към начална страница “военно издателство”
към “военноисторически сборник”
ГОСТ НА „БРИТАНСКИЯ ЛЕГИОН“
СПОМЕН НА ГЕНЕРАЛ-ЛЕЙТЕНАНТ ВЛАДИМИР ВАЗОВ
ЗА ПОСЕЩЕНИЕТО МУ В АНГЛИЯ
ПРЕЗ 1936 ГОДИНА
Генерал-лейтенант Владимир Минчев Вазов (1868–1945 г.) е виден български военачалник, участник в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Завършил Военното училище в София през 1888 г., по-късно той получава висша военна квалификация в Стрелковата артилерийска школа в Русия, а също и допълнителна квалификация във Франция, където завършва специални артилерийски курсове. В кариерата си на офицер от българската армия той преминава през всички нива на професията, като заема последователно различни длъжности – субалтернофицер, командир на батарея, командир на артилерийско отделение, помощник-началник на Артилерийска школа. Служи в Артилерийската инспекция, а впоследствие е командир на артилерийски полк и на бригада, началник е на дивизия, на дивизионна област и на военноинспекционна област.
Преминаването му в запаса в началото на 1920 г. го заварва на длъжността инспектор на артилерията. През следващите години на два пъти – през 1920–1921 и през 1924–1930 г. е председател на възстановения Съюз на запасните офицери, а в продължение на пет години (от 1926 до 1931 г.) – и кмет на столицата, която модернизира в значителна степен по време на своя мандат. Макар че за разлика от своя известен брат – народния писател и поет, патриарха на българската литература Иван Вазов, но подобно на другия си известен брат – героя от Одрин генерал-лейтенант Георги Вазов, и Владимир Вазов посвещава живота си на Българската армия и се изявява на попрището на военното дело, писаното слово не му е чуждо.
По време на своето участие в Първата световна война той си води дневник1 , който обработва през 30-те години, когато пише и свое изследване за родния си град Сопот. Макар и стегнато и пестеливо и без излишни подробности, в дневника той е описал сравнително подробно участието си в Първата световна война като началник на 9-а Плевенска пехотна дивизия, която в годините на войната нанася под негово командване съкрушителни поражения на неприятеля при Дойран.
Настоящият фрагмент от дневника под заглавие „Гост на „Британския легион“ (който има характер повече на спомен) включва само един малък епизод от живота на генерала – посещението му в Англия през май 1936 г. по покана на „Британския легион“. Това, по неговите думи, е израз на огромната почит на английските домакини към героите от 9-а Плевенска пехотна дивизия, която в годините на войната се бие с техни войски при Дойран. Отпечатването на спомена днес, повече от 85 години след края на героичната Дойранска епопея, е подходящ повод да си спомним още веднъж за тази славна и вълнуваща страница от българската военна история.
При предаването на спомена са запазени всички езикови особености на автора, като в обяснителна бележка под линия са посочени допълнителни сведения за споменати в текста лица. Изпуснатите думи или имена са доразвити в прави скоби.
Аглика ПЕТРОВА
[…]
Бившият министър Андрей Ляпчев2 , който бе изпратен от българското правителство да сключи примирието в гр. Солун, уверяваше, че единствено на Дойранската победа се дължи, гдето съглашенците решили да ни избавят от унижение и да не допуснат сърби и гърци да влязат в България. В Солун той от много висши съглашенски офицери чул да казват, че ако бихме имали още няколко дивизии като Плевенската, друга щяла да бъде участта на България... Дойранската победа е голям капитал на българското войнство и на България.
Наистина настъпилата катастрофа след пробива на Добро поле затъмни блясъка на Дойранската победа. България безславно капитулира. Цели наши храбри дивизии трябваше да останат като заложници и да си предадат оръжието. Всичко това огорчи душата на българина и той не бе в състояние да се радва на Дойранската победа. Но въпреки тая печална българска съдба подвигът на дойранските защитници не е изгубил своето значение като забележителен пример на най-голяма издръжливост и упорство, безпримерна храброст и готовност за саможертва.
Поради тоя подвиг на българското войнство нашите бивши противници като истински рицари се отнасят с уважение към нас. Това ясно видях през 1936 г., когато бях гост на „Британския легион“3.
Как и защо отидох там?
Към края на април 1936 г. бях поканен да отида в Централното управление на Съюза на запасните офицери [в София]. Там бяха събрани всички членове на Централното управление. Председателят генерал[-майор Борис] Сирманов4 ми каза: „Повикахме те да ти съобщим да се приготвиш и заминеш за Англия като гост на „Британския легион“. Ти ще представляваш нашето запасно офицерство. С тебе ще дойдат още председателите на съюзите на запасните подофицери и на пострадалите от войните“.
Бях много изненадан от това предложение и отказах. Защо да отивам аз, а не председателят на съюза?
След като дълго ме увещаваха, а аз все отказвах, генерал[-майор Борис] Сирманов ми рече: „Иди веднага при военния министър, който знае, че тебе избираме. Ти имаш връзки с англичаните от... Дойран!“
Отидох при генерал[-майор Христо] Луков5 . Като му казах, че не искам да отивам в Англия, той ми отговори: „И дума да не става за отказване. Трябва да знаете, че вие сте избран по искане на самите англичани. За другите ви двама другари не правят въпрос, но за вас изрично искат лично да отидете... Трябва да отидете, защото най-добре ще представите там българското войнство“.
Съгласих се.
Имахме среща с майор Андрюс и капитан Кейли от Английската легация и получихме някои необходими сведения за програмата на нашето пребиваване в Англия. Там щеше да има представители от около 12 държави.
На 7 май тръгнахме и на 10 май 1936 г. пристигнахме в английския пристанищен град Фолкстън. Как ни посрещнаха и какво видях в Англия, съм изложил в моите кратки пътни бележки, печатани във в. „Отечество“ от 1936 г.
Тук ще посоча някои факти, които показват как англичаните, с които се бихме при Дойран, се отнесоха към мене като бивш боен началник на 9-а Плевенска пехотна дивизия и представител на българското запасно войнство.
На 10 май тримата български пратеници пристигнахме на гара Виктория в Лондон. Тук, между посрещачите, бе и фелдмаршал лорд Милн, който командваше английските войски срещу Дойран. Когато нашият пълномощен министър г-н Симеон Радев6 му изказал своята благодарност, загдето, въпреки разстроеното си здраве, е направил чест да посрещне българската делегация, лордът отговорил: „Аз дойдох с удоволствие да ги посрещна и чувствам голямо уважение към българските воини, тъй като те, както и англичаните, бяха не само храбри, но и джентълмени“.
Там бяха още генерал сър Ян Хамилтън, командващ английските войски при Галиполи, сър Едуард Бойл, председател на Балканския комитет, и други някои.
На 12 май след пладне се събрахме в хотел „Еuston“ (до самата гара със същото име) за запознаване между делегатите от всички държави. Оттук трябваше да тръгнем за Лондон. Когато доближихме до влака, пред вагоните бе построена една почетна група от „Британския легион“ с декорации, при 29 знамена и отделни други 50 души легионери. Делегатите от всички държави минахме покрай легионерите, които отдаваха чест с навеждане на знамената.
Като минахме пред тия бойци от фронта, генерал Хамилтън, който ме придружаваше, извика високо: „Гледайте, това е генерал Вазов, който беше наш противник на Солунския фронт, а сега е наш много добър приятел!“
На 1 юни, през време на конгреса на „Британския легион“ в гр. Бъкстън, председателят на конгреса (и на легиона) майор Годли, когато дойде моят ред да поздравя конгреса, каза: „Ще дам думата на българския генерал [Владимир] Вазов. Той е от малкото чужди генерали, чието име фигурира в официалната ни история!“
И при много други случаи бях предмет на голямо внимание и почит. Защо? За моята скромна личност ли? Не!
В мое лице англичаните отдаваха заслужена почит към 9-а Плевенска пехотна дивизия!
1937 г.
Бележки:
1 До настоящия момент е публикувана само втората част на дневника. Вж.: В а з о в, В л. Животописни бележки. С., 1992, 128 с.; 2 Андрей Тасев Ляпчев (1866–1933) – водач на българската делегация, която подписва Солунското примирие на 29 септември 1918 г., по това време министър на финансите; 3Кралски Британски легион – организация на ветераните от войните, създадена във Великобритания през 1921 г.; 4 Генерал-майор Борис Савов Сирманов – председател на Съюза на запасните офицери през периода 1932–1936 г.; 5Генерал-лейтенант Христо Колев Луков (1887–1943) – министър на войната (1935–1938), по време на срещата с ген. Вазов през 1936 г. – генерал-майор; 6 Симеон Трайчев Радев (1879–1967) – историограф, публицист, журналист, литературен и художествен критик, дипломат, мемоарист. Член е на българската делегация за подписването на Солунското примирие през 1918 г. В Лондон е пълномощен министър през 1935–1938 г.
към начална страница “военно издателство”