към начална страница “военно издателство”
към “военноисторически сборник”
към съдържание вис бр.1. 2003.
БЪЛГАРСКАТА ЗЕМСКА ВОЙСКА
Тодор ПЕТРОВ, ст.н.с. д-р
Една от най-важните задачи, стоящи за разрешение пред младата българска държава след нейното възстановяване на 19 февруари 1878 г.1, е осигуряването на собствена военна защита, т.е. изграждането на национална въоръжена сила. На първо време със създаването на най-важните учреждения и институции на държавния апарат в току-що освободена България се заема организираното за целта временно руско управление, чийто върховен ръководен орган е Съветът за управление. По това време той се възглавява от назначения за императорски комисар в България генерал-адютант от руската армия княз Александър Дондуков-Корсаков. С непосредствената дейност по полагане на основите на българската армия обаче е натоварен генерал-майор Василий Золотарьов, който по същото време е началник на Военния отдел към Съвета за управление2.
Според съществуващия предварителен замисъл предвидената за създаване българска войска е наречена „земска“, но въпреки това тя е 
основана на принципа на задължителната военна служба и както става ясно по-късно, не се изгражда под формата на милиция, а като постоянно действаща армия.
Все във връзка с изграждането на новата българска войска през март 1878 г. главнокомандващият руската действаща армия великият княз Николай Николаевич Старши дава официалното си съгласие съставът на Българското опълчение, функциониращо до този момент като самостоятелна бойна единица от руската армия, да бъде комплектувано с ново попълнение български младежи.
На 25 април същата година официално са публикувани т. нар. Временни правила за образуване на земска войска на Княжество България, които узаконяват това положение. Едновременно с документа е публикувана и инструкция за обучението на войниците.
Още в първата точка на Правилата изрично се подчертава, че в състава на Българската земска войска служат всички постоянни жители на княжеството независимо от тяхното вероизповедание (в това число и мюсюлмани), но само ако са на възраст от 20 до 30 години, като войниците „трябва да вземат участие в охраната на реда, безопасността и спокойствието в родния си край и следователно да служат в Земската войска“.
Разбира се, във Временните правила са посочени и редица конкретни изисквания за военната служба в Земската войска. Ясно са посочени например редът за постъпване във войската и освобождаването от нея, сроковете на службата, структурата и числеността на отделните части, редът за обучение на воините, осигуряването на прехраната и др.3.
Непосредствено след публикуването на Временните правила главнокомандващият руската Дунавска армия генерал-адютант Едуард Тотлебен разпорежда за нуждите на новоформиращата се Българска земска войска да бъдат отпуснати значителни количества въоръжение, облекло и различно по вид снаряжение. Предвижда се за неин команден и редови кадър да се привлекат и преназначат офицери, унтерофицери и войници, които до този момент служат в дружините на Българското опълчение.
Тъй като е предвидено Българското опълчение да бъде ядрото на земската войска, през април 1878 г. в изпълнение на Правилата е мобилизиран първият призив български младежи, състоящ се от около 9000 души. Те са отправени в шест опълченски дружини, а именно – в дислоцираните в София, Пловдив, Търново, Сливен и Свищов4.
На 8 юли 1878 г. императорският комисар в България генерал-адютант княз Дондуков-Корсаков отдава в Пловдив Заповед № 1 относно сформирането и цялостното устройство на Българската земска войска. В нея конкретно се указва, че „Българската земска войска се образува от пешите дружини на Българското опълчение и от новоформираните пеши дружини, сотни и батареи.“ Със същия документ се разпорежда разформирането на щаба на опълчението и създаването на команден орган на Българската земска войска (щаб начело с началник), както и на командни органи на отделните армейски части5.
Само четири дни по-късно, на 12 юли 1878 г., със заповед на княз Дондуков-Корсаков за началник на земската войска в България е назначен генерал-майор Александър Шелейховски, заменен през юни същата година от генерал-майор Пьотр Паренсов, който е и първият български военен министър. Със същата заповед е назначен и първият началник на щаба на земската войска – подполковник граф Фьодор Келер, както и командирите на шестте пеши дружини. Първоначално щабът е настанен в Търново, а от втората половина на 1878 г. – в столицата София.
С друга заповед („Заповед № 3 от 15 юли 1878 г.“ на княз Дондуков-Корсаков) се разпорежда по името на съответното селище, където е формирана и дислоцирана дружината, всяка една от тях да получи ново название. Променя се и номерацията им. Въз основа на заповедта названията и номерацията на новите части от Българската земска войска придобиват следния вид: 1-ва Софийска, 2-ра Кюстендилска, 3-а Радомирска, 6-а Видинска, 9-а Търновска, 12-а Габровска, 15-а Свищовска, 20-а Пловдивска, 23-а Казанлъшка, 24-а Ескизагренска, 26-а Сливенска и 27-а Ямболска.
През август 1878 г. във войската е свикан втори призив младежи, съставен този път от 20 400 души. По този начин е направено значително попълнение на състава на Българската земска войска, като въпреки уволнението на старите опълченци броят на войниците в дружините е почти напълно комплектуван с личен състав. Всичко това дава възможност да бъдат положени основите на Българската земска войска.
Според замисъла за създаването на земската войска се предвижда след изграждането є численият състав да достигне 84 750 души. Те трябвало да бъдат разпределени в 59 пехотни и 13 конни дружини, както и в 17 батареи (с по 8 оръдия всяка) и отделно от тях – в 30 роти за артилерийска и техническа служба6.
В резултат на непредвидените затруднения обаче, възникнали вследствие на решенията на Берлинския конгрес, както и поради пречки от материален характер, до началото на април 1879 г. са изградени само 20 пехотни дружини, 4 конни сотни (роти), 8 артилерийски батареи (от които 6 пеши, 1 планинска и 1 конна), 2 сапьорни роти, 1 учебна пехотна дружина, 1 рота обсадна артилерия и 1 артилерийска паркова команда. Числеността на Българската земска войска към посочения момент възлиза на около 25 500 души, от които около 23 000 българи и 2400 руси (300 офицери и 2100 унтерофицери), зачислени във войската поради липсата на достатъчно военнообучени български кадри7.
В новосъздадената войска първоначално се изграждат подразделения на основните родове войски – пехота, кавалерия, артилерия и сапьори, а през лятото на 1879 г. е създаден и военен флот. Още през 1878 г. с отпуснатото от руската армия оръжие и снаряжение се пристъпва към тяхното въоръжаване и екипиране.
На въоръжение са въведени пехотната пушка „Крънка“, различни видове оръдия (далекобойни и недалекобойни, планински и крепостни), мортири и др. Получено е и значително количество свързочно и инженерно имущество (в т. ч. и един понтонен парк), боеприпаси, облекло, раници, палатки, над 2200 коня за нуждите на кавалерията и др. Всичко това позволява новосъздадените дружини от Българската земска войска да бъдат комплектувани с най-необходимото им на първо време въоръжение, облекло и снаряжение, за да започнат своя нормален войскови живот8.
С оглед на военното обучение на личния състав започва осъществяването на целенасочени занятия – по стрелкова, строева, специална и тактическа подготовка. Изработен е (от генералите Дондуков-Корсаков и Василий Золотарьов) и първият оперативен план на Българската земска войска за водене на бойни действия в случай на започване на война.
Характерно за него е, че се предвижда формирането на пет бойни отряда – Софийски, Румелийски, Бургаски, Берковски и Варненски. Освен от пехота те са съставени от кавалерия, артилерия и сапьори. Според замисъла на авторите се планира също осъществяването на прикриване, предимно на границата с Османската империя9.
Значително внимание се обръща също на подготовката на командния кадър. За обучението на бъдещите офицери, особено необходими за бъдещото ръководство на войската и за воденето на учебния процес на новопостъпващите в редовете на Българската земска войска младежи, от есента на 1878 г. в София се открива Военно училище. Още същата година в него са приети 255 български юнкери.
Други 132 младежи са изпратени да учат в Русия – 90 в Елисаветоградското военно кавалерийско училище, а останалите 42 – в пиротехническите школи в Санкт Петербург и Тула. През същата година започва да функционира и унтерофицерската школа в Търново10.
Открити са и военни фелдшерски школи в София, Пловдив, Търново и Татарпазарджик (дн. Пазарджик). С предсрочното произвеждане на първия офицерски випуск през пролетта на 1879 г. офицерският щат в армията до голяма степен е попълнен с български офицерски кадри и се създава възможност за постепенната замяна на повечето руски офицери в нея.
След създаването на Военното министерство на Княжество България на 5 юли 1879 г. всички въпроси, свързани с Българската земска войска, се поемат от него. Това продължава без прекъсване до 17 декември 1879 г., когато е утвърдено „Привременното положение за Българската войска“. С този нормативен акт на Княжеството Българската земска войска фактически престава да съществува под дотогавашното си име, а българските въоръжени сили продължават по-нататъшното си развитие, но вече под името Българска войска.
Бележки:
1 Всички дати в изложението са дадени по стария календарен стил. 2 Българската армия 1877–1919. С., 1988, с. 29;
3 ЦВА, ф. 42л, оп. 1, а.е. 31, л. 1-3; Българската земска войска 1878–1879 г.; Създаване на Българската войска след освободителната Руско-турска война 1877–1878 г. Сборник от документи и материали. С., 1959, док. № 13, с. 55–58; Българска военна история. Подбрани извори и документи. Т. 2., 1984, док. № 3, с. 25–28; 4 Българското опълчение. Т. 2. С., 1959, док. № 495, с. 497; Българската земска войска..., док. № 31, с. 107–108;
5 Тази и следващите заповеди вж. в: Заповеди по военното ведомство за 1878 г. – Военноисторическа библиотека, П 1442, с. 1–8; Систематически сборник на законите, указите, заповедите и циркулярите по военното ведомство. От 1877/1878 г. до 1-ви януарий 1901 г. Отдели I–VI. С., 1901 с. 2; 6 Българската армия 1877–1919..., с. 30; 7 Българската земска войска...,
док. № 59, с. 173 и сл.; 8 Пак там, док. № 17, с. 64–66; 9 Освобождение Болгарии от турецкого ига. Документы в трех томах. Т. 3. М., 1967, с. 334; Българската армия 1877–1919...,
с. 32–33; 10 Българската земска войска..., с. 8–9.
към начална страница “военно издателство”