към начална страница “военно издателство”
към “военноисторически сборник”
ВОЕННАТА КЛЕТВА В БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ
Тодор ПЕТРОВ, ст.н.с. д-р
Военната клетва е най-важният тържествен ритуал в повечето армии по света и по своята същност представлява тържествено обещание, което се дава от всеки встъпващ в техните редове. Едновременно с това тя е и важен законов и морален акт, характерен за военната служба и подлежащ на безпрекословно изпълнение от страна на личния състав на всяка армия.
Форма на клетвата в Българската земска войска (1879)
Като отчитат огромното значение на военната клетва, още при приемането през април 1879 г. на основния закон на Княжество България – Търновската конституция, нашите първи законотворци отделят в нея място и на този изключително важен за бъдещото развитие на българската армия правен акт.
В чл.11 на приетата Конституция се казва: „Който постъпя във военна служба, дава клетва, че ще да е верен Князю“1. По такъв начин първите ни народни представители дават външен израз на схващането си, че по конституционен ред най-добре ще се гарантира изпълнението на отечествения дълг от встъпващите в редовете на армията.
Разбира се, служещите в редовете на Българската земска войска, създадена малко след Освобождението на България, също полагат клетва. Тя има следния текст:
Аз, долуподписаният, се кълна пред Всемогущия Бог, че призован на служба в частите на Българската земска войска, ще служа честно и усърдно, изпълнявайки заповедите на началниците си и няма да напускам своята част, докато не получа разрешение да се завърна у дома. В свидетелство на което целувам думите и кръста на Спасителя. Амин2.
На 25 ноември/7 декември 1880 г. Великото народно събрание гласува и приема Закон за земание на новобранци в българската войска. С документа се уточняват процедурата по набирането и постъпването на младите войници „в постоянните войски и в запаса“ и срокът на военната им служба. Предвижда се всички приети на действителна военна служба младежи да се подвеждат под клетва от изградените в съответните селища приемателни (наборни) комисии.
Определен е и първият текст на военната клетва за постъпващите в редовете на българската армия, който гласи:
Обещавам се и се кълна в името на Всемогущия Бог, че аз, който съм повикан в редовете на войската на Българското княжество, ще слугувам честно и вярно на Негово Височество българский княз и отечеството, като изпълнявам точно и безпрекословно всичките му заповеди и няма да пожаля живота си, както в мирно време за запазване на порядъка и законността, тъй също и във война против враговете на моето Отечество. В свидетелство на което целувам кръста и думите на светото евангелие. Амин.
Малко по малко – през 1882 г., са подготвени и приети и текстове на клетвата, предназначени за войниците иноверци (напр. мюсюлмани и израилтяни), рекрутирани в състава на българската войска. Макар че съдържанието на клетвите е напълно идентично, те са съобразени с езиците, писменостите и верските обичаи и особености на представителите на отделните етнически и верски общности. Войниците мюсюлмани например не полагат клетвата пред християнските символи, а пред корана, а текстовете на клетвите са приложени към чл. 66 от закона освен на български език, също и на османотурски и иврит2.
Първите промени, свързани с даването на военната клетва в българската армия, са от декември 1893 г. Като отчита обстоятелството, че е значително по-целесъобразно новобранците да полагат клетва не при постъпването си в редовете на армията, а след придобиването на основните военни навици и умения, със заповед № 491 от 30 декември 1893/11 януари 1894 г. военният министър се разпорежда занапред клетвеният ритуал в българската армия да се осъществява след провеждането на едномесечно военно обучение на новопостъпилите в нея младежи, при това не вече пред приемателните комисии, както до този момент, а „непременно в църква“ в гарнизона, в който служат3.
По време на обучението специално упълномощен от командира на съответния полк офицер запознава младите войници със съдържанието, значението и същността на военната клетва, както и с историческите й корени. Войниците научават каква е връзката между клетвата и бойното знаме, между клетвата и военната дисциплина, кое налага осъществяването на клетвения акт, кога и как се дава клетвата.
Военната клетва се полага пред полковото знаме, кръста и светото евангелие, като на ритуала задължително присъстват всички войници (в това число не само новобранците, но и вече положилите клетва), при това в парадно облекло. На клетвения акт присъстват също началникът на гарнизона, командирите на частите и командите, разположени на негова територия, както и всички служещи в тях офицери. Активно участие в тържествената церемония взема военната музика, както и знаменни полуроти, които приемат и отнасят полковите бойни знамена4.
През 1897 г. са направени две нови промени във връзка с клетвата и с организирането на клетвения обред. Най-напред в допълнение и изменение на заповедта от 1893 г. със заповед № 334 се разпорежда „да се подвеждат под клетва младите войници два месеца след постъпването им на служба“.
На 9/22 декември същата година с влизането в сила на новоприетия Закон за носене на военните тегоби това положение е последвано от нова промяна, този път свързана с изменение в текста на клетвата. Съдържанието на клетвения текст е частично допълнено, като новобранците отново се кълнат в името на монарха и отечеството, но без държавният глава да се титулува:
Обещавам се и се кълна в името на всемогъщия Бог, че аз, който съм повикан в редовете на войската на Българското княжество, ще слугувам честно и вярно на Княза и Отечеството и няма да пожаля живота си както в мирно време за запазвание реда и законите на страната, тъй и във време на война против враговете на моето отечество, в свидетелство на което целувам кръста и думите на Светото Евангелие. Амин5.
Полагането на военната клетва от младите бойци се отличава със своята подчертана показност и тържественост. По време на единичното обучение още преди клетвения ритуал командирите запознават младите войници и със скрития смисъл и значението на клетвените символи. Всеки млад войник научава, че кръстът и евангелието символизират присъствието на бога на клетвения ритуал, военните лица и гражданите – народа, а знамето и началниците – монарха, ако той не участва в тържеството. На младежите се внушава, че „клетва се нарича само туй обещание, при което човек помислюва и съзнава присъствието на Бога и го провъзгласява за свой съдия“.
В зависимост от своята верска принадлежност войниците се разделят предварително на групи, след което се пристъпва към полагането на клетвата. На открито (а за източноправославните – и в църква) и след „приготовителна молитва“ текстът на клетвата се разяснява от командира на частта или от свещеник, след което се чете бавно и разчленено от присъстващото за случая духовно лице – свещеник, имам или равин, като младежите го повтарят. Само войниците християни изговарят клетвените слова и с вдигната за кръстене дясна ръка със стиснати пръсти6.
През 1903 г. министърът на войната обявява нова своя заповед (№ 149), която е изцяло посветена на полагането на военната клетва и разширява обхвата на мероприятията, свързани с осъществяването на клетвения акт. С документа се разпорежда „за в бъдеще денят на полагането на клетва от страна на младите войници да бъде празник на цялата армия“, като се предвижда клетвата да се дава „от младите войници от всичките части на гарнизона заедно“. По повод клетвения акт се разпорежда също провеждането на църковен парад, подобряване на войнишката храна и организирането на воински увеселения.
Княз Фердинанд участва в церемония по полагане на войнишка клетва (1907)
През 1905 г. се прави още едно малко допълнение към клетвения ритуал. Сега вече всички участващи в него войници след произнасянето на клетвените слова и преди да целунат кръста, евангелието и бойното знаме на полка, изговарят високо „Заклевам се!“, а след целуването на трите символа и думите „Заклех се!“. Като съставна част на ритуала по даването на военната клетва се включва и преминаването на полагащия клетва под знамето, което се държи от знаменосеца и адютанта на войсковата част.
По този начин военната клетва става приемник и продължител на най-добрите български революционни традиции, създадени и използвани от българските борци за национално освобождение още през епохата на Българското възраждане.
Тази добавка към ритуала, сама по себе си твърде важна, е от особено значение за войниците нехристияни, тъй като те не целуват кръста и евангелието, а само знамето7.
Клетва на войници-мохамедани от 55-и пех.полк (6 май 1916, с. Магарево, Битолско)
След приключването на клетвената церемония всеки един, участващ в нея, младеж лично получава специално обръщение към него, написано по повод положената клетва и подписано от преките му началници – ротния и взводния му командир. От този момент нататък боецът се задължава да служи вярно на монарха и отечеството и да се грижи за спазването на установения ред и закони, като нарушаването на положената клетва се отъждествява с „престъпление пред бога и монарха“ и води до сериозни наказания8.
В непроменен вид с използването на същия текст и символи ритуалът по полагането на военната клетва се запазва и през следващите почти три десетилетия.
Клетва от времето на Третото царство
През 1925 г. е извършена промяна в съдържанието на текста, който се възстановява почти в първоначалния си вид. Освен незначителната редакция разликата в текста на военната клетва е, че постъпващите в редовете на армията се кълнат в името на царя – официалната титла, с която е титулуван българският монарх след провъзгласяването на независимостта на България на 22 септември/5 октомври 1908 г.
Обещавам се и се кълна в името на Всемогущия Бог, че аз, който съм повикан в редовете на войските на Българското царство, ще слугувам честно и вярно на Негово Величество, българския цар и, като изпълнявам точно и безпротиворечиво всичките му заповеди, няма да пожаля живота си, както в мирно време за запазване реда и законите в страната, така и във военно време против враговете на моето отечество. В свидетелство на което целувам кръста и думите на светото Евангелие. Амин9.
Текстът на клетвата и клетвеният ритуал са променени след идването на власт на отечественофронтовското правителство през септември 1944 г. През март 1945 г. всеки от заминаващите на фронта новобранци вече се заклева „пред съвестта си и народа си“, че ще се подготви „като дисциплиниран, сръчен и неустрашим боец и защитник на народа и родината“10. Нова клетва полагат и всички мобилизирани от старите набори, тъй като вече дадената от тях е в името на монарха и управляващите от негово име регенти.
На 4 декември 1947 г. Великото народно събрание приема Конституция на Народна република България, а две седмици по-късно – на 18 декември, в духа на новоприетия висш закон на страната всички военнослужещи от българската армия полагат нова военна клетва.
Заклевам се в името на народа и Народната република, че ще изпълнявам добросъвестно задълженията, които тя ми налага, че ще положа всички усилия за защита свободата и независимостта на Родината. Заклех се!11.
Този текст на клетвата се използва едва в продължение на няколко месеца.
Още през 1948 г. постъпващите в армията младежи вече полагат военна клетва с нов текст.
Заклевам се в името на Народна република България, че ще положа всички усилия, за да се подготвя като дисциплиниран, сръчен и неустрашим боец – защитник на народа и родината.
Обещавам да изпълнявам всички задължения по военните закони и правилници на Народната република и заповедите на началниците ми, да пазя държавното имущество и служебната тайна и да не пожаля живота си в борбата против враговете на моето отечество.
Ако наруша тази моя клетва, нека по законите на Народната република ми се наложи най-тежкото наказание, а народът завинаги ме презре. Заклех се!
И този текст не успява да се наложи трайно. През 1950 г., за четвърти път в продължение на пет години е въведен съвсем нов текст на клетвата и нов клетвен ритуал. Този път те се установяват трайно в празнично-ритуалната система на Българската народна армия и остават непроменени почти 40 години, до 1989 г.
Текстът на тази клетва е силно повлиян от текста на военната клетва, полагана в Съветската армия. Нещо повече – като се изключат имената на страните, текстовете им са почти напълно идентични.
Аз, гражданин на Народна република България, като встъпвам в редовете на Въоръжените сили, тържествено се заклевам да бъда честен, храбър, дисциплиниран и бдителен воин, да пазя строго военната и държавната тайна, безпрекословно да изпълнявам законите, военните устави и заповедите на своите командири и началници.
Заклевам се добросъвестно да изучавам военното дело, с всички сили и средства да пазя военното и народното имущество и до последния си дъх да бъда предан на своя народ, на своята социалистическа родина и на народното правителство.
Готов съм винаги по заповед на народното правителство за защитя своята родина – Народна република България – и като воин от Въоръжените сили се заклевам да защищавам родината си мъжествено, умело, с достойнство и чест, без да щадя кръвта си и дори живота си за постигане на пълна победа над враговете.
Ако наруша тази моя тържествена клетва, нека ме постигне суровото наказание на закона на Народната република и всеобщата омраза и презрение на трудещите се. 12
Съгласно възприетия през 1950 г. ритуал церемонията по полагането на клетвата се осъществява пред бойното знаме на частта. Тя се извършва не само в присъствието на всички военнослужещи от поделението, но и пред поканените официални лица и близки на младите воини.
Клетва от времето на Народната република
С кратко слово командирът на частта разяснява значението на военната клетва, след което чете текста є, а войниците го повтарят, целуват знамето и произнасят високо думите „Заклех се!“. Следва изпълнение на държавния химн от военен оркестър, а личният състав взема „За почест“ и вика „Ура“, след това положилите клетва преминават в тържествен марш пред трибуната с официални лица. В духа на провежданата политика през този период изискванията на клетвата от 1950 г. са „неотменен закон при изпълнение задълженията на воина към родината, народа, партията, към световната социалистическа система“13.
След 1989 г. в съответствие с настъпилите в нашата страна демократични промени съдържанието на текста на военната клетва и на клетвения ритуал също претърпяват промяна. Новата конституция на страната, приета през 1991 г., рефлектира и върху текста на клетвата. Съвсем естествено младите бойци вече се кълнат за вярна служба не пред народната република, а в името на Република България. Съгласно с изискванията на чл. 89 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България (публикуван през 1995 г. и в сила от 27 февруари 1996 г.), за военнослужещите от Българската армия се прилага нов текст на клетвата:
Заклевам се в името на Република България да служа честно на народа си, да спазвам Конституцията, законите на страната и военните устави, да изпълнявам безпрекословно заповедите на своите командири и началници, храбро да защитавам целостта и независимостта на моята Родина и ако се наложи, да дам живота си за нея, за воинската чест и за славата на бойното знаме. Заклех се!
„Отказът от полагане на военна клетва се смята за отказ от изпълнение на задълженията по военна служба“14.
Както текстът на клетвата, тъй и ритуалът по нейното полагане са намерили своето място и в съвременния Устав за войсковата служба на Въоръжените сили на Република България. Съгласно с неговия чл. 833 „полагането на военна клетва е ритуал, с който военнослужещият дава в тържествена обстановка обещания за вярност към народа и Родината“15.
Подобно на предишните клетвени ритуали, клетвата се полага пред командира (началника) на поделението, в което служи младият войник. Присъстват всички военнослужещи от поделението, гарнизонният оркестър, официални лица и специално поканените за случая близки на полагащите военна клетва. Новост в ритуала е, че клетвата се полага не пред бойното, а пред националното знаме, а оркестърът изпълнява бойни маршове, докато бойците преминават под него. При изпълнението на химна на Република България от оркестъра след полагането на клетвата военнослужещите изпълняват командата „За почест!“ и пеят неговия първи куплет и припева. След поднасянето на поздравления към положилите клетва от желаещите лица военнослужещите преминават в тържествен марш пред трибуната с официалните лица. Клетвата завършва със среща на положилите клетва с присъстващите на тържествения ритуал техни близки и приятели16.
Военната клетва е свещен обет пред отечеството, а денят, в който бойците я полагат, е паметен в техния живот.
Бележки:
1 Български конституции и конституционни проекти. Съст. В.Методиев и Л.Стоянов. С., 1990, с. 21; 2 Централен военен архив – Велико Търново (ЦВА), ф. 421, оп.1, а.е. 33, л. 11; 3Вж. Закон за земание новобранци в българската войска. С., 1880, с. 18; Закон за вземание новобранци в българската войска. С., 1892, с.18–19; Петров, П. Военни традиции и ритуали в българската войска. – Военноисторически сборник, 1982, № 2, с. 49; 4 Систематически сборник на законите, указите, заповедите и циркулярите по военното ведомство от 1877/1878 г. до 1-и януарий 1901 г. Отдели I – VI. С., 1902, с. 679; 5 Станев, Г. Клетва и даването й под бойните знамена в свръзка с описване събитията от 1867–1909. С., 1909, с. 345–346; Марков, М. Държавни и военни символи, ритуали, празници и чествувания. С., 1977, с. 93; 6 ЦВА, ф. 1, оп. 5, а.е. 79, л. 50–65; Държавен вестник, № 35, 16 февр. 1898; Систематически сборник..., с. 679; Станев, Г. Пос. съч., с. 349. До този момент князът съгласно Закона за вземание новобранци в
българската войска във варианта му, приет през декември 1889 г., се титулува в клетвата като „Негово Царско Височество Българския княз“. – Вж. Закон за вземание новобранци..., С., 1892, с.17; 7 Вж.подробно Петров, П. Пос. съч., с. 50 и посочената там литература; 8 Станев, Г. Пос. съч., с. 346–347, 350; 9 Петров, П. Пос. съч., с. 51; 10 Войнишки другар. Учебник за войниците от всички родове войски. ХVI илюстровано издание. С., 1925, с. 108–112; Войнишки другар. Учебник за войниците от всички родове войски. ХХII преработено и илюстровано издание. С., 1930, с. 88;
11 Клетвата на войника. – Народна войска, № 163, 24 март 1945;
12 Марков, М. Пос. съч., с. 97;13Устав за вътрешната служба на Въоръжените сили на НРБ. С., 1976, с.7; Почти идентичния текст на военната клетва, давана по това време в Съветската армия, вж. в: Серых, В. Воинские ритуалы. М., 1986, с. 27.;14 Пак там, с. 249–251; Марков, М. Пос.съч., с. 98; 15 Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България. Правилник за кадрова военна служба. С., 2002, с. 47; 16Устав за войсковата служба на въоръжените сили на Република България. С., 2001, с. 335; 17 Пак там, с. 336–337.
КЛЕТВАТА
Клетвата е уверявание, което всякой един войник, при постъпванието му на военна служба, е дал пред кръста на Спасителя и Светото Евангелие, като пред лицето Божие, че ще служи честно и вярно на Н.Ц.В. Княза и Отечеството си.
Да служим честно и вярно значи: да бъдем предани от душа на Княза и своето Отечество и свято да изпълняваме всички требвания на службата; да пренасяме, ако стане нужда, без оплаквание (роптание) всичките мъчнотии, които могат да се срещнат във военно време, или пък в мирно, като напр. студ, глад, жажда, немание топли дрехи и други такива; да бъдем храбри във време на боя и без противна реч да изпълняваме всичките заповеди на началството, даже и в тоя случай, когато ни грози явна смърт. Този, който си позволи да наруши дадената от него клетва, т.е. да не изпълнява това, което тя (клетвата) изисква от него, не само че ще бъде строго наказан от закона, но сам Бог ще го накаже, както тук на земята, така също и на небето. Такъв человек, който е нарушил клетвата, наникъде не може да намери спокойствие и щастие – Божият гняв навсякъде го преследва и наказва. Затова клетвата, дадена пред лицето Божие, трябва да се пази от всеки едного.
Ръководство за унтер-офицерите в пехотата.
Наредил майор М. Иванов, С., 1892.
към начална страница “военно издателство”