към начална страница “военно издателство”
към “военноисторически сборник”
Гробовете на дойранските защитници
Иво Антонов
Съдбата на българските военни гробища край Дойран е част от съдбата на всички български военни гробища на територията на днешна Република Македония. Десетилетия наред идеологически и политически обстоятелства, определящи политиката в този район на Балканския полуостров, са довели до пълния разгром на почти всички български военни гробища. Техният брой според Централния военен архив само на територията на Македония е 471 с над 18 000 погребани войници, а според доклад от 1937 г. на Отделение „Военни музеи, паметници и гробове“ към Министерството на войната, на територията на тогавашна Югославия те са над 1500 с над 50 000 погребани военнослужещи.
Разглеждайки въпроса за военните гробища край Дойранското езеро, не може да не бъдат отбелязани събитията, довели до тяхното възникване. А Дойран е военен паметник не само заради 12-те военни гробища, намирали се в неговите околности. Дойран е преди всичко символ на национална гордост от славните победи, извоювани от Българската армия над достойни противници от велики държави. Цялата Дойранска позиция е един паметник на българското военно изкуство, на стратегически и тактически гении, на перфектните инженерни и фортификационни изпълнения, влезли в европейските учебници по военно дело.
Тринайсетвековна България познава не една и две славни победи. Ахелой, Одрин, Клокотница са имена – символи на величието на Първата и Втората българска държава. Третата българска държава се роди на Шипка, а народът нарече тази велика битка Шипческа епопея. Завесите на забравата се спуснаха обаче за десетилетия над една друга не по малко величава епопея – Дойранската.
В началото на 20 век четиринайсетхилядният тогава град Дойран става предна линия на бойните действия през Междусъюзническата и Първата световна война. Причина за това е, че оттук минава най-удобният път, по който могат да се придвижват големи войскови части към София. Балкански и европейски военни стратези избират Дойран, за да реализират своите планове за настъпление към сърцето на българската държава.
В трагичната 1913 г. България се оказва във война с всички свои съседи. В края на месец юни противникът се опитва да предприеме всеобщо настъпление към българската граница. От юг настъпва гръцката армия. Две дивизии напредват по Дойранските възвишения към позициите на трета бригада от 3-а Балканска пехотна дивизия, командвана от полковник Коста Каварналиев. Гърците се надяват чрез пробив край Дойран да си осигурят бърз и безпрепятствен преход към Струмица, а оттам през Дупница към София. С цената на живота на полковник Каварналиев и половината от личния състав на двата полка от Балканската дивизия гърците не успяват да постигнат целта си.
Две години по-късно, през 1915 г., преследвайки дивизиите на сръбските съюзници Англия и Франция, край Дойран се установяват частите на 2-ра Тракийска пехотна дивизия, последвани в началото на 1917 г. от 9-а Плевенска пехотна дивизия. Политическото решение на германското командване да не се навлиза в Гърция дава възможност на Антантата да създаде Солунския фронт и определя за следващите 3 години съдбата на десетки хиляди български войници от Пловдив, Пазарджик, Плевен, Ловеч, Троян, Свищов. Срещу тях се изправят стотици хиляди французи, англичани и гърци...
България губи Първата световна война, но край Дойран българската войска печели завинаги полагащото й се място в световната военна история. Дойранската епопея се превръща в пантеон на славата, оценен по достойнство от гордите англичани, понесли на 18 септември 1918 г. една от най-големите си военни загуби.
На пръв поглед малко неща напомнят днес за тези славни времена. Дойран, попаднал на фронтовата линия през двете последователни войни, е напълно разрушен, а населението му е избягало в България още през 1915 г. Днес на негово място се намира селището Стар Дойран (328 жители) и възникналия след 1921 г. Нов Дойран (1199 жители). За големия и богат възрожденски град напомнят само руините на голямата църква „Свети Илия“, часовниковата кула и старата турска баня. Нищо не е останало и от 12-те войнишки гробища в района.
Ген. Вазов на инспекция в 1/9 хирургическа болница край с. Фурка
При пристигането си край Дойранското езеро българската войска намира един разорен от няколкократните вражески преминавания град и множество изоставени малки села и махали. Пътищата са малко и трудно проходими, а комуникации липсват. С организирането на позицията първо започва изграждането на модерни пътища, удобни за придвижване на жива сила и техника и изграждането на чешми за прясна вода. Докато противниците от Антантата създават своя укрепен лагер в Солун, българската войска изгражда на хълмовете край Дойранското езеро стотици бетонни бункери, свързани помежду си с километри подземни галерии изкопани в твърдата скала, окопи за свръзка, модерно организирана телефонна мрежа и наблюдателни пунктове. За ранените и болните са организирани 6 полеви болници, като I хирургическа, която се намира до с. Фурка, е снабдена с най-модерна рентгенова и операционна техника.
Грижата за мъртвите герои е важен елемент от цялостната организация на позицията. На полковите свещеници е възложена задачата да уреждат последния дом на загиналите. Гробищата са били най-често в близост до полевите болници, но също така и в седалищата на полковете, разположени в околните села.
Гробове на дойрански защитници (1918)
По специално изготвена инструкция гробовете се номерират и описват по схема, а надгробните паметници са изработвани по образец, най-често от цимент. Всеки полк е имал свое полково гробище. Погребения са правени и в близост до позициите, както и в градското гробище на Дойран. Има и индивидуални погребения и на самата позиция, предимно на офицери, проявили особен героизъм в боя.
Как изглеждат днес Дойранската позиция и гробищата на героите.
Напълно лишен от растителност в миналото, днес целият район е много променен. Под гъстия храсталак обаче стоят почти непокътнати бетонните бункери и галериите, изсечени в твърдата скала.
До основните опорни пунктове на Главната позиция върховете Дъб и Калатепе може да се стигне по изградените от Българската армия военни пътища, които все още се използват от местното население. „Окото на дявола“, както англичаните са нарекли главния бункер на Калатепе, от който се вижда цялата позиция, днес е обект на особен интерес от съвременни английски военни туристи. Напълно запазени са бункерите и жилищата на дойранските защитници, вкопани в твърдата скала на западния и северните склонове на „Голямата корона“ (Калатепе) и Дъб. Те са защитени от дебел слой бетон и са свързани помежду си с километри подземни галерии.
Британски войнишки надгробен знак край Дойран
Запазена е и знаменитата чешма „Цар Фердинанд“. Фердинандка, както местните и днес наричат чешмата, която макар и доста пострадала от иманярски набези, все още лее студена планинска вода. Унищожен е надписът в чест на загиналите герои от 34-и Троянски пехотен полк. Близо до чешмата през есента на 1918 г. в една скала англичаните вграждат паметна плоча в чест на загиналите от 22-ра английска дивизия на Дойранския фронт. Днес тя е един от най-посещаваните обекти от английските туристи.
Гръцкото военно гробище край Дойран днес
Съдбата на българските и чуждестранните военни гробища в Дойранско е твърде различна. Отлично подредени и поддържани са гръцките и ирландските военни гробища на разклона Валандово–Дойран. Голямото английско гробище, в което са погребани над 10 000 англичани, днес се намира на гръцка територия, но може да се види и с просто око от Дойран.
Много трудно обаче могат да се намерят следи от 12-те български военни гробища в района...
При направените проучвания от Министерството на отбраната досега са открити следи от 6 военни гробища. По пътя за Дойран, близо до разклона за село Дедели (през войната там е щабът на I армия), в местността Развалените ханища на един хълм край пътя се е намирало гробище на загинали при настъплението през 1915 г. български войници. Днес то не съществува, а гробовете са разкопани от иманяри. Един-единствен надгробен паметник, захвърлен в ров, напомня, че тук е имало военно гробище. Някои от надгробните паметници с изличени имена са поставени за украса в намиращото се наблизо гръцко военно гробище.
На 1,5 км западно от с. Фурка в гъсто обрасъл дол се намира най-голямото българско гробище в района на Дойран. То е било изградено в близост до I хирургическа болница на 9-а дивизия. Там лежат костите на над 240 войници и офицери. Днес на мястото се търкалят само 10–15 натрошени надгробни паметника в близост до разкопани от иманяри гробове. От големия паметник-костница стоят само основите, като под него е издълбана огромна дупка от златотърсачи.
Българските войнишки гробове край Дойран днес
Непосредствено до пътя, на 3–4 км от Дойран, се намира малък гол хълм. На този хълм е бил погребан полковник Коста Каварналиев, а през 1918 г. тук 9-а дивизия изгражда в негова чест внушителен паметник. На това място е било разположено и полковото гробище на 58-и пехотен полк. Днес от взривения след 1945 г. паметник се търкалят само фрагменти. Теренът е силно разкопан и е трудно да бъдат идентифицирани гробове.
На 6 км от населеното със сръбски колонисти село Цръничани по стария български военен път към Калатепе, в местността Трите чешми се намира гробището на 33-и Свищовски пехотен полк. За него напомнят няколко натрошени на малки парчета надгробни паметника и разкопани гробове, които са скрити в непроходими гъсталаци. Паметникът на загинали на 6 май 1917 г. герои е взривен и разпилян на малки късчета.
Военно гробище на 34-и Троянски пехотен полк е имало в самия Стар Дойран до пътя, под църквата „Св. Илия“. Мястото днес е недостъпно, защото е заобиколено от частни имоти. Твърди се, че кръстовете са откраднати за строителен материал, но гробовете на са осквернени.
2–3 надгробни паметника сред гъста растителност и дървета свидетелстват за гробището.
В близост до чешмата „Цар Фердинанд“ в местността Воловец се намира гробището на 13-и артилерийски полк. Напълно унищожено, то тъне в непроходим храсталак. Достъпът до него е практически невъзможен. Два повалени надгробни паметника на канонири от полка са единствените следи.
Умишлени слухове за купища златни наполеони, намиращи се в гробовете на българските герои, са причина за непрекъснати иманярски набези, съсипали и осквернили всички български военни гробища в Дойранско. Знаят се имената на иманярите и вандалите, посегнали на българските светини. Но по ирония на съдбата те най-често са единствените възможни водачи на тези, които искат да се поклонят на загиналите герои.
Напоследък се твърди, че са намерени следи от гробището на 6/9 полева болница в близост до разклона за Гевгели на главния път за Дойран, но твърденията все още не са доказани.
Бойните позиции на 9-а Плевенска пехотна дивизия край Дойран и гробищата на загиналите герои са практически неизвестни за българската общественост, както и за посетители от България. Единствено гробището на 1/9 хирургическа болница край с. Фурка е посещавано няколко пъти след 2000 г. от дипломати, журналисти, историци и представители на Министерството на отбраната. Но след всяко българско посещение среднощни мародери трошат и оскверняват гробове и паметници.
Българската държава беше забравила Дойран десетилетия наред. Това величаво място, където се е проляла толкова геройска кръв, където славата на българското оръжие влиза в световната история. Победените англичани всяка година посещават паметните места, защото като голяма нация те знаят да ценят не само великите победи, но и големите поражения от достоен противник. Посетители от България обаче няма. Българи идват тук най-вече за да опитат дойранския „крап“ (шаран) и домашната ракия, без да подозират, че само на стотина метра над брега на Дойранското езеро могат да се докоснат до великата история, сътворена от техните прадеди.
Години наред идеологически догми, незаинтересованост и липсата на каквато и да е държавна политика по въпроса за военните ни паметници и гробища зад граница довеждат до повсеместния им разгром. Основен принцип в междудържавните отношения е всяка държава да се грижи сама за своите военни светини в чужбина. Всички чужди гробища в Македония, включително и германските, в последно време са отлично поддържани и са обект на специални грижи. България има много да наваксва...
Поради тази причина Министерството на отбраната от 2 години работи по специална програма за издирване, описване и възстановяване на българските военни паметници и гробища в чужбина. Програмата е всеобхватна и включва всички страни, в които се намират български военни гробища. През 2004 г. предстоят ремонтът и възстановяването на две големи гробища от Втората световна война – костницата на 2015 български воини в Ниш, Сърбия, и голямото военно гробище в Харкан, Унгария, където са събрани костите на 1461 български войници и офицери. За първи път от 1944 г. насам МО има конкретна програма за поетапното издирване, описване, маркиране и възстановяване на многобройните военни гробища на територията на Република Македония. Практически е невъзможно да бъдат издирени и възстановени всички гробища поради тяхната разпръснатост и частичното им или пълно заличаване и унищожаване. Плановете на МО предвиждат да бъдат избрани знакови места за българската военна история като Битоля, Дойран, Охрид, Струмица, където да бъдат изградени общи мемориали на мястото на унищожените ни военни светини.
Съобразявайки се с Женевските конвенции и с македонското законодателство, МО съвместно с Министер-ството на външните работи започна дипломатически действия за получаване на официално разрешение от властите в Скопие, за да бъде възстановено първото гробище, което се намира в битолското село Цапари. Там, в двора на църквата „Свети Георги“, се намират единствените в Македония изцяло запазени 7 офицерски паметника на загинали през Първата световна война герои. Проектът, изготвен от военното министерство, предвижда ремонт на паметниците, а войнишкото гробище в близост предстои да бъде оградено и възстановено. Имената на 214 войници от 6-а Бдинска пехотна дивизия, загинали през 1915–1918 г. на Пелистер, ще бъдат изписани на мраморни плочи.
Скорошното ни членство в НАТО и приключването на преговорите за членство в Европейския съюз ни приобщават към семейството на богатите и цивилизовани народи. Приемайки законите и ценностите на обединена Европа, на нас ни предстои да докажем, че сме достойни за общия европейски дом. България има основание да се гордее със своята история и култура, но част от европейската култура е грижата за загиналите герои, защото мъртвият никому не е враг.
*Авторът е главен експерт в отдел „Военни паметници“ в Дирекция „Международно сътрудничество“ на Министерството на отбраната.
към начална страница “военно издателство”