно с тяхната поява в края на ХVIII и началото на ХIХ век. Никоя държава не може да си позволи да поддържа в мирно време такова количество въоръжени сили, каквото е необходимо за все по-нарастващите цели на войните. Масова армия се създава предимно чрез стратегическо развръщане. Неговата цел е окомплектоване на въоръжените сили до военновременните щатове, привеждане в готовност за организирано встъпване във войната и успешно изпълнение на възложените задачи при всякакви условия.
Към края на ХIХ в. световната военна наука обръща все по-голямо внимание на стратегическото развръщане, което включва прикриването на застрашените държавни граници, мобилизацията на армията, съсредоточаването и развръщането на войските на театъра на военните действия (ТВД). При все че първоначално стратегическото развръщане не е достатъчно теоретически разработено и практически проверено, неговите елементи се проявяват във всички войни на Третата българска държава.
Прикриването на застрашената от противника западна граница в Сръбско-българската война 1885 г. се провежда в специфични условия: допусната от политическото и военното ръководство изненада при определяне на очаквания след Съединението противник; проведена мобилизация; развърнати главни сили на армията на противоположната (югоизточната) граница, докато противникът е само на един усилен преход от районите на военните действия; широк фронт за прикриване; остър недостиг на време и средства и др. Всичко това не само затруднява прикриването, а поставя хода и изхода на войната в голяма зависимост от степента на неговото решаване. Едно успешно настъпление на противника срещу прикриващите войски му дава възможност да разгромява по части пристигащите от изток сили и средства и в крайна сметка да овладее стратегическия обект на настъплението – столицата на българската държава.
Княз Фердинанд със синовете си и с висши военни по време на маневри (1907, Долна баня)
Нашето командване взема мерки за прикриване на западната граница по-малко от месец преди началото на войната, когато се очертава враждебното отношение на Сърбия. Границата от р. Дунав до Петроханския проход се разделя на четири участъка, като всеки се отбранява със сили от 1–2 запасни роти, опълченска дружина и доброволци. В дълбочина е оставен резерв (три опълченски дружини) и летящ отряд (три запасни роти, един жандармерийски ескадрон и една батарея)1. При прикриването на тази полоса се разчита и на Видинската крепост.
Прикриването на границата южно от Стара планина се възлага на шест отряда, формирани от сили на Западния корпус. Те включват пехотна дружина, до кавалерийски ескадрон, до артилерийска батарея, доброволчески и опълченски чети2. Отрядите се развръщат за преграждане на отделните направления от Сърбия към България. По основното направление към София се разполагат и резерви.
Закъснялото прикриване и малкото отделени сили позволяват на противника да постигне значително превъзходство. Като цяло северно от Стара планина то е над три пъти, а южно – от 1,7 в пехота до 3,3 в артилерия, а по някои направления и повече2а.
Особеното в тази война е, че на прикриващите сили се налага да осигуряват съсредоточаването и развръщането на основната групировка на Сливнишката позиция с реални бойни действия. В тридневни отбранителни боеве прикриващите отряди въпреки неблагоприятното съотношение забавят и разстройват противника, което се оказва достатъчно, за да се подготвят войските на стратегическия отбранителен рубеж.
Войната със Сърбия не води до отпадане на необходимостта от прикриване на границата с Турция. По нея и на черноморския бряг южно от Стара планина се оставят отделни редовни части от княжеството и подразделения от източнорумелийската милиция.
Много успешно се решава въпросът за прикриване на мобилизацията, съсредоточаването и развръщането на българската армия за Първата балканска война3. То започва своевременно с последователно нарастване на силите и средствата. Два дена преди обявяването на мобилизацията и двайсет денонощия до започването на войната десет конни полка получават задача да започнат съсредоточаване към турската граница. Още през първия мобилизационен ден се развръщат всички гранични части и подразделения. Една седмица след обявяване на мобилизацията прикриващите войски се усилват със завършили окомплектоването си пехотни и артилерийски съединения и части.
Творчеството на българското командване в тази война се изразява във формирането на прикриваща армия, което няма аналог дотогава в световната практика. Тя включва в своя състав две пехотни (3-а и 8-а) и една кавалерийска дивизия, сборна конна бригада и Хасковският отряд. Съсредоточаването на такава силна прикриваща групировка се налага от решителните цели и задачи на войната и замисъла за нейното водене, съществуването макар и на малко вероятна опасност от изпреварващи действия на турските войски при евентуално забавяне на мобилизацията и съсредоточаването на българската армия, голямата отдалеченост от ТВД на войските за нанасяне на главния удар (Първа и Трета армия).
Армията прикрива границата от Хасково до Черно море, но съсредоточава главните си сили на Маричиното и Тунджанското оперативно направление. Дълбочината на прикриване достига до 20–25 км и се организират два-три рубежа. Прикрити са също и Струмското направление и границата по Родопите.
Задачите на прикриващите войски се свеждат главно до разузнаване за действията на противника и недопускане на негово проникване на наша територия. Забранява се всякакво преминаване на границата, което при конкретната обстановка се оказва недалновидно. Създадените възможности за действия с цел затрудняване на мобилизацията и съсредоточаването на противника не са използвани. Главното командване вероятно залага на сигурността и последователността при изпълнение на задачите за войната. За разлика от Сръбско-българската война сега на прикриващите войски не се налага да водят бойни действия.
Прикриването на съсредоточаването на войските за Втората балканска война не дава нищо ново. То се възлага на отделни части, заели демаркационната линия още в хода на предишната война. Разчита се и на Втора армия, която към средата на май е вече на рубежа Дойран–Лахна–Правище–беломорския бряг до устието на р. Места4.
От особено значение в началото на Първата световна война е прикриването на границата със Сърбия. Първоначално то се осъществява от пограничната стража, а впоследствие и от изпратени подразделения от първите мобилизирани части. Така се осигурява нарастване на силите по отделните направления. В конкретните условия обаче едно такова прикриване е доста рисковано. Българската армия започва мобилизацията си, когато сръбските войски вече са развърнати и готови за действие. Особено опасни са първите дни, когато прикриването се осъществява само от граничните подразделения. Настъпление на сръбските войски тогава би застрашило от срив мобилизацията на нашата армия с трудно предвидими последици. Опасността продължава да съществува и по-късно, въпреки че на четвъртия-седмия ден на прикриващите позиции пристигат мобилизирани пехотни дружини с артилерия, а някъде и с конница5 . Българските войски са застрашени и по време на своето съсредоточаване. Сръбската армия обаче, възприела пасивния план за действие, не преминава в настъпление. Нашето Главно командване естествено не е могло да знае това и неговите решения подлагат на риск мобилизацията и развръщането на армията. По необясними причини не е приложен опитът от прикриването през Първата балканска война.
За наблюдение и охрана на южната граница са оставени две пехотни дивизии (2-ра и 10-а), а на северната е развърната Трета отделна армия (две пехотни дивизии и два конни полка).
И през тази война на прикриващите български части се възлагат само пасивни задачи. По това време и в германската, и в руската армия тези войски вече се използват и за нахлуване в противникова територия за овладяване на рубежи, осигуряващи по-благоприятно въвеждане на главната групировка, за активно разузнаване и диверсии в тила на противника. Българското Главно командване не е изучило и осмислило този опит.
Прикриването на мобилизацията, съсредоточаването и развръщането на българската армия за войната с Германия през септември 1944 г. се провеждат в сложни условия – политическа несигурност след 9 септември, липсата на план за военни действия срещу бившия съюзник, опити на противника да нахлуе от запад в пределите на страната, застрашени западна и южна граница от германски и евентуално от турски войски, разстроени от общата политическа обстановка и дезорганизирани от противника оттеглящи се от Сърбия и Македония наши съединения, наличието на съветски войски на българска територия и др.
Прикриването на западната граница започва веднага с обявяването на войната. Първоначално се използват намиращите се в близост войскови части, партизански и доброволчески отряди. Тази групировка нараства постепенно, за да достигне до 6–7 съединения, развърнати по отделните направления. Особено внимание се обръща за прикриване на водещите към София направления. В този район зад българските части се развръщат и войски от Трети украински фронт6, които на 18 септември формират специална оперативна група. Създава се и смесена групировка за ПВО на София. Осигурени от войските на Трети украински фронт, нашите части не само се отбраняват, но провеждат по отделни направления и настъпателни действия, чрез които отнемат инициативата на противника и създават по-благоприятни условия за предстоящите операции.
Прикриването на границата с Гърция се възлага на 2-ри корпус (преименуван на 29 септември на 7-а армия), който отразява опити на противника за настъпление с ограничени цели главно по направлението Струмица–Петрич.
За прикриването на границата с Турция се развръщат две пехотни дивизии (3-а и 8-а). Впоследствие зад тях се съсредоточават 37-а армия и 4-и механизиран корпус от Трети украински фронт. Съветската 37-а армия обаче остава дислоцирана в нашата страна и след завършване на войната, вече с очевидно политически цели.
Мобилизацията на българската армия за Сръбско-българската война се провежда далече преди началото на войната. Тя започва в деня на Съединението и завършва в Княжеството за 15 дни, а в Източна Румелия – за четири дни повече. Основното, което характеризира тази мобилизация, са отсъствието на предварително разработен мобилизационен план; отзоваването на третия мобилизационен ден на всички руски офицери, което води до голям недостиг на командни кадри; всенародна подкрепа и голям ентусиазъм. Общата численост на мобилизираните в страната е над 108 000 души7 , сведени в 106 пехотни дружини, 20,5 ескадрона, 20,5 артилерийски батареи и 5 инженерни дружини. Това количество, ограничено от броя на годните да носят оръжие и наличния офицерски и подофицерски състав, може да се приеме за задоволително за времето си. То превъзхожда общата численост на мобилизираните в сръбската армия, с изключение на артилерията. При това мобилизационното напрежение е 3,5 %7а, което е съвсем поносимо за стопанството. Още повече, че тази война е краткотрайна.
През следващите години настъпват съществени промени в теоретичното осмисляне и практическото отработване на проблемите за мобилизирането на войските. Разработени са „Наставление за мобилизацията“ (1910 г.), щатове за военно време, натрупан е опит от проведените мобилизационни сборове.
Наставлението регламентира общите правила, изисквания и срокове за провеждане на мобилизацията, определя какви планове се разработват от съответните начал ници. За отделните родове войски се определят срокове за мобилизация: щабовете на съединения (дивизия, бригада) – до 3 дни; пехотата – до 6 дни; кавалерията – 4 дни; артилерията – 6-8 дни, крепостната артилерия – 10 дни; инженерните и понтонните части – 6-8 дни8 . Генералният щаб на армията определя в щатни таблици точния брой на личния и конския състав, обозите и въоръжението на частите. Командирите на части, съединения и обединения подготвят в мирно време заповед за организационното развръщане на войските, формирането на нови единици, разформирането на временни команди и други дейности, които обявяват в първия мобилизационен ден.
Мобилизационната дейност обхваща всички държавни и обществени институции и отчита материално-техническите, транспортните, образователните и демографските възможности на страната. В навечерието на войните се провеждат системни проучвания в тази насока. Всичко това прави мобилизационните планове реални и изпълними.
Мобилизацията на българската армия за Първата балканска война изпреварва обявяването на обща мобилизация в Турция. Основната част от съединенията са попълнени с личен състав за около осем денонощия. Мобилизирани са 358 дружини, 262 батареи и 48 ескадрона с обща численост близо 600 000 войници, подофицери и офицери, като мобилизационното напрежение достига 13,5 %9. От мобилизираните части и съединения се формират три армейски обединения (общ състав от осем пехотни дивизии), три отделни пехотни и една кавалерийска дивизия, една самостоятелна конна бригада и Македоно-Одринското опълчение.
Втората балканска война се води общо взето с войските, които участват в предишната война. Вземат се мерки за възможното попълване на загубите: използва се набор 1913 г., който преминава седеммесечна подготовка; мобилизират се шест набора от новоосвободените земи; след проведена анкета се привличат от болните и ранените онези, които могат да участват в новата война; мобилизират се опълченци и отлагани дотогава от военна служба10. Всички тези попълнения не са особено качествени. От тях се формират две пехотни дивизии и четири бригади. Въпреки това числеността на действащата армия намалява с около 100 хиляди души.
Мобилизацията за Първата световна война се провежда със стремеж да се отчете опитът от миналите войни. Въпреки многобройните трудности главно поради недостиг на сили и средства тя завършва за 17–18 денонощия. Формирани са 180 дружини, 203 батареи и 62 ескадрона с обща численост около 532 000 души. Заедно със спомагателните войски в страната общият брой на мобилизираните достига 650 000 души. За действия на фронта се създават три армейски обединения. Приема се, че мобилизационното напрежение е около 12–13% от цялото население на страната. В хода на войната то нараства бързо, за да надхвърли 18 %, което е едно от най-големите през Първата световна война. Високият процент на мобилизационно напрежение още в началото на войната позволява армията да реши стоящите пред нея задачи. В същото време обаче това не вещае нищо добро за страната и армията при продължителна война, каквато е Първата световна.
В периода между двете световни войни се осмисля придобитият опит и се доразвиват въпросите на мобилизацията на българската армия. В резултат на настъпилите промени във военното дело се съкращават с 1–3 дни сроковете за явяване на запасните и попълването на щабовете и войските. През 1938 г. е утвърден поредният „Правилник за мобилизацията и демобилизацията на войските“. Ежегодно Генералният щаб разработва или актуализира “План за военновременната организация, развръщане и мобилизация“, който се свежда до армейските и дивизионните области за конкретизиране и изпълнение.
В годините на Втората световна война, в зависимост от променящата се военнополитическа обстановка, българската армия провежда няколко частични мобилизации. Още през юли-август 1939 г. се попълват няколко съединения, които се развръщат на югоизточната граница за нейното прикриване в случай на война с Турция. След обявяването на война на Англия и САЩ в края на 1941 г. мобилизационното развръщане нараства отново. През 1943 г. се увеличава численият състав на двата корпуса, намиращи се извън старите граници (в Сърбия и в Беломорска Тракия). Известно нарастване на армията има и през 1944 г., така че към средата на септември тя наброява над 407 000 души без войските на 5-а армия и 1-ви корпус. При това на 100 % са попълнени 4 дивизии и 4 бригади, а на 70 % – 7 дивизии. Това са основно съединенията, развърнати по западната и южната граница. Останалите се намират в постоянните си гарнизони и са попълнени с личен състав около 30 %.
За водене на войната с Германия се налага провеждането на нова мобилизация. С нея се цели попълването до 100 % по военновременния щат на единадесет пехотни дивизии, отделни армейски и дивизионни щабове и множество дивизионни, армейски и общовойскови части, складове и служби. Особеното е, че мобилизацията започва десет денонощия след обявяването на войната и в условия на водещи се ограничени бойни действия по западната ни граница. Тя завършва в общи линии за шест дена и числеността на армията достига над 454 000 души. Ако към тях се прибавят постъпилите над 20 000 гвардейци и 100 000 от неразформированите 5-а армия и 1-ви корпус броя на българската армия надхвърля 574 000 души11. При това мобилизационното напрежение общо за населението достига 8,2 %, като в хода на войната постепенно намалява.
Съсредоточаването и развръщането
на нашата армия на ТВД за Сръбско-българската война започва около две седмици след мобилизацията и 25 денонощия преди началото на военните действия. Това е така, защото поради споменати вече причини след Съединението нашата армия е насочена срещу Турция. Източният отряд (корпус след 29 октомври), който включва главните сили на армията, е съсредоточен в Югоизточна България и прегражда Маричиното и Тунджанското направление. Западният е също на границата с Турция в района на Кюстендил, Радомир, Дупница и е насочен на юг за отбрана на направленията, водещи през Кюстендил и Дупница към София.
Прегрупирането на войските към западната граница започва с разкриването на агресивното отношение на Сърбия и се извършва методично, а със започване на войната и усилено в продължение на един месец. Първи се съсредоточават и развръщат на границата южно от Стара планина основните сили на Западния корпус, които впоследствие решават главните задачи в отбранителното сражение на сливнишката позиция. Основните сили на Източния корпус се съсредоточават в хода на военните действия, като оставят във военната история редки примери на необикновени по своето напрежение преходи. Те участват в последния ден на отбраната и в следващото контранастъпление на българската армия. Една по-голяма далновидност на политическото и военното ръководство би позволила по-ранно начало на съсредоточаването и развръщането на Източния корпус.
Съсредоточаването към районите на военните действия на българската армия за Първата балканска война започва в хода на мобилизацията и е съпътствано от редица трудности, произтичащи от големите разстояния, наложеното съсредоточаване на войски от цялата територия на страната предимно в нейната югоизточна част, състоянието на транспортните средства и лошото време. Благодарение обаче на предварително разработените разчети и на ускорените нощни и дневни маршове то завършва за 10–12 денонощия. Четири дена преди началото на войната 1-ва и 2-ра армия са в своите райони за съсредоточаване на един преход от границата. Това ги запазва при изпреварващ удар на противника и им дава възможност да излязат бързо на граничния рубеж за започване на внезапни военни действия. Малко по-късно зад 1-ва армия и на два прехода от границата се съсредоточават и съединенията на 3-а армия. Те остават скрити от противника, което е голямо постижение на стратегическото развръщане в тази война. Развърнати на общ фронт от около 120 км, основните сили на българската армия са готови преди противника да започнат военни действия.
Съсредоточаването на войските за Втората балканска война се извършва на два етапа. Първият е във времето след овладяването на Одринската крепост докъм средата на май, когато от Източна Тракия се прегрупират и съсредоточават срещу гръцките войски три съединения и отделни части, поети от командването на 2-ра армия. Вторият започва веднага след подписването на Лондонския мир (17 май 1913 г.) и продължава до започването на войната. От Чаталджа и Булаир българските войски се прегрупират към Западния ТВД. За превоз на частите и съединенията (предимно пехотните) се използват наличните жп линии и морските пътища в Бяло море от Карачел на Сароския залив и от Дедеагач до Кавала и в Черно море от Мидия до Варна. За тази цел освен корабите на Българското параходно дружество са наети и чуждестранни – австрийски, германски, руски и др. Съсредоточаването се извършва с неоправдана бързина, поради което войските пристигат в районите си без обозите, срещат затруднения при устройването на тила и търпят големи лишения.
Четири денонощия преди започването на военните действия срещу бившите съюзници са съсредоточени пет армейски обединения, които преграждат всички оперативни направления на новия ТВД. При това 2-ра и 4-а армия са развърнати в непосредствена близост до гръцките и сръбските войски в Македония, а 1-ва, 3-а и 5-а армия са съсредоточени на 1-2 прехода от сръбската граница. Тогава започва развръщането и на тези армии за заемане на изходно положение за настъпление. Така проведеното съсредоточаване на обединенията по всички направления води до кордонно развръщане на армията. Нарушава се един от основните принципи на военното изкуство за съсредоточаването на силите и средствата, което се отразява неблагоприятно на последвалите военни действия.
Съсредоточаването на българската армия за Първата световна война започва на петия ден от обявяването на мобилизацията и завършва към края на септември. Армията се съсредоточава на всички ТВД с изключение на границата с Турция. Първа армия създава две групировки (северно и южно от Стара планина) за съвместни действия със съюзниците срещу Сърбия, а Втора армия се съсредоточава в района Кюстендил–Горна Джумая за настъпателни действия в Македония. На Северния ТВД се съсредоточава Трета армия, която има готовност да противодейства на евентуално румънско настъпление. На юг от Родопите и по беломорския бряг остават две дивизии (2-ра и 10-а) за охрана на границата с Гърция и противодействие на евентуален съглашенски десант.
Съсредоточаването на българската армия за войната с Германия се осъществява в два етапа, наложени от различното състояние на войските към 8 септември 1944 г. Първият обхваща времето от обявяването на войната до началото на мобилизацията (19 септември) – към западната граница се съсредоточават готовите вече войски. Тези действия се провеждат, преди да е оформен планът за настъпление на българската армия, и се ръководят пряко от Главното командване поради ангажираност на армей ските щабове с прикриването. Към края на етапа напълно или в значителна степен са съсредоточени по отделните направления четири пехотни дивизии, Бронираната и една конна бригада и отделни части и подразделения.
Вторият етап започва след обявяването на мобилизацията и завършва в общи линии към края на септември, когато на западната граница са съсредоточени предназначените за участие във войната сили и средства. Южно от Стара планина са развърнати 2-ра, 1-ва и 4-а армия за настъпление съответно по Софийско-Нишкото, Кюстендилско-Скопското и Горноджумайско-Велешкото оперативно направление. Съсредоточаването и този път се затруднява от недостатъчно развита жп мрежа, а допълнително и от използването на линиите в Северна България от войските на Трети украински фронт, който се прегрупира за Белградската операция.
Войните на третата българска държава налагат някои изводи за стратегическото развръщане на въоръжените сили. Неговото своевременно провеждане играе съществена роля за хода и изхода на войната. Проявява се стремеж изцяло или поне основните мероприятия по стратегическото развръщане да завършат преди началото на военните действия. Опитът от Сръбско-българската война показва, че закъснялото съсредоточаване и развръщане налага на българската армия да провежда неравностойни отбранителни действия с трудно предвидим краен изход. Той все пак е благоприятен главно поради наличието на мобилизирани войски, героизма и саможертвата на командирите и бойците. И през 1944 г. на българската армия се налага да провежда стратегическото си развръщане след обявяването на войната. Тогава обаче условията не са така неблагоприятни, както през 1885 г.
От гъвкавостта на политическото ръководство и от експедитивността на Главното командване зависи кога армията ще може да започне настъпателни действия. Най-благоприятен е вариантът, при който стратегическото развръщане изпревари това на противника, както е в Първата балканска война. Тогава се постига внезапност по отношение на времето за нанасяне на ударите и се създават условия за завоюване на стратегическата инициатива.
Мирновременното състояние и окомплектоваността на армията с личен състав, въоръжение и бойна техника определят в значителна степен своевременното и пълно развръщане. Невъзможността да се поддържа постоянно многобройна армия налага да има достатъчно съединения и части с висока степен на готовност.
Осигуряването на достатъчен мобилизационен контингент от обучен команден и редови състав е важна необходимост. Във всички войни, които води, българската армия, макар и в различна степен, не е напълно осигурена с личен състав, оръжие и бойна техника. За Сръбско-българската война само в Княжеството не достигат над 200 офицери и 266 подофицери. Това състояние на нещата не се подобрява и в следващите години, за да се стигне до Първата балканска война, когато недостигът на офицерски кадри е над 4400 души12, което е около една трета от общия необходим брой. И в следващите войни армията не е напълно осигурена с необходимия є команден състав. Така е и по отношение на въоръжението. За Първата балканска война има 25 % некомплект от оръдия, в Първата световна – 15 % от картечници, а във войната срещу Германия – 50 % от товарни автомобили13. Приблизително по този начин стои въпросът и със стрелковото оръжие, боеприпасите, вещевото имущество и др.
Стратегическото развръщане е в тясна зависимост и подчиненост на плана за водене на войната. В същото време то включва първите стратегически действия, които осигуряват реализиране на този план. Опитът показва, че колкото по-подробно и своевременно са направени всички разчети за подготовката и воденето на конкретната война, какъвто е случаят с Първата балканска, толкова по-добре се провежда и стратегическото развръщане. Отсъствието на предварително разработен план или неговото бързо съставяне в навечерието или след обявяването на войната (Сръбско-българската, Втората балканска и войната с Германия) създава големи трудности за прикриването на застрашените граници, мобилизацията и съсредоточаването на войските на ТВД.
Войните очертават тенденция за увеличаване на пространствения размах на стратегическото развръщане. Ако в Сръбско-българската и Първата балканска война войските се развръщат на един ТВД, то в двете световни войни тези действия вече обхващат почти цялата територия на страната. Това се обуславя от нарастващите военнополитически цели на войните и техния характер, от развитието на средствата за поразяване, увеличаването на силите и средствата за водене на въоръжената борба.
Върху стратегическото развръщане оказват съществено влияние комуникациите на страната. Достатъчно развърнатата и надеждно функционираща държавна свързочна система е от значение за скритото управление и обмяна на оперативна информация. Транспортните комуникации определят в значителна степен сроковете за стратегическо развръщане. Ако в Сръбско-българската война за прегрупирането на войските от турската на западната граница е необходим цял месец, то стратегическото съсредоточаване на основните сили на българската армия през Първата балканска война се провежда почти три пъти по-бързо.
Ясно се очертава и тенденцията стратегическото развръщане във все по-голяма степен да зависи от мероприятията и степента на привеждането на икономиката, селското стопанство и другите сфери на обществения живот в съответствие с изискванията на войната.
Бележки:
1 История на Сръбско-българската война 1885. С., 1971, с. 118;
2 П а к т а м, с. 116–117; 2а Христов, Д. Стратегически проблеми на войните. С.,1991, с. 164; 3 Вж.: Семерджиев, А. Прикриване на мобилизацията, съсредоточаването и развръщането по опита на миналите войни. – Военноисторически сборник, 1979, с. 82–84; 4 Междусъюзническата война 1913. С., 1963, с. 101; 5 ЦВА, ф. 48, оп. 5, а.е. 60, л. 20–21; ф. 317, оп. 7, а.е. 132, л. 9–11; 6 ЦАМО РФ, ф. 96-а, оп. 2011, д. 34, л. 155; 7 История на Сръбско-българската война 1885. С., 1971, с. 113;
7а Станчев, С. Човешките загуби и тяхното попълване през войните на България 1885–1945. С., 2003, с. 23; 8 Наставление по мобилизация на армията. С., 1910, с. 6; 9 Балканската война 1912–1913. С., 1961, с. 161; Станчев, С. Пос. съч., с. 23;
10 Христов, А. Исторически преглед на войната на България срещу всички балкански държави 1913 г. С., 1924, с. 29–30;
11 История на Отечествената война на България 1944–1945.
Т. 2. С., 1982, с. 93–94; 12 Христов, Д. Пос. съч., с. 156, 190;
13 Пак там, с. 192, 264; История на Отечествената война на България 1944–1945. Т. 2. С., 1982, с. 90.
към начална страница “военно издателство”