към начална страница “военно издателство”
към “военноисторически сборник”
ЗА ЗНАМЕНАТА
Иван ИВАНОВ
Човечеството твърде рано е почувствало нуждата от знаме. Това се потвърждава от археологическите разкопки, индийските „Веди“, Библията и др. източници. При археологически разкопки в Индия са открити платнени знамена, датирани 5000 години пр. Хр. В древен Китай при династията Чжоу (ХII в. пр. Хр.) е имало знамена от бял плат. По-късно на тях започнали да изобразяват син дракон. Появяват се и знамена от жълт плат с изобразени на тях дракони, бял тигър, червена птица и др. Те са заимствани и от други азиатски народи като монголци, тюрки, татари, араби...
Древна легенда разказва история за драконово знаме. То било пленено от персийския цар Кир (VI в. пр. Хр.). Победата на Александър Македонски над цар Дарий (IV в. пр. Хр.) прави това знаме притежание на елинистичния свят. След покоряването му от Рим то се появява при древните германци, а по-късно и във Византия (фиг. 1).
Първоначално знамената не са имали днешния вид. В древността те са представлявали изображения на животни или растения, характерни за дадено племе или народ. По-късно се появяват емблеми на вождове, жреци, старейшини във вид на снопче трева, птичи пера, особени шапки, ветрила, закачени на върха на върлина или кол, за да се вижда от всички и от далеч.
Във войските се появяват щандарти, представляващи прътове, копия, дървени колове и др., увенчани с фигури на животни или на божества, алегорични фигури, които вдъхновявали воините и всявали страх и ужас у противника. Древните египтяни влизали в бой начело с емблемата на своя фараон или бог, асирийците носели на върха на върлина дискове с изображения на бивол, елините марширували с емблемите на своите полиси (градове) – пегас, минотавър, бик, костенурка, сова и пр. Етиопците се сражавали с набучено на прът златно кълбо и кръст, гети и сармати набучвали развяващи се изображения на дракони. Римляните увенчавали знамената си с фигура на орел, вълк, мечка или други животни. Скандинавският епос възпява широко разпространеното бяло знаме на викингите с черна врана в средата, птица, символизираща единният бог Один1.
Славяните поставяли на върха на върлина връзка (стяг) трева или конска грива. По-късно ги заменят с триъгълни оцветени в ярки цветове парчета плат, като на върха поставяли накрайник от копие 2.
Еврейските колена (племена) от древността са оставили точни сведения за своите знамена и тяхното предназначение и роля. Те са използвани не само за нуждите на войските по време на война, но и в мирно време. В Библията се откриват сведения за наборната система, по която е набирана еврейската войска. Годни за войници са смятани мъжете, навършили 20-годишна възраст. След като изброява „племената“, от които се вземат от 2 до 10 хиляди войници, Господ заповядва на Мойсей всяко племе да организира своя стан (лагер, бивак) „при своето знаме“ и при семейните знаци. И „израилтяните да поставят шатрите си, всеки в стана си и всеки при знамето си“3.
В староеврейския език за понятието „знаме“ има две думи: “нес“- щандарт и „дегел“- знаме. Освен това еврейската войска била разделена на 4 знамена (части), които обединявали воините от 12-те еврейски колена. Знамето се поставяло на определено място за всяка част. Всяко знаме имало различен цвят.
Подобно предназначение на знамето – „хуса“, се среща в Манджурия през ХVII в.4, заимствано от китайската династия Цзин (1115–1234), за потомци на която се определяли манджурците. Всички манджурци са считани за едно военно съсловие. През 1606 г. то е обединено в 4 корпуса, които имали не само военни, но и административни функции. Всеки корпус имал знаме с определен цвят – жълт, бял, червен и син. През 1615 г. към съществуващите 4 корпуса били прибавени още 4, които получили знамена със същия цвят, но заобиколен с ивица, кант. Всеки корпус се състоял от 5 полка (джалан), а полкът от 5 роти (ниру, стрела). Формирането на най-малката единица ниру било свързано със старинните родови, а по-късно и териториални обединения. При поход, война или лов излизало цялото мъжко население на рода, годно да носи оръжие, начело със старейшината, който бил длъжен първи да изстреля стрелата – ниру, което било сигнал за започване на войната или лова.
След покоряването на Китай манджурите разширяват системата на военната си организация. Създадени били 8 манджурски и толкова китайски знамена, цветовете на които повтаряли манджурските. Независимо от това комплектуването на армията вече ставало не по национален принцип, а по териториален. Тази организация просъществувала до 1895 г., когато знаменната армия започнали да заменят с общокитайска наборна. След Синхайската революция (1911 г.), Китай е обявен за република, чието държавно знаме носи всички цветове на манджурските „знамена“ плюс черния.
Според някои автори знамето първоначално се появява като военнотехнически знак5. Други поддържат схващането, че знамето се появява не само като военнотехнически знак, но и като символ, който обединява войските и народа. Еволюцията постепенно превръща причудливото разнообразие от знаменни форми в нещо постоянно, утвърдено.
В дълбините на Азия например се появява конската опашка, развявана като знаме не само от българите, но и от други народи, съществували в Ранното средновековие. Обикновено е прикачвана на върха на копие, носено от конник или като съставна част на бончука. В този вид е побивана в земята на характерно място като знак за събиране за война . Превръщането й в знаме, предимно на конницата, имало своите предимства и от практични съображения. Добрата видимост е една от причините. Другата е трайността на косъма. Сред средноазиатските народи конят е на особена почит не само като животно, но и като бойно средство. Според китайската митология той е седмото от символичните животни на 12-те земни клона6. Опашката символизира направление, равновесие, а копието – световната ос, животворната сила, плодовитостта и войнствената храброст7.
Постепенно, вероятно от естетически подбуди или от суеверие, по конската опашка започват да се появяват разноцветни ленти от плат. По-късно те се разширяват, като добиват разнообразни форми. Освен тях на върха на копието започват да поставят различни предмети, фигури, образи и др. Така се стига до вид на знаме, който предшества съвременния8.
Византийският император Лъв V Арменец (813–820 г.) въвежда съгласувана система от знамена и флагове в армията. Големите флагове на главните войскови сили били с еднакъв цвят на горната си половина и се различавали само по емблематиката и цветовете на долната част. Знамената на войсковите части били малки и били съставени от разноцветни платове и дълги косици. Те също се различавали по емблемите и значките (медальоните), прикрепвани на върховете на прътите, за които били приковавани9.
Личните знамена и щандарти също водят своето начало от древността. Те са широко разпространени у владетелите на робовладелските държави. Обикновено са фигури на животни, характерни за тези държави. По-късно във феодалните държави се появяват голям брой лични знамена. Размерите на знамената били различни и съответствали на ранга на феодала. Особено големи били размерите на монархическите знамена. Владетелите започват да се титулуват крале. Кралските флагове представляват вече не само владетеля, но и неговите поданици10. Флагът на Карл Велики (IХ в.) е пренасян със специална колесница, запрегната с волове. Великокняжеските флагове в стара Русия също били огромни. Съобщава се за дължини до 6 м, което ги правело много тежки и се налагало да се избират по няколко знаменосци с изключителна сила. По време на походите знамената били разкачвани от дръжките и пренасяни с обоза заедно с доспехите и оръжията. Постепенно големината на флаговете намалява. Те стават по-удобни за носене.
Знамето съпровождало навсякъде владетеля в мир и по време на война. Когато се подготвяло сражението, флагът се побивал на височината, където пребивавал принципалът. Това било разпространено не само във феодална Европа. Известно е как конкистадорът Кортес постига победа над ацтеките на 8 юли 1510 г. Неговите 30-ина войници не са притежавали даже и огнестрелно оръжие и виждали неизбежната си гибел сред стохилядното море на ацтекските воини. В хода на боя Кортес вижда на една височина добре облечена група воини около балдахин и богато оцветен щандарт със златиста мрежа. С двама-трима конници той си проправя път към височината, пронизва с копието си знаменосеца, подхваща златистия щандарт и го вдига високо над главата си. И става чудо. Когато вижда в ръката на белия човек своето знаме, многохилядната армия на ацтеките се разколебава и се разбягва. Фаталната вяра в могъщата сила на знамето определила и съдбата на империята.
Първоначално в знамената преобладавал червеният цвят. По-късно се появява и разноцветието, като възникват личните цветове: династични, родови, наследствени, както е при гербовете. Утвърждават се хералдическите цветове на монархическите династии. Хохенцолерните имат черен и бял цвят, Хабсбургите – черен, Бурбоните – бял и жълт, Оранците – оранжев...
По време на абсолютните монархии, за да се подчертаят мощта, предопределеността и вековечността на абсолютната власт, щандартите и знамената започват да се изработват от коприна и брокат, да ги обшиват със злато и сребро и да ги украсяват със скъпоценни камъни. През ХVI–ХVII в. широко разпространение имат белите кралски знамена с гербове. Белият цвят се превръща в олицетворение на монархията и божествения й произход.
Рицарството също има знамена. То е оставило на историята голям брой значки, емблеми (гербове) и знамена. Поради спецификата на бойното им снаряжение и въоръжение рицарите носят на броните си специални отличителни знаци. Те показвали ранга, народността и произхода им. С най-висок ранг били рицарите банери, които освен подчинени от по-нисък ранг имали и оръженосци и знаме (банер). Банерът се носел от рицар и представлявал неголям правоъгълен плат, обикновено украсен с герба на рицаря, някакъв символ или девиз. Обикновените рицари носели на копията си малки флагчета с една или две косици.
Символи на християнството са кръстът и белият цвят. Този цвят символизира невинноста, девственоста и образа на Богородица, на среброто и чистотата. Най-ранните християнски знамена изобразяват по различен начин кръста, а първите европейски знамена и досега запазват кръстовата си символика.
Кръстовата символика е свързана с името на византийския император Константин IV Велики. Първото „кръстово знаме“ носи началото си от победната му битка с езичниците при Милвийския мост под Рим през 312 г. Преди битката императорът предпочел християнския пред езическите богове на римляните и към него отправил молбите си за победа. Бог чул молбите му и по обедно време изпратил знамение. Когато слънцето започнало да скланя на запад, изведнъж на ясното небе се появил светещият знак на кръста с надпис: „С него ще победиш!“. Знамението видели не само императорът, но и цялата му войска. Някои изпаднали в ужас от видяното. През нощта в съня на императора се явил Христос и му заповядал да приготви знаме от злато и скъпоценни камъни. На дълго позлатено дърво била закрепена напречна пръчка. По този начин се получил кръст. На върха му поставили венец от злато и скъпоценни камъни и монограм с първите букви на Христос от старогръцката азбука (Х и Р слети в едно). Освен това на напречната пръчка висял бял плат, съшит със злато. Под него отново със злато били изобразени ликовете на Август и неговите синове. Под този флаг, наречен „лабарум“, Константин победил11.
Символи на исляма стават зеленият цвят и полумесецът. Символи на будизма са свещени животни като дракони, лъвове, бели слонове, а също така и жълтият цвят.
Един от основните държавни символи в съвременния свят е държавното знаме (флаг). Обяснението и описанието на символиката обикновено са предмет на държавното законодателство и преди всичко на основния закон – Конституцията. В някои случаи този символ се определя със специален закон или законодателен акт.
Като основен символ държавното знаме не възниква с основаването на държавата. До ХVII в. държавни знамена не са познати. Първоначално ролята на държавно знаме изпълнява знамето (щандартът) на владетеля. Нерядко тази функция са изпълнявали военните и морските флагове. В повечето случаи това е зависело от обичайното право, традициите и господстващата религия.
Първи държавен флаг (знаме) е създаден през 1606 г. от крал Джеймс IV след обединяването на Англия и Шотландия. Новото знаме е съчетание от знамената на двете страни. Това е първото държавно знаме, създадено със законодателен акт.
Държавните знамена притежават цветова символика, съответстваща на националните, географските, историческите и др. особености на държавата. С развитието на националното самоопределение и самосъзнание нараства значенето на националните цветове. В епохата на утвърждаването на националните държави, което в някои отношения е валидно и днес, цветовете влияят на националното самочувствие и единство. Цветовете изразяват и идеалите на народите и обществата.
На държавното знаме се отдават почести, определени със съответни държавни актове. Те са задължителни не само за гражданите на страната, но и за гостуващи държавни и правителствени органи. Достойнството на държавното знаме подлежи на защита както вътре в страната, така и извън нея. Оскърбяването му се разглежда като накърняване честта и достойнството на нацията и държавата. Държавното знаме символизира не само суверенитета на една страна, но и нейния народ без разлика от раси, класи, малцинствени групи или етноси, прослойки или партии, които могат да имат и своя символика.
Знамето векове наред е съпровождало човечеството в неговата история и светът ще продължи да живее и чрез своите символи.
Бележки:
1Марков, М. Държавни и военни символи, ритуали, празници и чествания. С., 1977, с. 26–27; 2Клинчаров, И. Произход и начало на българското народно знаме и герб. С.,1940, с. 6–7; 3Библия. Числа. Гл. I. С., 1924, с. 52; 4Болшая советская энциклопедия. Т. 17, 1952, с. 132; 5Стойчев, И. Български държавни символи (ръкопис), с. 40; 6Купър, Д. Илюстрована енциклопедия на традиционните символи. С., 1993, с. 93; 7Пак там; 8Стойчев, И. Цит. съч. с. 41; 9Иванов, К. Флаги государств мира. М., 1971, с. 8; 10Иванов, И. Флаговете на страните по света. С., 2002, с. 9; 11Пак там, с. 15.; 12Стойчев, И. Цит. съч., с. 45.
към начална страница “военно издателство”