към начална страница “военно издателство”
към “военноисторически сборник”
Тази рубрика ще разкаже за дългия път, за борбите и перипетиите, за отговорността на институциите и хората пред паметта на българските воини. Има различни музеи. Всеки носи своя дух и показва по различен начин нашата гордост, че сме родени на тази древна земя. Но само във военните музеи тази гордост е лична. Тя е в кръста за храброст и избелялата снимка на бащата, в дръжките за ножове на дядото, дялкани между две сражения по фронтовете от Добруджа до Бяло море, в черните забрадки на майките на загиналите български воини в Кербала.
Макар Националният военноисторически музей да не е първият военен музей, създаден в България, той е единственият, устоял толкова дълго на превратностите. Неговата история е разказ за мечтата на поколения българи, в чието съзнание той е мярка за българщина.
Затова започваме с този разказ.
Очаквайте в следващия брой:
Непознатото богатство или какво съхранява едно военно поделение във Враца
НАЦИОНАЛНИЯТ ВОЕННОИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ
ЕДНА ДОСТОЙНА 88-ГОДИШНА ИСТОРИЯ
Соня ДИМИТРОВА
В първите години след Освобождението се създават военноисторическите къщи музеи и паметници в Плевен, Пордим, Бяла, Г. Студена и парковете им, мавзолеят в Плевен, паметникът на Цар Освободител Александър II в София, Скобелевият парк-паметник в Плевен, Могилата на победата в Асенови ливади, Братската могила в Г. Студена. Те са изградени от комитета „Цар Освободител Александър II“ с подкрепата на Министерство на войната и на Народното събрание. На 30 септември 1909 г. се подписва протокол под № 14 за окончателно предаване на къщите музеи и паметници от Комитета на Министерство на войната. С приказ по Военното ведомство № 238/1908 г. и 353/1908 г.1 паметниците в цяла България за Руско-турската война 1877–1878 г. се предават от Министерството на пътищата и съобщенията и Комитета „Цар Освободител Александър II“ на Министерство на войната. С Указ 46/22 юни 1908 г.2 се създава Управление на военноисторическите къщи музеи към Министерството на войната със седалище в Плевен, на което се възлага грижата за тях. Те остават в състава на министерството до 1914 г., когато преминават3 към Министерството на народното просвещение.
До 1916 г. се създават и няколко полкови музея – на 23-и шипченски пехотен полк и 8-и приморски полк. В първата Балканска война се натрупват немалко материали с военен характер. Със заповед № 9 през февруари 1913 г.4 македонският военен губернатор генерал-майор Вълков разпорежда събиране с цел запазване на „всички старинни и антични предмети из новоосвободените земи в района на губернаторството“ в Народния музей. Същевременно още след Сръбско-българската война сред офицерството все по-сериозно започва да се поставя въпросът за създаване на общонационален военен музей в София.
През 1914 г. към Щаба на армията с указ № 39 от 1 август5 се учредява „военноисторическа комисия“. В по-късно уточнения й състав влизат библиотека, архив и музей. Започналата Първа световна война преустановява работата на комисията.
Дълги години всичко писано за историята на военните музеи има мемоарен характер и не носи белезите на научно изследване. През 1912 г. Ст. Заимов, с чието име са свързани цялата дейност и развитие на комитета „Цар Освободител Александър II“, съградил военноисторическите къщи музеи и паметници, публикува „Светите места на признателна България“6 – разказ за началните крачки на комитета при изграждането им. Още един участник в събитията, майор Н. Михлюзов, публикува свой разказ7 за създаването им. Полк. П. Ханджиев покрай популяризирането на идеята за създаване на общ народен военен музей засяга въпроса за устройството, организацията и общественото значение на първите полкови музеи8 . Следвайки хронологията на времето, трябва да споменем П. Койчев, Б. Джонов, Н. Въжарова, Н. Бошнаков, Т. Силяновска, И. Петков, В. Вълков, А. Панталеева и В. Христова, С. Недков, които покрай основните теми в публикациите си засягат въпроса за военните музеи9 . В разностранните проучванията на Здравко Радонов в областта на музейното дело е намерила място и проблематиката на военните музеи и в частност Главният военен музей10 . До днес нито един от военните музеи няма написана история, като изключим едно проучване за Националния военноисторически музей, направено по поръчка на ГПУ на МНО11 . В издаваните общомузейни пътеводители, известия, годишници и юбилейни сборници, както и в пътеводителите на военните музеи, са засегнати различни моменти от историята им12.
Какво се случва през 1916 г.?
В доклад до Главната квартира на Щаба на Действуващата армия от месец юни 1916 г. ген. Православ Тенев казва, че като правил инспекция в района на моравската инспекционна област, видял в казармите на 51-ви пехотен полк запазени полкови трофеи – копия, маждраци, намерени при обезвреждане на населението и изземване на оръжие. Изказва мнение, че в течащата война има възможност да се съберат много исторически предмети, които в противен случай ще се изгубят. Изминалите събития и тези, които предстои да се случат, според него бележат най-важните страни от нашата нова военна история и ще бъде добре, ако и предметите, свързани с тях, бъдат събрани и наредени в някоя сграда - бъдещ военен музей на нашата армия. Наред с това той дава информация, че в някои полкове има запазени предмети, свързани с историята им. Често тези предмети при преместванията се изгубват и повреждат, което налага да се съберат на едно място. Благоприятно за това е, че в момента на фронта има мобилизирани лица – историци, археолози, етнографи, художници, писатели, разбиращи от старини, които могат да определят кое да се запази. Генералът е от българските офицери, които проявяват изключително чувство за историзъм, коренящо се в тяхното възпитание, ерудиция и интелект. Те се явяват основна движеща сила при създаването на военния музей, на музеите по частите и на военноисторическата комисия, а самият генерал е автор на текста на заповед 391/04.07.1916 г., с която започва комплектуването на фондовете на военния музей. По времето, когато той констатира фактите, изложени в доклада му, вече има започнало събиране на различни военни материали от Моравската и Македонската военна област. Това е предимно повредено оръжие, което не може да се използва, свързочно и инженерно въоръжение и техника както на българската армия, така и трофейно. Министърът на войната назначава комисия13 от четирима висши офицери и двама представители на Министерството на финансите. За да се осигури съдействие и на населението, е разгласено, че държавата дава възнаграждение за намиране на военни материали или за посочване на мястото им. Комисията е оторизирана да определи цените, начина на плащане, събирането и транспортирането на материалите. Възнагражденията са определени на 10 % от стойността на предметите и са посочени конкретно в таблица. Неизброени в таблицата материали се оценяват на място. Изплащането става от счетоводствата при областните инспекции с протокол и разписка. Сумите за възнагражденията се вземат от кредита за военни нужди14.
За да се съдейства на работата на комисията, е разпоредено с писма от Щаба на Действуващата армия до началниците на крепостната артилерия в Ниш и Скопие15 и записка16 до командирите на трите бригади на I софийска дивизия и VI бдинска дивизия, както и до началниците на окупационните области да организират работата по откриване, събиране и изпращане в София на трофеите от Моравската и Македонската област. Разпоредено е да изпратят свои хора по селата, които да организират работници за изваждане и събиране на военни материали. Събраните материали се изпращат с вагони за София. Щабът на Действуващата армия е залят от телеграми за изпратени военни материали17. В рапорт18 от щаба на крепостната артилерия в Ниш до началника на артилерията в ЩДА, Кюстендил, се казва, че на 27 май 1916 г. изпращат с вагон за София 77 гранати, 28 ръчни бомби, 22 000 маузерови сръбски патрона, 169 снаряда и 15 пушки.
В тази обстановка ген. Пр. Тенев изготвя доклад19. Най-съществената част в него са предложените мерки за създаване на стройна и централизирана организация за събиране на военните материали, подчинена на идеята за бъдещото им използване във военен музей. В предложеното общо разпореждане има няколко опорни пункта, подчинени на идеята за общ военен музей. Това личи не само по факта, че се възлага на началниците на артилерията в отделните армии да прибират, описват, опаковат и пращат в София предметите. Указано е мястото, където ще се събират – музей, който да се помещава във Военното на Н.В. училище. В него „да се назначи офицер, завеждащ музея“, и деловодител, които да приемат, сортират и записват предметите с бележки за произхода им. Да се съставят списъци на предмети, които могат да намерят място в музея, и те да се търсят целенасочено на фронта. Да се предпише на командващите армии, началниците на дивизии, командирите на части да прибират и изпращат с опис чрез началника на артилерията в отделните армии всички предмети, които могат да илюстрират събитията от войната. Заложените задачи предполагат ангажираност на всички нива на българската армия с въпроса за събирането на материали за бъдещия военен музей, както и възпитаване на отношение на съпричастност с това. Предлага се да се обърне внимание на всички офицери, подофицери и войници да събират и предават всички предмети, които могат „да красят един военен музей, с бележка за произхода им“. Да се записва точно името на този офицер или част, които изпращат предметите, и се прилага тяхна снимка. Тези идеи са осъществени и стават традиционни във връзката военен музей–българска армия.
Същата 1916 г. във Виена за пореден път се организира голяма европейска изложба „Военни трофеи“. България също взема участие. Организацията, извършена от Министерството на войната, е под ръководството на майора от ГЩ Бояджиев. Следващата година е организирана обща художествена изложба в Берлин, посветена на войната.
Тези прояви, както и осъществените срещи с представители на европейски военни музеи, дават тласък в оформянето на заповед № 391, издадена на 4 юли 1916 г. в Кюстендил. Но истинската причина си остава чувството за историзъм на българското офицерство и командването на Действуващата армия. В най-кървавата, тежка и тъжна война те намират време да помислят за бъдещето и създават най-истинския български музей.
В заповедта се кава: „за да може да се събере достатъчно материал, който да послужи за в бъдеще да се основе един военен музей, където да се съхраняват за вечни времена всички предмети, свързани с настоящите велики събития, които бележат най-важните страници на нашата военна история... нека... последующите поколения на вечни времена намират в бъдещия музей всички ценни предмети и документи от настоящата война, величава по успехите си и първа по пъстротата си, когато българският войник преброди от Дунава през бивша Сърбия, Македония, кристалните Охридско и Преспанско езеро, чак до Бялото море и се сражава и победи пъстрата смесица от врагове, каквито само в тази епоха дойдоха на Балкана – от нежния френец до свирепия чернокож“. Определя се съответна организация – началниците на артилерията в отделните армии и дивизии „да прибират, описват, опаковат и изпращат при опис в София – Военното на Н. В. училище всички предмети, които заслужават да влязат в музея“20. Заповедта задължава всички – от командващите армии до войниците и чиновниците, да събират, запазват и предават с „нужната бележка“ във военния музей всичко, което ще послужи на паметта на поколенията. Специално указание за това е издадено като нареждане на началникщаба на ДА21. След тези конкретни, работни указания е определен характерът на музея – той се основава „като общ военен музей за цялата армия и е непрепоръчително да се създават отделни такива за всяка дивизия или полк, защото води към разпръскване на ценните материали и лишаване армията и държавата от един грандиозен пълен музей, където е съхранено всичко, което има историческа стойност“22. Като пример е посочено събиране на материали с военен характер в предишните две войни, които след демобилизацията и разформироването на частите били разпръснати. Заповедта задължава всички не само да събират и със съответната бележка за историята на предмета да го изпращат във военния музей, но при изпълнение на пряката си работа да събират информация, къде се намират ценни предмети, които са нужни за илюстриране на военните победи в музея от „настоящата и предишните войни“. Макар и не много пълно, е посочен видът на тези предмети – оръжия, трофеи, фотографически снимки на части, лица и предмети.
Задачата на тази заповед, да се създаде „един грандиозен военен музей, вечен паметник на нашите чутовни дела“, е изпълнена блестящо.
Въпреки добрите намерения тази първа година е трудна за новия музей. В началото на декември 1916 г. в телеграма до началника на флота във Варна началник-щабът на Действуващата армия полк. Луков казва23 , че българската армия е пребродила всички кътове на Балканския полуостров, „но нищо не постигна с уредения във Военното на Н.В. училище български военноисторически музей“. Високите нива на ръководство на военното ведомство търсят вече реални начини за комплектуване на музея и реалното му съществуване. Предложени за изпълнение са нови дейности и задачи. Възложено е на домакините на отделните военни части и учреждения „непременно“ да издирят и съберат всички предмети с военноисторическа стойност, които да се изпращат във военния музей. Там където няма домакин, да се назначи специален за целта войник. Всички офицери и долни чинове и всички войскови единици „да представят по команда“ намерените от тях ценни предмети. Имената им да се запазят завинаги. Комендантите на всички населени места, където е имало български военни части, „да изпратят всичко, което са намерили и обрали“. Всеки началник на етапните части най-грижливо да претърсва етапните зони на войските и да транспортира намереното във военния музей. На командирите на отделните части и приравнените към тях се възлага, както и на по-горните началници, да издирват онези, които умишлено укриват ценни за военния музей предмети. След завършване на всяка военна операция дивизиите да правят донесение до Щаба на действуващата армия какви предмети са изпратени в музея.
Телеграмата е последвана от записки до по-ниските нива с конкретни задачи за изпълнение. Възложено е да се събират трофеите, да се съставят списъци на всички средства и предмети, попаднали в ръцете на наши части, и да се приготвят за изпращане по железницата за военния музей в София24.
Всички тези актове – заповедта и последващите я конкретизиращи записки, телеграми и др., се готвят и реализират в обстановка на война. С тях са ангажирани високи нива от военната йерархия. Това говори за значимостта на създаващия се музей, за отговорността на командването към паметта и историята, за ясното съзнание за вече пропуснатите възможности в миналото и предишните войни.
В първата входяща книга на Военния музей, заверена от началник-щаба на Действуващата армия ген.-майор Луков на 1 август 1917 г. в Кюстендил, за първата година – 1916, са описани приети твърде малко предмети: различни видове оръжие – 134 бр., униформи – 19 бр., снаряжение – 2 бр., аеропланни части – 12 бр., архивни документи – 11 бр., албуми с фотографии – 3 бр., конско снаряжение – 1 бр.
В специално изготвени от ЩДА списъци (юли 1917 г.25 ) на предмети, които ще съхранява новосъздаденият музей, и в специално нареждане в тази връзка № 4199/07.07.1917 г.26, направено в Кюстендил от началник-щаба на действуващата армия ген.-м-р Луков и началника на историческото отделение полковника от ГЩ Грънчаров до всички части, е направен извод, че в продължение на 6 месеца от излизането на заповед № 391/1916 г. във Военния музей са изпратени много малко материали, които са определени като маловажни. Приложен е конкретен списък на предметите, които да се изпращат във Военния музей, класифицирани в няколко раздела: I. Въоръжение, II. Снаряжение, III. Облекло, IV. Морско въоръжение, V. Телеграфни и телефонни съобщения, VI. Въздушна война, VII. Военна литература (неприятелска), VIII. Санитарен отдел.
Този списък става основата, върху която и днес военният музей организира събирателската си дейност.
Бележки:
1 Михлюзов, Н.Р. Освобождение и признателност, Пловдив, 1912, с. 181.
2 ЦВА, ф. 1, оп. 5, а.е. 44, л. 85 – Положение за управлението на ВИКМП, изградени от комитета „Цар Освободител Александър II“.
3 ЦВА, ф. 1, оп. 5, а.е. 421, л. 153 – заповед № 335/ 31.07.1914 г. на военния министър ген.- майор Бояджиев.
4 ЦВА, ф. 1027, оп. 1, а.е. 152, л. 28 – заповед № 9 /12.02.1913 г. на македонския военен губернатор.
5 ЦВА, ф. 1, оп. 5, а.е. 414, л. 52-53 – указ № 1/1.08.1914 г. на Фердинанд I.
6 Заимов, Ст. Светите места на признателна България, Плевен, 1912, ч. I.
7 Михлюзов, Н. Освобождение и признателност, Плевен, 1934.
8 Петров, Ив. Първият полкови военен музей у нас и неговият основател, ВИСб, кн.1, 1969, с. 80; Ханджиев, П. Полкови военни музеи, тяхното устройство, организация и общественото им значение. – Военни известия, бр. 87, 1913, с. 5.
9 Койчев, П. Плевенският мавзолей-костница, Архитектура, 1955, кн.4, с. 165–166; Джонов, Б. Към въпроса за зараждането на музейното дело в България, С., Музеи и паметници на кулутурата, 1957, кн. 4; Въжарова, Н. Ж. Руските учени и българските старини, С., 1960; Бошнаков, Н. Военноисторическите къщи музеи – символи на вековната българо-съветска и българо-румънска дружба. Плевен, 1964; Силяновска, Т. Основи на музеезнанието. Лекции и изследвания. С., 1972; Петков, И. Стоян Заимов и комитетът „Цар Освободител“, Исторически преглед, 1973, кн. 3, с. 14/017; Вълков, В. Музеите на Освободителната епопея (В Плевен, с. Гривица, с. Пордим, с. Г. Студена, гр. Бяла), Музеи и паметници на кулутурата, 1978, кн. 1, с. 5-15; Панталеева А. и В. Христова. Из дейността на комитета „Цар Освободител Александър II“ по създаването на Музей на Българското възраждане, Известия на музеите на Северозападна България, 1981, кн.6, с. 231–243; Недков, С. Музеи и музеология, С., 1998,
с. 138–141, 163–166, 200–201; Недков, С. Мирновременни и бойни традиции на българската армия, Военноисторически сборник, 1996, кн.6, с. 193–201.
10 Радонов, З. Някои моменти около създаването и първоначалната дейност на военноисторическите къщи музеи и на Главния военен музей в София (1878–1944), Военноисторически сборник, 1970, кн. 1, с. 34–43.
11 Семерджиев, С. История на военноисторическия музей, ръкопис. Архив на НВИМ.
12 Драганов, К., М. Райчев, С. Станчев. Музеи и паметници в Народна република България. С., 1959; Райчев, М. Музеи, старини и паметници в България., С., 1981; Драев, Ив. Петдесет години Централен музей на народната армия. Музеи и паметни-ци на културата. С., 1966, кн. 4; Павлова, Г. Петдесет години Военноморски музей. Юбилеен сборник, Варна, 1974; Пътеводител на военноисторическите музеи в Плевенски окръг, Варна, 1970; Национален военноисторически музей. Пътеводител. С., 1982; Военноморски музей – Варна. Пътеводител., С., 1982; Известие на НВИМ, т. I – т. ХV; Годишник на Военноморски музей – Варна т. I – т. III.
13 ЦВА, ф. 40, оп. 2, а.е. 1266, л. 249-253 - протокол № 11/14.03.1916 г., утвърден от министъра на войната.
14 ЦВА, ф. 40, оп. 2, а.е. 1266, л. 248 - решение на МС № 840/ 31.03.1916 г. по повод VII постановление на МС от заседание на 30.03.1916 г., протокол 53.
15 ЦВА, ф. 40, оп. 2, а.е. 1266, л. 254, 255.
16 ЦВА, ф. 40, оп. 2, а.е. 1266, л. 280.
17 ЦВА, ф. 40, оп. 2, а.е. 1266, л. 450–455.
18 ЦВА, ф. 40, оп. 2, а.е. 1266, л. 278.
19 ЦВА, ф. 40, оп. 2, а.е. 1266, л. 143.
20 Този първи „каталог“ днес е част от т.нар. „вечни книги“ на Националния военноисторически музей.
21 Нареждане № 2681/13.12.1916г., ЦВА, ф. 40, оп. 2, а.е. 993, л. 1.
22 ЦВА, ф. 40, оп. 2, а.е. 1266, л. 145 гръб – заповед № 91/4 юли 1916 г. на главнокомандващия Действуващата армия генерал-майор Н. Жеков.
23 ЦВА, ф. 1027, оп. 1, а.е. 152, л. 15 – телеграма № 428/13.12.1916 г., главна квартира, началник-щаб на ДА полк. Луков до началника на флота, Варна, препис.
24 ЦВА, ф. 1027, оп. 1, а.е. 152, л. 16 – записка от щаба на флота до началника на подвижната и неподвижната отбрана, Варна, 15.12.1916 г. и записка от щаба на флота № 7964/21.12.1916 г. до началника на Дунавската и Беломорската част, ст. Бадома.
25 Предписание № 4192 /7.07.1917 г., ЦДА, ф. 314, оп. 1, а.е. 11, л. 236–238, ЦВА, ф. 1027, оп. 1, а.е. 152, л. 20–21.
26 Нареждане № 4199/07.07.1917 г., ЦВА, ф. 40, оп. 2, а.е. 993, л. 2–3.
към начална страница “военно издателство”