към начална страница “военно издателство”
към “военноисторически сборник”
Документалното богатство на Дирекция „Централен военен архив“ е неизчерпаем източник за бойната слава и мирновременния живот на българската армия с изключително широк тематичен и хронологичен обхват. Общата наличност на изворов материал за нашата нова и най-нова военна история (укази, заповеди, бойни дневници, планове, доклади, преписки и пр.) е близо половин милион архивни единици.
В тази рубрика ще намират място златните страници от многомилионния списък на съхраняваните архивни документи.
Рубриката води Иван КОЕВ
СТЕФАН СТАМБОЛОВ – ДОБРОВОЛЕЦ
ОТ СРЪБСКО-БЪЛГАРСКАТА ВОЙНА 1885 г.
Всичко е добро, което е добро за България.
Тези крилати думи са казани от Ст.Стамболов, ярка и противоречива личност, заемаща достойно място в нашата история през един бурен период, включващ последното десетилетие преди Освобождението и първото десетилетие след него.
Роден на 30 януари 1854 г. в старопрестолния град Търново, той преминава през огъня на революционната борба преди Освобождението. Депутат е в Народното събрание и негов най-млад председател. Избран е пръв регент след абдикацията на Александър I Батенберг през 1886–1887 г. Министър-председател на България от август 1887 г. до май 1894 г. Такава е дълбоката диря в политическия живот на нова България, която оставя революционерът и държавникът Стефан Стамболов.
Като национален революционер, политически и държавен деец Ст. Стамболов оставя и значително документално наследство – стихове, статии, дневник, кореспонденция и т.н. Документи за неговия живот и дейност се съхраняват на различни места: в Научния архив на БАН, Централен държавен архив, Държавен архив – В.Търново, както и в Централен военен архив – В.Търново. За съжаление разпиленият на много места архив все още не е събран на едно място. В това отношение многотомното издание на негови и за него документи, съхранявани като личен архив в Научния архив на БАН, е похвална инициатива, но тя трябва да бъде продължена и доразвита. Все още чака своето организиране и постоянна експозиция в един бъдещ музей на Стефан Стамболов.
В Централен военен архив – В. Търново се съхраняват множество документи, показващи вниманието и интереса на Ст. Стамболов към строителството на българската армия и нейните проблеми. Между тях са и два интересни документа, свидетелстващи за участието му като доброволец в Сръбско-българската война 1885 година, които представяме тук.
Първият документ е саморъчно написано Прошение от 13 ноември 1885 г. до коменданта на Съединените войски от Северна и Южна България в Цариброд. Текстът на прошението е лаконичен. Стефан Стамболов моли да бъде приет и зачислен като доброволец и да бъде определен да отбива военната си служба.
Вторият документ удостоверява приемането му на служба като доброволец и зачисляването му като ординарец в щаба на Западния корпус. Това е Приказ № 1 на командира на Западния корпус подполковник Данаил Николаев, издаден на 13 ноември 1885 г. в Цариброд.
По този начин документално е освидетелстван единственият случай, когато известен и утвърдил се вече български държавник и политически деец, който заема висок пост в държавната власт и управлението, доброволно отива на фронта, за да брани родната земя.
Иван КОЕВ
към начална страница “военно издателство”