към начална страница “военно издателство”
към “военноисторически сборник”
Мерило за добродетелите на един народ е и неговото отношение към мъртвите. Уважението и почитта към предците са дълбоко вкоренени в човешката същност и сакрализирани от всяка религия.
Състоянието на гробищата и гробовете в една страна безпогрешно показва равнището на националната култура и поставя точна диагноза на обществения морал. Но зад тези категории стоят конкретни живи хора и нека те да се срамуват или да не се срамуват...
Единствено държавата обаче е отговорна за гробовете на своите войници, паднали извън нейните предели. По отношението на една държава към тези войнишки гробове се съди за собствената й зрелост.
По стечение на историческите обстоятелства и по заповед на своята държава български воини най-често са загивали извън сегашните граници на родината. Техните гробове най-точно бележат топографията на българската бойна слава – Македония, Турция, Сърбия, Гърция, Албания, Румъния, Унгария...
Днес над българските войнишки гробища зад граница царят разруха и немара. Много от тях са заличени изцяло. Десетилетия след замлъкването на оръжията продължава срамната война срещу гробовете и паметта на падналите.
Крайно време е да се сложи край на това безобразие!
Никакви политически конюнктури, идеологии, дипломатически тънкости или финансови проблеми вече не могат да служат за оправдание.
Добро е, че първата крачка е направена (вж. с. 19).
От зрелостта на българската държава и от нашата съпричастност зависи извървяването и на останалите.
ВИСб
към начална страница “военно издателство”